По-рано днес стана ясно, че указът, в частта, с която

По-рано през днешния ден стана ясно, че указът, в частта, с която президентът Румен Радев е назначил за длъжностен министър на стопанската система Кирил Петков, е публикуван в прорез с конституцията и на процедура Петков в никакъв случай не е бил министър, защото е имал двойно поданство. Според главния закон министър може да бъде само български жител, а все още на назначението му Кирил Петков има и канадско поданство. Това разгласи през днешния ден с 11 гласа " за " Конституционният съд. От Tribune.bg потърсихме за коментар по тематиката някогашния парламентарен арбитър Пламен Киров. Аз мисля, че няма юридически спор по въпроса. Защо? Решението на Конституционния съд работи от момента на подписването на указа. Онези актове, които Кирил Петков е издал като министър, а точно това по силата на конституционната норма са правилници, наредби, указания и заповеди, са издадени от незапознат орган. И в качеството им на административни актове, каквито те несъмнено са, следва че във връзка с административно процесуалния кодекс са оскъдни актове. В случая има липса на подготвеност, тъй като няма орган. Когато няма орган, по какъв начин може да има като правна последица от активността на този орган, който наблягам не съществува, законни актове и те да запазят своето деяние. Това е юридически парадокс. Всеки студент, който си е издържал изпита по административно право във втори курс, когато го попитате кои са основанията за незначителност на административните актове, ще ви уточни – липса на подготвеност. Няма орган – няма подготвеност. Това съобщи пред Tribune.bg някогашният парламентарен арбитър Пламен Киров по отношение на решението на Конституционния съд, с което се афишира за незаконен част от президентския декрет, с който Кирил Петков е назначен за министър. „ Когато едно лице няма качество „ министър “, няма по какъв начин то да е издало заповеди и тези заповеди да породят правни последствия. Противното значи, че в случай че една хигиенистка в министерството види едни готови заповеди на бюрото и вземе, че ги подпише, и секретарката ги изведе, имаме съвършен юридически акт, който би трябвало да се извършва. Така даден, образецът е неуместен самичък по себе си, само че представете си, че стане. И какво, тези актове, подписани от хигиенистката, ще ги оставим да работят ли? Ако едно лице не е министър, то не може да издава тези заповеди. А откакто ги е издавало и се окаже, че не е било министър, явно те не могат да бъдат съвършени актове, които да резервират действието си “, безапелационен е Пламен Киров. По думите му от тази позиция не може да последва правно нещо и то да се приложи и да продължи да се ползва. „ Защото да кажем там където има нормативни подзаконови административни актове, те нямат еднократно приложение. Там се съдържат административни правила, които могат да работят и откакто Кирил Петков е престанал да бъде министър. Затова въпросът с нищожността сякаш е явен. Друг е въпросът, че тази незначителност не може да бъде последица от решението на Конституционния съд. Конституционният съд споделя „ Указът е противоконституционен “, затова Кирил Петков не е бил министър от момента, в който е публикуван указът. Що се отнася до актовете, прогласяването на тяхната незначителност би трябвало да стане акт по акт от заинтригувани лица от Върховния административен съд. По този метод се взема решение въпросът с правните последствия на тези актове “, уточни Пламен Киров. На въпрос дали президентът Румен Радев би могъл да бъде измамен под отговорност поради назначението на Кирил Петков като длъжностен министър на стопанската система, той съобщи: „ Указът в частта за Кирил Петков е противоконституционен, в този смисъл той е публикуван в нарушаване на Конституцията. Базира се на една декларация, която е подадена и в последна сметка има упования, че в тази декларация са декларирани обстоятелства, които дават отговор на действителността. Тук стои въпросът, че правният екип на президента се е доверил на тези декларирани обстоятелства, които след това се оказва, че са разнообразни от действителността. Така че, въпросът за отговорността би могъл да се сложи, само че това значи политическа отговорност по член 103 от Конституцията - за нарушаване на Конституцията, която е една доста дълга и комплицирана процедура и мисля, че няма да може да бъде осъществена “. По думите на някогашния парламентарен арбитър за самия Кирил Петков няма да има директни последствия от оповестяването на указа за противоконституционен в частта за назначението му като министър в служебния кабинет. Според него това, че е подал декларация с погрешно наличие има сходство с акт в Наказателния кодекс. „ Тук към този момент всичко е в областта на напъните на прокуратурата – какво ще покаже, ще повдигне ли обвинявания и така нататък Но това си е напълно различен вид отговорност “, уточни Пламен Киров. „ Що се отнася до присъединяване на Кирил Петков в работата на Министерския съвет, мисля, че няма да сбъркам, само че всички решения на първия длъжностен кабинет за тази година са взимани с единогласие. Така че, даже да не броим гласа на Кирил Петков, тези решения са взети от останалите министри с нужното болшинство и по тази причина те са постоянни актове, т.е. решенията на държавното управление не могат да бъдат атакувани. Петков с изключение на едноличен орган, т.е. министър, е член на груповия орган Министерски съвет и там е взел участие в гласувания за взимане на решения на Министерски съвет, за приемане на постановления на Министерски съвет и така нататък Тези актове са постоянни до толкоз, до колкото ми се коства, че няма някакъв акт, който да е взет с един глас болшинство в Министерски съвет като групов орган “, изясни някогашният парламентарен арбитър Пламен Киров.