Костадинов: В България се води политика на мълчание и угодничество, а цената я плаща народът
По-рано през днешния ден от парламентарната естрада на Народното събрание Костадин Костадинов очерта основните претекстове зад импортирания от неговата парламентарна група избор на съмнение към държавното управление, ръководено от Росен Желязков. Според ръководителят на партия „ Възраждане “, водещата причина е „ систематичният и пореден неуспех на външната политика на България “, която съгласно него се реализира в цялостен прорез с волята на българските жители и в услуга на външни ползи.
В изявлението си Костадинов акцентира, че дейностите на кабинета са образец за сляпо послушание на брюкселските институции и липса на суверенитет, оповестиха от „ Възраждане “. Той бе безапелационен, че България е въвлечена в спора в Украйна без нужния публичен и парламентарен консенсус. Сериозни рецензии насочи и към решението за даване на военна помощ за Украйна на фона на „ хронично недофинансираните обществени системи “ в страната – в това число образованието и пенсионното обезпечаване.
Костадинов подчертава също по този начин върху икономическите вреди от налаганите наказания против Русия, които съгласно него удрят директно браншове като енергетиката, земеделието и превоза. Не по-малко остро бе изявлението му във връзка мълчанието на ръководещите по отношение на гибелта на българския чиновник на Организация на обединените нации – капитан Марин Маринов, умрял в Ивицата Газа. Липсата на реакция, по думите му, демонстрира „ бездейност и ласкателство “, което не дава отговор на достолепието на българската страна.
Според Костадинов, българската външна политика се е трансформирала в най-голямата опасност освен за суверенитета, само че и за териториалната целокупност на страната.
По отношение на упованията за резултата от вота, той съобщи на брифинг пред публицисти, че е ясно разположението на силите в Народното събрание и нито той, нито „ Възраждане “ са имали илюзии, че вотът ще бъде сполучлив.
Според него гласуването единствено официализира поддръжката за държавното управление от страна на ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи – и в двете ѝ фракции – както и обединението ПП-ДБ. Костадинов дефинира това болшинство като „ механично формирано, само че политически обединено към отричането на националния интерес “.
Въпреки несполучливия избор, ръководителят на „ Възраждане “ дефинира обстановката като „ стрес тест “ – както за опозицията, по този начин и за самото ръководство. Той анонсира, че ще стартират договаряния с другите опозиционни сили, които са подкрепили вота, с цел да се внесе нов избор на съмнение – този път на тематика корупция.
Според него, отводът на ПП-ДБ да поддържат сегашния избор, макар че самите те повдигат тематиката за битка с корупцията, разкрива тяхната политическа променчивост. Той насочи въпрос към ръководещите – какви ще бъдат действителните стопански изгоди от присъединението на България към Шенген и еврозоната, като настоя за съответни данни от Министерството на финансите.
В умозаключение, Костадин Костадинов дефинира деня на вота като „ реквием на българската страна “. Той съобщи, че в Народното събрание се приказва все по-често с „ заповеднически звук, присъщ за епохата на Централен комитет на Българска комунистическа партия “, и предизвести, че в случай че продължи този политически курс, в бъдеще самото битие на българската държавност ще бъде сложено под въпрос.
