Да не са почнали да пишат точки за по-шеметно изхвърляне в кремълската защита?
По принцип, е хубаво, в случай че си политик или публицист, да не лъжеш. Изглежда не е наложително, тъй като май никой не се и пробва да ти държи сметка, само че въпреки всичко е хубаво…
Когато се изтъпаниш пред камера, в студио, на естрада в Народното събрание, е хубаво: а.) да казваш истината; б.) да си проверяваш информацията. Но и това, като носенето на презерватив, е мощно пожелателно и няма механизъм за надзор. Май...? И за двете е неприятно, че няма, тъй като се предават доста неприятни заболявания от/на колегата. В леглото и в електората.
Да не приказваме, че и двете могат да доведат до нежелана бременност – при електората води до раждане на уродливи хрумвания, гласоподаване за уродливи политици и пръкване на уродлива среда.
Политиците, за жалост, имат имунитет. Не, не като към коронавирус, а като към отговорност.
Журналистите не би трябвало да имат подобен, само че виж ти… Под черепната фрактура, която нарекоха „ другата позиция “, наместиха правото да ръсят неистини и фейкове, само че да се оправдават, че това
е… „ другата позиция “…
Волгин беше изловен, че популяризира неистина. Дори Костадинов избра да се застрахова, казвайки, че се надява да не е правилно, че няма удостоверение и така нататък Самият той много фейкове е споменавал, само че много по-обиграно, с доста повече журналистически усет, в сравнение с Волгин. Казва, че се приказва, без да дава граници и размери на споменаването и говоренето. Волгин постави рамки: сподели, че информацията е във всички уеб сайтове.
После двамата се любуваха на разискването на „ евентуалния “ сюжет.
По същата логичност, аз мога да си поканя някой пропаднал студент по медицина, понастоящем продавач на обувки, да му кажа, че се приказва, че лимоненият сок лекува рак и двамата да се насладим да си слушаме личните гласове, разисквайки възможен „ сюжет “ по тематиката „ какво би било, в случай че това е истина “. А тая тъпота, че лимоненият сок лекува рак, съм я виждал в доста повече дебилни уеб сайтове, в сравнение с дивотията за бойците на „ Азов “ качили се на кораба „ Царевна “ до Мариупол.
Та, Волгин беше изловен, че популяризира неистина. Искам да имам вяра, че е било несъзнателно. Добре, де, няма неприятно, хора сме, всички вършим неточности. Но значимото е, че в тази ситуация няма нюанси, няма мнение, няма „ друга позиция “. Или са се качили, или не са се качили на кораба.
Но вместо да се изви… аз вманиачен ли съм?!—да се „ извини “ щях да напиша… най-малко да си беше замълчал. Но не! Вместо това, атакува Пендачанска, тъй като си е разрешила да го подлага на критика. Интересното е, че не я оборва, не. Че по какъв начин би могъл, когато е заловен в неистина, която не може да се разтяга?—както споделих: или са се качили, или не са се качили на кораба.
Но той въпреки всичко взема решение да се поупражни в нищоговоренето на високо. Че и да я жигосах като слагачка на властта. Това е трик на кремълските орки – дискредитирай врага и направи по този начин, че никой да не го приема на съществено. Но опитът му е много комичен, даже за смешното равнище. Казва: „ Певицата Пендачанска не разграничава лъжата от истината, само че за сметка на това желае да е постоянно близка с властта. Помня я по какъв начин обожаваше Иван Костов, когато неговото Съюз на демократичните сили управляваше България. После певицата Пендачанска се прехласваше по Христо Иванов, когато неговото Демократична България или, както се споделяше въпросното нещо по това време, предстоеше да влезе във властта. А в този момент е влюбена в ръководещите от Политическа партия. Освен това не стопира да „ славоукраинства “. Явно,за да бъде в благозвучие с Генералната линия “.
„ Генералната линия “ е на естествените хора по света, които са срещу войната на путин. Аз персонално одобрявам това като комплимент, а фактът, че за него е обида… приказва доста. МНОГО!
Съюз на демократичните сили беше нещо като вярата на демократичните хора в България, много се промени, само че беше точно това – вяра и натурален курс в противоположна на кремъл посока.
Демократична България и Политическа партия наподобяват като да са последните укрепления на демократичните хора у нас – евроатлантически настроените, хората със западно мислене. Той се пробва да го изкара слагачество, само че на мен ми наподобява като поредна линия – демократична и про-западна и човешка. Както той си има една линия, по този начин и другите хора имаме право на такава, не е единствено за него. Просто нашата е друга от неговата и господин Защитника-На-Другата-Гледна-Точка не е удовлетворен да открие, че и ние можем да имаме друга позиция.
Да си в едно студио с Костадинов, да редите думички във връзка отбраната на русия и антиНатовски мечти, а ти да изглеждаш по-краен в държанието си от него…
… е ново равнище.
Да не са почнали чичковците от „ Лубянка “ към този момент да броят „ точки “ на назначените си тролчета по страни? Кой ще се „ изхвърли “ повече, по-силно, по-далече? С по-голям плонж?
...
Когато се изтъпаниш пред камера, в студио, на естрада в Народното събрание, е хубаво: а.) да казваш истината; б.) да си проверяваш информацията. Но и това, като носенето на презерватив, е мощно пожелателно и няма механизъм за надзор. Май...? И за двете е неприятно, че няма, тъй като се предават доста неприятни заболявания от/на колегата. В леглото и в електората.
Да не приказваме, че и двете могат да доведат до нежелана бременност – при електората води до раждане на уродливи хрумвания, гласоподаване за уродливи политици и пръкване на уродлива среда.
Политиците, за жалост, имат имунитет. Не, не като към коронавирус, а като към отговорност.
Журналистите не би трябвало да имат подобен, само че виж ти… Под черепната фрактура, която нарекоха „ другата позиция “, наместиха правото да ръсят неистини и фейкове, само че да се оправдават, че това
е… „ другата позиция “…
Волгин беше изловен, че популяризира неистина. Дори Костадинов избра да се застрахова, казвайки, че се надява да не е правилно, че няма удостоверение и така нататък Самият той много фейкове е споменавал, само че много по-обиграно, с доста повече журналистически усет, в сравнение с Волгин. Казва, че се приказва, без да дава граници и размери на споменаването и говоренето. Волгин постави рамки: сподели, че информацията е във всички уеб сайтове.
После двамата се любуваха на разискването на „ евентуалния “ сюжет.
По същата логичност, аз мога да си поканя някой пропаднал студент по медицина, понастоящем продавач на обувки, да му кажа, че се приказва, че лимоненият сок лекува рак и двамата да се насладим да си слушаме личните гласове, разисквайки възможен „ сюжет “ по тематиката „ какво би било, в случай че това е истина “. А тая тъпота, че лимоненият сок лекува рак, съм я виждал в доста повече дебилни уеб сайтове, в сравнение с дивотията за бойците на „ Азов “ качили се на кораба „ Царевна “ до Мариупол.
Та, Волгин беше изловен, че популяризира неистина. Искам да имам вяра, че е било несъзнателно. Добре, де, няма неприятно, хора сме, всички вършим неточности. Но значимото е, че в тази ситуация няма нюанси, няма мнение, няма „ друга позиция “. Или са се качили, или не са се качили на кораба.
Но вместо да се изви… аз вманиачен ли съм?!—да се „ извини “ щях да напиша… най-малко да си беше замълчал. Но не! Вместо това, атакува Пендачанска, тъй като си е разрешила да го подлага на критика. Интересното е, че не я оборва, не. Че по какъв начин би могъл, когато е заловен в неистина, която не може да се разтяга?—както споделих: или са се качили, или не са се качили на кораба.
Но той въпреки всичко взема решение да се поупражни в нищоговоренето на високо. Че и да я жигосах като слагачка на властта. Това е трик на кремълските орки – дискредитирай врага и направи по този начин, че никой да не го приема на съществено. Но опитът му е много комичен, даже за смешното равнище. Казва: „ Певицата Пендачанска не разграничава лъжата от истината, само че за сметка на това желае да е постоянно близка с властта. Помня я по какъв начин обожаваше Иван Костов, когато неговото Съюз на демократичните сили управляваше България. После певицата Пендачанска се прехласваше по Христо Иванов, когато неговото Демократична България или, както се споделяше въпросното нещо по това време, предстоеше да влезе във властта. А в този момент е влюбена в ръководещите от Политическа партия. Освен това не стопира да „ славоукраинства “. Явно,за да бъде в благозвучие с Генералната линия “.
„ Генералната линия “ е на естествените хора по света, които са срещу войната на путин. Аз персонално одобрявам това като комплимент, а фактът, че за него е обида… приказва доста. МНОГО! Съюз на демократичните сили беше нещо като вярата на демократичните хора в България, много се промени, само че беше точно това – вяра и натурален курс в противоположна на кремъл посока. Демократична България и Политическа партия наподобяват като да са последните укрепления на демократичните хора у нас – евроатлантически настроените, хората със западно мислене. Той се пробва да го изкара слагачество, само че на мен ми наподобява като поредна линия – демократична и про-западна и човешка. Както той си има една линия, по този начин и другите хора имаме право на такава, не е единствено за него. Просто нашата е друга от неговата и господин Защитника-На-Другата-Гледна-Точка не е удовлетворен да открие, че и ние можем да имаме друга позиция. Да си в едно студио с Костадинов, да редите думички във връзка отбраната на русия и антиНатовски мечти, а ти да изглеждаш по-краен в държанието си от него…
… е ново равнище.
Да не са почнали чичковците от „ Лубянка “ към този момент да броят „ точки “ на назначените си тролчета по страни? Кой ще се „ изхвърли “ повече, по-силно, по-далече? С по-голям плонж?
...
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ