България - новото Made in China
По-престижни от Made in China, по-евтини от Made in France, българските облекла заливат витрините на парижките бутици - Клоди Пиерло, Сезан и даже Стела Макартни. През последните години няколко марки от високия клас " конфекция " се насочиха към тази дребна балканска страна. Това твърди в собствен репортаж от България френският ефирен канал Pure TV.
Миглена е на 46 години, шеф е на текстилна фабрика в България, а Мариела е нейната дясна ръка. По тези парижки улици те имат доста клиенти. " Често попадам на парижанки, които носят облекла, които ние сме произвели. Това ми стопля сърцето. Изпитвам огромно наслаждение ", споделя Миглена. Сред десетината парижки клиенти на Миглена е и млада първокласна марка, профилирана в копринени дрехи и основана от Лоранс Маео. Моделите, които българката създава, се продават по магазините до 800 евро. 6500 броя годишно. " Аз с тях към този момент съм подготвена да се впускам във всевъзможни завършения, даже и в дълбокото море ", споделя Миглена за работата си с френския бутик.
От 1000 поръчани продукта българският производител прави към 15% отстъпка на Лоранс Маео - ненадминати цени, съвсем четири пъти по-евтини от френските. " Причината да търсим облекла от друго място е, тъй като във Франция намираме единствено облекла на изцяло голословни цени. Така че ние, дребна или междинна компания, не можем да произвеждаме във Франция. ", споделя Маео.
Най-бедната страна в Европейския съюз, България през днешния ден възнамерява да се трансформира в работилницата за облекло на Европа. Текстилът към този момент съставлява съвсем една четвърт от износа там, по-специално с помощта на географското състояние на страната и доста ниските заплати. И при 350 евро месечна минимална заплата не е елементарно за българите да шият по-евтино от азиатците или африканците.
Гоце Делчев, град с 30 000 поданици в Южна България, е дом на към четиридесет компании, в това число третата по величина текстилна фабрика в Европа. Хиляда чиновници и близо 2000 дрехи, създадени всеки ден. Ръководи се от 65-годишният немец Бертран Ролман. " Утре ще има още един камион Hugo Boss ", споделя Ролман на един от чиновниците си. " Да, идва късно следобяд ".
" Това е за саката и панталоните, това е за шлиферите, а това е памук. Тези тъкани се дават от марката. Клиентът ни даде цялата нужна информация за направата на облеклата - дизайн, размери, даде ни и всички материали. И ние вършим облеклата ", изяснява Ролман.
Тъй като България е част от Европейския съюз от 2007 година, марките, които създават продукцията си тук, не заплащат никакви мита. Голямо преимущество спрямо Азия и Магреба, да не приказваме за разноските за превоз. " Цената на транспортните разноски от Китай скочи с осем или девет пъти. Преди Ковид рецесията един резервоар струваше 1200 евро. Днес коства 9600 евро, от време на време съвсем 12 000 ", споделя германецът.
Но това, което първо притегля Бертран Ролман на Балканите, са заплатите. Във фабриката на служащите се заплаща приблизително 350 евро чисто на месец, едвам 17% повече в сравнение с един китайски текстилен служащ. " Моят мотор да дойда в България беше цената на трудa. От основаването на руския блок всички източни страни започнаха да създават текстил на доста ниски, доста конкурентни цени ", добавя Ролман. Днес фабриката генерира близо 20 милиона оборот и доставя продукция за към 10 огромни европейски марки. За да остане конкурентоспособен с останалия свят, Бертран Ролман управлява работата в елементи. " Това е доста комплицирано палто. Шивачката, която ще направи този джоб, ще разполага с тъкмо 6 минути и 28 секунди ", споделя Ролман. " Да, доста е бързо. Работата е проведена по този метод. Общо, с цел да ушиете това палто, ще ви трябват 182,41 минути. "
Всяка марка заплаща на Бертран Ролман за време. Този шведски клиент да вземем за пример заплаща 16 цента на минута. " Цената, която бих получил за направата на това палто ще бъде 29 евро ", споделя той. " А какъв брой би коствало в един бутик? За сходно палто бих споделил 429 - 449 евро. " Или 15 пъти по-скъпо от индустриалната цена. " Ние се конкурираме с други страни, а също и с други текстилни компании тук в България. Така че не можем да предложим на клиентите си цени, които не са реалистични, тъй като текстилният пазар тук в действителност заплаща доста малко ", приключва Ролман.
Миглена е на 46 години, шеф е на текстилна фабрика в България, а Мариела е нейната дясна ръка. По тези парижки улици те имат доста клиенти. " Често попадам на парижанки, които носят облекла, които ние сме произвели. Това ми стопля сърцето. Изпитвам огромно наслаждение ", споделя Миглена. Сред десетината парижки клиенти на Миглена е и млада първокласна марка, профилирана в копринени дрехи и основана от Лоранс Маео. Моделите, които българката създава, се продават по магазините до 800 евро. 6500 броя годишно. " Аз с тях към този момент съм подготвена да се впускам във всевъзможни завършения, даже и в дълбокото море ", споделя Миглена за работата си с френския бутик.
От 1000 поръчани продукта българският производител прави към 15% отстъпка на Лоранс Маео - ненадминати цени, съвсем четири пъти по-евтини от френските. " Причината да търсим облекла от друго място е, тъй като във Франция намираме единствено облекла на изцяло голословни цени. Така че ние, дребна или междинна компания, не можем да произвеждаме във Франция. ", споделя Маео.
Най-бедната страна в Европейския съюз, България през днешния ден възнамерява да се трансформира в работилницата за облекло на Европа. Текстилът към този момент съставлява съвсем една четвърт от износа там, по-специално с помощта на географското състояние на страната и доста ниските заплати. И при 350 евро месечна минимална заплата не е елементарно за българите да шият по-евтино от азиатците или африканците.
Гоце Делчев, град с 30 000 поданици в Южна България, е дом на към четиридесет компании, в това число третата по величина текстилна фабрика в Европа. Хиляда чиновници и близо 2000 дрехи, създадени всеки ден. Ръководи се от 65-годишният немец Бертран Ролман. " Утре ще има още един камион Hugo Boss ", споделя Ролман на един от чиновниците си. " Да, идва късно следобяд ".
" Това е за саката и панталоните, това е за шлиферите, а това е памук. Тези тъкани се дават от марката. Клиентът ни даде цялата нужна информация за направата на облеклата - дизайн, размери, даде ни и всички материали. И ние вършим облеклата ", изяснява Ролман.
Тъй като България е част от Европейския съюз от 2007 година, марките, които създават продукцията си тук, не заплащат никакви мита. Голямо преимущество спрямо Азия и Магреба, да не приказваме за разноските за превоз. " Цената на транспортните разноски от Китай скочи с осем или девет пъти. Преди Ковид рецесията един резервоар струваше 1200 евро. Днес коства 9600 евро, от време на време съвсем 12 000 ", споделя германецът.
Но това, което първо притегля Бертран Ролман на Балканите, са заплатите. Във фабриката на служащите се заплаща приблизително 350 евро чисто на месец, едвам 17% повече в сравнение с един китайски текстилен служащ. " Моят мотор да дойда в България беше цената на трудa. От основаването на руския блок всички източни страни започнаха да създават текстил на доста ниски, доста конкурентни цени ", добавя Ролман. Днес фабриката генерира близо 20 милиона оборот и доставя продукция за към 10 огромни европейски марки. За да остане конкурентоспособен с останалия свят, Бертран Ролман управлява работата в елементи. " Това е доста комплицирано палто. Шивачката, която ще направи този джоб, ще разполага с тъкмо 6 минути и 28 секунди ", споделя Ролман. " Да, доста е бързо. Работата е проведена по този метод. Общо, с цел да ушиете това палто, ще ви трябват 182,41 минути. "
Всяка марка заплаща на Бертран Ролман за време. Този шведски клиент да вземем за пример заплаща 16 цента на минута. " Цената, която бих получил за направата на това палто ще бъде 29 евро ", споделя той. " А какъв брой би коствало в един бутик? За сходно палто бих споделил 429 - 449 евро. " Или 15 пъти по-скъпо от индустриалната цена. " Ние се конкурираме с други страни, а също и с други текстилни компании тук в България. Така че не можем да предложим на клиентите си цени, които не са реалистични, тъй като текстилният пазар тук в действителност заплаща доста малко ", приключва Ролман.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ