По предварителни данни на Националния статистически институт /НСИ/ броят на

По предварителни данни на Националния статистически институт /НСИ/ броят на въведените в употреба жилищни здания през второто тримесечие на 2023 година е 1180, а новопостроените жилища в тях са 5198 . Спрямо второто тримесечие на 2022 година постройките са със 17 по-малко, или с 1.4%, а жилищата в тях се усилват с 1121, или с 27.5%.

От въведените в употреба новопостроени жилищни здания през второто тримесечие на 2023 година със стоманобетонна структура са 75.3%, с тухлена – 20.9%, с друга – 3.6%, и с панелна – 0.2%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи /78.7%/ , следвани от жилищните кооперации /15.6%/. В съпоставяне с второто тримесечие на 2022 година се следи понижение в броя на новопостроените къщи, до момента в който броят на жилищните кооперации се усилва.

Най-много жилищни здания са въведени в употреба в областите София /столица/ – 204 здания с 1 168 жилища, Пловдив – 163 здания с 449 жилища, и Бургас – 130 здания с 1 352 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с три стаи /32.9%/, следват тези с две стаи /32.0%/, а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи – 4.2%.

Общата потребна повърхност на новопостроените жилища през второто тримесечие на 2023 година е 500.1 хиляди кв. м, или със 17.6% повече в съпоставяне със същото тримесечие на 2022 година, а жилищната повърхност се усилва с 16% и доближава 395.9 хиляди кв. метра.

Същевременно междинната потребна повърхност на едно новопостроено жилище понижава от 104.3 кв. м през второто тримесечие на 2022 година на 96.2 кв. м през същото тримесечие на 2023 година. Най-голяма междинна потребна повърхност на едно новопостроено жилище е записана в областите Силистра – 212.9 кв. м, и София – 157.0 кв. м, а най-малка – в областите Бургас – 53.0 кв. м, и Велико Търново – 72.3 кв. метра.

Статистическите данни за новопостроените жилищни здания и жилища са създадени въз основата на тримесечна информация, получавана от общинските администрации. В обсега на наблюдението се включват новопостроените жилищни здания с утвърден приемателен протокол обр. 16 или издадено позволение за прилагане според Наредба № 2/31.07.2003 година на Министерството на районното развиване и благоустройството /МРРБ/.

Жилищната повърхност включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовите, стаите за на ден престояване, стаите, употребени като работни кабинети и библиотеки на научни служащи, гостните, холовете, както и площта на кухните над 4 кв. метра. До 31.12.2018 година площта на кухните с повърхност над 4 кв. м се преглежда настрана.

Спомагателната повърхност включва площта на спомагателните пространства, стаите и кухните с повърхност по-малка от 4 кв. м, вестибюлите с портал и друга бариера, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни пространства /сушилни, перални, балкони и лоджии/ без значение от размера на площта им.

Полезната повърхност на жилището съставлява сума от жилищната и спомагателната повърхност.

Средната потребна повърхност на жилището е отношение на потребната повърхност към броя на жилищата.