ВСС окончателно започна процедура по избор на главен прокурор
На 9 септември единомислещо и без никакво разискване и спор със 7 гласа „ за “ прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет реши да възобнови процедурата, само че с цел да бъде дефинитивно решението, то трябваше да се вземе от пленума.
Изборът на нов обвинител номер 1 ще бъде на 16 януари 2026 година.
Ето какво следва:
На 19 и 26 септември, както и на 3 и 10 октомври, ще се проведат четирите съвещания за оферти за претенденти за нов основен прокурор.
До 24 октомври претендентите имат краен период за показване на идея и документи.
До 26 ноември комисиите по атестиране и професионална нравственос следва да одобряват отчети за професионалните и нравствени качества на претендентите.
На 5 декември пленумът на Висш съдебен съвет би трябвало да разгласи дата, час и място за чуването на претендентите.
8 януари 2025 година е крайният период за показване на мнения и въпроси към претендентите.
На 16 януари следва да се организира чуване и гласоподаване на претендентите.
От предишния юни краткотрайно изпълняващ функционалностите обвинител №1 е Борислав Сарафов. Той пое управлението на прокуратурата измежду предварителното преустановяване на мандата на Иван Гешев.
Гешев нападна в Конституционния съд законодателните промени, които смъкнаха болшинството за избор и освобождение на така наречен трима огромни в правосъдната система от 17 на 13 гласа.
На днешното съвещание Атанаска Дишева, член на Съдийската гилдия, предложи процедурата за избор на основен прокурор да бъде прекъсната, след възобновяването ѝ, само че това не бе признато от Пленума на Висш съдебен съвет.
Председателят на Върховен касационен съд Галина Захарова, Атанаска Дишева и Олга Керелска обявиха по време на дебата, че процедурата за избор на основен прокурор не следва да се възобнови. Те показаха разнообразни претекстове, измежду които, че мандатът на членовете на съвета е изминал от съвсем две години, както и че Висш съдебен съвет е в повърхностен състав, а и че има законови спънки Висш съдебен съвет да организира процедурата.
Други членове на съвета показаха своите претекстове за противоположната теза, като в тях се включваше позоваване на решения на Конституционния съд, тълкувани по метод, че Пленумът на Висш съдебен съвет има обвързване и право да организира процедура и да избере основен прокурор.
Пред медиите в отговор на въпрос дали е по-добре в процедурата за избор на основен прокурор да има най-малко две номинации на претенденти, служебният министър на правораздаването Мария Павлова съобщи, че съгласно нея „ в случай че има повече от един претендент, това ще е само и единствено за облекчаване на публични настройки и отзиви “. По думите ѝ присъединяване на повече или по-малко претенденти не предопределя това дали и кой ще бъде определен за основен прокурор, а гласуването, качествата на претендента и концепцията му.
Във връзка с повдигнатия на съвещанието въпрос за какво не се започва и процедурата за избор на ръководител на Върховния административен съвет, министър Павлова уточни, че това би могло да се случи, когато Съдийската гилдия вземе решение и направи предложение към Пленума на Висш съдебен съвет, както направи Прокурорската гилдия.
