По празниците сякаш комуникациите стават още по-важни, ако сме далеч,

По празниците като че ли връзките стават още по-важни, в случай че сме надалеч, а желаеме допустимо най-бързо да чуем, или забележим най-близките. Как е било в предишното – тогава, когато връзката не е ставала за секунди, телефоните не са били умни...

С тези въпрос влизаме в Националния политехнически музей, с цел да си напомним по какъв начин комуникирахме между тях наскоро, съобщи кореспондент на БГНЕС.

Съобщителната техника включва освен телефоните, а и телеграфите, радиоапаратите, малкия екран, всичко е в областта на известията, споделя ни Любов Филипова, основен организатор в Националния политехнически музей. Тя ни демонстрира работния пулт на вътрешна телефонна централа, която до преди към 15 години е била в Съдебната палата. Работила е от 1936 до 2000 година и е била оригиналност за времето си. Такива са инсталирани в по-големите институции, където е имало повече хора. При тях връзката минава през телефонистка. Звъни се, телефонистката подвига слушалката, споделят й кой номер търсят и тя свързва линията с кабел като слага жака в дупката със съответния номер. Често искащият да се свърже разбирал, че връзката е осъществена след репликата на телефонистката: „ Моля говорете ”, след нея тя би трябвало да затвори слушалката, с цел да не подслушва диалога. Ако не го направи, чувала диалога. И в случай че за младежите, които работят в огромни институции през днешния ден е непривична репликата: „ Искам градска линия ”, то в предишното, с цел да се обадиш на някого отвън институцията, можело да се реализира единствено благодарение на телефонистката.

Домашен телефон, при който няма шайба, набирането е с манивела и се свързваш непосредствено с телефонната работа и там даваш поръчка с кого в града да приказваш. Така са говорели хората по телефона преди да се автоматизират централите. Такъв телефон може да се види в този музей.

Тук има и телефон с наустник - специфична фуниевидна тръба, която оказва помощ за влизането на звука. „ Може да видите и едни от най-старите стенни апарати. При тях настрана приказваш в наустника, а с другата ръка държиш слушалката. Това е горе – долу и концепцията на Бел, когато основава телефона – през едно устройство приказваш, а през друго слушаш. В края на XIX в. в кабините в Америка е имало надписи: „ Говорете пред наустника, а слушайте със слушалката ”, тъй като доста постоянно е ставало комплициране ”, споделя ни Любов Филипова.

Телефон с шайба, не с бутони. Такъв е и 3-милионният телефонен уред, който създава завода в Белоградчик, профилиран за телефонна техника, който се пази тук. Такива апарати, съгласно Любов Филипова към момента се срещат в много български домове.

GSM-ът на боеца от времето на Балканската война. Така експертът разказва забавен боен телефонен уред и демонстрира неговата слушалка със сгъваем наустник.

Самата Любов Филипова счита, че въпреки връзката в предишното да е протичала мъчно, без значение дали по телефон, с пощенски картички или с писма, било по-романтично. „ В домовете, особено в София, когато множеството хора имат телефони е ставало по-лесно, само че на Нова година това е извънредно мъчно, тъй като телефонистките са били заети и би трябвало да изчакаш доста време да се освободи някаква линия и да се свържеш със своя непосредствен ”, сподели тя. Когато нямаш у дома телефон, се тича до уличните апарати, където против 2 ст. може да се обадиш на някои, който си има у дома. „ Проблемът беше, че към избрани часове, примерно по здрач пред тези телефонни кабини чакаха десетина души, с цел да могат да се свържат с някой и да си дефинират среща ”, описа тя.

По-често в същото време хората са пращали картички, телеграми, пратки с дарове за Коледа или Нова година. Старите картички, свързани с Коледа са доста забавни, тъй като всички информационни средства участват като илюстрация. Дядо Коледа е изобразяван на шейна, в автомобил, аероплан, описа тя и си спомни, че като дребна сама е рисувала картичка с дядо Коледа във вертолет.

Имало е и специфични новогодишни картички, които преди повече от 100 години градските пощальони особено си поръчвали, с цел да раздават на своите по-редовни клиенти. „ Много пощальони особено за Нова година си поръчват картички ”, показва тя и демонстрира картичка от 1911 година с календар на гърба за идната. Сюжетът на тези картички е обвързван с информационните средства – има трен, кола трамвай, велосипед, пощенска кутия и раздавач, който подава на жена писмо или колет.

Телеграми в България, описа Любов Филипова, са се изпращали до 2006 година При подаването на телеграмите се таксуваше всяка писмен знак и всеки препинателен знак. Хората гледаха да пишат къси известия и от там е израза, че някой написа в телеграфен жанр, т.е. доста кратко, доста ясно ”, описа тя. Не крие и че постоянно са ставали недоразумения от това, което се получавало като текст в последна сметка.

Тя сподели депеша от 1897 година, където телеграфистът, приел морзовите сигнали е записал на ръка текста на известието върху бланка, която се прегъва по специфичен метод и се залепя листче с печата на пощите и по този начин се носи на индивида, който би трябвало да я получи. /БГНЕС