Пчелари от Бургас: За управляващите ние не съществуваме
По мотив митингите на пчеларите от Североизточна България, които се организираха в София, Actualno.com беседва с производители от бургаския район. И двамата са младежи, само че съвсем през целия си живот са се занимавали с пчеларство, около своите родители.
Стоян Стоянов е един от тях. Пчелинът му е от 200 кошера , ситуирани сред селата Гюльовца и Оризаре. Заедно със своите родители поставя големи старания да задържи поминъка си.
Г-н Стоянов, какво мислите за символичното погребение на пчеларството, което направиха вашите сътрудници пред Министерството на земеделието, храните и горите в София?
В последните 4-5 години пчеларството е заровено за мене, макар, че е едно от нещата, с помощта на което, оцелява животът на земята. Пчелата е основана да опрашва растенията, а не да носи мед на нас хората. Няма ли ги пчелите, няма плодове, зеленчуци, нищо. Айнщайн е споделил, че три години откакто изчезнат пчелите всичко ще загине.
И те, и ние, мъчно оцеляваме, доста, доста мъчно... Ние сме производители, само че се усещаме като сираче по отношение на тези в другите сектори. Никой не ни обръща внимание. Сега дават по пет лв. на кошер за цялата година, което е смешно.
Какво би трябвало да направи страната с цел да сте действително подкрепени?
Да ни отпуска повече средства, като един от методите е да сключваме контракти с арендаторите на земи. И без това, част от тяхната активност доста ни тормози. Пръскането срещу вредители с препарати е главната ни болежка. Имаме безчет сътрудници с отровени пчелни фамилии, а до момента няма нито един потвърден случай, че арендатор е отровил пчелите и несъмнено, няма осъдени.
Вие получили ли сте пари по европрограма?
Не съм получил и не съм кандидатствал, тъй като мисля, че тези пари, които идват по стратегии, унищожават сектора. За тях, в множеството случаи, аплайват хора, които нямат съществено отношение към пчелите. Много от тях, като мине програмният интервал, който е към пет години, продават кошерите, инвентара и всичко завършва.
Георги Гочев е от Поморие. Той също е пчелар и производител. Влага труд, сърце и страст в развъждането на пчелите. Два пъти е бил в Европейския парламент и е взел участие в полемики във връзка пчеларството.
Разкажете ни за беседите, на които присъствахте в Брюксел?
През 2013 година в Брюксел, никой от сътрудниците ни от Западна Европа не искаше да ни поддържа във връзка с контрола над пръскането на земеделските култури. През 2016 година обаче, всички бяха на нашето мнение, само че бюрокрацията е доста сериозна и мъчно ще станат измененията. За страдание, в България е още по-зле. За земеделието се чака дотация от милиард и половина лв., а за пчеларството са три милиона и половина. Това са смешни суми, тъй като записаните пчелни фамилии са над един милион. Това, съгласно мен, е насмешка със бранша. А като знам единствено какъв брой милиона се дават за тази отрова / показва цигарите/. Няма земеделие без пчеларство. Ако има отрова първо я усеща пчелата и умира. Но какво се случи у нас? Нищо, което да е помощ на пчеларството. Това е напряко светотатство и за жалост хората ще го усетят след 5-10 години. Неоникотиноидите /инсектициди / в Европа са неразрешени, само че не и в България. Това е артикул, с който се третират семената за ГМО. И след 17 години след потреблението им, остават в почвата и във водата и ги тровят. За страдание има 100 „ зърнари “, както ги назоваваме ние, които си обират милиардите, а нашият бранш се мъчи. А в действителност нещата са доста елементарни. Колкото и необичайно да ви се коства, проблемите в пчеларството са малко, само че никой не желае да ги реши.
Двамата пчелари обаче, не губят религия, тъй като са привикнали да се оправят сами и да работят крепко. Те застават зад всички претенции на своите сътрудници за заслужено систематизиране на парите за земеделските производители и почтено битие на техния отрасъл.
Стоян Стоянов е един от тях. Пчелинът му е от 200 кошера , ситуирани сред селата Гюльовца и Оризаре. Заедно със своите родители поставя големи старания да задържи поминъка си.
Г-н Стоянов, какво мислите за символичното погребение на пчеларството, което направиха вашите сътрудници пред Министерството на земеделието, храните и горите в София?
В последните 4-5 години пчеларството е заровено за мене, макар, че е едно от нещата, с помощта на което, оцелява животът на земята. Пчелата е основана да опрашва растенията, а не да носи мед на нас хората. Няма ли ги пчелите, няма плодове, зеленчуци, нищо. Айнщайн е споделил, че три години откакто изчезнат пчелите всичко ще загине.
И те, и ние, мъчно оцеляваме, доста, доста мъчно... Ние сме производители, само че се усещаме като сираче по отношение на тези в другите сектори. Никой не ни обръща внимание. Сега дават по пет лв. на кошер за цялата година, което е смешно.
Какво би трябвало да направи страната с цел да сте действително подкрепени?
Да ни отпуска повече средства, като един от методите е да сключваме контракти с арендаторите на земи. И без това, част от тяхната активност доста ни тормози. Пръскането срещу вредители с препарати е главната ни болежка. Имаме безчет сътрудници с отровени пчелни фамилии, а до момента няма нито един потвърден случай, че арендатор е отровил пчелите и несъмнено, няма осъдени.
Вие получили ли сте пари по европрограма?
Не съм получил и не съм кандидатствал, тъй като мисля, че тези пари, които идват по стратегии, унищожават сектора. За тях, в множеството случаи, аплайват хора, които нямат съществено отношение към пчелите. Много от тях, като мине програмният интервал, който е към пет години, продават кошерите, инвентара и всичко завършва.
Георги Гочев е от Поморие. Той също е пчелар и производител. Влага труд, сърце и страст в развъждането на пчелите. Два пъти е бил в Европейския парламент и е взел участие в полемики във връзка пчеларството.
Разкажете ни за беседите, на които присъствахте в Брюксел?
През 2013 година в Брюксел, никой от сътрудниците ни от Западна Европа не искаше да ни поддържа във връзка с контрола над пръскането на земеделските култури. През 2016 година обаче, всички бяха на нашето мнение, само че бюрокрацията е доста сериозна и мъчно ще станат измененията. За страдание, в България е още по-зле. За земеделието се чака дотация от милиард и половина лв., а за пчеларството са три милиона и половина. Това са смешни суми, тъй като записаните пчелни фамилии са над един милион. Това, съгласно мен, е насмешка със бранша. А като знам единствено какъв брой милиона се дават за тази отрова / показва цигарите/. Няма земеделие без пчеларство. Ако има отрова първо я усеща пчелата и умира. Но какво се случи у нас? Нищо, което да е помощ на пчеларството. Това е напряко светотатство и за жалост хората ще го усетят след 5-10 години. Неоникотиноидите /инсектициди / в Европа са неразрешени, само че не и в България. Това е артикул, с който се третират семената за ГМО. И след 17 години след потреблението им, остават в почвата и във водата и ги тровят. За страдание има 100 „ зърнари “, както ги назоваваме ние, които си обират милиардите, а нашият бранш се мъчи. А в действителност нещата са доста елементарни. Колкото и необичайно да ви се коства, проблемите в пчеларството са малко, само че никой не желае да ги реши.
Двамата пчелари обаче, не губят религия, тъй като са привикнали да се оправят сами и да работят крепко. Те застават зад всички претенции на своите сътрудници за заслужено систематизиране на парите за земеделските производители и почтено битие на техния отрасъл.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ