От общността: Българският жестов език - бъдещето на глухите хора
По мотив признатия през днешния ден на първо четене език в Народното събрание, послание до всички медии изпратиха представителите на организациите и сдруженията на и за хора с повреден слух. Ето цялостния текст:
Едно от най-значимите събития, коeто глухата общественост в България с неспокойствие чака, е приемането на Закон за жестовия език. На 11 ноември в Народното събрание се прегледа на първо четене план на Закон за българския жестов език.
Хиляди споделят своето неспокойствие в обществените мрежи и наблюдават новините по тематиката. Всички те разискват, дискутират и се надяват най-сетне в България да се случи това, което на всички места по света от десетилетия съществува – Закон за жестовия език.
У нас повдига доста въпроси. Международните ранглисти ни отреждат нежелано място поради рестриктивните мерки, които съществуват. Но словото има своето място. Българският е формален език и въпреки правото на мнение, изложение, мисъл да се изкривяват от дефектите на системата в страната, никой не може да ограничи изцяло неговото потребление.
За страдание, изследванията имат един значителен минус. Те не обгръщат всички обществени групи. Има една общественост в България, която е лишена от своето естествено право на „ слово ”. В нормативните актове не е уредена опцията хиляди българи да се самоопределят като естествени носители на жестовия език. Едно такова изследване би посочило, че България е даже доста по-назад в свободата на изложение, защото страната не подсигурява човешкото право на глухите хора да живеят пълноценно посредством български жестов език.
Как бихме могли да чакаме глухите хора да учат, работят и вземат участие пълноценно в социално-икономическия живот на страната, в случай че на тях им се постановат ограничавания, които оказват директно въздействие върху развиването им? При неналичието на стандарти, методики, държавна политика този език не е равнопоставен на словесния. Оттам и хората биват неравнопоставени на своите чуващи съграждани, тъй като не могат пълноценно да се приобщят в публичния живот.
Досега в българската просветителна система в никакъв случай не е бил употребен българският жестов език като пълностоен език за другарство, обучение и достъп до информация и връзка. Така глухият човек от ранна детска възраст бива изключен от заобикалящия го свят.
Ние, глухите хора на България, не желаеме такова бъдеще за себе си. И точно по тази причина нашите очаквания са посредством Закона за жестовия език да стартираме последователно да преодоляваме всички зависимости и ограничавания, които не природата, а институциите несъзнателно ни слагат.
Глухите хора са носители на българския жестов език. В глухата общественост са всички глухи лица с друга степен на слухова загуба и владеят български жестов език. Българският жестов език поражда от глухите хора и е в центъра на българската глуха общественост.
Целта на Закона за българския жестов език е признаването му и основаването на благоприятни условия за неговото стабилно развиване като пълностоен език. Българският жестов език е натурален и независим език. Той има своя лична граматика и няма нищо общо с българския вербален език. Жестовият език е тримерен, образен език за разлика от словесния, който е звуков и линеен. Ключова роля за достоверността на българския жестов език имат глухите хора
И в случай че българското слово се е съхранило през вековете, тъй като духовници и будители са го разпространявали и преписвали в манастири и учебни заведения, то българския жестов език се е съхранил и развивал с помощта на общуването сред глухите, които като пламък от свещ на свещ са предавали знаците един на различен през вековете.
Изразяваме поддръжка на Законопроекта за българския жестов език, като равноправни членове на работната група по правенето на самите текстове. Жестовият език е за българската глухата общественост, а не за институциите.
Възражения
В проектозакона съществуват няколко противоречиви точки, които не отразяват волята на глухата общественост и се пробват да омаловажат водещата роля на глухите в правото им да избират по какъв начин да се осведомят, по този начин както и член 21 от Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на хората с увреждания гласи.
На първо място, нашето гледище е да отпадне член 2 Българският жестов език разрешава потреблението и основаването на системи за връзка, които поддържат подходи на другарство и преодоляване на други езикови компетентности.
Този член не предписва права, нито вменява съответни отговорности, само че отваря опция за замяна на волята на глухата общественост за признание на българския жестов език като натурален независим език .
Налагането на всевъзможни спомагателни средства отвън естествения жестов език в езиковото и отзивчивото образование, както и в жестовия превод, води до изкуствено въздействие върху чистотата на езика.
Законодателят към този момент се е погрижил посредством системите за връзки като мултимедийна просветителна среда, профилирани софтуерни артикули, аудио-визуални средства и различни форми да сътвори налична среда (Наредбата за приобщаващо обучение, изм. и доп. Дъждовни води. бр.48 от 26.05.2020г).
Съгласно Доклада за цялостната предварителна оценка на въздействието на закона за българския жестов език е записано, че калкиращата тирада също съставлява изкуствена информационна система.
Калкиращата тирада (произношение писмен знак по буква) и българският жестов език имат разнообразни граматични правила и структури. Въпреки това все още се употребява интензивно в образованието на жестовите преводачи и в образованието на глухите деца и възпитаници.
Считаме, че жестовият език е иновация, която ще докара и до въвеждането на билингвистичния метод на обучение и ще обогати Наредбата за приобщаващо обучение, като добави още един фиктивен метод на обучение за глухите деца. Никой не отхвърля съществуващите подходи, само че е време да се подготвим да въведем българския жестов език пълноценно в системата на образованието с цел да се реализира действителна билингвистична среда за глухите деца и младежи в тяхното обучение.
Второто искане на представителите на глухата общественост за смяна в плана на закон за българския жестов език е педагогическите експерти в специфичните учебни заведения за възпитаници с повреден слух, ресурсните и профилираните ресурсни учители, които работят с деца и възпитаници със слухова загуба в системата на предучилищното и учебното обучение да са и с добита образователно-квалификационна степен „ бакалавър ” или „ магистър ” по компетентност „ Български жестов език ”. Същото се отнася и за специалността „ Жестов преводач ”.
Без обвързване на БЖЕ със специалности в университетите с педагогичен факултети качеството на преподаването на езика няма да дава отговор на нужните стандарти, с цел да задоволи потребностите на глухата общественост.
България би трябвало да се приготви за момента, когато законът влезе в действие да има мощни, стимулирани и задоволително педагогичен фрагменти, които да обезпечат и осъществят плануваните благоприятни условия за потреблението на българския жестов език в детските градини и учебните заведения, както и добре готови жестови преводачи.
Третото искане е за смяна в състава на Съвета по български жестов език, който ще е съвещателен орган към Министерството на образованието и науката. Предложението на глухата общественост е този Съвет да се състои от 15 членове.
Считаме, че глухите членове следва да имат болшинство от осем представители на общността на глухите лица и на сляпо-глухите лица. Няма по какъв начин болшинството от представителите в съвета да са от чуващи хора, за които жестовият език не е характерен. След като това е Съвет за българския жестов език, в реда на нещата е болшинството от членовете му да са глухите и сляпо-глухите хора, носители и ползватели на български жестов език.
Глухите хора в България постоянно са откликвали на апелите за обединяване, съпричастност, правдивост. Понасяли са неволи, дискриминация, ограничения.
След години на непрестанна работа е настъпило време да бъде повдигнат мост, който свързва разнообразни култури, където общуването сред света на глухи и чуващи да се случи. Два свята, които, за жалост, у нас към момента се разминават и не се схващат изцяло.
![В Народното събрание: Единодушна поддръжка за Закона за българския жестов език]( "В Народното събрание: Единодушна поддръжка за Закона за българския жестов език")
В Народното събрание: Единодушна поддръжка за Закона за българския жестов език
Със 127 гласа „ за “ и нито един „ срещу “ или „ въздържал се “ депутатите поддържаха единомислещо на първ...
С приемането на Закон за българския жестов език глухите отварят своите порти за всички чуващи и езикът на знаците ще разкрие своето благосъстояние, като равнопоставено, естествено изразно средство.
НИЩО за НАС без НАС!
Благодарим Ви, читателю, че ни „ изслушахте ”!
С почитание,
Българска глуха общност
Едно от най-значимите събития, коeто глухата общественост в България с неспокойствие чака, е приемането на Закон за жестовия език. На 11 ноември в Народното събрание се прегледа на първо четене план на Закон за българския жестов език.
Хиляди споделят своето неспокойствие в обществените мрежи и наблюдават новините по тематиката. Всички те разискват, дискутират и се надяват най-сетне в България да се случи това, което на всички места по света от десетилетия съществува – Закон за жестовия език.
У нас повдига доста въпроси. Международните ранглисти ни отреждат нежелано място поради рестриктивните мерки, които съществуват. Но словото има своето място. Българският е формален език и въпреки правото на мнение, изложение, мисъл да се изкривяват от дефектите на системата в страната, никой не може да ограничи изцяло неговото потребление.
За страдание, изследванията имат един значителен минус. Те не обгръщат всички обществени групи. Има една общественост в България, която е лишена от своето естествено право на „ слово ”. В нормативните актове не е уредена опцията хиляди българи да се самоопределят като естествени носители на жестовия език. Едно такова изследване би посочило, че България е даже доста по-назад в свободата на изложение, защото страната не подсигурява човешкото право на глухите хора да живеят пълноценно посредством български жестов език.
Как бихме могли да чакаме глухите хора да учат, работят и вземат участие пълноценно в социално-икономическия живот на страната, в случай че на тях им се постановат ограничавания, които оказват директно въздействие върху развиването им? При неналичието на стандарти, методики, държавна политика този език не е равнопоставен на словесния. Оттам и хората биват неравнопоставени на своите чуващи съграждани, тъй като не могат пълноценно да се приобщят в публичния живот.
Досега в българската просветителна система в никакъв случай не е бил употребен българският жестов език като пълностоен език за другарство, обучение и достъп до информация и връзка. Така глухият човек от ранна детска възраст бива изключен от заобикалящия го свят.
Ние, глухите хора на България, не желаеме такова бъдеще за себе си. И точно по тази причина нашите очаквания са посредством Закона за жестовия език да стартираме последователно да преодоляваме всички зависимости и ограничавания, които не природата, а институциите несъзнателно ни слагат.
Глухите хора са носители на българския жестов език. В глухата общественост са всички глухи лица с друга степен на слухова загуба и владеят български жестов език. Българският жестов език поражда от глухите хора и е в центъра на българската глуха общественост.
Целта на Закона за българския жестов език е признаването му и основаването на благоприятни условия за неговото стабилно развиване като пълностоен език. Българският жестов език е натурален и независим език. Той има своя лична граматика и няма нищо общо с българския вербален език. Жестовият език е тримерен, образен език за разлика от словесния, който е звуков и линеен. Ключова роля за достоверността на българския жестов език имат глухите хора
И в случай че българското слово се е съхранило през вековете, тъй като духовници и будители са го разпространявали и преписвали в манастири и учебни заведения, то българския жестов език се е съхранил и развивал с помощта на общуването сред глухите, които като пламък от свещ на свещ са предавали знаците един на различен през вековете.
Изразяваме поддръжка на Законопроекта за българския жестов език, като равноправни членове на работната група по правенето на самите текстове. Жестовият език е за българската глухата общественост, а не за институциите.
Възражения
В проектозакона съществуват няколко противоречиви точки, които не отразяват волята на глухата общественост и се пробват да омаловажат водещата роля на глухите в правото им да избират по какъв начин да се осведомят, по този начин както и член 21 от Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на хората с увреждания гласи.
На първо място, нашето гледище е да отпадне член 2 Българският жестов език разрешава потреблението и основаването на системи за връзка, които поддържат подходи на другарство и преодоляване на други езикови компетентности.
Този член не предписва права, нито вменява съответни отговорности, само че отваря опция за замяна на волята на глухата общественост за признание на българския жестов език като натурален независим език .
Налагането на всевъзможни спомагателни средства отвън естествения жестов език в езиковото и отзивчивото образование, както и в жестовия превод, води до изкуствено въздействие върху чистотата на езика.
Законодателят към този момент се е погрижил посредством системите за връзки като мултимедийна просветителна среда, профилирани софтуерни артикули, аудио-визуални средства и различни форми да сътвори налична среда (Наредбата за приобщаващо обучение, изм. и доп. Дъждовни води. бр.48 от 26.05.2020г).
Съгласно Доклада за цялостната предварителна оценка на въздействието на закона за българския жестов език е записано, че калкиращата тирада също съставлява изкуствена информационна система.
Калкиращата тирада (произношение писмен знак по буква) и българският жестов език имат разнообразни граматични правила и структури. Въпреки това все още се употребява интензивно в образованието на жестовите преводачи и в образованието на глухите деца и възпитаници.
Считаме, че жестовият език е иновация, която ще докара и до въвеждането на билингвистичния метод на обучение и ще обогати Наредбата за приобщаващо обучение, като добави още един фиктивен метод на обучение за глухите деца. Никой не отхвърля съществуващите подходи, само че е време да се подготвим да въведем българския жестов език пълноценно в системата на образованието с цел да се реализира действителна билингвистична среда за глухите деца и младежи в тяхното обучение.
Второто искане на представителите на глухата общественост за смяна в плана на закон за българския жестов език е педагогическите експерти в специфичните учебни заведения за възпитаници с повреден слух, ресурсните и профилираните ресурсни учители, които работят с деца и възпитаници със слухова загуба в системата на предучилищното и учебното обучение да са и с добита образователно-квалификационна степен „ бакалавър ” или „ магистър ” по компетентност „ Български жестов език ”. Същото се отнася и за специалността „ Жестов преводач ”.
Без обвързване на БЖЕ със специалности в университетите с педагогичен факултети качеството на преподаването на езика няма да дава отговор на нужните стандарти, с цел да задоволи потребностите на глухата общественост.
България би трябвало да се приготви за момента, когато законът влезе в действие да има мощни, стимулирани и задоволително педагогичен фрагменти, които да обезпечат и осъществят плануваните благоприятни условия за потреблението на българския жестов език в детските градини и учебните заведения, както и добре готови жестови преводачи.
Третото искане е за смяна в състава на Съвета по български жестов език, който ще е съвещателен орган към Министерството на образованието и науката. Предложението на глухата общественост е този Съвет да се състои от 15 членове.
Считаме, че глухите членове следва да имат болшинство от осем представители на общността на глухите лица и на сляпо-глухите лица. Няма по какъв начин болшинството от представителите в съвета да са от чуващи хора, за които жестовият език не е характерен. След като това е Съвет за българския жестов език, в реда на нещата е болшинството от членовете му да са глухите и сляпо-глухите хора, носители и ползватели на български жестов език.
Глухите хора в България постоянно са откликвали на апелите за обединяване, съпричастност, правдивост. Понасяли са неволи, дискриминация, ограничения.
След години на непрестанна работа е настъпило време да бъде повдигнат мост, който свързва разнообразни култури, където общуването сред света на глухи и чуващи да се случи. Два свята, които, за жалост, у нас към момента се разминават и не се схващат изцяло.
Със 127 гласа „ за “ и нито един „ срещу “ или „ въздържал се “ депутатите поддържаха единомислещо на първ...
С приемането на Закон за българския жестов език глухите отварят своите порти за всички чуващи и езикът на знаците ще разкрие своето благосъстояние, като равнопоставено, естествено изразно средство.
НИЩО за НАС без НАС!
Благодарим Ви, читателю, че ни „ изслушахте ”!
С почитание,
Българска глуха общност
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ