По повод на вчерашните две тежки катастрофи на Прохода на

По мотив на вчерашните две тежки произшествия на Прохода на републиката, в които един млад мъж загуби живота си, един камионджия го умъртви и избяга, а различен камионджия полетя в 40-метрова бездна, само че ориста го пожали, пътният специалист диана Русинова написа ОТВОРЕНО ПИСМО ДО БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ. Предлагаме ви го без редакторска интервенция:

Уважаеми сънародници, съидейници и другари,

Поредни два тежки пътни случая се случиха на прохода " Хаинбоаз " (път II-55). При единия тежкотоварен камион удря насрещно приближаващ лек автомобил. Шофьорът на колата умира намясто. Камионът – бяга. При втория случай, различен лидер на камион губи надзор над транспортното средство – евентуално поради превишена скорост. Ограничителната система не съумява да го удържи – било тъй като е от невисок клас, било тъй като просто е остаряла и амортизирана. И знаете ли от по кое време? От 2009 година.

И в този момент запитвам:

Къде е страната?

Къде е Агенция „ Пътна инфраструктура “ и за какво към момента проходът Хаинбоаз няма Акт 16? Защо 16 години не се сменя една мантинела? Защо елементи от пътя към момента действат с краткотрайна организация на придвижването?

Къде е Изпълнителна организация „ Автомобилна администрация “? Защо работи с " работно време ", до момента в който нарушаванията на тежкотоварни камиони се случват когато и да е? Къде е контролът?

Но и дано не се самозалъгваме – не е отговорна единствено страната.

Къде е персоналната ни отговорност?

Къде са обноските, културата, уважението към живота? Познавате ли въобще разпоредбите за придвижване? Спазвате ли ги? Или единствено чакате мотив да се нахвърлите в мнения – против всеки, който си разреши да ви каже, че не сте безгрешни?

Когато кажа, че мотористите постоянно нарушават разпоредбите и заплашват всички ни – ме нападате.

Когато кажа, че велосипедистите и водачите на ИЕПС (електрически тротинетки) основават безпорядък – ме критикувате.

Когато желая надзор и изясненост – ме обвинявате, че съм последна, непрофесионалист и неексперт, с две думи, че нищо не разбирам. Но дано си кажем истината:

Когато институциите мълчат, когато хората са озлобени и всеки живее в своята справедливост, резултатът е явен – още произшествия, още гибел, още съсипия.

А същите тези хора, които желаят " европейски пътища ", отиват на митинг 50 индивида. А след това си потеглят от този митинг и вършат десетки пътни нарушавания по пътя към дома. Как тогава имаме наглостта да приказваме за смяна? С какво право политиците приказват за сигурност, когато пет години няма действителна поддръжка на пътищата, няма ефикасен надзор, няма санкции за отговорните водачи? Само приказки. Само PR. Само фейсбук герои и безучастие.

Дори и след гибелта на Сияна - обещания, обети, ограничения. До момента нищо - една огромна 0.

Българи, страната не е нещо външно. Държавата сме всички ние. И в случай че желаеме да я върнем в ръцете на достойните, честните и виновните – би трябвало да го заявим ясно и изрично. Не с яд, а с дейности. Не с думи, а с неизменност. 20% платен и корпоративен избор взема решение ориста ни за десетилетия. А ние – сякаш умни, сякаш възмутени – мълчим, присвиваме плещи и чакаме някой различен да оправи всичко.

Не е време за безмълвие. Не е време за бездейност. Време е да си върнем тази страна. Със съвест. С кураж. Със всеотдайност, в случай че би трябвало.