Борислав Цеков: Когато тълпата издава „присъди”, демокрацията и държавността умират
По мотив на отбелязването на Деня на Конституцията през днешния ден, който е и професионален празник на юристите, на тържественото отбелязване на 140 години от основаването на Търновската Конституция, „ Новини.бг.” потърси Борислав Цеков. Той е лекар по конституционно право в Института за страната и правото при Българска академия на науките. Също по този начин е академични учител и политик, ръководител е на Института за съвременна политика.
- Г-н Цеков, по какъв начин се развива, добавя, актуализира през последните години признатата преди 28 години - през 1991 година, наша Конституция?
- Конституцията от 12 юли 1991 година се потвърди като трайна основа на българското държавно устройство и на политическата ни система. Тя устоя на всички рецесии и рецензии и виждаме, че през годините, в това число в моменти на остри социално- стопански и политически рецесии и борби, Конституцията е давала пътната карта за излизане на страната от тях. Припомням единствено по какъв начин по институционален и законен път се реши рецесията през зимата на 1996-1997 година. Тогава в деяние се видя дълбокият план на президентската институция, която е заложена в Конституцията като самостоятелна, надпартийна власт, която в изискванията на рецесия и непримирима борба в Народното събрание се намеси и консолидира единна държавна позиция – по този начин се случи тогава. Могат да се дадат още доста образци. Конституцията сподели, че има освен здрава основа, само че и капацитет за развиване. Затова свидетелстват няколкото ремонти, които бяха импортирани в нея по отношение на участието на България в Европейски Съюз и така нататък..
- Какъв е вашият коментар на зачестилите опити в последните години „ улицата да влиза в правосъдните зали”, да се пренаписват законите под напън и така нататък?
- Това е израз на надълбоко вкоренено съмнение към институциите и на общата ни хронична рецесия на доверие. Има групи в обществото ни, които с лека ръка си присвояват правото да приказват от името на суверена, на народа. Това е симптом на ниска политическа просвета. Когато улицата и тълпата стартират да законодателстват или да издават „ присъди”, тогава демокрацията и държавността умират. У нас към този момент единствено избрани групи подхващат такива по-екстремистки дейности, само че срещат законния отпор на институциите.
- Какво е вашето простичко прагматично пояснение – за какво всички ние, българите, би трябвало да познаваме своята Конституция?
- Всяка нация основава своят главен закон като общо решение за метода, по който ще се ръководи, управлява властта и ще бъдат обезпечени свободата и правата на всички жители. Това е смисълът и би трябвало да влезе в съзнанието на всеки жител. Държавата, която се ръководи съгласно демократична конституция, опазва актуалните общества от феодализма, от абсолютистките монархии, от средновековните управнически режими. Ние би трябвало да се гордеем освен с историята си, а и че сме част от конституционната цивилизация. Определено сме дали собствен принос в конституционното развиване на Европа.
- Имате поради Търновската Конституция - през днешния ден честваме 140-години от основаването й?
- Да, Търновската Конституция е върховен акт на българския народ. Искам да оборя клишето, което се постанова в някои среди, че е била заимствана от Белгийската конституция. Това изрично не е правилно. Търновската Конституция е демократична, демократична, тя отстранява всички имуществени цензове, отхвърля концепцията за двукамерен парламент, за първи път след Англия и Франция вкарва солидарната политическа отговорност, което е в основата на актуалното схващане за парламентарно ръководство. Най-важното – оня сакрален и трогателен текст на чл.61 от нея, който споделя, че „...всякой плебей, който стъпи на Българска земя, става свободен”. По това време в люлката на актуалната народна власт – Съединени американски щати, към момента има иго, а у нас то е отхвърлено с главният ни закон. Това е голям цивилизационен скок за нашата страна, голям принос на нашите татковци – възрожденците, взели участие в учредителното заседание, с който ние би трябвало да се гордеем.
- Няма ли да е потребно още от учебно заведение българите да учат своят главен закон?
- Определено, преди 1989 година се учеше, а през днешния ден това е още по-наложително. Защото основава база за знание и схващане у младежите по тази причина що е то държавност, нация, цивилизовано, демократично общество, което се ръководи от правото, а не от силата.
- Запознат ли сте с желанието на някогашния длъжностен министър председател и кмет на София Стефан Софиянски и екипът му да пишат нова Конституция?
- Не съм осведомен с конкретиката. Но по принцип на никое място по света писането на конституция не е лабораторно занимание за един експертен кръг, за една политическа партия. Историята е потвърдила, че до приемане на нова конституция се стига, когато в обществото назрее така наречен „ парламентарен момент” - необятно схващане за такава смяна. Не виждам у нас да е по този начин. Но това не пречи на който и да е да работи по тематиката.
- Г-н Цеков, по какъв начин се развива, добавя, актуализира през последните години признатата преди 28 години - през 1991 година, наша Конституция?
- Конституцията от 12 юли 1991 година се потвърди като трайна основа на българското държавно устройство и на политическата ни система. Тя устоя на всички рецесии и рецензии и виждаме, че през годините, в това число в моменти на остри социално- стопански и политически рецесии и борби, Конституцията е давала пътната карта за излизане на страната от тях. Припомням единствено по какъв начин по институционален и законен път се реши рецесията през зимата на 1996-1997 година. Тогава в деяние се видя дълбокият план на президентската институция, която е заложена в Конституцията като самостоятелна, надпартийна власт, която в изискванията на рецесия и непримирима борба в Народното събрание се намеси и консолидира единна държавна позиция – по този начин се случи тогава. Могат да се дадат още доста образци. Конституцията сподели, че има освен здрава основа, само че и капацитет за развиване. Затова свидетелстват няколкото ремонти, които бяха импортирани в нея по отношение на участието на България в Европейски Съюз и така нататък..
- Какъв е вашият коментар на зачестилите опити в последните години „ улицата да влиза в правосъдните зали”, да се пренаписват законите под напън и така нататък?
- Това е израз на надълбоко вкоренено съмнение към институциите и на общата ни хронична рецесия на доверие. Има групи в обществото ни, които с лека ръка си присвояват правото да приказват от името на суверена, на народа. Това е симптом на ниска политическа просвета. Когато улицата и тълпата стартират да законодателстват или да издават „ присъди”, тогава демокрацията и държавността умират. У нас към този момент единствено избрани групи подхващат такива по-екстремистки дейности, само че срещат законния отпор на институциите.
- Какво е вашето простичко прагматично пояснение – за какво всички ние, българите, би трябвало да познаваме своята Конституция?
- Всяка нация основава своят главен закон като общо решение за метода, по който ще се ръководи, управлява властта и ще бъдат обезпечени свободата и правата на всички жители. Това е смисълът и би трябвало да влезе в съзнанието на всеки жител. Държавата, която се ръководи съгласно демократична конституция, опазва актуалните общества от феодализма, от абсолютистките монархии, от средновековните управнически режими. Ние би трябвало да се гордеем освен с историята си, а и че сме част от конституционната цивилизация. Определено сме дали собствен принос в конституционното развиване на Европа.
- Имате поради Търновската Конституция - през днешния ден честваме 140-години от основаването й?
- Да, Търновската Конституция е върховен акт на българския народ. Искам да оборя клишето, което се постанова в някои среди, че е била заимствана от Белгийската конституция. Това изрично не е правилно. Търновската Конституция е демократична, демократична, тя отстранява всички имуществени цензове, отхвърля концепцията за двукамерен парламент, за първи път след Англия и Франция вкарва солидарната политическа отговорност, което е в основата на актуалното схващане за парламентарно ръководство. Най-важното – оня сакрален и трогателен текст на чл.61 от нея, който споделя, че „...всякой плебей, който стъпи на Българска земя, става свободен”. По това време в люлката на актуалната народна власт – Съединени американски щати, към момента има иго, а у нас то е отхвърлено с главният ни закон. Това е голям цивилизационен скок за нашата страна, голям принос на нашите татковци – възрожденците, взели участие в учредителното заседание, с който ние би трябвало да се гордеем.
- Няма ли да е потребно още от учебно заведение българите да учат своят главен закон?
- Определено, преди 1989 година се учеше, а през днешния ден това е още по-наложително. Защото основава база за знание и схващане у младежите по тази причина що е то държавност, нация, цивилизовано, демократично общество, което се ръководи от правото, а не от силата.
- Запознат ли сте с желанието на някогашния длъжностен министър председател и кмет на София Стефан Софиянски и екипът му да пишат нова Конституция?
- Не съм осведомен с конкретиката. Но по принцип на никое място по света писането на конституция не е лабораторно занимание за един експертен кръг, за една политическа партия. Историята е потвърдила, че до приемане на нова конституция се стига, когато в обществото назрее така наречен „ парламентарен момент” - необятно схващане за такава смяна. Не виждам у нас да е по този начин. Но това не пречи на който и да е да работи по тематиката.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ