По повод на Деня на труда и международната работническа солидарност

...
По повод на Деня на труда и международната работническа солидарност
Коментари Харесай

Иван Нейков пред novini.bg: Целият ни свят се крепи на труда - създаваме го с труд, рушим го с труд...

По мотив на Деня на труда и интернационалната работническа взаимност - 1-ви май, беседвам с някогашния обществен министър Иван Нейков. Началото на този празник се слага на 1 май 1886 година в Съединени американски щати, когато профсъюзите организират огромна национална стачка, в която вземат присъединяване над 300 000 служащи от цялата страна с искане за въвеждане на формален 8-часов работен ден. На тази дата доста страни в света празнуват публичните и стопански достижения на работническото придвижване и търсенето на повече държавна отбрана за работещите по света, това е ден на интернационалното работническо придвижване. 
Иван Нейков е бил министър на най-тежкото министерство в нашата най-бедна страна поредно в държавните управления на Стефан Софиянски  Стефан Софиянски Стефан е наследник на Антон Ангелов Софиянски и Елена Бояджиева Софиянска, има сестра /служебен кабинет през 1997 г./ и по-късно в държавното управление на Иван Костов  Иван Костов През 1967 година приключва приблизително обучение в 18-о СПУ " Кирил и Методий " (СОУ " Уилям Гладстон " ) - - 1997 г.- 2001 година Ивайн Нейков е един от знаковите политици на тогавашното, бил е също по този начин синдикалист, общински консултант в столицата и народен представител. В момента той е шеф на Балканския институт по труда и обществената политика. Говорим си с него за ролята на труда в обърканото ни съвремие, за другата оценка на работата преди и в този момент измежду младите българи, по тази причина трудът ария ли е, или пък не и други.



Последните десетилетия 1-ви май не се празнува с митинги. На тази дата хората на труда си вършат равносметки и размишляват за живота си. Последните 2 години пък хептен не е за празнуване - нито м.г., нито в този момент ни е до това.

Така че, трудът не е ария.

Хората от моето потомство считат, че младежите у нас по този начин и не са се научили да работят. Но има и друга позиция - на самите младежи. Сред тях има такива, които още са в гимназията, само че към този момент работят посредством новите технологии в разнообразни платформи. Те се трудят в нов актуален свят и по метод, който допреди 10-15 години беше изцяло чужд. Новата генерация имаа  потенциал и евентуално тя ще окаже огромен напън за смяна на трудовото законодателство, тъй като то бе основано за модела на труда през предишния 20 век. Новият 21-ви век дава напълно други условия и благоприятни условия за работа.



Детският труд - срам и в 21 век

Пазарът на труда сега е в доста забавна рецесия, каквато не сме преживявали най-малко 20 години.

Тя е рецесия не на безработицата, на неналичието на работна мощ. В момента у нас съвсем няма бранш, в който да няма липса на съответна работна мощ. От тази позиция се трансформира и задачата пред изпълнителната власт, пред държавното управление. Ако по-рано трябваше да се основават нови благоприятни условия за субсидирана претовареност, с цел да може да се повлияе върху равнищата на безработицата, то през днешния ден няма потребност от такава мярка. А по-скоро би трябвало да се поддържат хората, с цел да трансформират своята подготовка, да допълват своите благоприятни условия, тъй като пазарът търси друго. Там към този момент няма проблемите отпреди 10 години, стига ти да отговаряш на потребностите на съответния шеф. Днес изискванията на пазара на труда са тъкмо противоположните на тези при рецесията през 2008-2012 години. Вече единствено хора без подготовка, е допустимо да имат проблеми с намирането на претовареност. Но даже да има минимална подготовка, всеки може да си откри работа сега.
Нашето държавно управление сега се отличава с това, че няма различен подобен кабинет върхи чията " глава " да са се изсипвали толкоз доста проблеми едновременно - и външни, и вътрешни. От тази позиция, в случай че успее, ще бъде триумф за цялото общество. Позицията на някои, да седят в профил и да викат " колкото по-зле, толкоз по-добре ", е губеща и деструктивна.
Ако междинната дълготрайност на живота на мъжете е 70,1 години, а пенсионната възраст е 65 година при 40 г.трудов стаж, рационално ли е да си внасят 40 години обществени осигуровки за 5 години пенсия? Това попита един прочут български професор Сотир Марчев.
Статистиката е забавна просвета, в която постоянно всичко можеш да обосновеш. Но сега имаме над 1 милион пенсионери мъже и тази наклонност ще продължава.
В умозаключение ще кажа, че целият ни свят се крепи на труда - сътворяваме го с труд, разрушавам го с труд.

Живеем в тежки, само че доста забавни години, тъй че: Да живей, живей труда!
Източник: novini.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР