По повод на битката за освобождаване от руския газ, водена

По мотив на борбата за освобождение от съветския газ, водена през зимата, " Епицентър " разгласява на 14 февруари 2023 година текст със следното заглавие: " По пътя на изкореняването на съветското въздействие - през днешния ден газа, на следващия ден - 3-ти март, вдруги ден - кирилицата ".

Оказа се оракулски!

Защото в него се предвиждаше, че в битката с съветското въздействие ще " падне " националния празник и ред монументи, преди всичко - този на Съветската войска. А че по-късно ще пристигна ред и на преименуване на улици и булеварди, кръстени на съветски генерали.

Въпросът с газа към този момент е решен.

Съдбата на Паметника на Съветската войска е предрешена.

" Падането " на 3 март е записано в плана за промени в конституцията.

За промяната на имената на улици, булеварди и храма " Св. Александър Невски " на 31 юли заприказва Румяна Бъчварова - някогашен дипломат в Израел и някогашен министър на вътрешните работи във втория кабинет на Бойко Борисов. Така че е доста евентуално всичко казано от нея скоро да се случи.

Ето го и " пророческия " текст, оповестен преди половин година:

Един от най-конфузните моменти, в които можеше да изпадне партиен началник преди 10 ноември 1989 година, до момента в който значимо седи в президиума на някое заседание в N-ския фабричен колектив, беше някой бай Георги от публиката да стане и да попита: „ Защо народен празник ни е 9-ти септември, а не 3-ти март, когато сме се освободили от турско? “

Виждала съм такива случки. А и като човек, приключил в Москва, знам по какъв начин на руските приятели никак не им ставаше прелестно, когато им напомняхме, че без кирилицата, получена от нас, надали щяха да имат велика литература. Особено държахме да им го напомним на 24 май. Някаква демонстрация на български темперамент - ей по този начин, да си знаят.

Защото всеки Голям брат желае да го слушаш и да повтаряш това, което споделя и то по метода, по който той го споделя. Затова тогава чествахме 9-ти септември като ден, в който братята руснаци за повторно са ни освободили, този път от фашистко робство (така звучеше пропагандното клише). 3-ти март даже не присъстваше в празничния календар, тъй като е бил народен празник при предходната власт, жигосана като фашистка. И по този начин вървяхме едно по едно по листата на тогавашния Голям брат, че чак до петъчните излъчвания на съветската телевизия.

Всеки Голям брат идва със лист от задания. В неговите очи те са абсолютно верни и подлежащи на неотложно осъществяване. Право на дребния брат е обаче да възрази, изключително, когато счита, че има за какво. В противоположен случай рискува цялостно обезличаване. Предишната власт с всичките ѝ недостатъци, да вземем за пример, се осмели да празнува чак в Япония и Мексико 1300-годишнината на българската страна, а в самата България въпросната 1300-годишнина бе изписана даже на родните лакове за нокти. Казват, руските приятели тогава били мощно недоволни. Но както и да е било, това са отминали работи.

Особено, когато като дребен брат отново сме сложени под пресата на Големия. Който в този момент в прав текст ни сподели – би трябвало да бъде изкоренено съветското въздействие.

И дребния брат, хъка - тъга, ще би трябвало да изкоренява - геополитическа наложителност.
Въпросът е в каква степен и до каква степен.

Днес под прицел са съветският газ и съветските нуклеарни технологии, жигосани като свързани с корупция и надлежно „ неправилни “. Не изпитвам завист на политиците, които ще би трябвало да изясняват къде ще бъдем като стопанска система, в случай че незабавно затворим АЕЦ-а и минем 100% на полутечен газ. Да напомня, че за радетелите на 0-ва взаимозависимост от Русия приемането на газ от Турция е подозрително – не може да се ревизира има ли в него съветска съставния елемент и каква част е тя. Ами, в случай че е 50%?! Ужасна взаимозависимост!

Всъщност, какво желаят апологетите на стопроцентовата самостоятелност от Русия, е ясно от дълго време. Те си имат гласовити представители у нас, които от време на време в прав текст озвучават щенията на задокеанските ни сътрудници. Често, безусловно безрезервно.

Ако оставим стопанската система настрани, в челото на листата им е премахването на паметниците на Съветската войска в София и на Альоша в Пловдив.

После идва преименуването на централните софийски улици и булеварди. Не било обикновено да носят имената на съветски генерали. Долу „ Гурко “, „ Граф Игнатиев “, „ Княз Дондуков “ и т.н!

Защо основният храм се споделя „ Александър Невски “? Неправилно! Може да му се върне името „ Св. св. Кирил и Методий “, както се е казвал по време на Първата международна война, когато с Русия сме в разнообразни военни блокове.

Не съм чувала указания по какъв начин да се постъпи с паметника на Цар Освободител и с Руската черква, тъй като отдалече й проличава, че е съветска. Но несъмнено има такива. Навярно ще би трябвало да бъде разрушена, тъй като единствено с типа си прокарва съветско въздействие. А и е в самия център на София, друго щеше да бъде, в случай че е забутана в някой краен квартал.

След улиците и булевардите, естествено, идва ред на националния празник 3-ти март. Тези всичките генерали по какъв мотив са били в България?! Махаш мотива, който ги е докарал тук и всичко, обвързвано с него, единствено отпада. В този ред – и паметника на Цар Освободител. Няма Освобождение, няма Освободител! А и по този начин на всеки 3-ти март няма да пораждат всякакви „ неправилни “ въпроси като кой, за какво и воден от какви подбуди бил водил война с Османската империя, вследствие на която българската държавност се възвръща. Така че - без 3-ти март. Никакво избавление не е имало, на султана просто му било писнало от нас. 45 години карахме без 3-ти март като народен празник, значи може.

Вече, правилно, към момента страхливо, се предлага и нова дата за народен празник – 24 май. С аргумента, че това е същински народен празник, сплотява ни, даже политиците не намират защо да се скарат на този ден. 24 май обаче е празник на кирилицата. Православният ден на светите братя Кирил и Методий. А кирилицата и Православието до момента в който ги има, ще ни родеят с Русия. Неслучайно имаше политици, които намекваха, че ще е по-модерно да преминем на латиница, а други напряко споделяха „ майната му на Православието “. Надалече са гледали!

България обаче не е Прибалтика, нито Полша. Няма тяхната история и техния исторически опит от до момента с Русия. Има различен, доста по-различен. Ако не беше по този начин, на цар Борис III надали би му се налагало да изяснява на Хитлер за какво България няма да изпрати войски на Източния фронт (съседна Румъния изпраща). И надали би произнесъл популярната фраза, че единствено той е българофил, тъй като генералите му са германофили, дипломатите – англофили, а народът – русофилски. Да не приказвам за другата, която също му приписват – “винаги с Германия, в никакъв случай срещу Русия “.

Тези детайлности от локалния пейзаж надали личат, когато гледаш на България от Вашингтон. Оттам всичко наподобява като съветско въздействие. И се търси просто пояснение на това въздействие, което да бъде разбрано отново там, във Вашингтон. И то постоянно се свежда до клишето „ някогашния най-верен спътник на Съветския съюз “. Пишат като руснаците? Ами, несъмнено, нали им бяха най-верния съдружник. (Не бих се учудила, в случай че във Вашингтон има служители, които разсъждават по този начин. Не са длъжни да са експерти по българска история.)
След като бъде открито пояснение, се набелязват ограничения, за които се допуска, че ще решат казуса.
Така през днешния ден, когато Русия е главният конкурент на Съединени американски щати, нашия сегашен Голям брат, всеки опортюнизъм, проявен от български политик, извън наподобява като русофилство.

Много от хората, които съставляват така наречен политически хайлайф, виждат светла вероятност за себе си в осъществяването на дилемите на Големия брат. Не му възразяват, каквото и да споделя и каквото и да изиска. Опитват се да гледат на българските каузи с очите на огромния брат. И до момента в който значимо седят в телевизионните студиа, се опиват от това, че са на вярната страна на историята.

Но не трябва да не помнят, че пред екрана постоянно има по някой „ бай Георги “, който надълбоко не е склонен с тях. Който живее със самочувствието, че е европеец, тъй като се е родил в Европа, а не тъй като някой Голям брат през днешния ден по този начин е решил. А на следващия ден може да реши друго.

Както не трябва да не помнят и, че са български политици, клели се да служат на българския народ. Който не инцидентно 1300 години е подобен, какъвто е.