Архим. Дионисий за правото и държавността – уроците на Търновскат...
По мотив годишнината от приемането на Търновската конституция и Деня на българските адвокати, публикуваме с несъществени съкращения размисъл на архимандрит Дионисий, отдаден на историческата памет и сегашното, устойчивостта на институциите, ролята на правото и отговорността на обществото:
Aрхимандрит Дионисий
„ Днес, когато означаваме 187 години от приемането на Търновската конституция в старопрестолния Церев-град Търно, ние не просто се връщаме към едно събитие от възрожденското ни следосвобожденско предишното, а заставаме пред основополагащия Акт на Българската държавност, посредством който бе положен редът на свободата, правото и националното посланичество.
Този акт не поражда във вакуум! След решенията на Берлинския конгрес на България бе наложено не просто да съществува самоорганизирано, а да се устрои като правова и конституционна страна – посредством привикване на Учредително заседание и приемане на Основен закон.
И българският народ – посредством своите гласувани и определени представители в Учредителното заседание в антично Търново – не просто извърши това условие, а го трансформира в държавнотворчески акт с съвременна европейска мярка и историческо достолепие.
Но тази дата носи и памет за опустошение. Преди 101 години, на същия ден, посредством Атентатът в митрополитския катедрален храм на столицата на Третата Българска страна – София „ Св. вмчца Неделя “, бе осъществен най-мащабният терористичен кървясъл акт против българската държавност – опит не просто за физическо заличаване на държавния и публичен хайлайф, а за взривяване на самата концепция за правов ред, институционалност и национална последователност, въодушевен и финансиран от болшевишкия режим за експорт на марксистко-ленинска гражданска война посредством следения от Кремъл Коминтерн.
Днес, 35 години след възобновяване на Празника на българските адвокати след рухването на комунистическия тоталитарен режим на диктаторски човеконенавистен гнет, ние сме длъжни да кажем ясно: Правото в България оцелява не с помощта на политиката, а макар нея!
В изискванията на съвсем седемгодишна хронична към този момент политическа неустойчивост, на непрекъснати предварителни парламентарни избори и на призовавания до урните за гласоподаване общо над 13 пъти, а и на в действителност отвод от резистентен разговор сред безбройните очевидни и скрити участниците в публичния и политическия живот, а и на сцената – предкулисно и подмолно на вътрешния и външния спектакъл на стопански, политически и военни дейности, то Държавността у нас не се крепи на партийни структури, а на дълбокия парламентарен инстинкт на самото българско общество.
Тези думи не са ориентирани към една или друга политическа мощ, а към самото положение на публичния ни живот, в който отговорността постоянно отстъпва пред конюнктурата, а дългът – пред краткотрайната полза. Защото Правото не принадлежи на нито една власт – то стои над всяка власт!
Фактът, че страната действа – въпреки и постоянно на ръба на институционалната, та даже и на конституционната достатъчност – е доказателство не за силата на политическите ни елити през днешния ден, а за устойчивостта на 127-годишния европейски конституционализъм, заложен още в Търново от бащите-учредители, под опитното националноотговорно управление тогава на състоятелната светейша Българска Екзархия.
Политическият плурализъм, когато е лишен от отговорност, се трансформира в звук. Свободата, когато не е обвързана с ред, деградира в произвол. А демокрацията, когато се изпразни от наличие, стартира да се самоподкопава до най-уродливите форми на публичен строй или отсъствието на подобен. Св. Йоан Златоуст споделя: „ Нищо не унищожава по този начин страните, както беззаконието; и нищо не ги укрепва по този начин, както Справедливостта “ (тълк. върху Рим. 13). “Fiat iustitia, pereat mundus ” (Да спечелва правдата, даже и светът да загине).
Ето за какво през днешния ден вашето служение – служението на юриста – е не просто специалност, а последна линия на отбрана на държавността. Вие сте призваните не да обслужвате моментното, а да пазите трайното правово и достоверно. Не да се приспособявате към конюнктурата, а да я мерите с мярката на закона. Не да легитимирате безпорядъка, а да възстановявате реда.
Нека бъде ясно: без Върховенство на Правото няма държава; без страна няма свобода; а без независимост няма човешко достолепие! Това е изключително значимо през днешния ден, намирайки се пред заплахата от световна, планетарна транснационална олигархия на гигантските софтуерни корпорации, които към този момент овладяха и орбиталния ни космос, а това би могло да докара не до силата на Правото, а до правото на Силата, даже равнопоставяйки хуманоидната машина на нивото на богоподобния антропологичен човек. Вие – правистите – сте последните пазители на хуманността, тъй като там, където Законът престане да пази Човека, стартира да го подчинява, изключително пък в изискванията на риск при излизането от индустриалната ера и влизането в новата осведомителна с предимство на цифрите. Затова: пазете Словото!
Историята ни учи, че всяка форма на централизация на власт – било тя политическа, икономическа или софтуерна – без ясни правни граници неизбежно поражда риск от обезличаване на индивида и замяна на неговото достолепие.
Ето за какво през днешния ден честването на Търновската ни конституция е мярка, паметта за „ Св. Неделя “ е предизвестие, а сегашното е изпит, който не е единствено в краткосрочното локално идно съвсем настояще, което от бъдеще бързо минава в минало! Държавата може да се разклаща, политиката може да се проваля, само че в случай че Правото устои – Народът остава жив! “.
Aрхимандрит Дионисий
„ Днес, когато означаваме 187 години от приемането на Търновската конституция в старопрестолния Церев-град Търно, ние не просто се връщаме към едно събитие от възрожденското ни следосвобожденско предишното, а заставаме пред основополагащия Акт на Българската държавност, посредством който бе положен редът на свободата, правото и националното посланичество.
Този акт не поражда във вакуум! След решенията на Берлинския конгрес на България бе наложено не просто да съществува самоорганизирано, а да се устрои като правова и конституционна страна – посредством привикване на Учредително заседание и приемане на Основен закон.
И българският народ – посредством своите гласувани и определени представители в Учредителното заседание в антично Търново – не просто извърши това условие, а го трансформира в държавнотворчески акт с съвременна европейска мярка и историческо достолепие.
Но тази дата носи и памет за опустошение. Преди 101 години, на същия ден, посредством Атентатът в митрополитския катедрален храм на столицата на Третата Българска страна – София „ Св. вмчца Неделя “, бе осъществен най-мащабният терористичен кървясъл акт против българската държавност – опит не просто за физическо заличаване на държавния и публичен хайлайф, а за взривяване на самата концепция за правов ред, институционалност и национална последователност, въодушевен и финансиран от болшевишкия режим за експорт на марксистко-ленинска гражданска война посредством следения от Кремъл Коминтерн.
Днес, 35 години след възобновяване на Празника на българските адвокати след рухването на комунистическия тоталитарен режим на диктаторски човеконенавистен гнет, ние сме длъжни да кажем ясно: Правото в България оцелява не с помощта на политиката, а макар нея!
В изискванията на съвсем седемгодишна хронична към този момент политическа неустойчивост, на непрекъснати предварителни парламентарни избори и на призовавания до урните за гласоподаване общо над 13 пъти, а и на в действителност отвод от резистентен разговор сред безбройните очевидни и скрити участниците в публичния и политическия живот, а и на сцената – предкулисно и подмолно на вътрешния и външния спектакъл на стопански, политически и военни дейности, то Държавността у нас не се крепи на партийни структури, а на дълбокия парламентарен инстинкт на самото българско общество.
Тези думи не са ориентирани към една или друга политическа мощ, а към самото положение на публичния ни живот, в който отговорността постоянно отстъпва пред конюнктурата, а дългът – пред краткотрайната полза. Защото Правото не принадлежи на нито една власт – то стои над всяка власт!
Фактът, че страната действа – въпреки и постоянно на ръба на институционалната, та даже и на конституционната достатъчност – е доказателство не за силата на политическите ни елити през днешния ден, а за устойчивостта на 127-годишния европейски конституционализъм, заложен още в Търново от бащите-учредители, под опитното националноотговорно управление тогава на състоятелната светейша Българска Екзархия.
Политическият плурализъм, когато е лишен от отговорност, се трансформира в звук. Свободата, когато не е обвързана с ред, деградира в произвол. А демокрацията, когато се изпразни от наличие, стартира да се самоподкопава до най-уродливите форми на публичен строй или отсъствието на подобен. Св. Йоан Златоуст споделя: „ Нищо не унищожава по този начин страните, както беззаконието; и нищо не ги укрепва по този начин, както Справедливостта “ (тълк. върху Рим. 13). “Fiat iustitia, pereat mundus ” (Да спечелва правдата, даже и светът да загине).
Ето за какво през днешния ден вашето служение – служението на юриста – е не просто специалност, а последна линия на отбрана на държавността. Вие сте призваните не да обслужвате моментното, а да пазите трайното правово и достоверно. Не да се приспособявате към конюнктурата, а да я мерите с мярката на закона. Не да легитимирате безпорядъка, а да възстановявате реда.
Нека бъде ясно: без Върховенство на Правото няма държава; без страна няма свобода; а без независимост няма човешко достолепие! Това е изключително значимо през днешния ден, намирайки се пред заплахата от световна, планетарна транснационална олигархия на гигантските софтуерни корпорации, които към този момент овладяха и орбиталния ни космос, а това би могло да докара не до силата на Правото, а до правото на Силата, даже равнопоставяйки хуманоидната машина на нивото на богоподобния антропологичен човек. Вие – правистите – сте последните пазители на хуманността, тъй като там, където Законът престане да пази Човека, стартира да го подчинява, изключително пък в изискванията на риск при излизането от индустриалната ера и влизането в новата осведомителна с предимство на цифрите. Затова: пазете Словото!
Историята ни учи, че всяка форма на централизация на власт – било тя политическа, икономическа или софтуерна – без ясни правни граници неизбежно поражда риск от обезличаване на индивида и замяна на неговото достолепие.
Ето за какво през днешния ден честването на Търновската ни конституция е мярка, паметта за „ Св. Неделя “ е предизвестие, а сегашното е изпит, който не е единствено в краткосрочното локално идно съвсем настояще, което от бъдеще бързо минава в минало! Държавата може да се разклаща, политиката може да се проваля, само че в случай че Правото устои – Народът остава жив! “.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ