По повод Деня на София – 17 септември от Климатека

...
По повод Деня на София – 17 септември от Климатека
Коментари Харесай

От Климатека създадоха инфографика, която показва как климатът променя лицето на София

По мотив Деня на София – 17 септември от " Климатека " сътвориха инфографика, която наблюдава измененията в междинните годишни температури в града за интервала 1850–2024 година Данните са визуализирани върху силуета на НДК – един от най-разпознаваемите знаци на столицата.

Докато честваме града, можем да погледнем и към провокациите, които климатът слага пред бъдещето му, се споделя в проучването, представено от " Фокус ".

Данните от 1850 година до през днешния ден демонстрират отчетливо една тревожна наклонност на трайно стопляне – климатът в София става все по-горещ, а след 1990 година стоплянето внезапно се форсира. Това прави столицата ни една от най-уязвимите към климатичните промени, усилени от урбанизацията и резултата " градски топлинен остров “.

Климатека потърси за коментар за данните и трендовете доктор Лидия Витанова.

Визуализацията на температурните промени в София в интервала ясно илюстрира преход от " сини “ прохладни към " червени “ горещи години, като след 1990 година се вижда внезапното повишаване. Сините и светлосини линии в първия интервал последователно отстъпват място на червени и тъмночервени тонове – знак за възходящи междинни температури и по-чести горещи интервали.

Тези покачвания водят и до все по-честите горещи талази, които носят риск за здравето на хората и натоварват градската инфраструктура. Подробен разбор и образци за този феномен могат да се намерят в обявата на " Климатека ".

Решенията са в нашите ръце

Необходимите дейности за справяне с горещите талази и охлаждането на града включват целеустремено увеличение на зелената инфраструктура – дървета, паркове, зелени покриви и фасади, както и потребление на материали и настилки с по-висока отражателна дарба. Важно е също по този начин в градоустройственото обмисляне да се интегрират климатични разбори и моделиране, с цел да се понижи риска за здравето на хората и натоварването върху инфраструктурата. Ролята на градския дигитален двойник е изключително значима: Има подобен създаден от GATE Institute.

Той разрешава да се вършат симулации на разнообразни сюжети – от въздействието на зелените площи върху локалния климат до резултатите на разнообразни инфраструктурни решения. Чрез този инструмент могат да се разпознават " горещите точки “ в София, да се прави оценка успеваемостта на разнообразни ограничения и да се възнамерява по-устойчиво развиване на града. Приносът на научната общественост също е основен. В последната си обява доктор инж. Лидия Витанова показва по какъв начин консолидираното на климатични и пространствени данни в цифрови модели подкрепя създаването на адаптационни тактики.

Д-р инж. Лидия Витанова е откривател в GATE институт. Тя е лекар по климатология и инженер-еколог, интензивно занимаваща се в сферите на градския климат и топлинните острови, с екология и запазване на околната среда, възобновима сила и интелигентни технологии. Завършила е магистратура в МГУ " Св. Иван Рилски ", София, компетентност “Екология и запазване на околната среда ". Защитила е докторантура в Цукубски Университет в Япония, компетентност “Климатология ". Автор е на многочислени интернационалните научни изявления, свързани с градски климат, моделиране и градско обмисляне. Участвала е като преподавател в разнообразни конференции в Европа, Азия и Америка.
Източник: focus-news.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР