Подреждат изложба във Враца по повод рождението на прочут български художник
По мотив 75 години от рождението на огромния български рисувач Тодор Ваков в дребната зала на Художествената изложба „ Иван Фунев “ при РИМ-Враца ще бъде подредена галерия живопис и графика, научи организация BulNews.
Събитието ще се организира на 9 ноември.
Тодор Илиев Ваков е български художник, занаятчия на актуалната българска графика и живопис.
Роден е в село Хайредин, област Враца. В ателието на проф. Дечко Узунов получава първите си уроци. Под негово напътствие през 1963 година постъпва в Художествената гимназия в София /днес Национално учебно заведение за изящни изкуства „ Илия Петров “/. Активно взе участие в културния живот на София, като разгласява свои рисунки в сп. „ Родна тирада “ и илюстрира книгата на Коста Странджев „ Колко коства индивидът “ /очерци, 1967/.
Завършва междинното си обучение в София през 1967 година, след което е признат във Великотърновски университет „ Св.Св.Кирил и Методий “ - компетентност „ Декоративно-монументална живопис “ при доцент Никола Гелов. Бурните студентски години, артистичната среда на Търново, работата с неговите сътрудници - Христо Панев, Иваничка Панева, Рашко Бонев, Христо Цацинов, Михаил Петков, Кънчо Данев, Цветан Тимотеев, Йордан Кисьов, Йордан Дончев и други - построяват облика му на създател.
През 1972 година образованието му завършва с дипломна работа - мозайка, която е изпълнена и може да се види и до през днешния ден във фоайето на постройката на Съдебната палата - Враца.
През идващите няколко години (1972 - 1975) живее и твори в родното си село. Именно тук се появяват на бял свят прелестните графики от цикъл „ България “, съдържащ 220 линогравюри. В графичното си творчество младият художник се допира до фолклорни моменти, обогатени с инвенцията на неговото богато въображение.
По думите на проф. Александър Терзиев, един от водещите български живописци през 60-те и 70-те години на XX век, „ Тодор Ваков се оформя като един следовник на българската традиция, която развива по един професионален метод от античните корени на националната психика. “
След 1975 година живее и работи във Враца, през множеството време като организатор в Художествена изложба „ Иван Фунев “. В полите на Балкана се раждат нови произведения в региона на живописта и рисунката.
От 1982 година е член на СБХ. През 1991 година специализира в креативното студио на НХА, Сите дез `Ар, Париж.
Почива на 5 март 2019 година в село Петково.
Събитието ще се организира на 9 ноември.
Тодор Илиев Ваков е български художник, занаятчия на актуалната българска графика и живопис.
Роден е в село Хайредин, област Враца. В ателието на проф. Дечко Узунов получава първите си уроци. Под негово напътствие през 1963 година постъпва в Художествената гимназия в София /днес Национално учебно заведение за изящни изкуства „ Илия Петров “/. Активно взе участие в културния живот на София, като разгласява свои рисунки в сп. „ Родна тирада “ и илюстрира книгата на Коста Странджев „ Колко коства индивидът “ /очерци, 1967/.
Завършва междинното си обучение в София през 1967 година, след което е признат във Великотърновски университет „ Св.Св.Кирил и Методий “ - компетентност „ Декоративно-монументална живопис “ при доцент Никола Гелов. Бурните студентски години, артистичната среда на Търново, работата с неговите сътрудници - Христо Панев, Иваничка Панева, Рашко Бонев, Христо Цацинов, Михаил Петков, Кънчо Данев, Цветан Тимотеев, Йордан Кисьов, Йордан Дончев и други - построяват облика му на създател.
През 1972 година образованието му завършва с дипломна работа - мозайка, която е изпълнена и може да се види и до през днешния ден във фоайето на постройката на Съдебната палата - Враца.
През идващите няколко години (1972 - 1975) живее и твори в родното си село. Именно тук се появяват на бял свят прелестните графики от цикъл „ България “, съдържащ 220 линогравюри. В графичното си творчество младият художник се допира до фолклорни моменти, обогатени с инвенцията на неговото богато въображение.
По думите на проф. Александър Терзиев, един от водещите български живописци през 60-те и 70-те години на XX век, „ Тодор Ваков се оформя като един следовник на българската традиция, която развива по един професионален метод от античните корени на националната психика. “
След 1975 година живее и работи във Враца, през множеството време като организатор в Художествена изложба „ Иван Фунев “. В полите на Балкана се раждат нови произведения в региона на живописта и рисунката.
От 1982 година е член на СБХ. През 1991 година специализира в креативното студио на НХА, Сите дез `Ар, Париж.
Почива на 5 март 2019 година в село Петково.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ