По повод 75 години от обявяването на война от СССР

По мотив 75 години от оповестяването на война от Съюз на съветските социалистически републики на България " Дневник " препубликува изявлението на учен Георги Марков, обещано за вестника през 2004 година поради настоящото звучене на по-широк кръг проблеми от новата българска история.

На днешния ден - 5 септември 1944 година, Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България, което ще предопредели последвалите стремглаво събития, преди всичко преврата на 9 септември, който смъква държавното управление на Константин Муравиев, формирано от представители на Земеделския съюз, Демократическата партия и безпартийни и просъществувало единствено една седмица.
Войната е оповестена посредством нота, връчена от руския дипломат в София Яковлев на министър-председателя Муравиев вечерта на 5 септември. Текстът на нотата бе за първи път оповестен за всеобщите читатели през 2012 година от уеб страницата desebg.com и в него не попада никаква подготовка за политическия режим в Царство България от рода на фашизъм и сходни, което да аргументира оповестяването на война.

Липсата на каквато и да е военна логичност на тази война бе за първи път в демократичната история на България посочено от държавен орган в декларацията на Министерството на външните работи, което разбуни пристрастености у нас и провокира реакции в съветската преса и неправителствени научни кръгове. Но не и реакция на държавно равнище от съветска страна, към този момент такава няма, а в случай че се появи, тя би могла да бъде стимулирана единствено идеологически. Заради следните обстоятелства, подчертани и в декларацията на Министерство на външните работи:
Към септември 1944 Царство България има демократично образувано правителство; разгласен е статут на неутралитет; дипломатическите връзки със Съюз на съветските социалистически републики са запазени; българска армия не е взела участие на Източния фронт, единствена прочее от съдружниците на Германия.

Съюзничеството с Третия райх не може да бъде съображение за оповестяване на война на невоюваща страна. Още повече че посредством съюзничеството без военно присъединяване, е избягната окупацията на България от нацистка Германия и е непокътнат прочут суверенитет във вземането на решения, което прави допустимо спасяването на българските евреи вътре в страната, уточни преди година в предаването " История.бг " акад. Георги Марков. Съждение, което към момента се приема за разкол в българската историография, робуваща на клишета, образувани обаче след разгрома на Хитлер, не преди този момент.

По мотив 15-ата годишнина от 10 ноември Институтът по история на Българска академия на науките провежда конференция, на която учените историци подложиха на изчерпателен разбор достиженията и проблемите на българската историография след освобождението й от идеологическите канони. Научните известия и отчетите на експертите ще бъдат издадени в алманах, който ще бъде подготвен чак напролет на 2005 година За този първи по рода си теоретичен конгрес на историците след демократичните промени и за насъбраните легенди в историята на България през ХХ век беседваме с проф. Георги Марков, който за трети мандат (от 1993 г.) е шеф на Института по история на Българска академия на науките.Проф. Марков е експерт по нова и модерна история на България. Първата му дисертация на тематика " Българо-германските връзки през 1931 - 1939 година ", предпазена през 1977 година, е известна и с това, че е съумял да избегне понятията " монархофашизъм " и " фашистко държавно управление " и да отбрани убеждението си, че те нямат място в научните писания по история на България. Докторската му дисертация е на тематика " България в балканските войни - 1912-1913 година " и е написана в ново време, през 1992 година
---------------
Проф. Марков, до какви заключения стигна научната конференция на историците - достиженията или проблемите са повече в новата ни историография след 10 ноември?
- Целта на форума беше да забележим по какъв начин обществено-политическите промени повлияха и на развиването на филантропичната просвета история. Защото до 1989 година историята беше обществено-политическа просвета, в която се прилагаше правилото на бащата на руската историография Михаил Покровски, съгласно който историята е политика, обърната към предишното. След 1989 година взехме решение да създадем историята точна просвета. Впрочем има разногласия дали историята е точна просвета и даже дали изобщо е просвета.
Аргументът на съперниците е " какъв брой пъти ще я пренаписваме тази история ".
Затова в моя отчет аз преглеждам казуса по този начин: историята не би трябвало да се пренаписва с идването на следващата политическа мощ на власт, а би трябвало да се премисли. Това значи, че историята би трябвало един път вечно да престане да бъде слугиня на политиката, както беше до 1989 година Целта на научната общественост през днешния ден би трябвало да бъде да върнем доверието в историческата просвета, като опровержим вкорененото мнение, че историята се пренаписва съгласно мощните на деня. Точно в този преход от 15 години съгласно мен се направи доста историята да се трансформира в филантропична просвета. Има за жалост и неточни историци, които поизложиха " занаята ", само че това не значи, че историята не е точна просвета.
Житейската максима " Истината е по средата " важи ли за историята?
- Не, най-малко не постоянно. Но би трябвало да си даваме сметка, че историческата истина е една фантазия на историка. Целта на добросъвестният академик е да се приближи да обективната истина.
Освободиха ли се нашите историци от легендите към историческите събития?
- Не забравяйте, че всеки човек е съкрушен с минало, а историкът е съкрушен и от епохата, която изследва. Някои сътрудници направиха добросъвестни старания да преодолеят въз основа на наличните към този момент архиви свои изводи, писани до 1989 година Но не е допустимо напълно да се откажеш от нещата, които си твърдял, и да се пребоядисаш. Това е и битка със себи си. Нека да уточним, че става дума не толкоз за остарялата, средновековната и възрожденската ни история, в които и преди 1989 година макар политизирането събитията се интерпретираха по-обективно. Проблемът е в новата и най-новата, наречена модерна, история. И този проблем се видя с все мощ точно на 9 септември в Народното събрание, където депутатите се караха през целия ден за оценката на това събитие.
Но за какво вашият институт не организира научна конеренция във връзка 60-годишнината на 9 септември 1944 и да даде най-накрая научна оценка на това събитие, която можеше да поотрезви политиците?
- Защото не съм очаквал, че 15 години след измененията може да се води спор какво е 9 септември 1944 - гражданска война или прелом.
И какво е?
- За една нощ не се прави гражданска война, а единствено държавен прелом - това написах още преди 12 години в моята книга " Парола Сабя - заговорите и превратите на Военния съюз 1919 - 1936 година ". В заключителната глава пиша за деветосептемврийския държавен прелом, който е осъществен от същите дейци от 9 юни 1923 година и 19 май 1934 година - Дамян Велчев и Кимон Георгиев и други по-неизвестни. Деветосептемврийският държавен прелом обаче изигра след това роля на промяна на системата - стопанска, политическа и всякаква друга. Тоест това не беше превратът от 9 юни 1923 година, който събори държавното управление на Стамболийски, нито от 19 май 1934 година, макар че тогава се не разрешиха политическите партии и се разтури Народното събрание. Историкът не би трябвало да търси крайностите, а да изясни, че този прелом от 9 септември 1944 година, с решаващата помощ на стъпилата към този момент в България Червена войска на 8 септември, поставя началото на дълготрайните последици от 45 години. Всъщност събитието е 8 септември, всички други събития се предрешават от нахлуването на Червената войска.
Аз в действителност бях безпределно изумен, че може още да се спори за тези неща, че някои даже желаеха да се възвърне 9 септември като народен празник. Не може да се възвърне за народен празник успеха в една дългогодишна кръвопролитна революция. Това е празник единствено на спечелилите, на една единствено част от българите. За разлика от 6 септември 1885 година (Съединението на България) и 22 септември 1907 година (обявяването на независимостта).
Политиците са ясни, по-важно е дали историците към този момент са единни по основните събития на България през първата половина на предишния век. Например споделят ли оценката, че десетилетното кръвопролитно опълчване на българи против българи стартира с болшевизацията на комунистическата пария след 1919 година? Или и историците са още разграничени?
- Надеждата ми е в младите сътрудници, които не са предубедени. Историците, които са към този момент на години, не престават да спорят по някои основни събития на ХХ век. Например по по този начин нареченото Войнишко въстание от 1918 година Сега приключих книгата си за Първата международна война и в нея го назовавам намерено бунт. Какво значи войската на една страна да подвига протест против личното си държавно управление и да завладява Главната квартира в Кюстендил? Самият Димитър Благоев не приема Войнишкото въстание и декларира на земеделците: " Вие да не желаете да докарате и сръбски и гръцки войски в София! " Тъй като към оня миг съгласно Солунското помирение от 29 септември 1918 година, когато метежниците са при Владая и Княжево, ние сме окупирани единствено от англо-френски и италиански войски, само че не и от съседите.
Или да вземем Септемврийското въстание, което Благоев отново осъжда. Септемрийското въстание е резултат от упоритостта на Коминтерна посредством младите тогава Васил Коларов и Георги Димитров да потвърди, че още има революционна вълна в Европа, и за задачата подбужда две въстания: едното в Хамбург на Ернст Телман, което също е обречено, другото в България. И тъй като " младата вълна " (Димитров и Коларов - б.р.) знаят, че Благоев няма да се съгласи на такава случка, въобще не са го уведомили. А двамата коминтерновци вместо да заминат за Старозагорско да стартират въстанието, което са прокламирали, отиват покрай границата с Югославия, с цел да могат да избягат. И от Виена излизат с възванието,, известно от учебниците - " Горе главите, славни борци ", " Въстанието издълба дълбоката вадичка ", " Започва революция " и така нататък
Вярно! Но кой я предизвиква тази революция? И за какво през 1924 година Българска комунистическа партия като секция на коминтерна взема решение на Витошката конференция да готви ново въоръжено въстание?
Какво е попречило да не вдигне още едно въстание?
- Атентатът през 1925 година в катедралата " Света Неделя " е трябвало да бъде сигналът за новото въоръжено въстание. На 16 април, на Велики четвъртък, точно на Великден, да изтребиш 150 души и 500 ранени - това го няма на никое място в международната история. В отговор министърът на войната ген. Вълков декларира, че " против аления гнет на болшевишката агентура в България може да се устои единствено с бял гнет ". Последствията са трагични - избити са други 450 българи, около сухото изгаря и мокрото, жертви стават Гео Милев и редица интелектуалци. Не можем да оправдаем нито аления, нито белия гнет. Но преди 1989 година историята наблягаше единствено на следствията от априлския атентат, които се изчерпваха с контрамерките на властта.
Димитров и Коларов знаели ли са атентата?
-Да. Станке Димитров е отговарял за атентата, той се среща с тях във Виена, след това в Москва. Вярно е, че Коларов в последния миг написа писмо в смисъл " Недейте, не сме подготвени за въстание ". Но, забележете, той не е срещу атентата, а за отлагането му, тъй като още не е квалифицирано въстанието.
Съвременната левица би трябвало да е заинтригувана да изтъкне разминаването сред Благоев и коминтерновската линия, само че сякаш не обича да го акцентира?
- Дълго време се премълчаваха някои неща. Преди няколко години в института получихме писмо от нашето посолство в Прага във връзка една паметна плоча с името на Благоев върху постройка, в която в миналото се е състоял конгрес на Втория интернационал (социалдемократическото интернационално съдружие - б.р.). Сградата била в развой на приватизация и от посолството ме питат какво да вършат с плочата. Отговорих им: никога да не се маха, само че да се промени надписът в сходство с историческата истина. И вместо " създател на Българска комунистическа партия ", да се изпише " един от създателите на Българската работническа социалдемократическа партия - 1891 година " И бях доста щастлив като видях предходната година в Прага, че чехите като културен народ са запазили барелефа върху фасадата на приватизирания хотел. Ако бях някой по-краен " демократ ", щях да им кажа: " хайде стига с тоя Благоев и с тези създатели ".
Оказва се, че коминтернът в действителност играе решаваща роля в българската история през ХХ век - докога просъществува той?
- През 1943 година Сталин декларира " стига с тоя коминтерн, моята войска настава към Средна Европа, от на следващия ден да ви няма " И назначава Георги Димитров за завеждащ интернационалния отдел на ВКП-б (Всерусийска комунистическа партия-болшевики - б.р.), като подобен той остава в Москва до 1946 година И даже част от коредспонденцията на Димитров с дейци на компартията в България е на съветски език.
Работата с наличните към този момент архиви трансформира ли доста визиите за историческите персони?
- Документите осветяват личностите от време на време от непредвиден ъгъл и обрисуват разликите сред хора, които другояче принадлежат на близки дела. Благоев е разумен и виновен, Димитров е блестящо построен коминтерновски типаж. Знаел е езици, в това число и немски е владеел добре. Различен е през септември 1923 година в България, различен е през 1933 година в Лайпциг на процеса, където демонстрира темперамент и просветеност, за разлика от другите подсъдими - двама българи и един немец. Имал е държанка германка, което се оказва избавителен факт, защото в нощта на опожаряването на Райхстага той е бил с тази жена и това е алибито му пред съда. След 1933 година обаче Сталин го прави общоприет секретар на коминтерна и собствен послушник, безусловно го смазва, той се алкохолизира и претърпява нелицеприятна еволюция.
Защо дневникът му е бил засекретен?
- Ами тъй като от него се вижда, че при ареста му са открити суми в разнообразни валути, скъпи тютюни, изобщо неща, неприсъщи за вожда и учителя, който би трябвало да има героична биография и никаква друга. Ето ги митовете на историята. Не е задоволително героично съдът да оправдае един бунтовник поради желязното оправдание на любовната среща, по тази причина и то се премълчаваше в учебниците. А той просто заслужава биографията на индивида, политика и комуниста, не на иконата, каквато не е. В историята не би трябвало да има предумишлено рушене на легенди, само че не трябва и да се премълчават обстоятелства. Историята би трябвало да ги сервира такива, каквито са, дружно с обективната оценка за тях, а не такава, каквато ни се желае през вчерашния ден, през днешния ден или на следващия ден.
Има ли документални доказателства, че цар Борис ІІІ се е застъпил пред немските управляващи за Димитров?
- Фактите сочат, че при подготовката на първото посещаване на цар Борис ІІІ в Германия през есента на 1933 година той отхвърля дипломатично, само че твърдо. " Не мога да осъществя визитата си, когато трима мои сънародници са изправени пред немския съд. " И посещава Германия едвам откакто Димитров и другите двама българи са освободени - през април 1934 година Самият Димитров споделя по-късно пред българския пълномощен министър в Берлин проф. Димитър Михалчев: аз знаех, че царят е направил дипломатически действия за мен. Това също се премълчаваше.
Има и други любопитни неща. Когато Херман Гьоринг посещава София през май 1935 година, маршрутът на кортежа от летището, което тогава е било на Божурище, е минал по заобиколен път по експлицитното гледище на цар Борис, с цел да се избегне Коньовица. В работническия квартал са многочислените горещи последователи на Димитров, а Гьоринг е обвързван с процеса в Лайпциг и не било изключено да се основат проблеми на кортежа. Виждате какъв брой фино е съобразявал царят, въпреки че не е било негова работа да ги мисли тези неща, а на шефа на полицията.
Как се справихте с понятието монархо-фашизъм през 1977 година, когато защитихте вашата дисертация за българо-германските връзки през 30-те години?
- Ами въобще не го използвах понятието, тъй като то е измислено. Не използвах и " фашистко държавно управление ", пишех " българско държавно управление ". Редакторът-цензор задраскваше " българско " и пишеше " фашистко ", аз го уверявах, че историята е просвета, той ми подсещаше за пленумите, аз му говорех за историческа истина, той хем се съгласяваше, хем се опасяваше за поста си... И по този начин - мъчно, с самообладание, с увещание... Сега някои споделят - демокрацията няма да нахрани децата ми. Но ученият, интелектуалецът знае, че няма по-голямо задоволство от това да знаеш, че умерено можеш да изследваш и оценяваш историческите събития...
За да има фашизъм, би трябвало да има тоталитарна партия, слята с страната, дружно с водач. Е, запитвам, коя е била тази тоталитарна партия, нали въпреки всичко би трябвало да я назовем? Да не приказваме, че след 1934 година партиите са и неразрешени. А кой е бил фюрерът? Да не би да е Борис ІІІ, който не е можел дори да се похвали с някакъв необикновен дар-слово? По случай 25-годишнината от възцаряването му издават събраните му речи през интервала и те се събират в една напълно тънка книжчица - няма достолепни томове, няма представителност, за огромно отчаяние на издателите. Имало е някакви профашистки организации, само че не можем да назовем фашистко ръководството на страна, която избавя своите евреи, несъмнено, с присъединяване на цивилен организации, на креативните съюзи, на църквата. Да не приказваме, че нито нито Александър Цанков, нито Богдан Филов са се считали тогава фашисти, по този начин ги дефинират техните съперници.
Останали ли са още легенди към земеделското ръководство на Александър Стамболийски?
- Струва ми се, че към момента има - и към земеделското ръководство, и към личността на Стамболийски. До 1989 година Български земеделски народен съюз беше секция на Българска комунистическа партия и заради това в историческата литература ръководството на Български земеделски народен съюз през 1920 - 1923 година се определяше като връх на буржоазната народна власт. Всъщност то е съсловно ръководство, което Стамболийски теоретизира със своите правила: в България болшинството е селячеството, то би трябвало да ръководи страната и да доминира над останалите. Така селяните са опълчени на другите класи. Вярно е, че селяните са болшинство, само че от името на селячеството стартира да ръководи една земеделска върхушка. Равнището на администрацията внезапно спада, по този начин наречените дружбаши завземат локалната власт, по-късно и изпълнителната, влизат в спор с университета, с църквата, с офицерството. Не инцидентно офицерите основават боен съюз по времето на Стамболийски.
Грешки на ръководството ли доведоха до преврата на 9 юни или взаимната злост с военните?
- Всъщност отношението към военните е огромната неточност на Стамболийски - той взема решение да употребява клаузите на Ньойския диктат, с цел да извърши чистка в офицерството и да образува правилен на оранжевата партия офицерски корпус. Офицерите, които са минали през три войни и до тогава патриотизмът им не е бил поставян от никого под подозрение, не могат да преживеят унижението. Стамболийски упорства и да се размени последователно дребната (в резултат на Ньойския договор) доброволческа войска с така наречен оранжева армия, която последователно се трансформира в неотговорна мощ, прави погроми над останалите партии, над редакции на вестници... Междувременно той влиза в спор с интелектуалците, с комунистите, с всички, въпреки че партийната история криеше, че постоянно е ругаел комунистите в Народното събрание.
Другата огромна неточност на Стамболийски е по националния въпрос. Той потегля на сплотяване с Белград, загърбва македонския въпрос, подписва се Нишката конвенция от март 1923 година, с която е стихотворец задължението да бъдат преследвани четите на Вътрешна македонска революционна организация и от двете страни на границата, т.е. той се сблъсква и с освободителното придвижване и Вътрешна македонска революционна организация му издава смъртна присъда. През пролетта на 1923 година трансформира изборния закон, с цел да получи голямо болшинство в Народното събрание, декларира,че ще ръководи минимум още 20 години и отпътува на вилата си в Славовица да написа план за промени на конституцията. И когато сутринта след преврата на 9 юни го разсънват военните - един ротмистър с ескадрон отива в Славовица и му оповестява, че към този момент не е министър-председател, Стамболийски изобщо не може да повярва. Това е илюстрация на самозабравата във властта. Държавата се е плъзгала закономерно към преврата, вождът не е забелязал. Кой на този свят може да смъкна земеделското държавно управление?
Разбира се, Стамболийски прави и промени - земеделска промяна на едрото земевладение, реализира и истинската си концепция за трудовата тегоба, защото България тогава съгласно клаузите на Ньой няма право да държи войска. Но огромният грях на Стамболийски е неговата съсловна власт, която като се изключи че се корумпира заради неналичието на надзор, ползва всъщност класово-партийния аршин на комунистите. Тоест бидейки антикомунист, той ползва комунистическите правила, като заменя пролетарския авангард със селячеството. То е авангардът, само че аз съм този, който ще води селячеството, това е кредото му. Зедно с една върхушка към него.
Има и нещо, което настойчиво се криеше: при обиска във вилата на Стамболийски след арестуването му е открита друга валута на стойност 6 млн. лева Той изяснява, че парите са предопределени за външнополитическа агитация... В село Славовица... Вярно е, че Стамболийски е бил доста мощна и ярка персона, извънредно известен измежду селячеството. Но личностите и събитията от историята не трябва да се преглеждат в черно-бяло. Например Александър Цанков, който през юни 1923 година приема настояването на Вълков за ликвидирането на Стамболийски, по-късно през 1943 година като народен представител се включва без съмнение в подписката против депортирането на евреите, инициирана в Народното събрание от подпредседателя Димитър Пешев...
Защо Български земеделски народен съюз от много време е разграничен на доста фракции?
- Защото земеделският съюз е граден на класов принцип и като партия на вожда. След обезглавяването на партия от подобен вид тя неизбежно се разпада на групи. Партиите не трябва да си основават икони. Днес организациите, наследници на оня Български земеделски народен съюз, не могат да се съберат даже в деня на годишнината от убийството на Стамболийски.
Защо трябваше да бъде погубен Стамболийски, правилно ли е, че членове на Вътрешна македонска революционна организация е взели участие в убийството?
- Една чета от Вътрешна македонска революционна организация е единствено физическият причинител на убийството. Но ориста на Стамболийски е решена от така наречен конвент, и то основно от трима души: военачалник (тогава полковник) Иван Вълков, който е ръководител на Военния съюз, Александър Цанков, министър-председател, и Христо Калфов, министър на външните работи. Вълков упорства, че Стамболийски е прекомерно известен измежду селячеството, с цел да бъде оставен жив. Борис ІІІ няма пръст, в противен случай - когато Стамболийски се пробва да избяга, той се стреми да стигне до царския чифлик Кричим, с цел да се избави. Значи той самият е бил сигурен, че царят няма пръст в преврата.
Нека да се спрем и на едно ярко събитие от първата половина на предишния век - връщането на Южна Добруджа през 1940 година Късмет ли беше за България, че великите сили не го ревизираха след края на войната?
- Не, то беше умно премислено и добре изпълнено. Съветският външен министър Молотов споделил на Парижката мирна конференция през 1946 година: Българи, бъдете спокойни, вашите граници ще останат непокътнати. Смешно, тъй като истината е, че трайното връщане на Южна Добруджа е принос на цар Борис ІІІ. Той се е поучил от горчивия опит на татко си, от печалния абсолютизъм на цар Фердинанд. Бащата и синът са доста разнообразни и като човешки характери, и като държавници. Борис ІІІ, който е минал през три войни, и то като напълно млад, си е давал сметка, че би трябвало да се управлява от една минимална и една оптималната стратегия за национално обединяване. Той стартира от минималната - с Южна Добруджа и с излаза на Западна Тракия. Затова през лятото на 1940 година, когато Румъния е притисната от Съюз на съветските социалистически републики, който си връща Бесарабия, когато Унгария упорства за цяла Трансилвания, царят споделя: в този момент е времето да си възвърнем Южна Добруджа, не цялата, а единствено Южна Добруджа в границите от 1912 година И употребява натиска на Германия над Румъния, с цел да правят отстъпка румънците за Добруджа. От друга страна, когато румънците отстъпват с контракта от Крайова от 7 септември 1940 година, царят споделя: ние би трябвало да се презастраховаме. И по дипломатически път обезпечава признаването на контракта от Англия, Съединени американски щати и даже от Съюз на съветските социалистически републики. По тази причина на Парижката мирна конференция въобще не става дума да се протяга ръка на Южна Добруджа.
Докато връщането на Трансилвания на унгарците се провали. Те упорстваха за цяла Трансилвания, Румъния отхвърли и се стигна до така наречен Виенски арбитраж с посредничеството на външните министри на Германия и Италия Рибентроп и граф Чано, които преподписват този арбитраж и Унгария получава Северна Трансилвания, Румъния резервира Южна. Обаче след Техеран 1943 година Тримата Големи (Сталин, Рузвелт и Чърчил - б.р.) споделят: където има подписи на Германия и Италия, те са невалидни. И нещастните унгарци изгубиха и Северна Трансилвания, та през днешния ден два милиона унгарци живеят под румънска власт. Докато нашата Южна Добруджа остава непокътната - тъй като договорът е приет още при сключването му от бъдещите победителки. А не тъй като Молотов или някой различен се бил застъпил на Парижката мирна конференция.
Тъй че връщането на Южна Добруджа е заслуга на изключителната проницателност и сдържаност на Борис ІІІ. Между другото царят понася през 1940 година доста остри нападки у нас - и в Народното събрание, и във вестниците, че не е върнал цяла Добруджа с арбитраж. Оказа се прав - в случай че беше послушал критиците си, щяхме да я загубим. Всъщност цар Борис ІІІ не е вярвал в успеха на Германия. В спомените си един от съветниците му - Петър Морфов, наказан по-късно на дълги години затвор, написа, че на 22 юни 1941 година, когато идва новината, че Хитлер е оповестил война на Съветския съюз, в двореца в София се възцарява погребална атмосфера. Царят си дава сметка, че над страната ни надвисват съдбоносни тествания, и от този миг нататък една цел става жизненоважна: да бъде опазена България от разгарящия се международен пожар.
Цар Фердинанд не би постъпил по този начин (като при връщането на Южна Добруджа - б.р.)през Първата международна война - той желае всичко, задачите му са постоянно максималистични и никакви други. Толкова борби и победи и най-после обезсърчение в Ньой в 1919 година Докато Борис ІІІ е сдържан и предвидлив. Например в хода на договарянията за Южна Добруджа от Москва подмятат на Борис ІІІ въдица за оптималната териториална полза и обща граница със Съюз на съветските социалистически републики при устието на Дунав. Не ни би трябвало обща граница с огромния славянски брат - отвръща добродушно Борис ІІІ. Ето я разликата сред него и цар Фердинанд - синът не се хвърля на огромното, а работи умно и мисли за " след войната ". Той заслужава да бъде оправдан като огромен български общественик и считам, че това към този момент се направи.
Изяснено ли е към този момент по кое време Българската комунистическа партия става антифашистка?
- Поведението на българските комунисти се дефинира от коминтерна. До сключването на пакта Рибентроп-Молотов на 23 август 1939 година коминтернът осъждаше немския националсоциализъм като основния зложелател на международното работническо и комунистическо придвижване. След таза дата стопира пропагандата против немския зложелател и стартира акция против англо-френския империализъм, който запалил Втората международна война. Затоплянето на връзките сред Хитлер и Сталин се отразява и в България в активността на комунистическата партия. На 1 март 1941 година, когато сключваме пакта с Германия и 350-хилядна немска войска минава през България, с цел да нападне Гърция и Югославия, няма спукана и една гума на немски камион, няма и един болшевик да излезе да стачкува или да саботира. Защото на 25 ноември 1940 година основният секретар на руското външно министерство Аркадий Соболев идва в София и прави предложение на цар Борис ІІІ да се подписа пакт за дружба и взаимопомощ със Съюз на съветските социалистически републики. Любопитното е, че Съюз на съветските социалистически републики ни предлага и уголемение на България в Източна и Югозападна Тракия. Царят отхвърля, за което дълги години по-късно го атакуваха, че не е приел ръката на Сталин, тъй като тя щяла да попречи на Хитлер да навлезе в България. Напротив, това не можеше да спре Хитлер, той към този момент беше решил да предприеме интервенция на Балканите, с цел да помогне на Мусолини, който търпеше провали от гърците. Германската войска щеше просто да ни прегази и окупира, както направи с Югославия. Югославия също се беше включила към Тристранния пакт, само че когато скъса връзките, последва жестока окупация.
Къде може да се види истинското предложение на Сталиновия емисар за пакт с България?
- Няма го оригиналът, въпреки че и преди 9 септември са писани дисертации за тази фамозна Соболева акция. По време на окупацията след 9 септември 1944 година руските органи за сигурност прибират редица документи от българските архиви и в този момент те се намират в Москва в Особой списък. Направихме действия преди десетина години да си го вземем, само че отговор няма. Соболевото предложение е засекретено, тъй като засягало трети страни. Само че тогавашният основен секретар на нашето външно министерство Димитър Шишманов, той е наследник на проф. Иван Шишманов, е направил дубликат, та с помощта на него разполагаме с всички точки на предлагането. Интересното е, че откакто цар Борис отхвърля на Соболев, руската легация взема единствено шест точки от предлагането и ги дава на дейци на комунистическата партия, те ги печатат на позиви и ги хвърлят по улиците. Но в позивите липсват другите шест точки от общо 12-те, от които може да се подразбере вероятно за какво царят отхвърля благодетелния жест.
Що се отнася до антифашистката опозиция на нашата комунистическа партия, едвам на 24 юни 1941 година, а не при присъединението на България към тристранния пакт на 1 март същата година, идва директивата на коминтерна за разгаряне на опозиция в тила на Вермахта.
Да се спрем на документите, които се намират в Москва - кой движи въпроса да бъдат върнати в България? Включително и тези от разпитите на тримата регенти, които са били отведени там след 9 септември.
Би трябвало Главно ръководство на аривите да ги изиска. Най-престижно е въпросът да се задвижи на държавно равнище по съответния ред, както направи унгарското държавно управление. В Москва са били отведени освен регентите (княз Кирил, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов - б.р.), а и всички министър-председатели и всички началници на Генералния щаб на войската от 1941 до 1944 година - това също се премълчаваше. Според спомените на Константин Муравиев (премиер на последното държавно управление преди 9 септември, който оцелява след присъдата на така наречен национален съд) българските политици не са били изтезавани, държани са във вила покрай Москва, относително цивилизовано са разпитвании. Това придава на стенограмите от разпитите още по-голяма полезност като документи за тези събития. Мястото на тези документи е в България.
Каква е спецификата на българската антифашистка опозиция, съпоставена с другите европейски страни?
- За да приказваме за антифашистка опозиция, първото изискване е страната да е окупирана от фашистка Германия. След разгрома на Франция да вземем за пример голистите вършат незабавно " Свободна Франция " и стартират опозиция против немската окупация. Но Френската комунистическа партия чака директивата на коминтерна на 22 юни 1941 година Същото става и в Полша - Армия Крайова стартира незабавно опозиция, а комунистическата партия и там чака коминтерна.
Съпротивата на нашата комунистическа партия е характерна, тъй като България не е окупирана страна: директивата на коминтерна е не за въоръжена битка, а за въоръжено въстание, което да помогнело на отстъпващата към момента тогава - при започване на войната, Червена войска. Какво въстание, когато България е обединена, селяните орат и сеят земята си и няма никаква революционна обстановка! От Москва изпращат подводничари и парашутисти, и то в руски униформи със руски автомати и някои от тях са хванати от самото население - ето какви неща сътворяват коминтерновските стратези на измислените революции.
Затова по-късно, на 1 юни 1944 година, тогавашният министър-председател Иван Багрянов предлага на Добри Търпешев - главнокомандващ на Народоосвободителна въстаническа армия (т.нар. Народноосвободителна въстаническа армия): Дайте да се разберем, дано да подпишем едно съглашение, вие заемете някои региони в планините, стойте там, ние няма да ви тормозим, а вие няма да нападате мандрите по селата и гарите. И Търпешев е бил податлив, което също се премълчава, защото и партизаните не са били в цветущо състояние. Но незабавно по радио " Христо Ботев " се обажда Георги Димитров: Кой е Багрянов, един следващ фашист, битката би трябвало да продължи!
Целта е била да се поддържа вътрешен фронт в страната, който да провокира нахлуването на Съветската войска. И на 5 септември 1944 година Съюз на съветските социалистически републики афишира едностранно война на България. А България единствена от съдружниците на Третия райх не скъса дипломатическите си връзки със Съюз на съветските социалистически републики. Пак единствена от съдружниците на Третия райх не изпрати войска на Източния фронт. Не единствено това - България не изпрати и доброволчески легион по немските фронтове, каквито изпратиха даже окупирани страни.
Настоятелни ли са били тези претенции от страна на Германия?
- Натискът е бил огромен. За армия на Източния фронт Борис ІІІ удържа, като развива пред Хитлер тезата, че България ще играе ролята на стража на Балканите, защото акоТурция се намеси, ние ще сме прикриващ фронт. Царят вади, несъмнено, и русофилската карта - че народът мъчно ще бъде уверен за такава стъпка. Тогава Рибентроп упорства доброволчески легион от българи да бъде изпратен в помощ на фелдмаршал Ромел в Северна Африка. Там ще се биете с англичаните и няма да пострадат русофилските усеща на българите - йезуитствал Рибентроп. В Берлин знаели от своята легация в София, че у нас имало подадени към 2500 молби от младежи, подготвени да се бият като доброволци " за България " на всички места по света. " Те са млади и зелени, не знаят какво е война, с нищо няма да допринесат за успеха ", увъртал царят.
Кои са грешките на цар Борис ІІІ?
-Обявяването на война на Съединени американски щати и Англия на 20 декември 1941 година Причината е жестокият напън на Хитлер. И, евентуално, спепенуването от страна на царя на кои претенции би трябвало да удържи непременно, защото очавидно е считал, че на всичко няма да може да устои. Макар и наричана алегорична от българските дипломати, каквато е в действителност от наша страна оповестената война на Съединени американски щати и Англия, тя е употребена след това като мотив против България. Когато Тримата Големи стартират дележа на Европа, Чърчил демонстрира характерния си талант. Той прочее постоянно е знаел, че без Сталин не може да разгроми Хитлер. Но Сталин желае своята цена и Чърчил и Рузвелт я заплащат. Чърчил е казвал успокоително, не на Сталин, несъмнено: така или другояче, рано или късно, комунизмът ще падне. Позна, само че за чия сметка? Наистина е талантлив - те завоюваха както Втората международна война благодарение на Сталин, по този начин и студената война. Но за сметка на народите на Източна и Югоизточна Европа.
Можеше ли България да избегне руската зона на въздействие, в случай че не беше оповестила война на Съединени американски щати и Англия? Защо други страни, които бяха прегазени от Хитлер, по-късно бяха сполетени от същата орис при дележа на Тримата Големи?
- Такава преценка е мъчно да се направи. Може би сходна догадка може да се преценя единствено като една опция... нищо повече...
Как оценявате новите учебници по история, кой ги написа, започнаха ли към този момент да се отразяват обективно историческите събития?
- Предимно се пишат от академични преподаватели и учителите ги назовават професорските учебници, тъй като някои елементи от тях са мъчно разбираеми. Според мен към този момент не толкоз сътрудниците пишат постарому като до 1989 година, само че за по-удобно някои неща към момента се премълчават. Например написа се за партизанското придвижване през 1941 - 1944 година, а по-късно пък ги няма горяните.
Кое е в действителност вярното число за броя на партизаните - прекомерно разнообразни свдения се сервират?
- В навечерието на деветосептемврийския прелом Антон Югон се среща с основния боен конспиратор по превратите Дамян Велчев. Като запасен полковник от армията Велчев споделя на Югов: Ние даваме за акцията (Военният съюз не използва думата прелом нито през 1923, нито през 1934, нито на 9 септември) толкоз войскови елементи, какво оферирате вие? И Антон Югов дава отговор: Ние разполагаме с към 14 хиляди души. Това е изказванието на Антон Югов, само че в броя той включва и ятаци, и помагачи, т.е. надалеч освен въоръжените бойци. Впоследствие на всеки девети септември броят им лека бавно набъбваше и стигна, мисля, до 200 хиляди.
След няколко десетилетия какво бихте написали като историк за днешния феномен цар-премиер?
- Нистина е феномен в европейската история и това се признава освен у нас, само че и в чужбина. Според мен това е историческият абсурд, който мъчно може да бъде пояснен сега на случването му. Кой преди двайсети