ИСТИНАТА: Любен Каравелов отказва да спаси Левски
По мотив 149 години от саможертвата на Апостола на свободата Васил Левски Lupa.bg връща лентата, с цел да опише истината за иконата на освободителните битки и неговата гибел на бесилото. Васил Левски е хванат през 1873 година, няколко месеца откакто Димитър Общи провежда грабеж на турската поща в Арабаконак. Залавянето на участниците нанася тежък удар на основаната от Апостола революционна организация. Левски получава разпореждане от БРЦК и Любен Каравелов за повдигане на въстание, само че отхвърля да го извърши и взема решение да прибере архивите на Вътрешната революционна организация от Ловеч и да се трансферира в Румъния. На 27 декември 1872 година е хванат от турската полиция до Къкринското ханче край Ловеч.
Съдът осъжда Левски на гибел посредством обесване. На 19 февруари 1873 година присъдата е изпълнена в покрайнините на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е повдигнат негов монумент.
Изследователят, историк и правист Янко Гочев, създател на тритомния труд „ Руската империя против България “ твърди, че има 8 опита за спасяването на Васил Левски.
Първият е след откарването на задържания бунтовник в Ловеч – вечерта на 27 декември 1872 година
На 28 против 29 декември комитетските дейци в Търново се пробват да възпламенят конака, с цел да може в паниката хванатите българи да съумеят да избягат.
Третият е документиран в спомените на съратника на Левски - Христо Иванов – Големия. Там е отразено, че е юридически опит за основаване на ударна бойна група от може би 20-тина търновски членове на комитета с концепцията да атакуван конвоя, който съпровожда Левски. Оказало се, че на апелите на Големия се отзовали единствено трима от призваните.
Четвъртият опит е от 2 януари 1873 година - проведена чета отпътува за Арабаконашкия проход, само че стига там няколко часа след прекосяването на конвоя.
Петият опит е четата, основана по концепция на Атанас Узунов – в София е изпратен човек, който да доложи по кой път ще бъде изпратен наказаният Левски в Цариград.
Шестият е опит е обвързван с замяна на Левски с двойник в затворническата килия.
Седмият – дипломатически опит - съветският вицеконсул в Пловдив Найден Геров да окаже политически напън върху Високата врата за освобождението на Апостола. Руският дипломат в Цариград граф Николай Игнатиев обаче изрично не разрешава това.
Чирпанлии също вършат опит да спасят Дякона, който постоянно се отбивал там при обиколките си из страната. В тамошния комитет научили, че султанът доста се интересувал да види „ Дервиш оглу Арслан “, който 10 години подкопавал Османската империя и по тази причина от София той трябвало да бъде откаран с влака в Цариград, където щял да бъде процесът против него.
Революционерите чирпанлии събират пари между тях и изпращат на 28 януари 1873 година в София занаятчията от Стара Загора Дончо Йовков да следи какво става с Левски и да им донесе вести. Той дошъл на 8 февруари. По това време съзаклятниците към този момент са подготвили и въоръжено нахлуване над влака край Първомай. Йовков се връща на 15 февруари и им споделя, че дошъл в София на 8 февруари, когато Левски бил към този момент обесен. Не им останало нищо друго с изключение на да отслужат панихида за него.
Най-сериозният опит да се избави животът на Апостола е издирван посредством намесата на интернационалната дипломация. Този опит е обвързван с задачата на тайния делегат на Търновския революционен комитет в Сърбия през януари 1873 година На 16.01.1873 година Търновският комитетът изпраща в Белград собствен делегат с идентични писма до Панайот Хитов и Любен Каравелов. Пратеникът на търновци носи със себе си и тъжба до представителите на великите сили в Белград, до които документът е трябвало да стигне посредством Каравелов, ползващ се, най-малко съгласно търновци, с престиж измежду тях.
Надеждата на създателите на тази тъжба е, че дипломатите могат да окажат ефикасен напън над Портата за избавяне живота на Левски. Особено доста се разчита на Любен Каравелов, който е трябвало с престижа си да изиска от консулите в Белград да вземат отношение. Той обаче отхвърля самодейността на търновци. Без пояснения отхвърля да подаде жалбата. Пратеникът преписва начисто носените писма, изготвя техни копия и ги предава на сръбските управници, включително министъра на външните работи и досегашен регент Й. Ристич. Той поучава българския делегат да не чака нищо от консулите.
В отговора си от февруари 1873 година до Търновския комитет Панайот Хитов удостоверява приемането на писмото, което е изпратено по пратеника, наименуван от него „ черната шапка “. Войводата пенсионер на сръбска държавна прехрана облива търновци с мразовит душ: „ От тука, братя, нищо не очаквайте… “
Сърбия няма интерес да скапва връзките си с Турция и за следващ път отхвърля освен да поддържа българите с военна мощ в едно тяхно въстание, само че и изобщо да спомага по дипломатически път за избавяне на арестуваните и разпитвани в София български революционни дейци.
Съдът осъжда Левски на гибел посредством обесване. На 19 февруари 1873 година присъдата е изпълнена в покрайнините на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е повдигнат негов монумент.
Изследователят, историк и правист Янко Гочев, създател на тритомния труд „ Руската империя против България “ твърди, че има 8 опита за спасяването на Васил Левски.
Първият е след откарването на задържания бунтовник в Ловеч – вечерта на 27 декември 1872 година
На 28 против 29 декември комитетските дейци в Търново се пробват да възпламенят конака, с цел да може в паниката хванатите българи да съумеят да избягат.
Третият е документиран в спомените на съратника на Левски - Христо Иванов – Големия. Там е отразено, че е юридически опит за основаване на ударна бойна група от може би 20-тина търновски членове на комитета с концепцията да атакуван конвоя, който съпровожда Левски. Оказало се, че на апелите на Големия се отзовали единствено трима от призваните.
Четвъртият опит е от 2 януари 1873 година - проведена чета отпътува за Арабаконашкия проход, само че стига там няколко часа след прекосяването на конвоя.
Петият опит е четата, основана по концепция на Атанас Узунов – в София е изпратен човек, който да доложи по кой път ще бъде изпратен наказаният Левски в Цариград.
Шестият е опит е обвързван с замяна на Левски с двойник в затворническата килия.
Седмият – дипломатически опит - съветският вицеконсул в Пловдив Найден Геров да окаже политически напън върху Високата врата за освобождението на Апостола. Руският дипломат в Цариград граф Николай Игнатиев обаче изрично не разрешава това.
Чирпанлии също вършат опит да спасят Дякона, който постоянно се отбивал там при обиколките си из страната. В тамошния комитет научили, че султанът доста се интересувал да види „ Дервиш оглу Арслан “, който 10 години подкопавал Османската империя и по тази причина от София той трябвало да бъде откаран с влака в Цариград, където щял да бъде процесът против него.
Революционерите чирпанлии събират пари между тях и изпращат на 28 януари 1873 година в София занаятчията от Стара Загора Дончо Йовков да следи какво става с Левски и да им донесе вести. Той дошъл на 8 февруари. По това време съзаклятниците към този момент са подготвили и въоръжено нахлуване над влака край Първомай. Йовков се връща на 15 февруари и им споделя, че дошъл в София на 8 февруари, когато Левски бил към този момент обесен. Не им останало нищо друго с изключение на да отслужат панихида за него.
Най-сериозният опит да се избави животът на Апостола е издирван посредством намесата на интернационалната дипломация. Този опит е обвързван с задачата на тайния делегат на Търновския революционен комитет в Сърбия през януари 1873 година На 16.01.1873 година Търновският комитетът изпраща в Белград собствен делегат с идентични писма до Панайот Хитов и Любен Каравелов. Пратеникът на търновци носи със себе си и тъжба до представителите на великите сили в Белград, до които документът е трябвало да стигне посредством Каравелов, ползващ се, най-малко съгласно търновци, с престиж измежду тях.
Надеждата на създателите на тази тъжба е, че дипломатите могат да окажат ефикасен напън над Портата за избавяне живота на Левски. Особено доста се разчита на Любен Каравелов, който е трябвало с престижа си да изиска от консулите в Белград да вземат отношение. Той обаче отхвърля самодейността на търновци. Без пояснения отхвърля да подаде жалбата. Пратеникът преписва начисто носените писма, изготвя техни копия и ги предава на сръбските управници, включително министъра на външните работи и досегашен регент Й. Ристич. Той поучава българския делегат да не чака нищо от консулите.
В отговора си от февруари 1873 година до Търновския комитет Панайот Хитов удостоверява приемането на писмото, което е изпратено по пратеника, наименуван от него „ черната шапка “. Войводата пенсионер на сръбска държавна прехрана облива търновци с мразовит душ: „ От тука, братя, нищо не очаквайте… “
Сърбия няма интерес да скапва връзките си с Турция и за следващ път отхвърля освен да поддържа българите с военна мощ в едно тяхно въстание, само че и изобщо да спомага по дипломатически път за избавяне на арестуваните и разпитвани в София български революционни дейци.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ