Как САЩ ще плащат рекордния си дълг?
По последни данни Съединени американски щати стоят върху рекордния държавен дълг в размер на 19.3 трилиона $. Още 5.9 трилиона $ дълг се държат от личните му организации. Заедно тези числа сочат към народен дълг в размер на рекордните 25.2 трилиона $.
С планувани спомагателни разноски по отношение на ковид, сигурно 2020-та година се обрисува като годината с рекорден държавен дълг като % от Брутният вътрешен продукт, които към този момент са над равнищата от Втората международна война. Може би въпросът, който се появява в главите на вложителите, е по какъв начин Съединени американски щати ще заплащат за всичко това?
Краткият отговор е - няма. И това не е проблем за пазара.
Основното във връзка с държавния дълг, което би трябвало да се разбере от вложителите, е, че държавното управление не съблюдава разпоредбите за финансиране, които важат за семействата. Една от аргументите за това е смисъла на американския дълг за международните финансови пазари и стопански системи.
Както частните компании, по този начин и задграничните държавни управления употребяват американските скъпи бумаги като метод за предпазване на капитал, влагайки милиони и милиарди долари в облигации скъпи бумаги и банкноти издадени от Министерството на финансите на Съединени американски щати, сигурни, че ще получат тези пари назад.
В допълнение, задграничните държавни управления и компании купуват американски скъпи бумаги като източник на щатски долари. Доларът действа като международна аварийна валута, а притежаването, продажбата и събирането на лихвите по тези активи подсигурява достъп до долари.
Тези два фактора (наред с други) вършат дълговите принадлежности на Съединени американски щати от значително значение за световното банкиране и бизнеса. За да продължат да работят, тези дългови принадлежности би трябвало да продължат да съществуват. Ако Америка изплати дълга си, нямаше да има държавни облигации, които да генерират лихви за задграничните държавни управления, и нямаше да има депозитарни разписки, които да съхраняват цената в долари. Това е една от аргументите Съединени американски щати нормално да получават доста преференциални лихвени проценти.
Хората, които купуват американски дълг, се нуждаят от тези принадлежности съвсем толкоз, колкото тези които ги издават в Съединени американски щати.
Обхватът на въпросите, свързани с държавния дълг, са комплицирани и отвън обсега на тази публикация, само че и доста действителни. Това е акт за балансиране: Когато взема решение по какъв начин да подходи към националния дълг, държавното управление преценя своите лихвени заплащания и терзанията във връзка с нуждата да се поддържа забележителна част от американските скъпи бумаги в обращение. Резултатът е, че Америка ще изплати част от дълга си, само че световните финанси зависят от това страната в никакъв случай да не изплаща целия си дълг.
Генериране на доходи (фискална политика)
Когато става въпрос за действително погашение на заети пари, Съединени американски щати имат две съществени благоприятни условия. Първият е погашение посредством фискална политика.
Изплащането на дълга посредством фискална политика е това, за което множеството хора мислят, когато се отнасят до погашение на дълг. Това значи да отделите част от федералния бюджет и да го употребявате за осъществяване на заплащания за главница и рента. Тъй като държавното управление не ръководи бюджетен остатък от 2001 година, това ще изисква едно от двете неща:
Данъчни покачвания
Данъците са главната форма на доходи за федералното държавно управление, като по-голямата част от приходите му идват от налози върху приходите върху индивидите и корпорациите. След намаляването на налозите през 2017 година самостоятелните налози върху прихода преобладават във федералните доходи с значителен марж.
Чрез повишение на налозите държавното управление може да усили приходите си. Това би затворило пропастта сред това какъв брой Конгреса харчи и какъв брой взима, което ще му разреши да отдели по-голям % от федералния бюджет за погашение на дълга.
Намаления на разноските
Другият метод за ръководство на недостига е по направление на разноските. Чрез понижаване на разноски държавното управление може също по този начин да преодолее разликата сред това, какъв брой дълг поема и какъв брой харчи. С по-малко доходи, предопределени за стратегии за разход, Конгресът може по-късно да отдели по-голям % от федералния бюджет за погашение на дълга.
Печатане на пари (парична политика)
Вторият вид за погасяване на държавния дълг е посредством по този начин наречената " парична политика ". Това значи, че вместо да покачва налозите, с цел да генерира доходи, държавното управление просто може да основава (печата) парите, които са нужни за погашение на дълга.
Тъй като Съединени американски щати взема заеми в личната си валута и може да сътвори повече от тази валута по избор, в действителност не е допустимо страната да изплати дълга си, с изключение на по желание. По всяко време Конгресът може да упълномощи Министерството на финансите да отпечата доларите, нужни за погашение на всеки дълг.
Управлението на паричния дълг не е постоянно срещано в Съединените щати, само че не е и нечувано. По време на Голямата криза Федералният запас направи това посредством процеса, прочут като количествено облекчение. Тя закупуваше американски дългови принадлежности от банки и плащаше за тези скъпи бумаги посредством кредитиране на средства непосредствено в техните аварийни депозити.
Това е развой, който Федералният запас към този момент възобнови по време на актуалната коронавирусна рецесия, купувайки американския дълг и обменяйки го за нови пари. В Съединени американски щати това е пожеланият развой за погашение на дълга - посредством парична политика.
Ограничението за обслужване на паричния дълг е инфлацията. Чрез основаването на нови пари държавното управление вкарва спомагателен капитал на пазара. Това може да е положително при някои условия и да мине неусетно. Често националната стопанска система може да усвои повече пари без никакво влияние. В някои случаи, в случай че националната стопанска система е незадоволително капитализирана, прибавянето на нови пари в действителност може да бъде доста положително за стопанска система.
Ако обаче държавното управление вкара прекалено много " нови пари ", това може да сътвори дисбаланс сред разходната мощ на потребителите и способността на стопанската система да създава нови артикули и услуги. Когато това се случи, стартира инфлационен цикъл, който покачва цените и ерозира цената на спестяванията. Това може да бъде мъчно да се спре, откакто стартира, заради което политиците са склонни да бъдат доста внимателни, преди да разрешат на Федералния запас да изплаща дълг посредством " отпечатване на пари ".
Докато инфлацията ерозира покупателната мощ и спестяванията, тя изяжда и нещо друго: дълга. Една от особеностите на инфлационния цикъл е, че до момента в който цената на парите понижава, главницата по дълга остава същата. Това прави доста по-лесно изплащането на дълга с течение на времето.
Този факт не е изгубен за американската стопанска система. Всъщност, последният път, когато Съединените щати взеха толкоз огромни заеми, колкото сега, беше след Втората международна война. Тогава инфлацията изигра основна роля за " стопяването " на този дълг. Инфлацията ерозира цената на целия дълготраен дълг. Това улесняваше заплащането му.
Важно е обаче въпросът с държавния дълг на Съединени американски щати да се разбере в цялостния му подтекст. Съединени американски щати могат да изплатят националния дълг посредством фискална политика (повишаване на приходите или понижаване на разходите). Това може да стане и посредством паричната политика (увеличаване на паричното предлагане). Въпреки това страната би трябвало да балансира тези варианти с двойните действителности, че цената на този дълг ще ерозира с течение на времето и че световната финансова система се нуждае от най-малко малко американски дълг, с цел да оцелее. /money.bg
С планувани спомагателни разноски по отношение на ковид, сигурно 2020-та година се обрисува като годината с рекорден държавен дълг като % от Брутният вътрешен продукт, които към този момент са над равнищата от Втората международна война. Може би въпросът, който се появява в главите на вложителите, е по какъв начин Съединени американски щати ще заплащат за всичко това?
Краткият отговор е - няма. И това не е проблем за пазара.
Основното във връзка с държавния дълг, което би трябвало да се разбере от вложителите, е, че държавното управление не съблюдава разпоредбите за финансиране, които важат за семействата. Една от аргументите за това е смисъла на американския дълг за международните финансови пазари и стопански системи.
Както частните компании, по този начин и задграничните държавни управления употребяват американските скъпи бумаги като метод за предпазване на капитал, влагайки милиони и милиарди долари в облигации скъпи бумаги и банкноти издадени от Министерството на финансите на Съединени американски щати, сигурни, че ще получат тези пари назад.
В допълнение, задграничните държавни управления и компании купуват американски скъпи бумаги като източник на щатски долари. Доларът действа като международна аварийна валута, а притежаването, продажбата и събирането на лихвите по тези активи подсигурява достъп до долари.
Тези два фактора (наред с други) вършат дълговите принадлежности на Съединени американски щати от значително значение за световното банкиране и бизнеса. За да продължат да работят, тези дългови принадлежности би трябвало да продължат да съществуват. Ако Америка изплати дълга си, нямаше да има държавни облигации, които да генерират лихви за задграничните държавни управления, и нямаше да има депозитарни разписки, които да съхраняват цената в долари. Това е една от аргументите Съединени американски щати нормално да получават доста преференциални лихвени проценти.
Хората, които купуват американски дълг, се нуждаят от тези принадлежности съвсем толкоз, колкото тези които ги издават в Съединени американски щати.
Обхватът на въпросите, свързани с държавния дълг, са комплицирани и отвън обсега на тази публикация, само че и доста действителни. Това е акт за балансиране: Когато взема решение по какъв начин да подходи към националния дълг, държавното управление преценя своите лихвени заплащания и терзанията във връзка с нуждата да се поддържа забележителна част от американските скъпи бумаги в обращение. Резултатът е, че Америка ще изплати част от дълга си, само че световните финанси зависят от това страната в никакъв случай да не изплаща целия си дълг.
Генериране на доходи (фискална политика)
Когато става въпрос за действително погашение на заети пари, Съединени американски щати имат две съществени благоприятни условия. Първият е погашение посредством фискална политика.
Изплащането на дълга посредством фискална политика е това, за което множеството хора мислят, когато се отнасят до погашение на дълг. Това значи да отделите част от федералния бюджет и да го употребявате за осъществяване на заплащания за главница и рента. Тъй като държавното управление не ръководи бюджетен остатък от 2001 година, това ще изисква едно от двете неща:
Данъчни покачвания
Данъците са главната форма на доходи за федералното държавно управление, като по-голямата част от приходите му идват от налози върху приходите върху индивидите и корпорациите. След намаляването на налозите през 2017 година самостоятелните налози върху прихода преобладават във федералните доходи с значителен марж.
Чрез повишение на налозите държавното управление може да усили приходите си. Това би затворило пропастта сред това какъв брой Конгреса харчи и какъв брой взима, което ще му разреши да отдели по-голям % от федералния бюджет за погашение на дълга.
Намаления на разноските
Другият метод за ръководство на недостига е по направление на разноските. Чрез понижаване на разноски държавното управление може също по този начин да преодолее разликата сред това, какъв брой дълг поема и какъв брой харчи. С по-малко доходи, предопределени за стратегии за разход, Конгресът може по-късно да отдели по-голям % от федералния бюджет за погашение на дълга.
Печатане на пари (парична политика)
Вторият вид за погасяване на държавния дълг е посредством по този начин наречената " парична политика ". Това значи, че вместо да покачва налозите, с цел да генерира доходи, държавното управление просто може да основава (печата) парите, които са нужни за погашение на дълга.
Тъй като Съединени американски щати взема заеми в личната си валута и може да сътвори повече от тази валута по избор, в действителност не е допустимо страната да изплати дълга си, с изключение на по желание. По всяко време Конгресът може да упълномощи Министерството на финансите да отпечата доларите, нужни за погашение на всеки дълг.
Управлението на паричния дълг не е постоянно срещано в Съединените щати, само че не е и нечувано. По време на Голямата криза Федералният запас направи това посредством процеса, прочут като количествено облекчение. Тя закупуваше американски дългови принадлежности от банки и плащаше за тези скъпи бумаги посредством кредитиране на средства непосредствено в техните аварийни депозити.
Това е развой, който Федералният запас към този момент възобнови по време на актуалната коронавирусна рецесия, купувайки американския дълг и обменяйки го за нови пари. В Съединени американски щати това е пожеланият развой за погашение на дълга - посредством парична политика.
Ограничението за обслужване на паричния дълг е инфлацията. Чрез основаването на нови пари държавното управление вкарва спомагателен капитал на пазара. Това може да е положително при някои условия и да мине неусетно. Често националната стопанска система може да усвои повече пари без никакво влияние. В някои случаи, в случай че националната стопанска система е незадоволително капитализирана, прибавянето на нови пари в действителност може да бъде доста положително за стопанска система.
Ако обаче държавното управление вкара прекалено много " нови пари ", това може да сътвори дисбаланс сред разходната мощ на потребителите и способността на стопанската система да създава нови артикули и услуги. Когато това се случи, стартира инфлационен цикъл, който покачва цените и ерозира цената на спестяванията. Това може да бъде мъчно да се спре, откакто стартира, заради което политиците са склонни да бъдат доста внимателни, преди да разрешат на Федералния запас да изплаща дълг посредством " отпечатване на пари ".
Докато инфлацията ерозира покупателната мощ и спестяванията, тя изяжда и нещо друго: дълга. Една от особеностите на инфлационния цикъл е, че до момента в който цената на парите понижава, главницата по дълга остава същата. Това прави доста по-лесно изплащането на дълга с течение на времето.
Този факт не е изгубен за американската стопанска система. Всъщност, последният път, когато Съединените щати взеха толкоз огромни заеми, колкото сега, беше след Втората международна война. Тогава инфлацията изигра основна роля за " стопяването " на този дълг. Инфлацията ерозира цената на целия дълготраен дълг. Това улесняваше заплащането му.
Важно е обаче въпросът с държавния дълг на Съединени американски щати да се разбере в цялостния му подтекст. Съединени американски щати могат да изплатят националния дълг посредством фискална политика (повишаване на приходите или понижаване на разходите). Това може да стане и посредством паричната политика (увеличаване на паричното предлагане). Въпреки това страната би трябвало да балансира тези варианти с двойните действителности, че цената на този дълг ще ерозира с течение на времето и че световната финансова система се нуждае от най-малко малко американски дълг, с цел да оцелее. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ