Проф. д-р Благой Маринов: Киберсигурността и контролът в системата на здравеопазване са едни от големите предизвикателства
По последни данни 26% от интернет трафика в България съставлява злоумишлен трафик, а на ежедневни и ежеседмични опити за фишинг офанзиви са подложени 57% от всички организации в България. Киберсигурността и контролът в системата на опазване на здравето са едни от огромните провокации в бранша. Все повече ще навлиза и изкуственият разсъдък в здравното обучение и изследователската активност, счита проф. доктор Благой Маринов.
***
Постигнахме това вследствие на обилни вложения в възстановяване на просветителната и изследователската инфраструктура. Изградихме неповторим по опциите си data center, който има капацитет да се трансформира в районен център за предпазване, интеграция и разбор на медицински данни. Възможностите, които дават цифровите технологии, обаче, стават причина и за усилване на заплахата от кибер офанзиви. Свидетели сме на увеличение на броя и интензивността на случаите, свързани с киберсигурността.
Киберсигурността е тематика със забележителна динамичност. Ако не се грижим за виртуалната си отбрана натрупваме механически дълг, който в един миг ще би трябвало да бъде изплатен. В последната година тематиката за отбрана на данните във всички обществени браншове взе превес и стана акцент в политиките на всички страни от Европейски Съюз. Скорошни данни на Министерството на електронното ръководство в България демонстрираха, че общо 26% от интернет трафика в България съставлява злоумишлен трафик. В същото време на ежедневни и ежеседмични опити за фишинг офанзиви са подложени 57% от всички организации в България. А всичко това бързо се мултиплицира с развиването на изкуствения разсъдък. Киберсигурността и контролът в организацията на системите в опазването на здравето, се оказват едни от огромните провокации в бранша.
Съгласно „ Национална тактика за киберсигурност “ би трябвало да поддържаме на високо равнище на киберсигурност в сериозните браншове, в това число образованието. Но както сподели един път господин Божидар Божанов (бивш министър на електронното управление) - подготовката на равнище държавна администрация в България се усъвършенства през годините, само че не и с темпа, който е необходим. Ето за какво изходът е да се придържаме прецизно към европейската законова рамка в региона на киберсигурността. Тя е обвързвана с двете, признати при започване на 2023 година, наставления, наречени Network and Information Security 2 (NIS2) и The Digital Operational Resilience Act (DORA). Като в тях към този момент се залагат правила на отбрана оттатък киберсигурността, а точно киберустойчивост. Това съставлява сложна тактика за разкриване, ограничение и възобновяване от всички опасности, свързани с осведомителните и информационни технологии, както и определяне на стандарти за тестване, докладване и риск-мониторинг от сертифицирани компании.
Стратегията за гарантиране на киберсигурността на МУ-Пловдив е съсредоточена основно в две посоки – вложения в механически модули и системи за отбрана и екстензивна стратегия за образование на хората - от администрация до хабилитирани лица. За осъществяването на тази тактика разчитаме на партньорство с одобрени на национално и международно равнище компании, специализиращи в региона на цифровото развиване и сигурността на данните. От 2022 г МУ – Пловдив е член на Българския клъстер за цифрови решения и нововъведения в опазването на здравето, като с тяхна помощ към този момент реализирахме една сполучлива планова сесия, наречена „ Телемедицина и генеративен изкуствен интелект в медицината “. От 2023 година си сътрудничим и с Европейски дигитален иновационен хъб „ Тракия “, който е част от програмата на Европейската комисия „ Цифрова Европа “. През септември, дружно със експерти от хъба, организираме образование и узаконяване на администрацията на МУ – Пловдив.
Очакваме да споделим резултатите от тази планова сесия до 2 години, тъй като изкуственият разсъдък в медицината има бъдеще, както в образованието, по този начин и в изследователска активност. Той ще дава опция на студентите да откриват цялата налична информация в сървъра на Медицинския университет по избрана тематика. Преподавателите ще могат да генерират автоматизирано изпитни проби, което ще е извънредно облекчение и за двете страни в процеса на образование.
В изследователската активност се чака изкуственият разсъдък да проучва голямо количество данни. В момента се търсят решения за обработка на образна информация. Ресурсите на data center, за който загатнах, имат в действителност огромен капацитет. Информацията, която ще се интегрира и проучва, може да докара и до доста по-добра диагностика.
Не единствено, че е заложена, само че тя ще бъде един от акцентите в нея. От една страна би трябвало да подсигуряваме сигурността на данните на нашите студенти, от друга съхранението и боравенето на персонални данни и здравна информация, свързани с медицински проучвания, е от сериозна значимост за престижа на МУ – Пловдив.
Изключително потребно е да се построи електронна здравна система, с разнообразни равнища за достъп, каквато има във всички развити страни. Тя би трябвало да е с криптиране на равнищата на сигурност, с цел да няма безпокойство, че персоналните ни данни не са предпазени.
Пред нас стои предизвикването да повишим равнището на задоволеност на студентите, както от теоретичните познания, по този начин и от практическата им подготовка. Те би трябвало да имат самочувствието на откриватели. В Медицински университет - Пловдив има доста регламенти, които са отворени към студентите в тази посока. Сътрудничеството с университетските лечебни заведения в Пловдив е доста положително и може да се развива в посока на обезпечаване на по-добри условия за образование, както и на съоръжение на клиниките с научно-изследователска инсталация.
***
Проф. доктор Благой Маринов, дм, приключва Медицински Университет – Пловдив през 1995 година Работи като реаниматор в системата на незабавната здравна помощ. За 4 години пази докторат в региона на патофизиологията на физическото натоварване и придобива първата си компетентност - патофизиология. През 2009 година се хабилитира като доцент в МУ – Пловдив и чете едни от първите лекционните курсове на медици и фармацевти на британски език. През 2011 година като Председател на Младежко Научно Дружество „ Асклепий “ възвръща активността му и провежда национални годишни конференции „ Наука и младост “. През 2013 година придобива и клинична компетентност по пневмология и фтизиатрия. Успешно извежда до отбрана двама докторанти – от Катедрата по специфична хирургия и от Катедрата по педиатрия. Трети мандат е в управителния съвет на Българското Дружество по Белодробни Болести. От основаването на Медицински Симулационен Тренировъчен Център през 2015 година е негов шеф и основател на първата по рода си интернационална Конференция по симулационно образование в медицината. През 2016 година се хабилитира като професор и съчетава преподавателската си интензивност по патофизиология на български и британски езици с развиването на новаторски обучителни тактики в МСТЦ. В резултат на научната му активност са оповестени над 80 публикации в рецензирани списания, има над 500 неповторими цитирания. Член е на БЛС, Българско сдружение по физиологични науки, Българското Дружество по Белодробни Болести, American Thoracic Society, European Respiratory Society.
***
Постигнахме това вследствие на обилни вложения в възстановяване на просветителната и изследователската инфраструктура. Изградихме неповторим по опциите си data center, който има капацитет да се трансформира в районен център за предпазване, интеграция и разбор на медицински данни. Възможностите, които дават цифровите технологии, обаче, стават причина и за усилване на заплахата от кибер офанзиви. Свидетели сме на увеличение на броя и интензивността на случаите, свързани с киберсигурността.
Киберсигурността е тематика със забележителна динамичност. Ако не се грижим за виртуалната си отбрана натрупваме механически дълг, който в един миг ще би трябвало да бъде изплатен. В последната година тематиката за отбрана на данните във всички обществени браншове взе превес и стана акцент в политиките на всички страни от Европейски Съюз. Скорошни данни на Министерството на електронното ръководство в България демонстрираха, че общо 26% от интернет трафика в България съставлява злоумишлен трафик. В същото време на ежедневни и ежеседмични опити за фишинг офанзиви са подложени 57% от всички организации в България. А всичко това бързо се мултиплицира с развиването на изкуствения разсъдък. Киберсигурността и контролът в организацията на системите в опазването на здравето, се оказват едни от огромните провокации в бранша.
Съгласно „ Национална тактика за киберсигурност “ би трябвало да поддържаме на високо равнище на киберсигурност в сериозните браншове, в това число образованието. Но както сподели един път господин Божидар Божанов (бивш министър на електронното управление) - подготовката на равнище държавна администрация в България се усъвършенства през годините, само че не и с темпа, който е необходим. Ето за какво изходът е да се придържаме прецизно към европейската законова рамка в региона на киберсигурността. Тя е обвързвана с двете, признати при започване на 2023 година, наставления, наречени Network and Information Security 2 (NIS2) и The Digital Operational Resilience Act (DORA). Като в тях към този момент се залагат правила на отбрана оттатък киберсигурността, а точно киберустойчивост. Това съставлява сложна тактика за разкриване, ограничение и възобновяване от всички опасности, свързани с осведомителните и информационни технологии, както и определяне на стандарти за тестване, докладване и риск-мониторинг от сертифицирани компании.
Стратегията за гарантиране на киберсигурността на МУ-Пловдив е съсредоточена основно в две посоки – вложения в механически модули и системи за отбрана и екстензивна стратегия за образование на хората - от администрация до хабилитирани лица. За осъществяването на тази тактика разчитаме на партньорство с одобрени на национално и международно равнище компании, специализиращи в региона на цифровото развиване и сигурността на данните. От 2022 г МУ – Пловдив е член на Българския клъстер за цифрови решения и нововъведения в опазването на здравето, като с тяхна помощ към този момент реализирахме една сполучлива планова сесия, наречена „ Телемедицина и генеративен изкуствен интелект в медицината “. От 2023 година си сътрудничим и с Европейски дигитален иновационен хъб „ Тракия “, който е част от програмата на Европейската комисия „ Цифрова Европа “. През септември, дружно със експерти от хъба, организираме образование и узаконяване на администрацията на МУ – Пловдив.
Очакваме да споделим резултатите от тази планова сесия до 2 години, тъй като изкуственият разсъдък в медицината има бъдеще, както в образованието, по този начин и в изследователска активност. Той ще дава опция на студентите да откриват цялата налична информация в сървъра на Медицинския университет по избрана тематика. Преподавателите ще могат да генерират автоматизирано изпитни проби, което ще е извънредно облекчение и за двете страни в процеса на образование.
В изследователската активност се чака изкуственият разсъдък да проучва голямо количество данни. В момента се търсят решения за обработка на образна информация. Ресурсите на data center, за който загатнах, имат в действителност огромен капацитет. Информацията, която ще се интегрира и проучва, може да докара и до доста по-добра диагностика.
Не единствено, че е заложена, само че тя ще бъде един от акцентите в нея. От една страна би трябвало да подсигуряваме сигурността на данните на нашите студенти, от друга съхранението и боравенето на персонални данни и здравна информация, свързани с медицински проучвания, е от сериозна значимост за престижа на МУ – Пловдив.
Изключително потребно е да се построи електронна здравна система, с разнообразни равнища за достъп, каквато има във всички развити страни. Тя би трябвало да е с криптиране на равнищата на сигурност, с цел да няма безпокойство, че персоналните ни данни не са предпазени.
Пред нас стои предизвикването да повишим равнището на задоволеност на студентите, както от теоретичните познания, по този начин и от практическата им подготовка. Те би трябвало да имат самочувствието на откриватели. В Медицински университет - Пловдив има доста регламенти, които са отворени към студентите в тази посока. Сътрудничеството с университетските лечебни заведения в Пловдив е доста положително и може да се развива в посока на обезпечаване на по-добри условия за образование, както и на съоръжение на клиниките с научно-изследователска инсталация.
***
Проф. доктор Благой Маринов, дм, приключва Медицински Университет – Пловдив през 1995 година Работи като реаниматор в системата на незабавната здравна помощ. За 4 години пази докторат в региона на патофизиологията на физическото натоварване и придобива първата си компетентност - патофизиология. През 2009 година се хабилитира като доцент в МУ – Пловдив и чете едни от първите лекционните курсове на медици и фармацевти на британски език. През 2011 година като Председател на Младежко Научно Дружество „ Асклепий “ възвръща активността му и провежда национални годишни конференции „ Наука и младост “. През 2013 година придобива и клинична компетентност по пневмология и фтизиатрия. Успешно извежда до отбрана двама докторанти – от Катедрата по специфична хирургия и от Катедрата по педиатрия. Трети мандат е в управителния съвет на Българското Дружество по Белодробни Болести. От основаването на Медицински Симулационен Тренировъчен Център през 2015 година е негов шеф и основател на първата по рода си интернационална Конференция по симулационно образование в медицината. През 2016 година се хабилитира като професор и съчетава преподавателската си интензивност по патофизиология на български и британски езици с развиването на новаторски обучителни тактики в МСТЦ. В резултат на научната му активност са оповестени над 80 публикации в рецензирани списания, има над 500 неповторими цитирания. Член е на БЛС, Българско сдружение по физиологични науки, Българското Дружество по Белодробни Болести, American Thoracic Society, European Respiratory Society.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ