По покана на инструктора по карате-до Василий Ковяр в разгара

По покана на инструктора по карате-до Василий Ковяр в разгара на Празниците на културата „ Мездра-май “ в Клуб по източни бойни изкуства (КИБИ) „ Лотос-М “ гостува сенсей Биляна Николова, която показа едно от обичайните японски изкуства - чайна гала, известна като Чадо (букв. „ Пътят на чая “). Събитието мина при огромен интерес от страна на локалната културна общественост, а измежду феновете, с изключение на каратеки от клуба хазаин, бяха и бежанци от Украйна, които сега обитават в община Мездра.
Биляна Николова е влюбена в японската просвета от дете. Завършва магистратура със компетентност „ Средновековна философия и просвета “, която включва и японска история и просвета. След прочут опит с разнообразни бойни изкуства и други японски практики, през 2005 година ориста я среща с Чадо. Оттогава тя се посвещава интензивно на проучването на „ Пътя на чая “ и следването на неговите правила в живота. През 2016 година учи за интервал от една година изкуството на чая в Urasenke Gakuen Professional College of Chado - Киото, Япония.
Преди същинската проява Биляна Николова, която сега е учител по чайна гала в жанр Урасенке в Японския културен център „ Кокоро “ (Japanese Culture Center Kokoro) в София, срещна присъстващите с главните детайли, история и правила на чайния обред. Тя описа, че чайната гала (чадо или садо) е ритуална подготовка и поднасяне на зелен прахообразен чай в наличието на посетители. Една цялостна публична гала включва хранене (чакайсеки) и два чая (коча и усуча) и трае към четири часа. В това време домакинът ангажира цялото си създание в основаването на подобаваща конюнктура, носеща естетична, интелектуална и физическа приятност и успокоение на съзнанието на гостите. Идеята на чайната гала идва от Дзен Будизма, да живееш само в сегашния миг, a целият обред е конструиран по този начин, че да ангажира сетивата на индивида, той да бъде напълно замесен в церемонията и да се освободи от своето всекидневие.
На една цялостна публична гала (чаджи) гостите се събират на първо време в чакалня, където им се сервира гореща вода. По-късно тя се употребява за приготвянето на чая. После те отиват в градината, където чакат да бъдат поздравени от домакина. Домакинът безмълвно се покланя от вътрешната врата. След това гостите отиват до каменна купа, измиват ръцете и устата си с вода и влизат в стаята за чайни церемонии през невисок вход. По този метод им се припомня, че всички са идентични.
Гостите се възхищават на разгънатия свитък в нишата, който нормално е краснопис на прочут дзен будист и заемат местата си като сядат на пода върху татамите (тръстикови рогозки). След строго избрани поздравления домакинът прибавя в огнището малко дървесни въглища и сервира на гостите нормално ядене от типичните за дадения сезон плодове, тъй че гостите да заситят глада си. После им сервира сиропирани сладки.
Гостите се връщат в градината и чакат да бъдат извикани още веднъж за сервирането на чая. Съдът за чая, черпакът и купата се избърсват за алегорично филтриране. Ритмичните придвижвания успокояват и концентрират гостите. Мълчаливо се подготвя компактен чай и сред гостите се пуска една купа с този чай. Гостите би трябвало да отпиват от едно място като алегорично обвързване. Тогава домакинът прибавя още въглени в огнището, сервира сухи сладки и подготвя чай с дребна компактност и пяна. По време на тази последна част от церемонията атмосферата се разведрява и гостите повеждат диалог. Гостите не разискват всекидневието, а лимитират диалога си до произхода на приборите и възхваляват хубостта на естествените дадености.
Гостът носи пакет сгъната хартия, върху която преди ястие се слагат сладките. Използва се специалнa съчка, с която се разрязват и ядат сиропираните сладки. Сухите се ядат с ръце.
Когато гостът получи купата с чай, той я слага сред себе си и съседа си и се покланя, с цел да се извини, че е пръв. После слага купата пред коленете си и благодари на домакина за чая. Взима купата, слага я на дланта на лявата си ръка и я повдига леко с реверанс на главата за признателност. Обръща купата с лицето встрани от устните си, лицето се познава по керамичния й знак или декорация, отпива и избърсва с пръсти мястото, от което е пил. После обръща лицето на купата към себе си, слага я върху татамито пред себе си и с лакти над коленете я взима още веднъж, с цел да й се възхити. Когато подава купата на идващия, гостът би трябвало да внимава лицето на купата да не сочи към индивида.
Японската чайна гала е усъвършенствана от занаятчия Сен само че Рикю (1522-1591), наследник на богат търговец от гр. Сакай, покрай Осака, най-голямото комерсиално пристанище в Япония през XVI век. Благодарение на потеклото си той имал достъп до чайните церемонии, предопределени за аристокрацията, само че бива заинтересован най-много от метода на свещениците към чайния обред като олицетворение на правилата на Дзен Будизма, оценяване на свещеното в всекидневието. Вземайки образец от будисткия преподавател Мурата Джуко (1422-1502), Рикю отстранява всичко излишно от помещението за чайна гала и почиства стила на подготвяне на чая. Така той развива чайния обред като гала, в която няма ненужно придвижване или непотребен предмет.
Рикю дефинира духа на Пътя на чая с четири съществени правилото: естетика („ Ва “), почитание („ Кей “), непорочност („ Сей “) и покой („ Джаку “).
Хармонията е резултат от взаимоотношението сред хазаин и посетител, поднесената храна и употребяваните принадлежности, съобразени с прииждащите ритми на природата. Принципът на хармонията значи да се освободиш от всевъзможни искания, да бъдеш сдържан - нито да се разгорещяваш, нито да оставаш индиферентен и в никакъв случай да не забравяш духа на смирението. Понякога този принцип се интерпретира като „ мекост на духа”. Но с цел да се сътвори естетика в чайната стая е нужна базова естетика на самото пространство за сметка на светлината, цветовете, ароматите, звуците, усета и възприятията. Заедно с естетика и тъждество във формата - нито едно придвижване не надвива като централно, и нито едно не е периферно или второстепенно.
Уважението е искреността, която ни дава опция да поддържаме връзка намерено с непосредственото ни обграждане, с другите хора, с природата, като в същото време не пропущаме да признаем достолепията на всяко нещо. В по-широк смисъл този принцип ни кара да се вгледаме надълбоко в сърцата на всички хора, с които се срещаме и във всяко нещо от обкръжението ни, без да обръщаме внимание на тяхната осанка.
Чистотата, под формата на елементарния акт на разчистване, съставлява значима част от чайната колекция. Такива дейности, като избърсването на прахта в стаята и помитането на окапалите листа от градинската пътека, символизират отърсването на съзнанието и духа от „ прахта на този свят” или на всичко, което ни обвързва с него. Тъкмо тогава, когато всички материални грижи биват отхвърлени, може да се следи най-истинското положение на хората и нещата. Така актът на разчистване дава опция да се усети чистата и своята същина на нещата, индивида и природата. Когато домакинът почиства и подрежда пространството, което ще населява гостът, той открива ред и в самия себе си. Този ред е от значително значение. Като се грижи за детайлите в градината и чайната стая, той поставя грижа и за личното си схващане и това положение на духа, което ще сервира чай на госта си.
Покоят, естетическа категория, единствена по рода си в чая, се реализира с непрекъснатото използване в всекидневието на предходните правила. Сам, надалеч от света, слял се в едно с ритъма на природата, освободил се от материалното и телесните улеснения, рафиниран и с душа, отворена за святата същина на всичко в близост, индивидът, който прави и пие чай в съзерцаване, се приближава до положението на висш покой. Макар и да звучи необичайно, този покой става още по-дълбок, когато друго човешко създание влезе в микрокосмоса на чайната стая и се причисли към домакина в неговото съзерцаване над чаша чай. Парадоксът е в това, че можем да открием дълготраен покой в самите себе си, до момента в който сме в компанията на някой различен.
Днес най-големите школи за чайни церемонии са Урасенке и Омотесенке, които са учредени от внуци на Рикю. Под тяхно въздействие и под въздействието на други огромни школи сега чайната гала се преподава по целия свят (вкл. в България), а в Япония преоценяват цената на чайната гала като ценностна система за асимилиране на изкуството на живота.
По време на представянето на японската чайна гала в КИБИ „ Лотос-М “ почетни посетители на домакина (Биляна Николова) бяха кметът на Мездра Иван Аспарухов, 11-годишната Диана Дончева и мексиканката Алая Ловик, която сега обитава с щерка си в с. Лютиброд.
Това е следващото показване на чайна гала в гр. Мездра по покана на КИБИ „ Лотос-М “. Предишните бяха през 2016 година и 2019 година, когато Биляна Николова гостува в локалния Храм на източните бойни изкуства дружно със своята колежка от Сдружение за разпространение на японската просвета у нас „ Чадо Урасенке Танкокай - България “ шихан Криси Прахова.
„ Кои са най-важните неща, които би трябвало да се схващат и да се помнят при една чайна колекция? “ - попитал един път един възпитаник Сен само че Рикю. Отговорът гласял:
„ Направи чаша апетитен чай, сложи въглените, тъй че да подгряват водата, подреди цветята по този начин, както са в полето, през лятото създай чувство за студ, а през зимата за топлота, предугаждай всичко с дейностите си, приготви се за дъжд и окажи по всякакъв начин внимание на тези, с които си. “
Ученикът, неудовлетворен от този отговор, защото в него не виждал нищо чак такова значимо, че да се счита за секрет на чайната процедура, споделил: „ Това и аз го знам... “
А Рикю му отвърнал: „ Тогава в случай че можеш да бъдеш хазаин на чайна колекция, без да се отклониш от нито едно от разпоредбите, които преди малко загатнах, аз ще стана твой възпитаник. “
Пътят на чая не е просто изкуство или умеене - той е по-скоро метод на живот, със мощно изразен естетически, етически и духовен темперамент, споделят осведомени. Историята на Пътя на чая може да се преглежда и като история на японското разбиране за красивото. Но и като метод за строго себевъзпитание и нахлуване във философията на дзен посредством ежедневна процедура.
„ Има доста способи да използван на дело в живота си учението на великите майстори от предишното. При дзен, с цел да реализираме прояснение, се стремим към истината чрез медитация. Докато при чая упражняваме самите процедури по приготвянето му, с цел да реализираме същото. “