Два века цяла България дири несметното съкровище на Вълчан воевода, което било толкова голямо, че...
По пътя Созопол – Приморско една от най- огромните туристически атракции е Лъвската глава. Камъни застанали по този начин един върху различен, че отдалеко погледнати са съвсем като глава на царя на животните, написа в. " Труд ".
Малцина обаче знаят, че покрай Лъвската глава се намира местността „ Вълчаново кале ”. Там, от много време, към този момент два века, иманярите ровят, с цел да открият съкровището на Вълчан воевода.
Вълчан воевода е родом от Странджа, хайдутувал е повече от 20 години. Три села са спорили в предишното за негово отечество, само че до ден сегашен не е ясно къде се е появил на бял свят. Това са село Делиево, на 5 км. от Малко Търново, което през днешния ден към този момент не съществува, Тагарево (днес Вълчаново) и Факия.
Възрастните хора описват митове за Вълчан, които са чували от бабите си, те пък – от своите предшественици.
Вълчан бил овчар. На сърце му паднала красива мома от селото – Рада. Решил той да проводи сватове да я желаят, само че локалният турски владетел – „ субашия ” – щом схванал, предиздвикал хората си да откраднат Рада и да му я заведат вкъщи. Вълчан пък бил хвърлен в тъмницата и грубо пребит.
Кроткият досега овчар не могъл да преглътне случката и хванал гората. Събрал тайфа и почнал да мъсти на турците. Първо той и другарите му умъртвили субашията, който му лишил Рада, а нея освободили и взели със себе си в гората. По време на стълкновение обаче, младата жена била простреляна.
Тази любовна драма преобърнала живота на Вълчан воевода. Той и другарите му завардвали проходите и почнали всеобщи кражби на хазната на султана. При всеки удар хайдутите прибирали цели дисаги, цялостни със злато.
Тук точно е основният момента за иманярите.
Легендите описват, че младите хайдути не били алчни – по-голямата част от плячката те скривали в секрети пещери, а за себе си оставяли единствено толкоз, едвам преживеят. Говори се и че студените зими изкарвали в Истанбул, само че никой не ги разпознавал.
В книгата на историка Иван Бубалов се споделя, че Вълчан имал скъп асистент – турчин на име Кара Емин ага, който се издигнал до служба секретар на султана. Той го осведомявал за придвижването на хазните, а Вълчан ги пресрещал и обирал.
Според една легенда султанът дотолкоз се отчаял от обирите, че заповядал да се отпечатат нови пари – махмудиета. След като няколко от тези нови махмудиета били открити у Кара Емин ага, той изпаднал под съмнение и избягал от Цариград.
Самият Вълчан воевода намерил в една от пещерите на Странджа антично тракийско богатство. То било толкоз изобилно, че той проводил пратеници до съветския цар. Сто години преди Освобождението, пратениците споделили на владетеля, че войводата Вълчан е приготвил няколко десетки тона злато, с които да заплати свободата на България.
Според иманярите, съкровищата на дружината на Вълчан Воевода са доста и пръснати из пещери из цялата планина и освен в Странджа. Най- огромното – от траките, също било в една от пещерите. За него имало и карта.
През годините иманярите са си продавали доста „ остарели ” карти с мисълта, че са същински, копали са на доста места.
Мнозина твърдели, че са намирали златни монети. Още преди 40 години пък се пуснал слух, че някой е разкрил съкровището, очевидно най- огромното, при устието на река Ропотамо. Това били представители на тогавашните ръководещи, които били заведени до съкровището от локален гражданин.
Има и предания за прикрито богатство в морска пещера, до галериите на която се доближава единствено откакто се премине през поредност от тесни наводнени тунели – сложна задача и за доста умел водолаз.
Старите хора разказвали още, че щом откриели подобаваща пещера, хайдутите на Вълчан, намирали по селата дюлгери с принадлежности, само че ги водели до такава степен със завързани очи. Карали ги да създадат нещо като трезор, а след това още веднъж със завързани очи ги прибирали там, откъдето са тръгнали.
Едно от основните скривалища на Вълчан била „ Снеженицата ” – околност с огромна пещера в землището на с. Карадере, в този момент в Турция.
Според архимандрит Рафаил воеводата доживял старините си в Румъния при сестрите и внуците си. Внуците даже идвали в България с карта и търсили закопани владишка корона и кръст с честното дърво, евентуално на гръцкия епископ в Одрин който издал на турците хайдутите и бил погубен.
До ден сегашен набезите на иманярите не стихват. Почивка търсачите на съкровища си дават единствено през зимата, когато земята е скована от лед, мъчно се копае и мераците им замръзват, паралелно с температурите.
Освен в Аркутино, Вълчаново кале и край устието на Ропотамо в Бургаско, иманярите са почнали да дирят съкровището на Вълчан воевода и в Руенския Балкан. Там, преди две години, има информация, че иманяр е изровил от планинска пещера златна скулптура на държател с глава на лъв, качен върху колесник.
Малцина обаче знаят, че покрай Лъвската глава се намира местността „ Вълчаново кале ”. Там, от много време, към този момент два века, иманярите ровят, с цел да открият съкровището на Вълчан воевода.
Вълчан воевода е родом от Странджа, хайдутувал е повече от 20 години. Три села са спорили в предишното за негово отечество, само че до ден сегашен не е ясно къде се е появил на бял свят. Това са село Делиево, на 5 км. от Малко Търново, което през днешния ден към този момент не съществува, Тагарево (днес Вълчаново) и Факия.
Възрастните хора описват митове за Вълчан, които са чували от бабите си, те пък – от своите предшественици.
Вълчан бил овчар. На сърце му паднала красива мома от селото – Рада. Решил той да проводи сватове да я желаят, само че локалният турски владетел – „ субашия ” – щом схванал, предиздвикал хората си да откраднат Рада и да му я заведат вкъщи. Вълчан пък бил хвърлен в тъмницата и грубо пребит.
Кроткият досега овчар не могъл да преглътне случката и хванал гората. Събрал тайфа и почнал да мъсти на турците. Първо той и другарите му умъртвили субашията, който му лишил Рада, а нея освободили и взели със себе си в гората. По време на стълкновение обаче, младата жена била простреляна.
Тази любовна драма преобърнала живота на Вълчан воевода. Той и другарите му завардвали проходите и почнали всеобщи кражби на хазната на султана. При всеки удар хайдутите прибирали цели дисаги, цялостни със злато.
Тук точно е основният момента за иманярите.
Легендите описват, че младите хайдути не били алчни – по-голямата част от плячката те скривали в секрети пещери, а за себе си оставяли единствено толкоз, едвам преживеят. Говори се и че студените зими изкарвали в Истанбул, само че никой не ги разпознавал.
В книгата на историка Иван Бубалов се споделя, че Вълчан имал скъп асистент – турчин на име Кара Емин ага, който се издигнал до служба секретар на султана. Той го осведомявал за придвижването на хазните, а Вълчан ги пресрещал и обирал.
Според една легенда султанът дотолкоз се отчаял от обирите, че заповядал да се отпечатат нови пари – махмудиета. След като няколко от тези нови махмудиета били открити у Кара Емин ага, той изпаднал под съмнение и избягал от Цариград.
Самият Вълчан воевода намерил в една от пещерите на Странджа антично тракийско богатство. То било толкоз изобилно, че той проводил пратеници до съветския цар. Сто години преди Освобождението, пратениците споделили на владетеля, че войводата Вълчан е приготвил няколко десетки тона злато, с които да заплати свободата на България.
Според иманярите, съкровищата на дружината на Вълчан Воевода са доста и пръснати из пещери из цялата планина и освен в Странджа. Най- огромното – от траките, също било в една от пещерите. За него имало и карта.
През годините иманярите са си продавали доста „ остарели ” карти с мисълта, че са същински, копали са на доста места.
Мнозина твърдели, че са намирали златни монети. Още преди 40 години пък се пуснал слух, че някой е разкрил съкровището, очевидно най- огромното, при устието на река Ропотамо. Това били представители на тогавашните ръководещи, които били заведени до съкровището от локален гражданин.
Има и предания за прикрито богатство в морска пещера, до галериите на която се доближава единствено откакто се премине през поредност от тесни наводнени тунели – сложна задача и за доста умел водолаз.
Старите хора разказвали още, че щом откриели подобаваща пещера, хайдутите на Вълчан, намирали по селата дюлгери с принадлежности, само че ги водели до такава степен със завързани очи. Карали ги да създадат нещо като трезор, а след това още веднъж със завързани очи ги прибирали там, откъдето са тръгнали.
Едно от основните скривалища на Вълчан била „ Снеженицата ” – околност с огромна пещера в землището на с. Карадере, в този момент в Турция.
Според архимандрит Рафаил воеводата доживял старините си в Румъния при сестрите и внуците си. Внуците даже идвали в България с карта и търсили закопани владишка корона и кръст с честното дърво, евентуално на гръцкия епископ в Одрин който издал на турците хайдутите и бил погубен.
До ден сегашен набезите на иманярите не стихват. Почивка търсачите на съкровища си дават единствено през зимата, когато земята е скована от лед, мъчно се копае и мераците им замръзват, паралелно с температурите.
Освен в Аркутино, Вълчаново кале и край устието на Ропотамо в Бургаско, иманярите са почнали да дирят съкровището на Вълчан воевода и в Руенския Балкан. Там, преди две години, има информация, че иманяр е изровил от планинска пещера златна скулптура на държател с глава на лъв, качен върху колесник.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ