Пътеводител на търсача на северното сияние
По пътя от Абиско, Швеция към Нарвик, Норвегия, в долината, в която евентуално снимат пощенските картички от този завършек на Арктика – блестящо синьо небе, блестящо бял сняг, ослепително слънце и заскрежени, изцяло опаковани в заледен сняг шубраци, термометърът на колата стартира да демонстрира притеснителни стойности на открито. От минус 20-те в Абиско последователно температурата на открито стига минус 30. Наоколо няма нищо, даже звуци и вятър, единствено заледен вцепенен пейзаж. Не искаш колата да се повреди тъкмо тук – помощ ще пристигна от Абиско, само че ще отнеме най-малко половин час, който е плашещо пребогат.
© Ана Атанасова
Ако сходни пейзажи не са ви по усета - не тръгвайте към Арктика за едното зарево.
Колата не се поврежда, продължава през арктическата пустота до изцяло човешките минус 7-8 градуса в Нарвик. Това е най-близкият до дребния Абиско град – на 80 км. Шведската Кируна е на над 90 км. И все пак е цялостно с туристи.
Абиско се счита за положително място за наблюдаване на северното зарево. А полярният, рисков север е новата екзотика. Туризмът в Арктика и най-северните точки на Земята бележи годишно нови върхове – стоплянето на климата прави температурите надалеч на север по-приемливи.
© Ана Атанасова
Арктика има и доста други изумителни гледки и чувства с изключение на северното зарево.
Освен с ледници, извънземни пейзажи и недокосната природа полярните зони притеглят търсачите на северното зарево, а все по-утъпканата туристическа пътека прави наблюдаването му по-достъпно и елементарно. Но не и обезпечено. Това е главното, което би трябвало да има поради всеки, в чийто лист с стремежи челно място заема Aurora borealis – бъдете подготвени да платите извънредно доста пари, да отидете на края на света, да понасяте пъклен мраз и да не видите северното зарево.
Къде?
Aurora borealis – Зората на Севера, е оптичен феномен, при който слънчевият вятър – потокът заредени частици от слънцето, са привлечени от магнитното поле на Земята. Когато то ги улови, ги насочва към двата магнитни полюса. Там те взаимодействат с газовете в атмосферата на Земята, а резултатът от конфликта на слънчевите частици и газовите молекули, е силата, която се вижда като светлина, която като че ли се движи по небето. Има и южно зарево – aurora australis, само че то може да се следи най-много от Антарктида.
Слънчевата интензивност бележи 11 годишни цикли, при които има най-много и най-малко. В момента тя е в своя най-малко, т.е. сиянието е най-слабо, а идващият пиков интервал се чака да е към 2024 година.
По принцип се счита, че колкото по на север отиде човек, толкоз повече се усилва шансът да се види северното зарево. Това не е изцяло правилно – да вземем за пример норвежкият архипелаг Свалбард – най-северната обитаема точка на света, надалеч не е най-хубаво място за наблюдаване на сиянието – там то се появява по-рядко и с по-ниска интензивност спрямо други елементи на Скандинавия, Аляска и северните елементи на Канада и Русия.
Google е цялостен с ранглисти за най-хубавите места за лов на Аурора. От България евентуално най-подходящи са северните елементи на Норвегия, Швеция и Финландия и Исландия. Или по-точно – регионът на Трьомсо в Норвегия, Кируна и националният парк Абиско в Швеция, Рованиеми (в най-южния случай) във Финландия и почти цяла Исландия.
© Ана Атанасова
Защо това не е замръзнало? Защото е фиорд на Норвежко море, а и е единствено минус 8 градуса.
Трьомсо е на близо 300 километра северно от полярния кръг, само че с помощта на Гълфстрийм температурите там са по-поносими, както е и в Исландия. Това обаче значи повече вятър, който дава чувство за надалеч по-студено време, а също и по-бърза смяна на времето и облачността. В Лапландия – и в шведската, и във финландската част, времето е по-стабилно, в региона на Абиско облаците са необичайност, само че температурите елементарно стигат минус 20 градуса.
© Ана Атанасова
Ледът е толкоз пълен, че може да издържи тир.
За да се види северното зарево, с изключение на висока слънчева интензивност, наложително би трябвало да има ясно небе – без облаци, и неявяване на други светлини. Това значи, че ловецът – в случай че няма необичаен шанс, би трябвало да излезе отвън обитаемото място.
И да чака.
Шансът за появяването на светлините е максимален сред 10 вечерта и 2 през нощта, само че и това е релативно. Има купища приложения и уеб сайтове, с които се следи интензивността на слънцето и които дават прогнози за появяването на зарево по дни и часове. Това е много комфортно, тъй като даже най-запалените не са в положение да стоят на едно място часове наред на минус 20 градуса. Прогнозите обаче също не дават 100% гаранция. Ако в действителност желаете да видите танца на аурора, бъдете подготвени за будуване и излизане на открито на всеки час-два. Малцина са имали шанса да стъпят на полярния кръг и тъкмо над прозореца им мигновено да се появи сиянието.
© Ана Атанасова
Толкова мощно зарево се вижда добре и от човешкото око.
Удачно е, изключително в по-големите обитаеми места с повече светлинно замърсяване като Трьомсо и Рованиеми, да се наеме тур за наблюдаване на северното зарево – водачите знаят най-добре къде и по кое време би трябвало да се отиде, изключително когато се постанова шофиране отвън града измежду нощ и зима. В Абиско е задоволително да се отдалечиш на 200-300 метра от хотела, също и в Исландия, в случай че си отвън Рейкявик.
Добрата вест е, че обратно на упованията, при равноденствията през септември и март магнитното поле на Земята разрешава повече слънчеви частици да взаимодействат с атмосферата и не е нужно човек да върви в полярните елементи части на планетата в най-лютата зима.
Малко хора имат шанса да видят северното зарево още през първата си нощ на север, има и такива, които не съумяват да видят нищо и за една седмица. Затова при обмисляне на сходно пътешестване е добре да се отделят най-малко 3-4 нощи за търсене на аурора. Но най-важното, главното, е настройката. Ако тръгвате единствено с цел да видите северното зарево и някакси да изтърпите студа, мрака и пустошта на Арктика – въобще не тръгвайте. Има смисъл да похарчите всички тези пари, сила и време, да минете през адаптация, която при студено време може да е тежка, и безсънни нощи, единствено в случай че отивате да видите Севера през зимата с бонус Аурора, а не противоположното. Иначе разочарованието е обезпечено.
Измамата
Да, изумителното светлинно шоу, което виждаме на фотосите на северното зарево, е леко лъжливо. Човек елементарно може да се подведе от фрагменти със зелено-лилаво-розово небе, под което доброволно театралничат щастливци-очевидци на магията. Истината е, че човешкото око не вижда северното зарево по същия метод, по който го запечатва положителната камера. Заради спецификата на зрението ни, в тъмнината ние виждаме цветовете по-бледи и най-много в бяло-сиво-черния набор. При по-слабо зарево човешкото око вижда бледа бяла светлина в небето, която може да се сбърка с облак. За да се ревизира дали това в действителност е зарево, небето се снима. Ако петното е зелено – значи е аурора. При по-силно зарево цветовете се виждат и от човешкото око, само че на фотография наподобяват в пъти по-наситени. На живо, да вземем за пример, човек може да види единствено зелено-бяло-сиво зарево, а на фотографията може да се окаже запечатано и блестящо розово или лилаво. Но даже и с рестриктивните мерки на зрението ни танцът на светлините е впечатляващ и удивителен.
© Ана Атанасова
Това обаче е видно главно за камерата. Окото го вижда бяло и мъгляво.
Колкото до позиращите под небето хора – те в действителност стоят неподвижно по една минута в студа и позата им е надалеч от непринудена. За да се снима аурора е нужна добра инсталация и най-малко базови знания по снимка. И да – не става с телефон.
За добра фотография е целесъобразно фотоапаратът да е DRSL. Той би трябвало да стои имобилен, което изисква и трипод и таймер или отдалечено за самата фотография. Скоростта на снимане нормално е от 15 до 30 секунди, с високо настроено ISO и ниска експозиция. Ако има обект на фотографията, да вземем за пример човек, той би трябвало бъде осветлен за малко сега на снимане – да вземем за пример с фенерче. За неизкушените от фотографията това е още една причина да се запишат в проведен тур – нормално гидовете обезпечават и фотоси.
Струва ли си всичко това? За всеки е друго. Някои остават разочаровани, други се оказват захласнати от сиянието, а трети – омагьосани от Арктика.
© Ана Атанасова
Ловенето на риба от дупка в леда е известна атракция в крайния север. Обаче е единствено за най-издържливите - тези, които могат да стоят неподвижно дълго напразно и студа.
© Ана Атанасова
Ако сходни пейзажи не са ви по усета - не тръгвайте към Арктика за едното зарево.
Колата не се поврежда, продължава през арктическата пустота до изцяло човешките минус 7-8 градуса в Нарвик. Това е най-близкият до дребния Абиско град – на 80 км. Шведската Кируна е на над 90 км. И все пак е цялостно с туристи.
Абиско се счита за положително място за наблюдаване на северното зарево. А полярният, рисков север е новата екзотика. Туризмът в Арктика и най-северните точки на Земята бележи годишно нови върхове – стоплянето на климата прави температурите надалеч на север по-приемливи.
© Ана Атанасова
Арктика има и доста други изумителни гледки и чувства с изключение на северното зарево.
Освен с ледници, извънземни пейзажи и недокосната природа полярните зони притеглят търсачите на северното зарево, а все по-утъпканата туристическа пътека прави наблюдаването му по-достъпно и елементарно. Но не и обезпечено. Това е главното, което би трябвало да има поради всеки, в чийто лист с стремежи челно място заема Aurora borealis – бъдете подготвени да платите извънредно доста пари, да отидете на края на света, да понасяте пъклен мраз и да не видите северното зарево.
Къде?
Aurora borealis – Зората на Севера, е оптичен феномен, при който слънчевият вятър – потокът заредени частици от слънцето, са привлечени от магнитното поле на Земята. Когато то ги улови, ги насочва към двата магнитни полюса. Там те взаимодействат с газовете в атмосферата на Земята, а резултатът от конфликта на слънчевите частици и газовите молекули, е силата, която се вижда като светлина, която като че ли се движи по небето. Има и южно зарево – aurora australis, само че то може да се следи най-много от Антарктида.
Слънчевата интензивност бележи 11 годишни цикли, при които има най-много и най-малко. В момента тя е в своя най-малко, т.е. сиянието е най-слабо, а идващият пиков интервал се чака да е към 2024 година.
По принцип се счита, че колкото по на север отиде човек, толкоз повече се усилва шансът да се види северното зарево. Това не е изцяло правилно – да вземем за пример норвежкият архипелаг Свалбард – най-северната обитаема точка на света, надалеч не е най-хубаво място за наблюдаване на сиянието – там то се появява по-рядко и с по-ниска интензивност спрямо други елементи на Скандинавия, Аляска и северните елементи на Канада и Русия.
Google е цялостен с ранглисти за най-хубавите места за лов на Аурора. От България евентуално най-подходящи са северните елементи на Норвегия, Швеция и Финландия и Исландия. Или по-точно – регионът на Трьомсо в Норвегия, Кируна и националният парк Абиско в Швеция, Рованиеми (в най-южния случай) във Финландия и почти цяла Исландия.
© Ана Атанасова
Защо това не е замръзнало? Защото е фиорд на Норвежко море, а и е единствено минус 8 градуса.
Трьомсо е на близо 300 километра северно от полярния кръг, само че с помощта на Гълфстрийм температурите там са по-поносими, както е и в Исландия. Това обаче значи повече вятър, който дава чувство за надалеч по-студено време, а също и по-бърза смяна на времето и облачността. В Лапландия – и в шведската, и във финландската част, времето е по-стабилно, в региона на Абиско облаците са необичайност, само че температурите елементарно стигат минус 20 градуса.
© Ана Атанасова
Ледът е толкоз пълен, че може да издържи тир.
За да се види северното зарево, с изключение на висока слънчева интензивност, наложително би трябвало да има ясно небе – без облаци, и неявяване на други светлини. Това значи, че ловецът – в случай че няма необичаен шанс, би трябвало да излезе отвън обитаемото място.
И да чака.
Шансът за появяването на светлините е максимален сред 10 вечерта и 2 през нощта, само че и това е релативно. Има купища приложения и уеб сайтове, с които се следи интензивността на слънцето и които дават прогнози за появяването на зарево по дни и часове. Това е много комфортно, тъй като даже най-запалените не са в положение да стоят на едно място часове наред на минус 20 градуса. Прогнозите обаче също не дават 100% гаранция. Ако в действителност желаете да видите танца на аурора, бъдете подготвени за будуване и излизане на открито на всеки час-два. Малцина са имали шанса да стъпят на полярния кръг и тъкмо над прозореца им мигновено да се появи сиянието.
© Ана Атанасова
Толкова мощно зарево се вижда добре и от човешкото око.
Удачно е, изключително в по-големите обитаеми места с повече светлинно замърсяване като Трьомсо и Рованиеми, да се наеме тур за наблюдаване на северното зарево – водачите знаят най-добре къде и по кое време би трябвало да се отиде, изключително когато се постанова шофиране отвън града измежду нощ и зима. В Абиско е задоволително да се отдалечиш на 200-300 метра от хотела, също и в Исландия, в случай че си отвън Рейкявик.
Добрата вест е, че обратно на упованията, при равноденствията през септември и март магнитното поле на Земята разрешава повече слънчеви частици да взаимодействат с атмосферата и не е нужно човек да върви в полярните елементи части на планетата в най-лютата зима.
Малко хора имат шанса да видят северното зарево още през първата си нощ на север, има и такива, които не съумяват да видят нищо и за една седмица. Затова при обмисляне на сходно пътешестване е добре да се отделят най-малко 3-4 нощи за търсене на аурора. Но най-важното, главното, е настройката. Ако тръгвате единствено с цел да видите северното зарево и някакси да изтърпите студа, мрака и пустошта на Арктика – въобще не тръгвайте. Има смисъл да похарчите всички тези пари, сила и време, да минете през адаптация, която при студено време може да е тежка, и безсънни нощи, единствено в случай че отивате да видите Севера през зимата с бонус Аурора, а не противоположното. Иначе разочарованието е обезпечено.
Измамата
Да, изумителното светлинно шоу, което виждаме на фотосите на северното зарево, е леко лъжливо. Човек елементарно може да се подведе от фрагменти със зелено-лилаво-розово небе, под което доброволно театралничат щастливци-очевидци на магията. Истината е, че човешкото око не вижда северното зарево по същия метод, по който го запечатва положителната камера. Заради спецификата на зрението ни, в тъмнината ние виждаме цветовете по-бледи и най-много в бяло-сиво-черния набор. При по-слабо зарево човешкото око вижда бледа бяла светлина в небето, която може да се сбърка с облак. За да се ревизира дали това в действителност е зарево, небето се снима. Ако петното е зелено – значи е аурора. При по-силно зарево цветовете се виждат и от човешкото око, само че на фотография наподобяват в пъти по-наситени. На живо, да вземем за пример, човек може да види единствено зелено-бяло-сиво зарево, а на фотографията може да се окаже запечатано и блестящо розово или лилаво. Но даже и с рестриктивните мерки на зрението ни танцът на светлините е впечатляващ и удивителен.
© Ана Атанасова
Това обаче е видно главно за камерата. Окото го вижда бяло и мъгляво.
Колкото до позиращите под небето хора – те в действителност стоят неподвижно по една минута в студа и позата им е надалеч от непринудена. За да се снима аурора е нужна добра инсталация и най-малко базови знания по снимка. И да – не става с телефон.
За добра фотография е целесъобразно фотоапаратът да е DRSL. Той би трябвало да стои имобилен, което изисква и трипод и таймер или отдалечено за самата фотография. Скоростта на снимане нормално е от 15 до 30 секунди, с високо настроено ISO и ниска експозиция. Ако има обект на фотографията, да вземем за пример човек, той би трябвало бъде осветлен за малко сега на снимане – да вземем за пример с фенерче. За неизкушените от фотографията това е още една причина да се запишат в проведен тур – нормално гидовете обезпечават и фотоси.
Струва ли си всичко това? За всеки е друго. Някои остават разочаровани, други се оказват захласнати от сиянието, а трети – омагьосани от Арктика.
© Ана Атанасова
Ловенето на риба от дупка в леда е известна атракция в крайния север. Обаче е единствено за най-издържливите - тези, които могат да стоят неподвижно дълго напразно и студа.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ