Първо по мащаба си научно изследване в България показва колко ни разболява мръсният въздух
По-озеленените квартали имат по-здрави поданици, а смогът може да ни вкара в болница даже със седмица забавяне, демонстрират резултатите от две първи по рода си изследвания за обществено-здравните резултати от нечистия въздух в градовете в България. Двете задълбочени проучвания, осъществени от български учени и организации с социална изгода, преглеждат отражението на съществени замърсители върху публичното здраве в град София от две допълващи се гледни точки и демонстрират тревожни взаимовръзки. Резултатите от тях са оповестени в влиятелни интернационалните научни издания: тук, тук и тук.
За първи път дълготрайно проучване в България
Около 70% от популацията на страната ни живее в градски региони, а повече от една трета - в четирите най-големи града: София, Пловдив, Варна и Бургас. Градовете се трансформират в центрове на човешки действия, тъй като хората чакат да подобрят качеството си на живот, само че обширните урбанизирани региони въпреки това са най-големите източници на парникови газове и замърсители на въздуха. Столицата беше определена като обект за разбор заради две съществени аргументи - като максимален урбанизиран регион в страната и заради обстоятелството, че макар напъните, положени през последните десетилетия, жителите на града към момента са изложени на високи равнища на фини прахови частици с диаметър 10 μm и по-малък (ФПЧ10) и азотни оксиди.
Първото изследване за оценка на здравното влияние, извършено в границите на Националната научна стратегия „ Опазване на околната среда и понижаване риска от неподходящи феномени и естествени бедствия ", финансирано от Министерството на образованието и науката, изследва краткосрочните или остри резултати от замърсяването върху затруднението на хроничните болести и растежа на хоспитализациите като следствие.
Анализът демонстрира, че се следи нараснал риск за банкет в болница заради усложняване на хронични дихателни и кардио-метаболитни болести след излагането на нечист въздух. Този резултат в множеството случаи е отсрочен и настава със забавяне от няколко дни до седмица. Съществуват известни възрастови и полови разлики в следения резултат. Например във връзка с астматичните пристъпи повишаване от 10 µg/m3 в концентрацията на азотен диоксид (NO2) във въздуха, който дишаме, е обвързвано с повишение на риска с до 6%. При серния диоксид (SO2) заплахата скача надлежно с до 13%, а при ФПЧ2.5 (фини прахови частици с диаметър 2.5 μm и по-малък) - с до 3%. В това изследване почти 6% от хоспитализациите при деца на възраст 5-14 години могат да се свържат с остро повишение на ФПЧ2.5 ≥ 15 µg/m3 и NO2 ≥ 25 µg/m3. По отношение на риска от исхемична болест на сърцето, инсулт и в по-малка степен от диабет, за всеки 10 µg/m3 повишаване на някои замърсители рискът от хоспитализация се покачва с към 1-2%, в някои случаи до 5%, при мъже или дами от разнообразни възрастова групи.
Изследването е първо по рода си за краткосрочните резултати на замърсяването на въздуха върху хоспитализациите особено за България, тъй като обгръща толкоз дълъг интервал от време (десет години - от 2009 до 2018 г.) и употребява напреднали способи на статистическо моделиране. То се базира на разбор на голямата налична база данни за болесттите в страната. Членове на колектива на Националния център за публично здраве и разбори изготвят лист с демографски и здравни индикатори, които дават основата за събиране на данни от системата на Националната здравноосигурителна каса. Данни за замърсяването са употребявани от автоматизирана станция „ Хиподрума ", защото това е единствената станция в град София от Национална система за мониторинг на околната среда към Министерството на околната среда и водите в която се мерят концентрации на ФПЧ2.5.
Замърсяването от трафика, обвързвано както с азотния диоксид от моторите с вътрешно горене, по този начин и с шума, се свързва с по-лошо здравословно положение на живеещите наоколо, демонстрира новото проучване на българските учени. В същото време в случай че кварталът е по-озеленен шансът участниците в изследването да се оплакват от здравето си е доста по-малък.
Как хората усещат въздействието на нечистия въздух
Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух и здравната осведомителна система имат справедливи ограничавания. Това изисква по-задълбочено изследване за определянето на пространственото систематизиране на замърсяването и излагането на популацията на нездравословното му въздействие в София. Поради неналичието на такива данни, учените чакат, че резултатът от замърсяването е още по-осезаем. Известно удостоверение в тази посока се получава от втори план, финансиран от Фонд „ Научни проучвания " през 2021 година С помощта на изявленията лице в лице екипът организира лично епидемиологично изследване, в което участниците в анкетата са подбрани от разнообразни елементи на града. Така разпределението на жилищните им адреси е представително за зони с разнообразни равнища на замърсяване на въздуха и друго шумово натоварване. Събраните данни в интервала 16 юли - 7 декември 2022 година включват 917 неинституционализирани, способени и владеещи български език възрастни лица в трудоспособна възраст (18-65 години), които са живели на сегашния адрес минимум пет години преди изявлението. Подборът на локациите за осъществяване на изследването е изработен въз основата на разнообразни комбинации сред релативно високи и ниски равнища на зелени площи, замърсяване на въздуха и звук от трафика, с цел да бъде представителна извадката за вариациите в градската среда на град София.
Резултатите във връзка с самооценката за здравето демонстрират, че за всеки 5 μg/m3 повишаване на NO2, вероятността от една степен по-лошо здравословно положение, оценено по канара с пет степени, самодекларирана посредством типов въпрос „ по какъв начин най общо определяте здравето си ", се повишава с 56% (съотношение на възможностите 1.56). Не единствено нечистият въздух обаче наподобява обвързван с общото здраве на участниците. По-високи равнища на самолетния звук с 5 децибела се съотнася с към 20% по-голяма възможност от по-лошо здравословно положение, а от железопътен звук - с към 10%. От друга страна, по-високата степен на озеленяване в квартала и прекарването на повече време измежду природата са свързани със значимо по-малък късмет участниците да оповестят неприятно здравословно положение.
Данните са съобразени с местоположението на жилището на всеки участник в изследването по отношение на автомобилния трафик посредством концентрациите на NO2, получени на база на средногодишни концентрации през 2021 година от без значение премерване в 27 местоположения в столицата на България. Взети са под внимание шумовото замърсяване от разнообразни източници на трафик (автомобилен, самолетен, железопътен/трамваен), като данните за всеки дом са извлечени от европейските шумови карти на София. Изчислени са и разнообразни индикатори за зеленина в квартала на участниците - обща зеленина, оценена посредством сателитни изображения, плътност на дървесната завивка, брой обособени дървета и съществуване на двор с градина.
Проектът се назовава „ Разработване на методология за оценка качеството на въздуха и въздействието му върху човешкото здраве в градска среда " и се прави от Софийски Университет „ Св. Кл. Охридски " с уголемен екип от учени от разнообразни институции (Медицински университет - Пловдив, Университета по архитектура, строителство и геодезия) в съдействие с Екологично съдружие „ За Земята " и общинското дружество Софияплан.
Само първа стъпка
Взети дружно, двете проучвания съставляват най-актуалните все още епидемиологични изследвания в страната на публично здравните резултати породени от нечистия въздух. Въпреки това, те са единствено начална стъпка и имат своите ограничавания, признават от научния екип. Следващата цел ще е превъзмогването на рестриктивните мерки за събирането на данни и осъществяване на изследвания, които да са по-мащабни и прецизни. Предвижда се използването на нова авангардна методология за местна прогноза за качеството на въздуха с фина резолюция. Тя се създава в поддръжка на ръководството и планирането на здравословна градската среда и метод на живот за град София като пилотно изследване, само че ще бъде използвана за всяка друга градска среда.
За първи път дълготрайно проучване в България
Около 70% от популацията на страната ни живее в градски региони, а повече от една трета - в четирите най-големи града: София, Пловдив, Варна и Бургас. Градовете се трансформират в центрове на човешки действия, тъй като хората чакат да подобрят качеството си на живот, само че обширните урбанизирани региони въпреки това са най-големите източници на парникови газове и замърсители на въздуха. Столицата беше определена като обект за разбор заради две съществени аргументи - като максимален урбанизиран регион в страната и заради обстоятелството, че макар напъните, положени през последните десетилетия, жителите на града към момента са изложени на високи равнища на фини прахови частици с диаметър 10 μm и по-малък (ФПЧ10) и азотни оксиди.
Първото изследване за оценка на здравното влияние, извършено в границите на Националната научна стратегия „ Опазване на околната среда и понижаване риска от неподходящи феномени и естествени бедствия ", финансирано от Министерството на образованието и науката, изследва краткосрочните или остри резултати от замърсяването върху затруднението на хроничните болести и растежа на хоспитализациите като следствие.
Анализът демонстрира, че се следи нараснал риск за банкет в болница заради усложняване на хронични дихателни и кардио-метаболитни болести след излагането на нечист въздух. Този резултат в множеството случаи е отсрочен и настава със забавяне от няколко дни до седмица. Съществуват известни възрастови и полови разлики в следения резултат. Например във връзка с астматичните пристъпи повишаване от 10 µg/m3 в концентрацията на азотен диоксид (NO2) във въздуха, който дишаме, е обвързвано с повишение на риска с до 6%. При серния диоксид (SO2) заплахата скача надлежно с до 13%, а при ФПЧ2.5 (фини прахови частици с диаметър 2.5 μm и по-малък) - с до 3%. В това изследване почти 6% от хоспитализациите при деца на възраст 5-14 години могат да се свържат с остро повишение на ФПЧ2.5 ≥ 15 µg/m3 и NO2 ≥ 25 µg/m3. По отношение на риска от исхемична болест на сърцето, инсулт и в по-малка степен от диабет, за всеки 10 µg/m3 повишаване на някои замърсители рискът от хоспитализация се покачва с към 1-2%, в някои случаи до 5%, при мъже или дами от разнообразни възрастова групи.
Изследването е първо по рода си за краткосрочните резултати на замърсяването на въздуха върху хоспитализациите особено за България, тъй като обгръща толкоз дълъг интервал от време (десет години - от 2009 до 2018 г.) и употребява напреднали способи на статистическо моделиране. То се базира на разбор на голямата налична база данни за болесттите в страната. Членове на колектива на Националния център за публично здраве и разбори изготвят лист с демографски и здравни индикатори, които дават основата за събиране на данни от системата на Националната здравноосигурителна каса. Данни за замърсяването са употребявани от автоматизирана станция „ Хиподрума ", защото това е единствената станция в град София от Национална система за мониторинг на околната среда към Министерството на околната среда и водите в която се мерят концентрации на ФПЧ2.5.
Замърсяването от трафика, обвързвано както с азотния диоксид от моторите с вътрешно горене, по този начин и с шума, се свързва с по-лошо здравословно положение на живеещите наоколо, демонстрира новото проучване на българските учени. В същото време в случай че кварталът е по-озеленен шансът участниците в изследването да се оплакват от здравето си е доста по-малък.
Как хората усещат въздействието на нечистия въздух
Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух и здравната осведомителна система имат справедливи ограничавания. Това изисква по-задълбочено изследване за определянето на пространственото систематизиране на замърсяването и излагането на популацията на нездравословното му въздействие в София. Поради неналичието на такива данни, учените чакат, че резултатът от замърсяването е още по-осезаем. Известно удостоверение в тази посока се получава от втори план, финансиран от Фонд „ Научни проучвания " през 2021 година С помощта на изявленията лице в лице екипът организира лично епидемиологично изследване, в което участниците в анкетата са подбрани от разнообразни елементи на града. Така разпределението на жилищните им адреси е представително за зони с разнообразни равнища на замърсяване на въздуха и друго шумово натоварване. Събраните данни в интервала 16 юли - 7 декември 2022 година включват 917 неинституционализирани, способени и владеещи български език възрастни лица в трудоспособна възраст (18-65 години), които са живели на сегашния адрес минимум пет години преди изявлението. Подборът на локациите за осъществяване на изследването е изработен въз основата на разнообразни комбинации сред релативно високи и ниски равнища на зелени площи, замърсяване на въздуха и звук от трафика, с цел да бъде представителна извадката за вариациите в градската среда на град София.
Резултатите във връзка с самооценката за здравето демонстрират, че за всеки 5 μg/m3 повишаване на NO2, вероятността от една степен по-лошо здравословно положение, оценено по канара с пет степени, самодекларирана посредством типов въпрос „ по какъв начин най общо определяте здравето си ", се повишава с 56% (съотношение на възможностите 1.56). Не единствено нечистият въздух обаче наподобява обвързван с общото здраве на участниците. По-високи равнища на самолетния звук с 5 децибела се съотнася с към 20% по-голяма възможност от по-лошо здравословно положение, а от железопътен звук - с към 10%. От друга страна, по-високата степен на озеленяване в квартала и прекарването на повече време измежду природата са свързани със значимо по-малък късмет участниците да оповестят неприятно здравословно положение.
Данните са съобразени с местоположението на жилището на всеки участник в изследването по отношение на автомобилния трафик посредством концентрациите на NO2, получени на база на средногодишни концентрации през 2021 година от без значение премерване в 27 местоположения в столицата на България. Взети са под внимание шумовото замърсяване от разнообразни източници на трафик (автомобилен, самолетен, железопътен/трамваен), като данните за всеки дом са извлечени от европейските шумови карти на София. Изчислени са и разнообразни индикатори за зеленина в квартала на участниците - обща зеленина, оценена посредством сателитни изображения, плътност на дървесната завивка, брой обособени дървета и съществуване на двор с градина.
Проектът се назовава „ Разработване на методология за оценка качеството на въздуха и въздействието му върху човешкото здраве в градска среда " и се прави от Софийски Университет „ Св. Кл. Охридски " с уголемен екип от учени от разнообразни институции (Медицински университет - Пловдив, Университета по архитектура, строителство и геодезия) в съдействие с Екологично съдружие „ За Земята " и общинското дружество Софияплан.
Само първа стъпка
Взети дружно, двете проучвания съставляват най-актуалните все още епидемиологични изследвания в страната на публично здравните резултати породени от нечистия въздух. Въпреки това, те са единствено начална стъпка и имат своите ограничавания, признават от научния екип. Следващата цел ще е превъзмогването на рестриктивните мерки за събирането на данни и осъществяване на изследвания, които да са по-мащабни и прецизни. Предвижда се използването на нова авангардна методология за местна прогноза за качеството на въздуха с фина резолюция. Тя се създава в поддръжка на ръководството и планирането на здравословна градската среда и метод на живот за град София като пилотно изследване, само че ще бъде използвана за всяка друга градска среда.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ