България в топ три на най-неприветливите за бежанци страни
По оценки на Организация на обединените нации, след 24 февруари 2022 година, когато съветските войски са нахлули в Украйна, към 16 млн. украинци, в това число 5 млн. деца, са напуснали домовете си. У нас са влезнали 364 хиляди бежанци. От тях 82 хиляди хора, към 23%, са предпочели да останат в страната ни. Данните уточни Ива Парцалева от Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците, по време на семинар, отдаден на повишението на информираността на българското общество по тематиката за миграцията.
Статистика сочи още, че половината (50%) от бягащите от военния спор, които идват у нас, са дами, а децата са към 39%. Останалите са мъже.
Общо към 30 хиляди са настанени в хотели и бази, останалите 50 хиляди не се знае тъкмо къде са. 84 украински деца са признати в детски градини, а 439 към този момент са записани в учебно заведение. Над 5800 бежанци от Украйна са почнали работа на трудов контракт в България. Около 60% от тях са заети в областта на ресторантьорството и хотелиерството, поради сезонния темперамент на тази работа, а останалата част са почнали работа в преработвателната индустрия, търговията, административните услуги и други Градовете с най-вече работещи украинци са Бургас, Варна, София, Пловдив, Добрич, Благоевград и Русе, стана известно от изнесените данни.
Украинската бежанска рецесия, се оказа съществено предизвикателство както за България, по този начин и за всички страни в Европейски Съюз. Доколко бяха готови те с работещи институции и политики за интеграция на бежанци? Темата ще разяснява Бистра Иванова от Мулти култи за .
Нов интернационален отчет, обхващащ 14 страни в интервала 2019-2021 година, акцентира продължаващите разлики сред политиките и практиките. Използвайки комплицирана методология от над 160 знака, анализът прави оценка по точкова система всички тези страни. Интересно е, че страните, които са оценени с минимум точки - Полша, Унгария, Румъния и Словакия, т.е. са минимум готови за бежанска вълна, посрещат най-вече украинци.
България е в топ три на страните с най-лоша интеграция с 37,1 точки от 100. След нас са единствено Полша и Унгария, които са добре известни с антибежански настроения. Анализът прави оценка настрана три разнообразни аспекта- правна рамка, политики и тяхното използване. Що се касае до правната рамка, България има 55,8 точки, което се дължи най-много на правото на Европейски Съюз. Що се отнася до националните политики в поддръжка на интеграцията, България има 37,4. Най-проблематичен е аспектът на осъществяването на тези политики, а България регистрира единствено 9,4 точки. Следователно, не е изненада, че бежанците в България срещат доста съществени проблеми в своята интеграция и постоянно одобряват България като директна страна.
Периодът 2019-2021 година се характеризира със застоялост и с липса на развиване на политиките и практиките за интеграция за бежанците, като малко неща са се трансформирали. Едно от отрицателните развития в България е приемането на новата Стратегия за миграция на България за 2021-2025 година, в чието заглавие думата " интеграция " е заличена, за разлика от предходната Национална тактика за миграция, леговище и интеграция за 2015-2020 година В новата тактика няма съответни задължения за интеграцията на бежанците.
Иванова изясни, че в множеството страни, участващи в разбора, са въведени доста ограничаващи правила за достъпа до правото на престояване, по-специално за лицата с филантропичен статут, които по принцип се сблъскват с повече компликации при приемането на позволения за по-продължително престояване. В Гърция лицата с филантропичен статут към този момент нямат право на 3-годишно позволение. Те могат да получат единствено позволение за едногодишно престояване, което се възобновява за период от 2 години. В България няма смяна.
В Словения от 2021 година бежанците могат да получат целева поддръжка за жилищно настаняване единствено в случай че подпишат съглашение за интеграция. Бежанците, които са безработни или нямат лични финансови средства, имат право на помощи за покриване на наема в частни жилища за 12 месеца и при избрани условия - за още 12 месеца. За приемането на поддръжка се изискват най-малко 80% посещаемост на курс по словенски език и ежемесечни срещи със обществен служащ. В България не съществува сходна процедура.
Във Франция нов проект за деяние предизвиква признаването на уменията, професионалния опит и квалификацията на новопристигнали задгранични жители. Интеграционни чиновници се образоват по въпросите на признаването на уменията и квалификацията на мигранти. Планът улеснява достъпа на новопристигналите до узаконяване на професионалните им умения, валидиране на предходен професионален опит и признание на професионалната им подготовка. По този проект за деяние се планува обширен разбор на опита на претендента чрез редица въпросници и изявленията, както и възстановяване на признаването на добитите степени и валидиране на уменията.
В Нидерландия даже когато изискваните документи не са налични или няма такива, признаването на квалификацията е допустимо (тогава то се назовава " установяване на просветителното равнище " ). Тази процедура се ползва, с цел да се дефинира кое холандско просветително равнище е сравнимо с това на лицето, получило протекция.
До 2013 г България имаше национална стратегия за интеграция на бежанци, която се изпълняваше с държавно финансиране и беше давана за добра процедура на Балканите. Със сирийската рецесия, тази стратегия беше спряна и до ден сегашен, България няма ефикасен инструмент за интеграция на бежанци. Докладът за 14-те страни предлага България да се възползва от предходния си опит, да възвърне и развие остарялата си стратегия, с цел да успее да подкрепи на бежанците да станат самостоятелни жители допустимо най-скоро.
Статистика сочи още, че половината (50%) от бягащите от военния спор, които идват у нас, са дами, а децата са към 39%. Останалите са мъже.
Общо към 30 хиляди са настанени в хотели и бази, останалите 50 хиляди не се знае тъкмо къде са. 84 украински деца са признати в детски градини, а 439 към този момент са записани в учебно заведение. Над 5800 бежанци от Украйна са почнали работа на трудов контракт в България. Около 60% от тях са заети в областта на ресторантьорството и хотелиерството, поради сезонния темперамент на тази работа, а останалата част са почнали работа в преработвателната индустрия, търговията, административните услуги и други Градовете с най-вече работещи украинци са Бургас, Варна, София, Пловдив, Добрич, Благоевград и Русе, стана известно от изнесените данни.
Украинската бежанска рецесия, се оказа съществено предизвикателство както за България, по този начин и за всички страни в Европейски Съюз. Доколко бяха готови те с работещи институции и политики за интеграция на бежанци? Темата ще разяснява Бистра Иванова от Мулти култи за .
Нов интернационален отчет, обхващащ 14 страни в интервала 2019-2021 година, акцентира продължаващите разлики сред политиките и практиките. Използвайки комплицирана методология от над 160 знака, анализът прави оценка по точкова система всички тези страни. Интересно е, че страните, които са оценени с минимум точки - Полша, Унгария, Румъния и Словакия, т.е. са минимум готови за бежанска вълна, посрещат най-вече украинци.
България е в топ три на страните с най-лоша интеграция с 37,1 точки от 100. След нас са единствено Полша и Унгария, които са добре известни с антибежански настроения. Анализът прави оценка настрана три разнообразни аспекта- правна рамка, политики и тяхното използване. Що се касае до правната рамка, България има 55,8 точки, което се дължи най-много на правото на Европейски Съюз. Що се отнася до националните политики в поддръжка на интеграцията, България има 37,4. Най-проблематичен е аспектът на осъществяването на тези политики, а България регистрира единствено 9,4 точки. Следователно, не е изненада, че бежанците в България срещат доста съществени проблеми в своята интеграция и постоянно одобряват България като директна страна.
Периодът 2019-2021 година се характеризира със застоялост и с липса на развиване на политиките и практиките за интеграция за бежанците, като малко неща са се трансформирали. Едно от отрицателните развития в България е приемането на новата Стратегия за миграция на България за 2021-2025 година, в чието заглавие думата " интеграция " е заличена, за разлика от предходната Национална тактика за миграция, леговище и интеграция за 2015-2020 година В новата тактика няма съответни задължения за интеграцията на бежанците.
Иванова изясни, че в множеството страни, участващи в разбора, са въведени доста ограничаващи правила за достъпа до правото на престояване, по-специално за лицата с филантропичен статут, които по принцип се сблъскват с повече компликации при приемането на позволения за по-продължително престояване. В Гърция лицата с филантропичен статут към този момент нямат право на 3-годишно позволение. Те могат да получат единствено позволение за едногодишно престояване, което се възобновява за период от 2 години. В България няма смяна.
В Словения от 2021 година бежанците могат да получат целева поддръжка за жилищно настаняване единствено в случай че подпишат съглашение за интеграция. Бежанците, които са безработни или нямат лични финансови средства, имат право на помощи за покриване на наема в частни жилища за 12 месеца и при избрани условия - за още 12 месеца. За приемането на поддръжка се изискват най-малко 80% посещаемост на курс по словенски език и ежемесечни срещи със обществен служащ. В България не съществува сходна процедура.
Във Франция нов проект за деяние предизвиква признаването на уменията, професионалния опит и квалификацията на новопристигнали задгранични жители. Интеграционни чиновници се образоват по въпросите на признаването на уменията и квалификацията на мигранти. Планът улеснява достъпа на новопристигналите до узаконяване на професионалните им умения, валидиране на предходен професионален опит и признание на професионалната им подготовка. По този проект за деяние се планува обширен разбор на опита на претендента чрез редица въпросници и изявленията, както и възстановяване на признаването на добитите степени и валидиране на уменията.
В Нидерландия даже когато изискваните документи не са налични или няма такива, признаването на квалификацията е допустимо (тогава то се назовава " установяване на просветителното равнище " ). Тази процедура се ползва, с цел да се дефинира кое холандско просветително равнище е сравнимо с това на лицето, получило протекция.
До 2013 г България имаше национална стратегия за интеграция на бежанци, която се изпълняваше с държавно финансиране и беше давана за добра процедура на Балканите. Със сирийската рецесия, тази стратегия беше спряна и до ден сегашен, България няма ефикасен инструмент за интеграция на бежанци. Докладът за 14-те страни предлага България да се възползва от предходния си опит, да възвърне и развие остарялата си стратегия, с цел да успее да подкрепи на бежанците да станат самостоятелни жители допустимо най-скоро.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ