Двоен ръст на държавния дълг до 2025 при запазване на политиките на Василев
По към 16 милиарда лв. нов дълг за 2023, 2024 и 2025 година и над 2 пъти растеж на държавния дълг по отношение на брутния вътрешен артикул към 2025 година предвижда Министерството на финансит е. В четвъртък служебният финансов министър Росица Велкова показа проектобюджета за идната 2023 година.
През актуалната 2022 година фискът ще задлъжнее с 9,15 милиарда лв.. Очакваният към края на актуалната година държавен дълг е 37,3 милиарда лв., а към 2025 се чака да стане 75,3 милиарда, което в процентно съответствие по отношение на Брутният вътрешен продукт е скок от 23,1% на 38,1%. Само обслужването на лихвите пък ще ни коства 2,6 милиарда лв. на година.
Тази прогноза, означи финансовият министър, е при изискване, че се запазят признатите досега обществени политики, заложеното покачване на пенсиите по Швейцарското предписание и понижените ставките на Данък добавена стойност за някои артикули, признати от предходното държавно управление. " Служебното държавно управление няма парламентарно болшинство и не е редно да прави смяна във финансовата политика ", сподели Велкова.
" Към 2025 година дългът към Брутният вътрешен продукт ще доближи 38,1% . Това е под Маахстихтските критерии от 60%, само че е съществено предизвикателство за дребна и отворена стопанска система при условия на волатилен пазар да набира в комфортни размери дългово финансиране. Съответно стартират да нарастват доста и лихвените разноски за обслужване на дълга, като предстоящите лихвени разноски за 2022 са към 600 милиона, за 2023 доближават 832 млн., за 2024 - 1,72 милиарда, а за 2025 година - 2,602 млрд.лева ", уточни тя.
Служебният кабинет е създал и различен бюджет, съгласуван с фискалната дисциплинираност, вместващ се в границите на Маахстрихтските критерии за 3% недостиг, само че при него би се наложило огромно орязване на разходната част като да вземем за пример повишението на пенсиите или запазването на диференцираният Данък добавена стойност. Този законопроект няма да бъде импортиран за разглеждане в Народното събрание, в случай че, несъмнено, такова успее да проработи дейно.
" Доколкото при него се изискват обилни промени, които не е редно едно служебно държавно управление да предлага, сме предложили базовия вид, учреден на настоящите политики ", изясни за какво " спестовният " бюджет няма да бъде входиран в Народно събрание финансист номер едно.
Що се отнася до актуалната 2022 година - към края на септември бюджетът е на остатък от близо 900 млн. лв. , само че до края на година се чака да има съществени разноски, като в последна сметка ще приключим на недостиг от 5,4% по отношение на Брутният вътрешен продукт. Очаква се преизпълнение на приходната част в размер на 250 млн. лв. поради по-голяма събираемост на налози и осигуровки, чакаме и 2,6 милиарда лв. по Плана за възобновяване и резистентност. Очаква се средногодишен растеж на Брутният вътрешен продукт от 2,9% до равнища от 161, 721 милиарда лв.. Средногодишната инфлация пък е 12,7%, безработицата е на равнище от 4,6%.
За 2023: Ръстът на Брутният вътрешен продукт за идната година, чака Министерството на финансите, ще е 1,6%. Това е доста повече от за едвам 0,1% покачване. Ще се успокои и инфлацията, която ще е 6,7% на средногодишна база.
Очакваният размер на Брутният вътрешен продукт за 2023 година е 173,826 млрд, лв.. Приходите се чака да отбележат растеж от 5,9 милиарда лв., само че разноските скачат с повече - 11 милиарда лв.. Тези нараснали разноски произтичат от потребността от повече средства за пенсии и други обществени разноски, плануваните финансови разноски по Плана за възобновяване, парите, планувани за индексация на строителните контракти, порастват и разноските за личен състав.
Дефицитът за 2023 също ще пораства до равнища от 6,6% по отношение на Брутният вътрешен продукт - 11,5 милиарда лв., което е утежняване с 5,3 милиарда лв. по отношение на гласувания към сегашния миг предел на недостига.
Министър Велкова успокои още - в случай че Народното събрание не проработи и не бъде гласувана нова бюджетна рамка, няма заплаха от орязване на обществени заплащания и пенсии.
През актуалната 2022 година фискът ще задлъжнее с 9,15 милиарда лв.. Очакваният към края на актуалната година държавен дълг е 37,3 милиарда лв., а към 2025 се чака да стане 75,3 милиарда, което в процентно съответствие по отношение на Брутният вътрешен продукт е скок от 23,1% на 38,1%. Само обслужването на лихвите пък ще ни коства 2,6 милиарда лв. на година.
Тази прогноза, означи финансовият министър, е при изискване, че се запазят признатите досега обществени политики, заложеното покачване на пенсиите по Швейцарското предписание и понижените ставките на Данък добавена стойност за някои артикули, признати от предходното държавно управление. " Служебното държавно управление няма парламентарно болшинство и не е редно да прави смяна във финансовата политика ", сподели Велкова.
" Към 2025 година дългът към Брутният вътрешен продукт ще доближи 38,1% . Това е под Маахстихтските критерии от 60%, само че е съществено предизвикателство за дребна и отворена стопанска система при условия на волатилен пазар да набира в комфортни размери дългово финансиране. Съответно стартират да нарастват доста и лихвените разноски за обслужване на дълга, като предстоящите лихвени разноски за 2022 са към 600 милиона, за 2023 доближават 832 млн., за 2024 - 1,72 милиарда, а за 2025 година - 2,602 млрд.лева ", уточни тя.
Служебният кабинет е създал и различен бюджет, съгласуван с фискалната дисциплинираност, вместващ се в границите на Маахстрихтските критерии за 3% недостиг, само че при него би се наложило огромно орязване на разходната част като да вземем за пример повишението на пенсиите или запазването на диференцираният Данък добавена стойност. Този законопроект няма да бъде импортиран за разглеждане в Народното събрание, в случай че, несъмнено, такова успее да проработи дейно.
" Доколкото при него се изискват обилни промени, които не е редно едно служебно държавно управление да предлага, сме предложили базовия вид, учреден на настоящите политики ", изясни за какво " спестовният " бюджет няма да бъде входиран в Народно събрание финансист номер едно.
Що се отнася до актуалната 2022 година - към края на септември бюджетът е на остатък от близо 900 млн. лв. , само че до края на година се чака да има съществени разноски, като в последна сметка ще приключим на недостиг от 5,4% по отношение на Брутният вътрешен продукт. Очаква се преизпълнение на приходната част в размер на 250 млн. лв. поради по-голяма събираемост на налози и осигуровки, чакаме и 2,6 милиарда лв. по Плана за възобновяване и резистентност. Очаква се средногодишен растеж на Брутният вътрешен продукт от 2,9% до равнища от 161, 721 милиарда лв.. Средногодишната инфлация пък е 12,7%, безработицата е на равнище от 4,6%.
За 2023: Ръстът на Брутният вътрешен продукт за идната година, чака Министерството на финансите, ще е 1,6%. Това е доста повече от за едвам 0,1% покачване. Ще се успокои и инфлацията, която ще е 6,7% на средногодишна база.
Очакваният размер на Брутният вътрешен продукт за 2023 година е 173,826 млрд, лв.. Приходите се чака да отбележат растеж от 5,9 милиарда лв., само че разноските скачат с повече - 11 милиарда лв.. Тези нараснали разноски произтичат от потребността от повече средства за пенсии и други обществени разноски, плануваните финансови разноски по Плана за възобновяване, парите, планувани за индексация на строителните контракти, порастват и разноските за личен състав.
Дефицитът за 2023 също ще пораства до равнища от 6,6% по отношение на Брутният вътрешен продукт - 11,5 милиарда лв., което е утежняване с 5,3 милиарда лв. по отношение на гласувания към сегашния миг предел на недостига.
Министър Велкова успокои още - в случай че Народното събрание не проработи и не бъде гласувана нова бюджетна рамка, няма заплаха от орязване на обществени заплащания и пенсии.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ