Изследване показва трагична хигиена в нашите болници
По публични данни България е с едно от най-ниските равнища на вътреболнични инфекции в Европейски Съюз, само че фрапантното й разминаване с европейските трендове подсказва, че действителната картина се крие. Информация по този трагичен проблем разпространиха през днешния ден от Асоциацията на експертите по здравни грижи. Те дружно с асоциация " Единно здраве " стартират акция за образование на здравните експерти по какъв начин може да се предотвратят тези инфекции. Ключови за това са рационалната приложимост на антибиотици и смяна в държанието на личния състав и пациентите.
Колкото и необикновено да звучи, неприятната хигиена на ръцете е в основата на този проблем, който публично се назовава инфекции, свързани с здравното обслужване. Тези инфекции оказват възходящо въздействие върху заболеваемостта, смъртността и разноските за опазване на здравето, означават от асоциацията.
Според данни на Световната здравна организация, над 7% от приетите в болница пациенти в развитите страни и над 10% в разрастващите се страни се сблъскват с затруднения, свързани с инфекции, зараждащи в лечебните заведения. За Европа настоящите данни са от 2022-2023, когато е правено проучване от Европейския център за предварителна защита и надзор на болесттите.То демонстрира, че 8% от приетите в болница, или 4,8 млн. души, лежали в лечебни заведения за интензивно лекуване, са били инфектирани.
Данните за България са получени на база 3997 проследени хоспитализации в 23 лечебни заведения. Според тях броят на пациентите с открити вътреболнични инфекции е бил 147 или 4%, което е два пъти по-ниско от междинното за Европа. За разлика от междинните стойности за Европа обаче, у нас няма нито един открит случай на вътреболнична болест от дом за дълготрайни грижи, а 29% от инфекциите са оповестени с " неразбираем генезис " при единствено 3% неустановени за Европа. Това разминаване в огромна част от данните у нас и в Европа навежда на извода, че в България този проблем към момента не се регистрира правилно, показват експертите.
Косвено доказателство, че инфекциите се крият, е и различен основен индикатор - потреблението на препарати на алкохолна основа в лечебните заведения. В България се употребяват 23 литра на 1000 леглодни в една болница против съвсем два пъти повече в Европа - 37,4 литра. При интензивните звена съотношението е още по-показателно - 43,6 литра у нас против 98,7 литра в Европа. Това недвусмислено демонстрира, че в българските лечебни заведения към момента има основни пропуски в спазването на хигиената на ръцете, показват от асоциацията.
По отношение на антимикробната устойчивост, постоянно свързвана със корист с антибиотици, трендовете също са тревожни, като в България данните сочат за сред 2 до 5-кратно по-висока устойчивост на избрани причинители (Klebsiella spp., Acinetobacter spp., Pseudomonas aeruginosa).
За вътреболничните инфекции тази седмица приказваха и други специалисти, които допълват извънредно тревожната картина. Доц. Иван Иванов от Националната Референтна Лаборатория " Контрол и мониториране на антибиотичната устойчивост " разгласи пред БНР, че съвсем във всички лечебни заведения у нас е налице мултирезистентният вариант Клебсиела пневмония, като доста пациенти биват изписвани, без да знаят, че са инфектирани с бактерията.
" Медиите рапортуваха няколко смъртни случая през последните месеци вследствие от вътреболнични инфекции. Даже сега тече, доколкото ми е известно, правосъдно произвеждане, тъй че там нещата са в действителност доста сериозни. Този вариант, който следим, към този момент е съвсем във всички лечебни заведения. Най-вече най-големият проблем е, че е в интензивните отделения и в урологиите. Там равнището на заразяване е всеобщо ", декларира доцент Иванов. Ден по-късно и шефът на Националния център по заразни и паразитни заболявания проф. Ива Христова разгласи, че голяма част от лечебните заведения крият вътреболничните инфекции или не ги диагностицират. Докладваният % е нереално невисок, сподели тя и дефинира практиката като рискова, защото пациентите постоянно напущат лечебните заведения без да знаят, че са носители на бактерии.
Колкото и необикновено да звучи, неприятната хигиена на ръцете е в основата на този проблем, който публично се назовава инфекции, свързани с здравното обслужване. Тези инфекции оказват възходящо въздействие върху заболеваемостта, смъртността и разноските за опазване на здравето, означават от асоциацията.
Според данни на Световната здравна организация, над 7% от приетите в болница пациенти в развитите страни и над 10% в разрастващите се страни се сблъскват с затруднения, свързани с инфекции, зараждащи в лечебните заведения. За Европа настоящите данни са от 2022-2023, когато е правено проучване от Европейския център за предварителна защита и надзор на болесттите.То демонстрира, че 8% от приетите в болница, или 4,8 млн. души, лежали в лечебни заведения за интензивно лекуване, са били инфектирани.
Данните за България са получени на база 3997 проследени хоспитализации в 23 лечебни заведения. Според тях броят на пациентите с открити вътреболнични инфекции е бил 147 или 4%, което е два пъти по-ниско от междинното за Европа. За разлика от междинните стойности за Европа обаче, у нас няма нито един открит случай на вътреболнична болест от дом за дълготрайни грижи, а 29% от инфекциите са оповестени с " неразбираем генезис " при единствено 3% неустановени за Европа. Това разминаване в огромна част от данните у нас и в Европа навежда на извода, че в България този проблем към момента не се регистрира правилно, показват експертите.
Косвено доказателство, че инфекциите се крият, е и различен основен индикатор - потреблението на препарати на алкохолна основа в лечебните заведения. В България се употребяват 23 литра на 1000 леглодни в една болница против съвсем два пъти повече в Европа - 37,4 литра. При интензивните звена съотношението е още по-показателно - 43,6 литра у нас против 98,7 литра в Европа. Това недвусмислено демонстрира, че в българските лечебни заведения към момента има основни пропуски в спазването на хигиената на ръцете, показват от асоциацията.
По отношение на антимикробната устойчивост, постоянно свързвана със корист с антибиотици, трендовете също са тревожни, като в България данните сочат за сред 2 до 5-кратно по-висока устойчивост на избрани причинители (Klebsiella spp., Acinetobacter spp., Pseudomonas aeruginosa).
За вътреболничните инфекции тази седмица приказваха и други специалисти, които допълват извънредно тревожната картина. Доц. Иван Иванов от Националната Референтна Лаборатория " Контрол и мониториране на антибиотичната устойчивост " разгласи пред БНР, че съвсем във всички лечебни заведения у нас е налице мултирезистентният вариант Клебсиела пневмония, като доста пациенти биват изписвани, без да знаят, че са инфектирани с бактерията.
" Медиите рапортуваха няколко смъртни случая през последните месеци вследствие от вътреболнични инфекции. Даже сега тече, доколкото ми е известно, правосъдно произвеждане, тъй че там нещата са в действителност доста сериозни. Този вариант, който следим, към този момент е съвсем във всички лечебни заведения. Най-вече най-големият проблем е, че е в интензивните отделения и в урологиите. Там равнището на заразяване е всеобщо ", декларира доцент Иванов. Ден по-късно и шефът на Националния център по заразни и паразитни заболявания проф. Ива Христова разгласи, че голяма част от лечебните заведения крият вътреболничните инфекции или не ги диагностицират. Докладваният % е нереално невисок, сподели тя и дефинира практиката като рискова, защото пациентите постоянно напущат лечебните заведения без да знаят, че са носители на бактерии.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ