ОББ: България извън стагфлационния сценарий на нисък растеж и висока инфлация
- По-нисък напредък през второто тримесечие, само че по-висок от този на други страни от района
- Инвестициите порастват за трето следващо тримесечие след седем тримесечия на спад
- Потреблението пораства макар към момента високата инфлация
- Инфлацията през август още веднъж е по-ниска
Анализирайки последните налични данни за Брутният вътрешен продукт и инфлацията, ОББ разяснява основни трендове в динамичността на тези макроикономически знаци.
Анализаторите на банката регистрират, че съгласно изгладените предварителни данни на Национален статистически институт, през второто тримесечие на 2023 година българската стопанска система набъбна с 1.9% действително на годишна база.
„ Както чакахме, растежът бе по-нисък от този през първото тримесечие (2.2%), заради устойчивата въпреки и намаляваща инфлация, техническата криза при най-големия ни търговски сътрудник Германия, както и други сътрудници от Европейски Съюз, и упованията за повишение на лихвите в страната. В тази посока влияеше и двугодишната политическа рецесия, която завърши с гласуването на ротационното държавно управление в края на тримесечието (на 6 юни) “, разяснява основният икономист на ОББ доктор Емил Калчев.
„ Въпреки тези фактори растежът на националната стопанска система беше по-висок спрямо други страни от ЦИЕ. Той беше негативен да вземем за пример в Унгария ( -2.3%), Полша (-1.4%), Чехия (-0.4%), а в Словакия позитивен (1.6%), само че по-нисък от този в България. Една от аргументите за по-добрия резултат у нас беше, че покачването на лихвите под натиска на наклонността в еврозоната беше минимално. От друга страна, забележителният условен дял на услугите в Брутният вътрешен продукт (61.1%), които са по-независими от затегнатата интернационалната среда в съпоставяне със стоките (особено във второто тримесечие), стабилизираше икономическата интензивност в страната. “, добави Калчев.
От страна на търсенето растежът на Брутният вътрешен продукт се движеше от крайното ползване, което се форсира до 4.0% (реално) по отношение на второто тримесечие на 2022 година, на процедура неповлияно от към момента високата инфлация в страната.
„ Особено позитивен факт за тримесечието беше мощният растеж на вложенията със 7.3%, за трето следващо тримесечие след седем тримесечия на спад преди този момент. “, подчертава доктор Калчев.
Нетният износ остана мощно негативен, задържайки нарастването на Брутният вътрешен продукт през тримесечието, макар сериозния годишен спад на вноса с -6.9% на фона на нищожно закъснение при вноса с -0.9%.
„ От страна на производството растежът на стопанската система се движеше основно от услугите, които набъбнаха умерено с 2.1% (реално), само че заради огромния си условен дял задвижиха цялата стопанска система нагоре. Срещу тази динамичност работеше промишлеността, която се сви с -1.0% по отношение на второто тримесечие на предходната година. На този декор селското стопанство и строителството (и двете с много по-малка тежест в БВП) сложиха ясни позитивни акценти, нараствайки, надлежно, с 4.2% и 5.8%. “, продължи Емил Калчев
„ За първото полугодие стопанската система на страната осъществя 2.0% действителен растеж, което я изключва от стагфлационния сюжет, присъщ за някои страни от еврозоната и ЦИЕ. За цялата година оставаме умерено оптимистични, очаквайки действителен растеж на Брутният вътрешен продукт от 1.8%, защото по наша оценка растежът през второто полугодие на годината ще доближи 1.5%. “, предвижда господин Калчев.
Хармонизираната инфлация още веднъж понижа през август – до 7.5% (спрямо август 2022 г.), откакто за юли тя бе по-висока от тази през юни. Базисната инфлация (без храни и горива) също спадна – до 9.5% през август, преминавайки на едноцифрена територия.
(платено съобщение)
- Инвестициите порастват за трето следващо тримесечие след седем тримесечия на спад
- Потреблението пораства макар към момента високата инфлация
- Инфлацията през август още веднъж е по-ниска
Анализирайки последните налични данни за Брутният вътрешен продукт и инфлацията, ОББ разяснява основни трендове в динамичността на тези макроикономически знаци.
Анализаторите на банката регистрират, че съгласно изгладените предварителни данни на Национален статистически институт, през второто тримесечие на 2023 година българската стопанска система набъбна с 1.9% действително на годишна база.
„ Както чакахме, растежът бе по-нисък от този през първото тримесечие (2.2%), заради устойчивата въпреки и намаляваща инфлация, техническата криза при най-големия ни търговски сътрудник Германия, както и други сътрудници от Европейски Съюз, и упованията за повишение на лихвите в страната. В тази посока влияеше и двугодишната политическа рецесия, която завърши с гласуването на ротационното държавно управление в края на тримесечието (на 6 юни) “, разяснява основният икономист на ОББ доктор Емил Калчев.
„ Въпреки тези фактори растежът на националната стопанска система беше по-висок спрямо други страни от ЦИЕ. Той беше негативен да вземем за пример в Унгария ( -2.3%), Полша (-1.4%), Чехия (-0.4%), а в Словакия позитивен (1.6%), само че по-нисък от този в България. Една от аргументите за по-добрия резултат у нас беше, че покачването на лихвите под натиска на наклонността в еврозоната беше минимално. От друга страна, забележителният условен дял на услугите в Брутният вътрешен продукт (61.1%), които са по-независими от затегнатата интернационалната среда в съпоставяне със стоките (особено във второто тримесечие), стабилизираше икономическата интензивност в страната. “, добави Калчев.
От страна на търсенето растежът на Брутният вътрешен продукт се движеше от крайното ползване, което се форсира до 4.0% (реално) по отношение на второто тримесечие на 2022 година, на процедура неповлияно от към момента високата инфлация в страната.
„ Особено позитивен факт за тримесечието беше мощният растеж на вложенията със 7.3%, за трето следващо тримесечие след седем тримесечия на спад преди този момент. “, подчертава доктор Калчев.
Нетният износ остана мощно негативен, задържайки нарастването на Брутният вътрешен продукт през тримесечието, макар сериозния годишен спад на вноса с -6.9% на фона на нищожно закъснение при вноса с -0.9%.
„ От страна на производството растежът на стопанската система се движеше основно от услугите, които набъбнаха умерено с 2.1% (реално), само че заради огромния си условен дял задвижиха цялата стопанска система нагоре. Срещу тази динамичност работеше промишлеността, която се сви с -1.0% по отношение на второто тримесечие на предходната година. На този декор селското стопанство и строителството (и двете с много по-малка тежест в БВП) сложиха ясни позитивни акценти, нараствайки, надлежно, с 4.2% и 5.8%. “, продължи Емил Калчев
„ За първото полугодие стопанската система на страната осъществя 2.0% действителен растеж, което я изключва от стагфлационния сюжет, присъщ за някои страни от еврозоната и ЦИЕ. За цялата година оставаме умерено оптимистични, очаквайки действителен растеж на Брутният вътрешен продукт от 1.8%, защото по наша оценка растежът през второто полугодие на годината ще доближи 1.5%. “, предвижда господин Калчев.
Хармонизираната инфлация още веднъж понижа през август – до 7.5% (спрямо август 2022 г.), откакто за юли тя бе по-висока от тази през юни. Базисната инфлация (без храни и горива) също спадна – до 9.5% през август, преминавайки на едноцифрена територия.
(платено съобщение)
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ