По никакъв като българка в Сърбия не чувствам, че аз

По никакъв като българка в Сърбия не усещам, че аз съм някакъв жител, който не принадлежи там. Това сподели в изявление за БГНЕС писателката и библиотекарка Елизабета Георгиев, която е родена и живее в Цариброд (Димитровград), Сърбия, и е член на българското малцинство там.

„ В библиотеката, в която работя, доста ни оказва помощ сръбското министерство на културата “, съобщи Елизабета Георгиев и добави, че получават разнообразни планове и пари за разнообразни стратегии. Тя акцентира, че с помощта на сръбското културно министерство доста български писатели са гостували в библиотеката в Цариброд.

„ По принцип от позиция на служащ в културата мисля, че не съществуват проблеми. Проблеми може би съществуват в някакъв различен смисъл, че все по-трудно се живее. Просто е рецесия на всички места и доста хора от Цариброд идват в България да работят “, показа писателката във връзка живота на българите в Западните околности. Според нея няма значение къде живее човек – дали в Сърбия, или в България, значимо е хората да се радват и да се усмихват.

Елизабета Георгиев е в България, с цел да показа новата си книга „ Чудесата на хартиеното ветрило “ в Националната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий “. Тя от години написа и на сръбски, и на български език. „ От дребното създатели съм, които към момента пишат на български в Сърбия “, съобщи тя.

Писателката описа, че книгата „ Чудесата на хартиеното ветрило “ се е родила през януари 2021 година „ по време, когато всички воювахме с Коронавирус “. „ Тогава си бях у дома. Един ден седнах и си споделих, че през днешния ден ще пиша нещо на български “, сподели тя и добави, че няколко месеца преди този момент е написала детски разказ на сръбски.
Елизабета Георгиев
„ Просто желаех да напиша книга, в която децата не би трябвало да се лъжат, че съществува нещо, което се споделя гибел “, изясни Елизабета Георгиев. По думите ѝ основната героиня в книгата – момичето Ема, остава без майка, потегля в първи клас и не желае да приказва. Хората обаче, които оказват помощ на детето са учителката Радостина и библиотекарката Биби. „ Биби е специфична библиотекарка. Аз работя 22 години в библиотеката и просто евентуално аз се явявам в ролята на Биби “, показа авторката. Посланието на творбата е, че животът продължава и би трябвало да се живее в наслада и благополучие.

Илюстратор на книгата е Радостина Нейкова, за която Елизабета Георгиев съобщи: „ Тя ме прочете по метод, по който един добър илюстратор може да прочете един създател “. /БГНЕС