Genius and the ghost
По нейно лично самопризнание, Джейн Кародърс Уайлън няма хъс за срещи. Нейният разум работи по този начин. Спомените й са по-скоро облици, в които тя търси елементи, които й разрешават да сложи обещано събитие в хронологията на живота си. Краят на Втората международна война, да вземем за пример, съответства с първото лято на Уайлън в лагера в Мейн, когато тя беше на седем години. (Тя стоеше в навалица от деца, слушащи радиото на комби.) Катастрофата със совалката Challenger се случи, до момента в който тя живееше в Олбани, в северната част на щата Ню Йорк. (Онзи ден тя се вози в товарен асансьор.) Мисленето по този метод също й разреши да сложи момента, в който осъзна, че татко й, който в никакъв случай не е познавала, би трябвало да е бил палач и обесен за закононарушението си. Тя седеше на леглото си в дома на детството си в Уилмингтън, Делауеър, когато мисълта я осени. „ Просто си припомням този миг “, споделя тя. „ Не може да е било по естествени аргументи. “ Вероятно е била на към осем.
Бащата на Уайлън не е бил палач и...
Прочетете целия текст »
