Антикорупционната комисия удари хора на Радев за „Боташ“, издирват бившия министър Росен Христов
По непотвърдена информация службите търсят сега Росен Христов, като се претърсват негови парцели
Антикорупционната комисия удари хора на Радев за „ Боташ “, търсят някогашният длъжностен енергиен Росен Христов
Мащабна интервенция тече сега на разнообразни адреси в София. Агенти на КПК и полиция са влезнали по едно и също време в Министерство на енергетиката, както и в „ Булгаргаз “ и „ Булгартрансгаз “, научи Епицентър. бг от свои източници.
По непотвърдена информация службите търсят сега Росен Христов, като се претърсват негови парцели.
Акцията е обвързвана с следствие на Софийска градска прокуратура за извънредно неизгодния контракт с турската компания „ Боташ “.
Договорът бе подписан през 2023 година в мандата от един от служебните кабинети на Румен Радев от тогавашната шефка на „ Булгаргаз “ Деница Златева и служебния министър на енергетиката Росен Христов, станал прочут с прякора си „ Катамарана “, поради увлеченията си по едноименните плавателни съдове.
В понеделник Христов пусна музикален клип, на който в морски курорт кара безценен кабрио автомобил, до момента в който вози две танцуващи манекенки. По-късно някогашният министър на Румен Радев изтри скандалното видео, което за минути набра известност в обществените мрежи.
Не е ясно по кое време и къде е снимано то.
Потребители в обществените мрежи разпознаха единствено една от двете дами на фрагментите – актрисата Саня Борисова, с която някогашният енергиен министър е разгласил и други фотоси през годините.
Малко след публикуването на видеото обаче Христов го изтри от профила си.
" Договорът не е неблагоприятен. В момента осъждам за клюка безспорни всички, които пишат такива работи. Договорът си работи доста добре ", сподели преди време Росенн Христов пред Народното събрание.
През април в Народното събрание бяха изслушани виновните лица при подписването на контракта с " Боташ ". Тогава Христов, директорката на " Булгаргаз " Деница Златева, както и шефът на газопреносния оператор „ Булгартрансгаз “, по-късно длъжностен министър на енергетиката, а в този момент още веднъж шеф на държавното сдружение – Владимир Малинов, споделиха, че са били викани на разпит в ДАНС.
" Относно контракта с " Боташ " съм давал показания в ДАНС, само че те не бяха по отношение на връзката на президента със сключването на контракта. Доколкото знам, процедурата беше някаква друга по отношение на метода на сключване на контракта и следствие на Европейската комисия за конкуренция ", сподели тогава Христов.
напомня:
КАКВО ПРЕДВИЖДА ДОГОВОРЪТ С " БОТАШ "
Споразумението сред българската държавна компания „ Булгаргаз “ и турската „ Боташ “ беше подписано на 3 януари 2023 година
То планува България да заплаща на Турция близо 500 000 $ дневно такса за достъп до турските терминали за полутечен газ и за транспорт по турската инфраструктура.
Таксата се дължи за запазен потенциал за транспорт. България би трябвало настрана да заплаща за самия природен газ, който желае да достави.
Таксата се дължи без значение дали се придвижва газ или не.
Договорът планува и смяна на таксата според от инфлацията и поради това от 2025 година таксата се усилва с 50 000 лв. дневно.
Споразумението е за период от 13 години и е на обща стойност над 2 милиарда $ или близо 4 милиарда лв..
При предварително преустановяване „ Булгаргаз “ ще дължи цялата сума.
Държавният газов снабдител към този момент е платил стотици милиони по същия контракт. И то без на процедура да употребява услугата, за която заплаща. А от девет месеца въобще не може да си разреши да заплаща.
Документът планува също „ Боташ “ да получи запазен потенциал в българската газопреносна мрежа, която се ръководи от „ Булгартрансгаз “. Това на процедура значи, че турското сдружение може да продава газ на крайни клиенти в България.
" Боташ " отхвърля неведнъж желае на " Булгаргаз " за преразглеждане на контракта. Нещо повече, заплашва с тежки последици, като не одобри смяната в пазарните условия като мотив.
Два милиарда $ висят като Дамоклев меч над България и съответно над " Булгаргаз ".
Фалитът е съвсем неминуем.
Самото съглашение не е обществено с аргумента, че съставлява „ комерсиална загадка “. Това е процедура при подписване на сходни контракти.
Документът беше оповестен от групата Bg Elves ( " българските елфи " ). Информация за наличието му има и в отчета на краткотрайната парламентарна комисия в 49-ото Народно заседание, която прегледа съглашението и за което Епицентър. бг писа.
Споразумението беше контрактувано по времето на служебното държавно управление на Гълъб Донев, назначено от президента Румен Радев. Министър на енергетиката беше Росен Христов.
При подписването на съглашението те го показаха като „ историческо “.
Радев посочи тогава, че документът е резултат от договореностите, реализирани на негова среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган месец по-рано.
Самият документ беше подписан от тогавашната директорка на „ Булгаргаз “ Деница Златева и шефа на „ Боташ “ Бюрхан Йозджан.
В изтеклия документ стои подписът на Румен Христов. По-късно стана ясно, че настрана съглашение е подписал и Владимир Малинов – тогава шеф на газопреносния оператор „ Булгартрансгаз “, по-късно длъжностен министър на енергетиката, а в този момент още веднъж шеф на държавното сдружение.
Договорът е подписан без знанието на Българския енергиен холдинг (БЕХ), който е притежател на „ Булгаргаз “ и „ Булгартрансгаз “, написа в отчета на парламентарната комисия от 2024 година
Когато кабинетът на Донев утвърждава контракта, самият той не е възложен на министрите, се показва още в отчета.
РАДЕВ ЗАПОЧВА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРЕГОВОРИ ЗА " БОТАШ "
" Всичко е почнало с съответни интернационалните срещи с присъединяване на президента Радев и представители на служебното държавно управление, като това се е състояло на 9 декември 2022 година. На срещата е реализирано съглашение за усилване на съдействие сред двете страни в енергетиката ", напомни преди седмица министърът на енергетиката Жечо Станков.
" След провеждането на тази среща има редица такива на политическо равнище в наличието на служебния министър на енергетиката Росен Христов на 11 декември и сред 22 и 24 декември. Те са имали една съществена цел - да бъде направено проектноспоразумение за покупко-продажба и запазване на потенциал ", сподели още той.
От " Булгаргаз " означават, че в плануваното съглашението, за разлика от други, таксата " Услуга " се дължи от българската към турската страна без значение дали се възползваме от тази услуга, която е доставка на количество на дневна база от 53 200 MWh, припомни енергийният министър.
" Българската страна е задължена да заплати цената на този потенциал, без значение дали се възползваме ли се в цялостния размер, или в нулев ", сподели той.
КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ С ДОГОВОРА
На 24 декември 2022 година е получен мейл от " Боташ ", в който се съдържа договорът за покупко-продажба, подписан саморъчно от тогавашния министър на енергетиката Росен Христов. Писмото е изпратено към България за осъществяване, което по думите на министър Станков не дава късмет на страната ни да контракти по преференциални условия.
" Срокът на деяние на съглашението е 13 години. Няма уговорка, с която то да бъде разтрогнато. Сумата, която би трябвало да бъде платена, с цел да бъде разтрогното това съглашение, е цялата сума по настоящия контракт или 2,2 милиарда $, която Българската страна дължи ", съобщи Жечо Станков.
Количествата, които би трябвало да бъдат трансферирани по контракта, са в размер на 53 200 MWh дневно или 19,4 млн. MWh годишно.
" Българската страна с 14 слота на LNG терминалите в Турция, които биха и дали опция да придвижи оптимално към 1,3 милиарда куб. м. през територията на Република Турция. Държавата ще заплаща на годишна база потенциал за половин милиард куб. м, който физически не можем да използваме ", съобщи Жечо Станков.
Изчисленията демонстрират, че България ще би трябвало да заплати 1,2 милиарда лв., които ще бъдат платени за периода на контракта, без страната да употребява физически услугата.
" В съглашението за покупко-продажба е разказано, че главен на посочения терминал за полутечен газ " Боташ " резервират правото си да трансформират точката на доставка, което се е случвало 2023 година. Промяната на точката на доставка е довела до 400 000 $ спомагателни разноски на всяко карго, което е доставено ", съобщи министърът на енергетиката.
ДОГОВОРЪТ - ОБЕКТ НА КРИТИКИ
Договорът с „ Боташ “ от дълго време е обект на рецензии от специалисти. Те акцентират няколко съществени казуса.
Плаща се за услуга, която не се използва
България дължи повече от 500 000 $ дневно без значение дали употребява потенциала за транспорт, за който заплаща, или не. Няма информация по какъв начин е образувана тази цена.
Съгласно съглашението тази такса е за импорт на 1,85 милиарда куб. м газ годишно. В същото време България може да разтоварва 14 танкера годишно, а това са едвам 1,3 милиарда куб. м на година, написа в отчета на парламентарната комисия, която ревизира контракта.
В края на март Жечо Станков сподели в отговор на въпрос на народен представител, че при започване на годината един танкер е бил пренасочен към турски терминал поради повредата на терминала в Александруполис, който България употребява и в който има дялове.
Няма обществена информация за други доставки на полутечен газ през турски терминали.
БУЛГАРГАЗ ПРЕД ФАЛИТ
„ Булгаргаз “ от девет месеца не е плащала таксите по контракта, тъй като не може да си го разреши, и дължи 250 млн. лв. на „ Боташ “, сподели министърът на енергетиката Жечо Станков.
За 2024 година – първата година, за която сдружението дължи таксите в цялостен размер – то е записало загуба от 280 млн. лв., сподели още Станков. Тя не идва единствено от контракта с „ Боташ “, само че и той има роля.
Освен това договорът разрешава на „ Боташ “ да употребява българската газопреносна мрежа, а това води до загуба на пазарен дял за „ Булгаргаз “.
„ Този контракт на процедура потапя „ Булгаргаз “, сподели енергийният специалист Илиян Василев.
Тоест България не може да се възползва в цялостен размер от потенциала, за който заплаща.
До април 2024 година, когато парламентарната комисия разгласява отчета си, България беше внесла един танкер и половина газ.
Още при подписването на контракта имаше подозрения, че той може да докара до импорт на съветски газ в България и експорт към други страни в Европа, само че „ маскиран “ като турски. Причината е, че съгласно турското законодателство газът, който влиза в турската газопреносна мрежа, става турски, без значение какъв е произходът му.
Турция е измежду най-големите клиенти на съветската „ Газпром “, а подписването на съглашението пристигна на фона на концепцията Турция да се трансформира в хъб за съветски газ.
КАК ЗАДЛЪЖНЯВАМЕ
Според изчисленията на база изискванията на контракта, както са разказани в отчета на парламентарната комисия, „ Булгаргаз “ досега би трябвало да е платил близо 270 милиона $ (над 480 млн. лева) на „ Боташ “. Част от тези пари са платени, други „ Булгаргаз “ дължи.
Всеки месец сметката се усилва с към 30 млн. лв..
Споразумението не съдържа уговорка за предоговаряне. Ако „ Булгаргаз “ го приключи предварително, дължи цялата сума – над 2 милиарда $.
Въпреки това Народното събрание разпореди предоговаряне на съглашението. Няколко държавни управления споделят, че работят за смяна на изискванията. Досега това не е довело до резултат. „ Боташ “ отхвърля всички претенции за договаряния.
След всичко това Росен Христов съобщи пред Народното събрание: Договорът не е подписан от мен, страната не подписва търговски контракти, нито служебно държавно управление, нито постоянно, не се занимава с комерсиална активност. Договорът е подписан от търговски сдружения по надлежния ред. Договорът си е подписан от Деница Златева в нейните пълномощия като изпълнителен шеф, откакто са направени редица договаряния, на огромна част, от които и аз присъствах. Договорът е подписан обществено. Договорът е подписан от нея в мое наличие, в наличието на министъра на енергетиката на Турция, депутатите доста добре знаеха за контракта, тъй като ние имахме среща с ръководител на Народно събрание по това време, турският министър, аз. "
Антикорупционната комисия удари хора на Радев за „ Боташ “, търсят някогашният длъжностен енергиен Росен Христов
Мащабна интервенция тече сега на разнообразни адреси в София. Агенти на КПК и полиция са влезнали по едно и също време в Министерство на енергетиката, както и в „ Булгаргаз “ и „ Булгартрансгаз “, научи Епицентър. бг от свои източници.
По непотвърдена информация службите търсят сега Росен Христов, като се претърсват негови парцели.
Акцията е обвързвана с следствие на Софийска градска прокуратура за извънредно неизгодния контракт с турската компания „ Боташ “.
Договорът бе подписан през 2023 година в мандата от един от служебните кабинети на Румен Радев от тогавашната шефка на „ Булгаргаз “ Деница Златева и служебния министър на енергетиката Росен Христов, станал прочут с прякора си „ Катамарана “, поради увлеченията си по едноименните плавателни съдове.
В понеделник Христов пусна музикален клип, на който в морски курорт кара безценен кабрио автомобил, до момента в който вози две танцуващи манекенки. По-късно някогашният министър на Румен Радев изтри скандалното видео, което за минути набра известност в обществените мрежи.
Не е ясно по кое време и къде е снимано то.
Потребители в обществените мрежи разпознаха единствено една от двете дами на фрагментите – актрисата Саня Борисова, с която някогашният енергиен министър е разгласил и други фотоси през годините.
Малко след публикуването на видеото обаче Христов го изтри от профила си.
" Договорът не е неблагоприятен. В момента осъждам за клюка безспорни всички, които пишат такива работи. Договорът си работи доста добре ", сподели преди време Росенн Христов пред Народното събрание.
През април в Народното събрание бяха изслушани виновните лица при подписването на контракта с " Боташ ". Тогава Христов, директорката на " Булгаргаз " Деница Златева, както и шефът на газопреносния оператор „ Булгартрансгаз “, по-късно длъжностен министър на енергетиката, а в този момент още веднъж шеф на държавното сдружение – Владимир Малинов, споделиха, че са били викани на разпит в ДАНС.
" Относно контракта с " Боташ " съм давал показания в ДАНС, само че те не бяха по отношение на връзката на президента със сключването на контракта. Доколкото знам, процедурата беше някаква друга по отношение на метода на сключване на контракта и следствие на Европейската комисия за конкуренция ", сподели тогава Христов.
напомня:
КАКВО ПРЕДВИЖДА ДОГОВОРЪТ С " БОТАШ "
Споразумението сред българската държавна компания „ Булгаргаз “ и турската „ Боташ “ беше подписано на 3 януари 2023 година
То планува България да заплаща на Турция близо 500 000 $ дневно такса за достъп до турските терминали за полутечен газ и за транспорт по турската инфраструктура.
Таксата се дължи за запазен потенциал за транспорт. България би трябвало настрана да заплаща за самия природен газ, който желае да достави.
Таксата се дължи без значение дали се придвижва газ или не.
Договорът планува и смяна на таксата според от инфлацията и поради това от 2025 година таксата се усилва с 50 000 лв. дневно.
Споразумението е за период от 13 години и е на обща стойност над 2 милиарда $ или близо 4 милиарда лв..
При предварително преустановяване „ Булгаргаз “ ще дължи цялата сума.
Държавният газов снабдител към този момент е платил стотици милиони по същия контракт. И то без на процедура да употребява услугата, за която заплаща. А от девет месеца въобще не може да си разреши да заплаща.
Документът планува също „ Боташ “ да получи запазен потенциал в българската газопреносна мрежа, която се ръководи от „ Булгартрансгаз “. Това на процедура значи, че турското сдружение може да продава газ на крайни клиенти в България.
" Боташ " отхвърля неведнъж желае на " Булгаргаз " за преразглеждане на контракта. Нещо повече, заплашва с тежки последици, като не одобри смяната в пазарните условия като мотив.
Два милиарда $ висят като Дамоклев меч над България и съответно над " Булгаргаз ".
Фалитът е съвсем неминуем.
Самото съглашение не е обществено с аргумента, че съставлява „ комерсиална загадка “. Това е процедура при подписване на сходни контракти.
Документът беше оповестен от групата Bg Elves ( " българските елфи " ). Информация за наличието му има и в отчета на краткотрайната парламентарна комисия в 49-ото Народно заседание, която прегледа съглашението и за което Епицентър. бг писа.
Споразумението беше контрактувано по времето на служебното държавно управление на Гълъб Донев, назначено от президента Румен Радев. Министър на енергетиката беше Росен Христов.
При подписването на съглашението те го показаха като „ историческо “.
Радев посочи тогава, че документът е резултат от договореностите, реализирани на негова среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган месец по-рано.
Самият документ беше подписан от тогавашната директорка на „ Булгаргаз “ Деница Златева и шефа на „ Боташ “ Бюрхан Йозджан.
В изтеклия документ стои подписът на Румен Христов. По-късно стана ясно, че настрана съглашение е подписал и Владимир Малинов – тогава шеф на газопреносния оператор „ Булгартрансгаз “, по-късно длъжностен министър на енергетиката, а в този момент още веднъж шеф на държавното сдружение.
Договорът е подписан без знанието на Българския енергиен холдинг (БЕХ), който е притежател на „ Булгаргаз “ и „ Булгартрансгаз “, написа в отчета на парламентарната комисия от 2024 година
Когато кабинетът на Донев утвърждава контракта, самият той не е възложен на министрите, се показва още в отчета.
РАДЕВ ЗАПОЧВА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРЕГОВОРИ ЗА " БОТАШ "
" Всичко е почнало с съответни интернационалните срещи с присъединяване на президента Радев и представители на служебното държавно управление, като това се е състояло на 9 декември 2022 година. На срещата е реализирано съглашение за усилване на съдействие сред двете страни в енергетиката ", напомни преди седмица министърът на енергетиката Жечо Станков.
" След провеждането на тази среща има редица такива на политическо равнище в наличието на служебния министър на енергетиката Росен Христов на 11 декември и сред 22 и 24 декември. Те са имали една съществена цел - да бъде направено проектноспоразумение за покупко-продажба и запазване на потенциал ", сподели още той.
От " Булгаргаз " означават, че в плануваното съглашението, за разлика от други, таксата " Услуга " се дължи от българската към турската страна без значение дали се възползваме от тази услуга, която е доставка на количество на дневна база от 53 200 MWh, припомни енергийният министър.
" Българската страна е задължена да заплати цената на този потенциал, без значение дали се възползваме ли се в цялостния размер, или в нулев ", сподели той.
КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ С ДОГОВОРА
На 24 декември 2022 година е получен мейл от " Боташ ", в който се съдържа договорът за покупко-продажба, подписан саморъчно от тогавашния министър на енергетиката Росен Христов. Писмото е изпратено към България за осъществяване, което по думите на министър Станков не дава късмет на страната ни да контракти по преференциални условия.
" Срокът на деяние на съглашението е 13 години. Няма уговорка, с която то да бъде разтрогнато. Сумата, която би трябвало да бъде платена, с цел да бъде разтрогното това съглашение, е цялата сума по настоящия контракт или 2,2 милиарда $, която Българската страна дължи ", съобщи Жечо Станков.
Количествата, които би трябвало да бъдат трансферирани по контракта, са в размер на 53 200 MWh дневно или 19,4 млн. MWh годишно.
" Българската страна с 14 слота на LNG терминалите в Турция, които биха и дали опция да придвижи оптимално към 1,3 милиарда куб. м. през територията на Република Турция. Държавата ще заплаща на годишна база потенциал за половин милиард куб. м, който физически не можем да използваме ", съобщи Жечо Станков.
Изчисленията демонстрират, че България ще би трябвало да заплати 1,2 милиарда лв., които ще бъдат платени за периода на контракта, без страната да употребява физически услугата.
" В съглашението за покупко-продажба е разказано, че главен на посочения терминал за полутечен газ " Боташ " резервират правото си да трансформират точката на доставка, което се е случвало 2023 година. Промяната на точката на доставка е довела до 400 000 $ спомагателни разноски на всяко карго, което е доставено ", съобщи министърът на енергетиката.
ДОГОВОРЪТ - ОБЕКТ НА КРИТИКИ
Договорът с „ Боташ “ от дълго време е обект на рецензии от специалисти. Те акцентират няколко съществени казуса.
Плаща се за услуга, която не се използва
България дължи повече от 500 000 $ дневно без значение дали употребява потенциала за транспорт, за който заплаща, или не. Няма информация по какъв начин е образувана тази цена.
Съгласно съглашението тази такса е за импорт на 1,85 милиарда куб. м газ годишно. В същото време България може да разтоварва 14 танкера годишно, а това са едвам 1,3 милиарда куб. м на година, написа в отчета на парламентарната комисия, която ревизира контракта.
В края на март Жечо Станков сподели в отговор на въпрос на народен представител, че при започване на годината един танкер е бил пренасочен към турски терминал поради повредата на терминала в Александруполис, който България употребява и в който има дялове.
Няма обществена информация за други доставки на полутечен газ през турски терминали.
БУЛГАРГАЗ ПРЕД ФАЛИТ
„ Булгаргаз “ от девет месеца не е плащала таксите по контракта, тъй като не може да си го разреши, и дължи 250 млн. лв. на „ Боташ “, сподели министърът на енергетиката Жечо Станков.
За 2024 година – първата година, за която сдружението дължи таксите в цялостен размер – то е записало загуба от 280 млн. лв., сподели още Станков. Тя не идва единствено от контракта с „ Боташ “, само че и той има роля.
Освен това договорът разрешава на „ Боташ “ да употребява българската газопреносна мрежа, а това води до загуба на пазарен дял за „ Булгаргаз “.
„ Този контракт на процедура потапя „ Булгаргаз “, сподели енергийният специалист Илиян Василев.
Тоест България не може да се възползва в цялостен размер от потенциала, за който заплаща.
До април 2024 година, когато парламентарната комисия разгласява отчета си, България беше внесла един танкер и половина газ.
Още при подписването на контракта имаше подозрения, че той може да докара до импорт на съветски газ в България и експорт към други страни в Европа, само че „ маскиран “ като турски. Причината е, че съгласно турското законодателство газът, който влиза в турската газопреносна мрежа, става турски, без значение какъв е произходът му.
Турция е измежду най-големите клиенти на съветската „ Газпром “, а подписването на съглашението пристигна на фона на концепцията Турция да се трансформира в хъб за съветски газ.
КАК ЗАДЛЪЖНЯВАМЕ
Според изчисленията на база изискванията на контракта, както са разказани в отчета на парламентарната комисия, „ Булгаргаз “ досега би трябвало да е платил близо 270 милиона $ (над 480 млн. лева) на „ Боташ “. Част от тези пари са платени, други „ Булгаргаз “ дължи.
Всеки месец сметката се усилва с към 30 млн. лв..
Споразумението не съдържа уговорка за предоговаряне. Ако „ Булгаргаз “ го приключи предварително, дължи цялата сума – над 2 милиарда $.
Въпреки това Народното събрание разпореди предоговаряне на съглашението. Няколко държавни управления споделят, че работят за смяна на изискванията. Досега това не е довело до резултат. „ Боташ “ отхвърля всички претенции за договаряния.
След всичко това Росен Христов съобщи пред Народното събрание: Договорът не е подписан от мен, страната не подписва търговски контракти, нито служебно държавно управление, нито постоянно, не се занимава с комерсиална активност. Договорът е подписан от търговски сдружения по надлежния ред. Договорът си е подписан от Деница Златева в нейните пълномощия като изпълнителен шеф, откакто са направени редица договаряния, на огромна част, от които и аз присъствах. Договорът е подписан обществено. Договорът е подписан от нея в мое наличие, в наличието на министъра на енергетиката на Турция, депутатите доста добре знаеха за контракта, тъй като ние имахме среща с ръководител на Народно събрание по това време, турският министър, аз. "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ