Kошмарен доклад: България с три пъти по-висока смъртност от средн...
По Националната стратегия за възстановяване на майчиното и детско здраве е обезпечено финансиране за здравна и здравна грижа за здравнонеосигурените лица, само че не са планувани и провеждани ефикасни акции за повишение на осведомеността на популацията, изключително в селата и измежду уязвимите групи.
Очертават се ясно нерешени проблеми за приемане на съответни здравни грижи от всички бременни, без значение от здравноосигурителния им статус, както и осъществяването на пренатална диагностика (процедури, които разрешават да се сложи диагноза за увреждане на плода още по време на вътреутробното развитие). Ограниченият обсег на неонаталния скрининг (тестване на новороденото за набор от болести преди да се появят симптоми) има отрицателно въздействие върху своевременното разкриване на съответната болест в доста ранен стадий от живота, с цел да може да се предотвратят затрудненията.
Необходима е по-ефективна грижа за бременните и децата, реализиране на първичната предварителна защита още след раждането и при развъждането на децата, дружно с ефикасна вторична профилактика и лекуване след появяването на заболяване, с цел да се понижи детската и майчина смъртност до по-ниски равнища.
За реализацията на избраните пет съществени целта на Националната стратегия за на майчиното и детско здраве 2021 – 2030 година, в признатия План за деяние 2021 – 2023 година са включени общо 70 действия за 17 ограничения. Като виновни институции са избрани Националният център по публично здраве и разбори (НЦОЗА), Регионалните здравни инспекции (РЗИ), Центърът за сложно обслужване на деца с увреждания и хронични болести (ЦКОДУХЗ) и лечебни заведения с разкрити Здравно-консултативни центрове за майчино и детско здраве (ЗКЦ).
Планирани са действия с разнообразни начинания и задължения на посочените виновни институции, само че едвам през 2023 година от министъра на опазването на здравето са издадени заповеди за възлагане за осъществяване на 9 действия по националната стратегия.
От регистрираното мъчно може да се получи визия за цялостното осъществяване по ограниченията по Приоритет 1 „ Промоция на здраве, в това число в региона на репродуктивното здраве, фамилното обмисляне и детското здраве “. Липсва информация каква територия в страната е покрита, към кои сегменти от целевата група са ориентирани ограниченията, както и оценка за тяхната успеваемост. Липсва информационна тактика.
В годишните разбори, направени от НЦОЗА, липсва разбор на въздействието на подхванатите дейности по националната стратегия - на аргументите, довели до спад в някои индикатори и растеж на други.
Регионалните здравни инспекции в множеството случаи не разгласяват от време на време материали за осъществените по програмата осведомителни, обучителни, консултативни, медико-социални действия, психически съвещания за бременни, родилки и деца с увреждания и хронични болести. Недостатъчно са разпространявани дейностите по програмата.
Показатели, свързани с майчиното и детското здраве
Снижаването на детската смъртност е главен приоритет на националната здравна политика. С Националната тактика за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа 2030 са избрани стойности по пет основни индикатора, отнасящи се до смъртността на деца в пет възрастови групи, както и целеви стойности за приближаване на националните индикатори до междинните за Европейски Съюз.
Деца от 0 до 1 година
За интервала от 2014 година до 2022 година, детската смъртност понижава от 7,6 на 4,8 на хиляда живородени деца през 2022 година Въпреки това към момента индикаторът се отклонява от междинните стойности за Европейски Съюз от 3,3 на хиляда през 2022 година, като България се подрежда измежду първите места по детска смъртност в Европейски Съюз след Румъния, Словакия и Малта.
По неонаталната детска смъртност (брой на умрелите деца от 1-я до 27-я ден) от 3,1 на хиляда България се приближава до междинните стойности за Европейски Съюз от 2,5 на хиляда през 2021 година
Все още са високи стойностите на коефициента за перинаталната детска смъртност, който за страната е 7,3 на хиляда за 2022 година при 2,5 на хиляда за Европейски Съюз през 2021 г. Високите стойности демонстрират, че изпълняваните действия по Програмата и другите стратегически и програмни документи не са задоволително ефикасни, изключително във връзка с обезпечаване на приемлив обсег на профилактичните прегледи по време на бременността при здравнонеосигурените дами.
През 2021 година осъществените прегледи по време на бременността на здравнонеосигурени дами от АГ експерт съставляват едвам 40 на 100 от всички раждащи здравнонеосигурени дами, а през 2022 година спадат на 37 на 100. През 2023 година те доближават 63 на 100, което демонстрира, че доста тях не са направили нито един профилактичен обзор по време на бременността. Причините за това могат да се търсят в ниското обучение и здравно-социален статус, неналичието на ефикасни осведомителни акции и незадоволителна работа с посредниците, които да насочват бременните към обезпечените от страната медицински грижи за майката и бебето.
Недоносеността също оказва значително въздействие върху равнището на перинаталната детска смъртност, като тя е в тясна връзка с качеството на акушеро-гинекологичната помощ от една страна и от друга – с равнището на здравни и изключително репродуктивните знания и отговорността на самите дами и майки.
Смъртността при децата през първата година след раждането е два пъти по-висока в селата спрямо градовете. Това е директно обвързвано с по-ниското обучение и социално-икономическия статус на преобладаващите обществени групи, живеещи в селата, качеството на живот и достъп до здравна помощ.
Данните демонстрират още, че броят на умрелите деца в интервала след 28-мия ден от раждането до навършване на една година е максимален. Това е знак за съществуването на проблеми с грижата и следенето на здравето и развиването на детето след раждането.
Изводът за незадоволителната грижа за новороденото се постанова и от данните за визитите за реализиране на здравни грижи за новородено до 14 дни след изписване от лечебното заведение. През 2021 година не са регистрирани и заплатени домашни визити от общопрактикуващите лекари за реализиране на грижи за новороденото. През 2022 година към Националния рамков контракт за медицински действия 2020-2022 година е включен пакет „ Здравни грижи, реализирани в дома от медицински сестри, акушерки или лекарски асистенти “, като са регистрирани и заплатени едвам единствено 81 бр. визити, а през 2023 година – 168 броя.
Намаляващият брой на общопрактикуващите лекари (ОПЛ) и тяхното неравномерно териториално систематизиране, съществуването на незаети лекарски практики в дребни и отдалечени обитаеми места и в кварталите с малцинствено население все още не намира съответно решение. Това демонстрира нужда от търсене на други решения, в това число финансиране на мобилни педиатрични, акушер-гинекологични и патронажни грижи в мъчно налични и отдалечени региони.
Отчетените домашни визити от експерти от здравно-консултативни центрове (ЗКЦ) са също най-малък брой като през 2021 година те са едвам 132, а през 2022 година – 146. Извършени са в 31 ЗКЦ, като междинният брой домашни визити за едно ЗКЦ е 4,7 годишно, а има ЗКЦ, които не са направили нито едно посещаване през годината.
Основната причина за умиранията при децата до 1 година са положения, зараждащи през перинаталния интервал. Другите водещи аргументи за детската смъртност са вродените аномалии, деформации и хромозомни аберации, заболявания на дихателната система, заболявания на органите на кръвообращението и външни аргументи за заболеваемост и смъртност. На тези четири класа заболявания се дължат близо 80 на 100 от смъртните случаи при децата под 1-годишна възраст.
Неонаталният скрининг е превантивна здравна процедура, която включва тестване на новороденото скоро след раждането за избран набор от болести преди да се появят признаци. Програмите за неонатален скрининг в обособените държави-членки доста се разграничават. В някои страни като Италия, новородени деца се ревизират за 49 болести, в Германия - за 16, а в България единствено за 3 - фенилкетонурия, вродена надбъбречнокорова хиперплазия и присъщ хипотиреоидизъм. Според членове на Европейския парламент, неналичието на обединен последователен метод основава големи разлики във връзка с типовете заболявания, които се подлагат на скрининг, което води до доста неравноправие за европейските пациенти.
По Националната стратегия за възстановяване на майчиното и детско здраве се финансира само осъществяването на неонатален слухов скриниг, който е въведен от 2015 г. за ранно разкриване на деца, родени с повреден слух и своевременна намеса. Предвид постигнатия обсег - близо 90 на 100 от новородените и продължителността на използване, е уместно да се разиска включването на скрининга към пакета от здравни действия, предоставян от НЗОК, а Програмата да се ангажира с включване и тестване на нови скринингови стратегии.
С оферти план от Министерство на здравеопазването за изменение и допълнение на Наредба № 26 от 2007 г., оповестен за публично разискване със период 18.04.2024 година, се планува да се прави скрининг при новородени и за съществуване на муковисцидоза, спинална мускулна недоразвитост и тежки комбинирани имунни дефицити. Нормативните промени се чака да влязат в действие през второто полугодие на годината, което следва да се отрази и върху възстановяване на индикаторите за детска смъртност.
Деца до 18 години
Причина, която отбелязва двойно повишаване за смъртността при децата до 18 години по отношение на 2014 година, са признаци, признаци и отклонения от нормата, открити при проучвания, които могат да се отнасят до сърдечно-съдовата, дихателната, храносмилателната и други системи в организма. Други аргументи за смъртност в тази възрастова група, които демонстрират повишаване са новообразуванията, на които се дължат 12 на 100 от смъртните случаи. Болестите на нервната система са с дял от 10 на 100. Намалява делът на заболяванията на дихателната система и делът на заболяванията кръвообращението.
България е измежду страните в Европейски Съюз с най-ниско равнище на профилактика и предварителна защита на болесттите и надлежно най-високи равнища на заболеваемост и смъртност от болести, предотвратими с добра профилактика или лекуване. Тази констатация е изцяло използвана и към децата.
За навреме разкриване и понижаване на смъртността при децата във всички възрастови групи от значително значение е провеждането на постоянни и качествени профилактични прегледи, което не е реализирано. Данни за регистрираните профилактични прегледи демонстрират, че във всички възрастови групи действителните са под плануваните годишно - във възрастта от 0 до 1 година са приблизително малко над 9 за едно лице при планувани 13 прегледа годишно. При деца от 1 до 2 години, са към 2,8 за едно лице при планувани най-малко 4 прегледа годишно. При деца от 2 до 7 и от 7 до 18 години също е под плануваните профилактични прегледи.
Раждания и аборти
Коефициентът на раждаемост в България, както и в Европейски Съюз, демонстрира трайна наклонност за понижаване - от 9,4 през 2014 на 8,8 през 2022 година Изключение прави интервалът от 2020 до 2022 г., когато имаме повишаване на коефициента от 8,5 до 8,8.
Влияние върху раждаемостта оказват проблемите, свързани с намаляването на броя на дамите във фертилна възраст – от 1,58 млн. през 2014 година на 1,28 млн. през 2022 година
Друг фактор е отсроченото във времето раждане, безплодието, както и абортите. Данните демонстрират трайно понижаване на ражданията във възрастта сред 20-29 година и увеличение на ражданията във възрастта след 30 година, като междинната възраст на дамите при раждане на първо дете нараства – от 26,7 години за 2014 година на 27,6 години през 2022 година
Все още броят на родилките до 20 година е висок, следят се раждания във възрастта под 15 година През 2022 година те са 248, от които 8 случая - с второ раждане и 1 случай с трето раждане.
Данните демонстрират доста висок дял на ражданията с цезарово сечение за здравноосигурените дами, без значение от подхванатите дейности за стимулиране на естественото раждане посредством повишение на цената на клиничната пътека. Относителният им дял към общо регистрираните и заплатени от НЗОК раждания за здравноосигурени дами е 55 на 100 през 2021 година, 53 на 100 през 2022 година и 55 на 100 през 2023 година
Значително по-рядко се пристъпва към цезарово сечение при здравнонеосигурените дами, като техният условен дял към общо ражданията от здравнонеосигурени лица е 27 на 100 за 2021 година и 2022 година, и 28 на 100 през 2023 година
Високият % на ражданията с цезарово сечение в България може да се обвърже с високите стойности на индикатора за перинатална смъртност в страната, което демонстрира нужда за осъществяване на ефикасни осведомителни и просветителни акции измежду популацията и за положителни практики измежду медицинските експерти, с цел да се приключи отрицателната наклонност.
Ранните и късните раждания се отразяват отрицателно и върху коефициента на мъртворажданията за страната, който се задържа на релативно високо равнище от 5.67 на хиляда живородени през 2022 година
Най-голям е броят и делът на абортите във възрастовата група над 30 година – близо 10 хиляди, което съставлява 53 на 100 от всички осъществени аборти през 2022 година От тях близо 7 хиляди са лечебни аборти и към 3 хиляди са спонтанни. На лица до 15 годишна възраст са осъществени 100 аборта.
Новородени недоносени
Недоносеността е в тясна връзка с качеството на акушеро-гинекологичната помощ, от една страна, а от друга – с равнището на здравни знания и отговорност измежду самите бременни дами. За интервала 2014 – 2022 година се следи позитивна наклонност за понижаване на броя на новородените недоносени деца - от 6 340 през 2014 година на 5 258 през 2022 година, като в същото време понижава броят на недоносените мъртвородени от 353 на 216. Факторите, които оказват въздействие върху индикатора, са качеството и обсегът на грижите в здравната система, съществуването и развиването на неонатологична помощ, съществуването на високо квалифицирани и опитни здравни служащи.
Недосените деца са рискова група, предразположени са към здравословни проблеми, свързани с развиването, слуха, зрението, придвижването, ученето и държанието. Данни по отношение на заболеваемостта и късните затруднения при тази група новородени не се събира и проучва. Не се наблюдава и броят на недоносените деца, нуждаещи се от рехабилитация и други здравни грижи.
Ежегодно недоносените новородени са към 9 на 100 от живородените.
Майчина смъртност
Съгласно Целите за стабилно развиване на Организация на обединените нации, Цел 3.1., до 2030 година коефициентът на майчина смъртност в международен мащаб би трябвало да е по-малко от 70 на 100 000 живородени деца. България е постигнала този знак, като през 2022 година е регистрирана 12,4, само че коефициентът е към момента по-висок в съпоставяне със междинната стойност за Европейски Съюз, която през 2020г. е 6,35.
Сметната палата е дала 9 рекомендации на министъра на опазването на здравето, които да бъдат изпълнени до края на май 2025 г.
Очертават се ясно нерешени проблеми за приемане на съответни здравни грижи от всички бременни, без значение от здравноосигурителния им статус, както и осъществяването на пренатална диагностика (процедури, които разрешават да се сложи диагноза за увреждане на плода още по време на вътреутробното развитие). Ограниченият обсег на неонаталния скрининг (тестване на новороденото за набор от болести преди да се появят симптоми) има отрицателно въздействие върху своевременното разкриване на съответната болест в доста ранен стадий от живота, с цел да може да се предотвратят затрудненията.
Необходима е по-ефективна грижа за бременните и децата, реализиране на първичната предварителна защита още след раждането и при развъждането на децата, дружно с ефикасна вторична профилактика и лекуване след появяването на заболяване, с цел да се понижи детската и майчина смъртност до по-ниски равнища.
За реализацията на избраните пет съществени целта на Националната стратегия за на майчиното и детско здраве 2021 – 2030 година, в признатия План за деяние 2021 – 2023 година са включени общо 70 действия за 17 ограничения. Като виновни институции са избрани Националният център по публично здраве и разбори (НЦОЗА), Регионалните здравни инспекции (РЗИ), Центърът за сложно обслужване на деца с увреждания и хронични болести (ЦКОДУХЗ) и лечебни заведения с разкрити Здравно-консултативни центрове за майчино и детско здраве (ЗКЦ).
Планирани са действия с разнообразни начинания и задължения на посочените виновни институции, само че едвам през 2023 година от министъра на опазването на здравето са издадени заповеди за възлагане за осъществяване на 9 действия по националната стратегия.
От регистрираното мъчно може да се получи визия за цялостното осъществяване по ограниченията по Приоритет 1 „ Промоция на здраве, в това число в региона на репродуктивното здраве, фамилното обмисляне и детското здраве “. Липсва информация каква територия в страната е покрита, към кои сегменти от целевата група са ориентирани ограниченията, както и оценка за тяхната успеваемост. Липсва информационна тактика.
В годишните разбори, направени от НЦОЗА, липсва разбор на въздействието на подхванатите дейности по националната стратегия - на аргументите, довели до спад в някои индикатори и растеж на други.
Регионалните здравни инспекции в множеството случаи не разгласяват от време на време материали за осъществените по програмата осведомителни, обучителни, консултативни, медико-социални действия, психически съвещания за бременни, родилки и деца с увреждания и хронични болести. Недостатъчно са разпространявани дейностите по програмата.
Показатели, свързани с майчиното и детското здраве
Снижаването на детската смъртност е главен приоритет на националната здравна политика. С Националната тактика за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа 2030 са избрани стойности по пет основни индикатора, отнасящи се до смъртността на деца в пет възрастови групи, както и целеви стойности за приближаване на националните индикатори до междинните за Европейски Съюз.
Деца от 0 до 1 година
За интервала от 2014 година до 2022 година, детската смъртност понижава от 7,6 на 4,8 на хиляда живородени деца през 2022 година Въпреки това към момента индикаторът се отклонява от междинните стойности за Европейски Съюз от 3,3 на хиляда през 2022 година, като България се подрежда измежду първите места по детска смъртност в Европейски Съюз след Румъния, Словакия и Малта.
По неонаталната детска смъртност (брой на умрелите деца от 1-я до 27-я ден) от 3,1 на хиляда България се приближава до междинните стойности за Европейски Съюз от 2,5 на хиляда през 2021 година
Все още са високи стойностите на коефициента за перинаталната детска смъртност, който за страната е 7,3 на хиляда за 2022 година при 2,5 на хиляда за Европейски Съюз през 2021 г. Високите стойности демонстрират, че изпълняваните действия по Програмата и другите стратегически и програмни документи не са задоволително ефикасни, изключително във връзка с обезпечаване на приемлив обсег на профилактичните прегледи по време на бременността при здравнонеосигурените дами.
През 2021 година осъществените прегледи по време на бременността на здравнонеосигурени дами от АГ експерт съставляват едвам 40 на 100 от всички раждащи здравнонеосигурени дами, а през 2022 година спадат на 37 на 100. През 2023 година те доближават 63 на 100, което демонстрира, че доста тях не са направили нито един профилактичен обзор по време на бременността. Причините за това могат да се търсят в ниското обучение и здравно-социален статус, неналичието на ефикасни осведомителни акции и незадоволителна работа с посредниците, които да насочват бременните към обезпечените от страната медицински грижи за майката и бебето.
Недоносеността също оказва значително въздействие върху равнището на перинаталната детска смъртност, като тя е в тясна връзка с качеството на акушеро-гинекологичната помощ от една страна и от друга – с равнището на здравни и изключително репродуктивните знания и отговорността на самите дами и майки.
Смъртността при децата през първата година след раждането е два пъти по-висока в селата спрямо градовете. Това е директно обвързвано с по-ниското обучение и социално-икономическия статус на преобладаващите обществени групи, живеещи в селата, качеството на живот и достъп до здравна помощ.
Данните демонстрират още, че броят на умрелите деца в интервала след 28-мия ден от раждането до навършване на една година е максимален. Това е знак за съществуването на проблеми с грижата и следенето на здравето и развиването на детето след раждането.
Изводът за незадоволителната грижа за новороденото се постанова и от данните за визитите за реализиране на здравни грижи за новородено до 14 дни след изписване от лечебното заведение. През 2021 година не са регистрирани и заплатени домашни визити от общопрактикуващите лекари за реализиране на грижи за новороденото. През 2022 година към Националния рамков контракт за медицински действия 2020-2022 година е включен пакет „ Здравни грижи, реализирани в дома от медицински сестри, акушерки или лекарски асистенти “, като са регистрирани и заплатени едвам единствено 81 бр. визити, а през 2023 година – 168 броя.
Намаляващият брой на общопрактикуващите лекари (ОПЛ) и тяхното неравномерно териториално систематизиране, съществуването на незаети лекарски практики в дребни и отдалечени обитаеми места и в кварталите с малцинствено население все още не намира съответно решение. Това демонстрира нужда от търсене на други решения, в това число финансиране на мобилни педиатрични, акушер-гинекологични и патронажни грижи в мъчно налични и отдалечени региони.
Отчетените домашни визити от експерти от здравно-консултативни центрове (ЗКЦ) са също най-малък брой като през 2021 година те са едвам 132, а през 2022 година – 146. Извършени са в 31 ЗКЦ, като междинният брой домашни визити за едно ЗКЦ е 4,7 годишно, а има ЗКЦ, които не са направили нито едно посещаване през годината.
Основната причина за умиранията при децата до 1 година са положения, зараждащи през перинаталния интервал. Другите водещи аргументи за детската смъртност са вродените аномалии, деформации и хромозомни аберации, заболявания на дихателната система, заболявания на органите на кръвообращението и външни аргументи за заболеваемост и смъртност. На тези четири класа заболявания се дължат близо 80 на 100 от смъртните случаи при децата под 1-годишна възраст.
Неонаталният скрининг е превантивна здравна процедура, която включва тестване на новороденото скоро след раждането за избран набор от болести преди да се появят признаци. Програмите за неонатален скрининг в обособените държави-членки доста се разграничават. В някои страни като Италия, новородени деца се ревизират за 49 болести, в Германия - за 16, а в България единствено за 3 - фенилкетонурия, вродена надбъбречнокорова хиперплазия и присъщ хипотиреоидизъм. Според членове на Европейския парламент, неналичието на обединен последователен метод основава големи разлики във връзка с типовете заболявания, които се подлагат на скрининг, което води до доста неравноправие за европейските пациенти.
По Националната стратегия за възстановяване на майчиното и детско здраве се финансира само осъществяването на неонатален слухов скриниг, който е въведен от 2015 г. за ранно разкриване на деца, родени с повреден слух и своевременна намеса. Предвид постигнатия обсег - близо 90 на 100 от новородените и продължителността на използване, е уместно да се разиска включването на скрининга към пакета от здравни действия, предоставян от НЗОК, а Програмата да се ангажира с включване и тестване на нови скринингови стратегии.
С оферти план от Министерство на здравеопазването за изменение и допълнение на Наредба № 26 от 2007 г., оповестен за публично разискване със период 18.04.2024 година, се планува да се прави скрининг при новородени и за съществуване на муковисцидоза, спинална мускулна недоразвитост и тежки комбинирани имунни дефицити. Нормативните промени се чака да влязат в действие през второто полугодие на годината, което следва да се отрази и върху възстановяване на индикаторите за детска смъртност.
Деца до 18 години
Причина, която отбелязва двойно повишаване за смъртността при децата до 18 години по отношение на 2014 година, са признаци, признаци и отклонения от нормата, открити при проучвания, които могат да се отнасят до сърдечно-съдовата, дихателната, храносмилателната и други системи в организма. Други аргументи за смъртност в тази възрастова група, които демонстрират повишаване са новообразуванията, на които се дължат 12 на 100 от смъртните случаи. Болестите на нервната система са с дял от 10 на 100. Намалява делът на заболяванията на дихателната система и делът на заболяванията кръвообращението.
България е измежду страните в Европейски Съюз с най-ниско равнище на профилактика и предварителна защита на болесттите и надлежно най-високи равнища на заболеваемост и смъртност от болести, предотвратими с добра профилактика или лекуване. Тази констатация е изцяло използвана и към децата.
За навреме разкриване и понижаване на смъртността при децата във всички възрастови групи от значително значение е провеждането на постоянни и качествени профилактични прегледи, което не е реализирано. Данни за регистрираните профилактични прегледи демонстрират, че във всички възрастови групи действителните са под плануваните годишно - във възрастта от 0 до 1 година са приблизително малко над 9 за едно лице при планувани 13 прегледа годишно. При деца от 1 до 2 години, са към 2,8 за едно лице при планувани най-малко 4 прегледа годишно. При деца от 2 до 7 и от 7 до 18 години също е под плануваните профилактични прегледи.
Раждания и аборти
Коефициентът на раждаемост в България, както и в Европейски Съюз, демонстрира трайна наклонност за понижаване - от 9,4 през 2014 на 8,8 през 2022 година Изключение прави интервалът от 2020 до 2022 г., когато имаме повишаване на коефициента от 8,5 до 8,8.
Влияние върху раждаемостта оказват проблемите, свързани с намаляването на броя на дамите във фертилна възраст – от 1,58 млн. през 2014 година на 1,28 млн. през 2022 година
Друг фактор е отсроченото във времето раждане, безплодието, както и абортите. Данните демонстрират трайно понижаване на ражданията във възрастта сред 20-29 година и увеличение на ражданията във възрастта след 30 година, като междинната възраст на дамите при раждане на първо дете нараства – от 26,7 години за 2014 година на 27,6 години през 2022 година
Все още броят на родилките до 20 година е висок, следят се раждания във възрастта под 15 година През 2022 година те са 248, от които 8 случая - с второ раждане и 1 случай с трето раждане.
Данните демонстрират доста висок дял на ражданията с цезарово сечение за здравноосигурените дами, без значение от подхванатите дейности за стимулиране на естественото раждане посредством повишение на цената на клиничната пътека. Относителният им дял към общо регистрираните и заплатени от НЗОК раждания за здравноосигурени дами е 55 на 100 през 2021 година, 53 на 100 през 2022 година и 55 на 100 през 2023 година
Значително по-рядко се пристъпва към цезарово сечение при здравнонеосигурените дами, като техният условен дял към общо ражданията от здравнонеосигурени лица е 27 на 100 за 2021 година и 2022 година, и 28 на 100 през 2023 година
Високият % на ражданията с цезарово сечение в България може да се обвърже с високите стойности на индикатора за перинатална смъртност в страната, което демонстрира нужда за осъществяване на ефикасни осведомителни и просветителни акции измежду популацията и за положителни практики измежду медицинските експерти, с цел да се приключи отрицателната наклонност.
Ранните и късните раждания се отразяват отрицателно и върху коефициента на мъртворажданията за страната, който се задържа на релативно високо равнище от 5.67 на хиляда живородени през 2022 година
Най-голям е броят и делът на абортите във възрастовата група над 30 година – близо 10 хиляди, което съставлява 53 на 100 от всички осъществени аборти през 2022 година От тях близо 7 хиляди са лечебни аборти и към 3 хиляди са спонтанни. На лица до 15 годишна възраст са осъществени 100 аборта.
Новородени недоносени
Недоносеността е в тясна връзка с качеството на акушеро-гинекологичната помощ, от една страна, а от друга – с равнището на здравни знания и отговорност измежду самите бременни дами. За интервала 2014 – 2022 година се следи позитивна наклонност за понижаване на броя на новородените недоносени деца - от 6 340 през 2014 година на 5 258 през 2022 година, като в същото време понижава броят на недоносените мъртвородени от 353 на 216. Факторите, които оказват въздействие върху индикатора, са качеството и обсегът на грижите в здравната система, съществуването и развиването на неонатологична помощ, съществуването на високо квалифицирани и опитни здравни служащи.
Недосените деца са рискова група, предразположени са към здравословни проблеми, свързани с развиването, слуха, зрението, придвижването, ученето и държанието. Данни по отношение на заболеваемостта и късните затруднения при тази група новородени не се събира и проучва. Не се наблюдава и броят на недоносените деца, нуждаещи се от рехабилитация и други здравни грижи.
Ежегодно недоносените новородени са към 9 на 100 от живородените.
Майчина смъртност
Съгласно Целите за стабилно развиване на Организация на обединените нации, Цел 3.1., до 2030 година коефициентът на майчина смъртност в международен мащаб би трябвало да е по-малко от 70 на 100 000 живородени деца. България е постигнала този знак, като през 2022 година е регистрирана 12,4, само че коефициентът е към момента по-висок в съпоставяне със междинната стойност за Европейски Съюз, която през 2020г. е 6,35.
Сметната палата е дала 9 рекомендации на министъра на опазването на здравето, които да бъдат изпълнени до края на май 2025 г.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ