По нашите земи вярвали не само в църквата, а в

По нашите земи вярвали освен в църквата, а в свръхестествените сили, измежду които има и тъмни – караконджули, кикимори и други

 

Вероятно заради тази причина обичайните зимни празници са наситени с гадания, обреди, вкусни трапези.

 

Ето и кои са най-старите български празници, с които зимата се настанява измежду нас:

 

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

На Коледа 25 декември цялото семейство се събира на трапезата, с цел да показа вечеря с доста радостния, пожелания за здраве, благополучие, триумфи и благодат.

В остарели времена подготовката за празника започвала няколко дни преди този момент. Жените подготвяли обредни хлябове и ястия, а децата украсявали домовете. Мъжете пък били натоварени със задачата да обезпечат бъдника, който да гори в огнището през цялата коледна нощ.

 

СТЕФАНОВДЕН

Православната черква празнува празника на третия ден от Коледа. Св. Стефан е един от седемте възпитаници на Исус Христос. Смята се, че денят на светията е последният християнски празник през годината. Дедите ни вярвали, че с него се затваря кръгът на остарялата година. По традиция младото семейство посещава кумовете, кръстниците или родителите си. подготвя се свинско с кисело зеле или баница с месо.

 

ВАСИЛЬОВ ДЕН

За обредната софра на първия ден от Новата година, прочут под разнообразни имена в другите краища на страната се приготвят блажни ястия. Първият залък от погачата момите и ергените поставят под възглавницата си, с цел да сънуват бъдещия/та си съпруг/а. На този ден сурвакари обикалят къщите.

 

ЙОРДАНОВДЕН

На този ден на всички места в страната се прави ритуалното мятане на кръста във водоем. Този, който го извади ще е здрав и благополучен през цялата година. Вярваният гласят, че в случай че времето в този ден е студено и изсъхнало, годината ще е добра и плодородна. Ако пък кръстът замръзне във водата, годината ще е и плодородна.

На този ден се замесват три обредни хляба с остатъка от светената вода от предходната година. Те се разделят за дома, за гостите и дружно с бутилка вино, оставена пред вратата – за минувачите.

 

ИВАНОВДЕН

На този празник по традиция на трапезата би трябвало да има ошав, жито, боб, баница, кървавица, свински ребра със зеле и други

Денят се смята за ново начало след така наречен мръсни дни. Обичаят повелява кумовете или деверът да къпят с вода младоженците, сключили брак през миналата година. Младото семейство би трябвало да посрещне гостите си и да занесе вино, месо и кравай на кума.

 

БАБИН ДЕН

Този ден е в чест на бабата акушерка в селото. Според традицията се правят три съществени обичая, свързани с раждането на живот – къпане на дребните деца от бабата, ущокението на младите булки в дома на бабата и къпане на бабата (влечугане).

Всички дами са нагиздени и накичени с върви с червени чушки и вълна, пеят песни с *ротични претекстове. На празника НЕ се позволяват мъже.

 

АНТОНОВДЕН

Този празник се отбелязва като страж от заболяванията. Жените не предат, не плетат, не варят фасул и леща, с цел да не разсърдят шарката, чумата и синята пъпка. Специално омесените содени питки се раздават на близки и съседи за здраве. Една от тях се оставя в тавата за чумата.

 

АТАНАСОВДЕН

Отбелязва се паметта на Св. Атанас, който доминира над зимните студове и е настойник на домашните животни. Именно той прогонва зимата, откакто отишъл на бял кон в планината и се провикнал „ Иди си, зимо, идвай лято! “.

Източник: Уикенд