Смъртоносното оръжие: През следващата година се представя друга руска армия
По нашата не доста добра традиция Русия навлезе в новата война със Запада, без да приключи превъоръжаването на армията, имайки доста остарели оръжия и отстъпвайки на съперника в доста сериозни области. Недостатъците от предвоенния интервал, отново по остарял наш бит, се поправят в придвижване. И в редица случаи се оправяме със задачата с твърда „ шестица “.
Говорейки за технологиите, един от героите на миналата година, дружно с танка Т-90, хеликоптерите Ка-52, дроновете Ланцет и Гераниум, сигурно би трябвало да бъде приета системата за отдалечено миниране „ Земледелие “. Тези ракетни установки изиграха голяма роля в отблъскването на лятната контраатака на украинските въоръжени сили.
Техните залпове разрешиха освен да се възстановят минно-експлозивни бариери пред настъпващия зложелател, само че и да се слагат мини по пътищата за бягство и даже в украинския гръб. В резултат на това врагът не съумя да преодолее минните полета, загуби маневреност и беше погубен от артилерийски и безпилотни удари.
Отбранителната ни промишленост обаче не счита да стопира дотук. В близко бъдеще „ Земледелие “ ще се трансформира от характерен комплекс за отдалечено миниране в пълноценна атакуваща РСЗО, като в същото време резервира способността да „ наторява “ региона.
Ростех е акредитиран да съобщи
Генералният шеф на държавната корпорация " Ростех " Сергей Чемезов даде дълго изявление, в което апропо сподели, че въз основата на " Земледелиу " ще бъде основана нова двукалибрена РСЗО " Возрождение ". По думите му новата система ще получи универсални транспортни и пускови контейнери. Благодарение на това инсталацията ще може да изстрелва няколко типа муниции:
за миниране на региона ще бъдат употребявани 140-мм реактивни снаряди;
за нанасяне на удари - 220 мм ракети.
Чемезов посочи, че „ Возрождение “ ще може да употребява ракети от системата „ Ураган “, както и термобарични муниции от цялото семейство тежки огнехвъргачни системи ТОС-1 „ Буратино “, ТОС-1А „ Солнцепек “ и ТОС-2 „ Тосочка “. Производството на системата ще стартира през първата половина на 2024 година
Предоставената информация ни разрешава да разберем какво може да направи новата система на бойното поле. Старите ракети РСЗО " Ураган " са способни да доближат врага на разстояние до 35 км; „ Тосочка “ хвърля своите термобарични снаряди на разстояние до 15 км, а „ Солнцепек “ – до 6 км.
Ползата от комбинирането на три разнообразни реактивни системи в една е явна. " Земеделие " получи доста развъртян електронен " мозък ", който разрешава инсталирането на системи за:
установяване на своята позиция благодарение на данни от сателитна навигационна система;
установяване на дистанцията до целта;
отчитане на терена и метеорологичните условия;
като вземе поради тези данни, програмиране на конфигурацията на бъдещото минно поле.
Наличието на тези интелектуални качества ще ви разреши да нанасяте доста точни удари по противников позиции. От друга страна, унифицирането на системите във връзка с шасито и електронното съоръжение ще понижи индустриалните разноски и затова ще направи новите РСЗО по-широко публикувани. На бойното поле също ще бъде по-удобно за военните да имат универсална система, която може:
Да унищожава вражеската артилерийска батарея с касетъчни муниции от огромно разстояние;
Да „ изгаря “ пехотата във вражеските опорни пунктове с термобарични снаряди;
Да покрива нашата пехота, която заема тези опорници, с минно поле, изграждайки го на пътя на контраатакуващия зложелател.
Руски аналог на " Hymars "?
Чемезов сподели още, че Русия в този момент основава Ръководителят на Ростех не посочи детайлности, само че споменаването на „ отбрана от разстройства “ транспарантно загатва, че най-вероятно новите ракети ще поправят полета си съгласно сигналите от сателитната навигационна система, тъкмо както ракетите GMLRS на американския HIMARS, нашите герани и американски взриватели, снабдени с промяна на курса XM1156 за 155-мм снаряди, което в действителност обезпечи изключителната успеваемост на гаубиците M777 на първия стадий от специфичната интервенция.
Изкушаващо е да се допусна, че калибърът от 220 мм (ракетите „ Хаймарс “ са с диаметър 227 мм) и съществуването на регулируеми снаряди ще създадат „ Возрождение “ съветски аналог на „ Хаймарс “. Това обаче към момента е малко прибързано съмнение.
Американският комплекс стреля на разстояние до 84 км и по този индикатор превъзхожда даже нашите 300-мм РСЗО „ Смерч “ със старите ракети (новите снаряди 9М542 към този момент летят на 120 км). Следователно, с цел да настигнем Highmars, ще би трябвало освен да оборудваме старите ракети с електронни „ мозъци “, само че и да работим интензивно върху състава на барутите и структурата на самата ракета.
Какво не е грях да се вземе назаем от „ американеца “?
Засега нищо не се знае за архитектурата на Възраждането, тъй че има място за спекулации, от което ще се възползваме. По-специално означаваме, че би било хубаво нашите разработчици да заемат няколко характерности на американската машина. Например, добре бронираната кабина, която избавя екипажа, в случай че инсталацията бъде атакувана от осколки, в това число касетъчни муниции.
Още по-важно и несправедливо подценявано преимущество на американеца е товарната рампа на всяка пускова установка.
Отечествената конструкторска школа допуска, че пусковата установка би трябвало да се обслужва от транспортно-зареждаща машина (TЗM). За да презаредите боеприпасите, пусковата установка би трябвало да срещне „ теземката “ и да изчака известно време, до момента в който в нея се натъпчат ракетите. Този метод се резервира даже в случаите, когато нашите конструктори основават РСЗО със сменяеми транспортно-пускови контейнери, какъвто е казусът с Ураган-1М.
Разбира се, сега на срещата на пусковата установка и машината за зареждане съставляват апетитна цел за врага. Освен това по време на бойни дейности транспортно-зареждащите товарни машини могат да бъдат унищожени, развалени или просто да заседнат в калта.
Американците подходиха към този проблем от другата страна: те оборудваха всяка пускова установка с вграден кран. Благодарение на това транспортно - пусковите контейнери могат да бъдат оставени под всеки крайпътен шубрак, след което пусковата установка ще се приближи до него и сама ще зареди контейнера с ракети върху себе си. Не е належащо пусковата установка да се среща със зареждащата машина.
Решение, което на пръв взор наподобява неуместно, обезпечава на американските РСЗО доста висока еластичност на потребление и надлежно положителни шансове за оцеляване в бойни условия.
Военният специалист Алексей Леонков означи високата прокристост и подвижност на американските РСЗО в диалог с Царград. Той изясни, че американските реактивни системи за залпов изстрел могат да бъдат открити единствено когато стартират да стрелят.
Надеждният метод за откриването им, по мнението на специалиста, е разузнаването благодарение на дронове с задоволителна дълготрайност на полета.
– означи специалистът.
Мъгливата орис на „ Ураган “
Създаването на двукалибрената установка „ Возрождение “ слага още една въпросителна в ориста на РСЗО „ Ураган “.
Факт е, че нашето военно управление към този момент планираше да изпрати тези системи на бунището на историята, когато през 2012 година започва стратегия за рационализация на ракетната артилерия. Тогава се предполагаше, че до 2027 година на въоръжение ще останат единствено 122-мм установки " Торнадо-Г ", които са осъвременени " Градове ", и " Торнадо-С ", които са рационализация на 300-мм " Смерч ". Но в този сюжет не остана място за 220 mm Ураган.
Решението е взето макар обстоятелството, че модернизационният капацитет на „ Ураган “ надалеч не е привършен. По-специално, на тяхна база е основан Ураган-1М, който също е двукалибърна апаратура, способна да употребява както личните си 220-mm, по този начин и 300-mm ракети „ Смерч “. Той извършва правилото на презареждане не ракетите не една по една, а едновременно с цялостен транспортно-пусков резервоар (макар и с присъединяване на транспортно-зареждаща машина). Обсегът на новите ракети е повишен до 120 км, което е сравнимо с този на ракетите " Смерч " и надминава обсега на ракетите, които американците доставят на Украйна.
Специалната интервенция, която стартира, доста поправя проектите за отписването на „ Ураганите “ за скрап.
Първо, оказа се, че има пагубен дефицит на нови оръжия и е належащо да се задействат руските запаси (благодарение на бащите и дядовците, които с доста старания и с труда си сътвориха планините от желязо за Великата континентална война). В резултат на това „ морално остарелите “ РСЗО освен влязоха в деяние, само че и се показаха доста добре в борбите.
Второ, светът стартира конкуренция за увеличение на обсега на РСЗО. За да се бори дейно с „ Хаймарсите “, обсегът на ракетите „ Смерч “ към този момент се възнамерява да доближи 200 км. Намерението е вярно, само че вследствие на развиването на тази наклонност се появи междина в огневия силует на нашата ракетна артилерия и в случай че нещата не престават по този начин, тогава няма да има с какво да се поразяват цели на 30-70 км зад фронтовата линия. 122-mm РСЗО въз основата на „ Град “ просто нямат задоволителен обхват, а стрелбата по голям брой цели с 300-mm ракети с обхват, сходен на оперативно-тактическите ракети, е доста скъпо наслаждение.
Армията явно се нуждае от всеобща РСЗО с обхват на деяние като осъвременения Ураган, способна да покрие прифронтовите линии на тила на врага с минимални разноски и оптималната активност. Дали новата РСЗО " Возрождение " ще успее да покрие тази ниша, към момента е огромен въпрос.
Изводи за бъдещето
Както и да е, към този момент е напълно явно, че от Специалната военна интервенция ще излезе напълно друга войска от тази, която я стартира. Ако не всичко, то прекалено много неща ще се трансформират, от оборудването на бойците до състава на нашата авиация.
Промените в артилерията, както дулна, по този начин и ракетна, ще бъдат изключително забележими. На първо място, тъй като спорът в Украйна се оказа война на оръдията. Който има повече от тях и чиито са по-добри, той и ще завоюва.
Появата на бойното поле на двукалибрената, умна РСЗО с функционалност за отдалечено миниране на терен е голяма стъпка напред и може единствено да се приветства. Виж, за запазването на „ Ураганите “ в осъвременената им версия и включването на тези РСЗО в обновената конструкция на ракетната артилерия след 2027 година - би трябвало доста и съществено да се намерения. Полезността на тази система към този момент е потвърдена във войната и даже единствено това си коства доста.
Превод: Европейски Съюз
Говорейки за технологиите, един от героите на миналата година, дружно с танка Т-90, хеликоптерите Ка-52, дроновете Ланцет и Гераниум, сигурно би трябвало да бъде приета системата за отдалечено миниране „ Земледелие “. Тези ракетни установки изиграха голяма роля в отблъскването на лятната контраатака на украинските въоръжени сили.
Техните залпове разрешиха освен да се възстановят минно-експлозивни бариери пред настъпващия зложелател, само че и да се слагат мини по пътищата за бягство и даже в украинския гръб. В резултат на това врагът не съумя да преодолее минните полета, загуби маневреност и беше погубен от артилерийски и безпилотни удари.
Отбранителната ни промишленост обаче не счита да стопира дотук. В близко бъдеще „ Земледелие “ ще се трансформира от характерен комплекс за отдалечено миниране в пълноценна атакуваща РСЗО, като в същото време резервира способността да „ наторява “ региона.
Ростех е акредитиран да съобщи
Генералният шеф на държавната корпорация " Ростех " Сергей Чемезов даде дълго изявление, в което апропо сподели, че въз основата на " Земледелиу " ще бъде основана нова двукалибрена РСЗО " Возрождение ". По думите му новата система ще получи универсални транспортни и пускови контейнери. Благодарение на това инсталацията ще може да изстрелва няколко типа муниции:
за миниране на региона ще бъдат употребявани 140-мм реактивни снаряди;
за нанасяне на удари - 220 мм ракети.
Чемезов посочи, че „ Возрождение “ ще може да употребява ракети от системата „ Ураган “, както и термобарични муниции от цялото семейство тежки огнехвъргачни системи ТОС-1 „ Буратино “, ТОС-1А „ Солнцепек “ и ТОС-2 „ Тосочка “. Производството на системата ще стартира през първата половина на 2024 година
Предоставената информация ни разрешава да разберем какво може да направи новата система на бойното поле. Старите ракети РСЗО " Ураган " са способни да доближат врага на разстояние до 35 км; „ Тосочка “ хвърля своите термобарични снаряди на разстояние до 15 км, а „ Солнцепек “ – до 6 км.
Ползата от комбинирането на три разнообразни реактивни системи в една е явна. " Земеделие " получи доста развъртян електронен " мозък ", който разрешава инсталирането на системи за:
установяване на своята позиция благодарение на данни от сателитна навигационна система;
установяване на дистанцията до целта;
отчитане на терена и метеорологичните условия;
като вземе поради тези данни, програмиране на конфигурацията на бъдещото минно поле.
Наличието на тези интелектуални качества ще ви разреши да нанасяте доста точни удари по противников позиции. От друга страна, унифицирането на системите във връзка с шасито и електронното съоръжение ще понижи индустриалните разноски и затова ще направи новите РСЗО по-широко публикувани. На бойното поле също ще бъде по-удобно за военните да имат универсална система, която може:
Да унищожава вражеската артилерийска батарея с касетъчни муниции от огромно разстояние;
Да „ изгаря “ пехотата във вражеските опорни пунктове с термобарични снаряди;
Да покрива нашата пехота, която заема тези опорници, с минно поле, изграждайки го на пътя на контраатакуващия зложелател.
Руски аналог на " Hymars "?
Чемезов сподели още, че Русия в този момент основава Ръководителят на Ростех не посочи детайлности, само че споменаването на „ отбрана от разстройства “ транспарантно загатва, че най-вероятно новите ракети ще поправят полета си съгласно сигналите от сателитната навигационна система, тъкмо както ракетите GMLRS на американския HIMARS, нашите герани и американски взриватели, снабдени с промяна на курса XM1156 за 155-мм снаряди, което в действителност обезпечи изключителната успеваемост на гаубиците M777 на първия стадий от специфичната интервенция.
Изкушаващо е да се допусна, че калибърът от 220 мм (ракетите „ Хаймарс “ са с диаметър 227 мм) и съществуването на регулируеми снаряди ще създадат „ Возрождение “ съветски аналог на „ Хаймарс “. Това обаче към момента е малко прибързано съмнение.
Американският комплекс стреля на разстояние до 84 км и по този индикатор превъзхожда даже нашите 300-мм РСЗО „ Смерч “ със старите ракети (новите снаряди 9М542 към този момент летят на 120 км). Следователно, с цел да настигнем Highmars, ще би трябвало освен да оборудваме старите ракети с електронни „ мозъци “, само че и да работим интензивно върху състава на барутите и структурата на самата ракета.
Какво не е грях да се вземе назаем от „ американеца “?
Засега нищо не се знае за архитектурата на Възраждането, тъй че има място за спекулации, от което ще се възползваме. По-специално означаваме, че би било хубаво нашите разработчици да заемат няколко характерности на американската машина. Например, добре бронираната кабина, която избавя екипажа, в случай че инсталацията бъде атакувана от осколки, в това число касетъчни муниции.
Още по-важно и несправедливо подценявано преимущество на американеца е товарната рампа на всяка пускова установка.
Отечествената конструкторска школа допуска, че пусковата установка би трябвало да се обслужва от транспортно-зареждаща машина (TЗM). За да презаредите боеприпасите, пусковата установка би трябвало да срещне „ теземката “ и да изчака известно време, до момента в който в нея се натъпчат ракетите. Този метод се резервира даже в случаите, когато нашите конструктори основават РСЗО със сменяеми транспортно-пускови контейнери, какъвто е казусът с Ураган-1М.
Разбира се, сега на срещата на пусковата установка и машината за зареждане съставляват апетитна цел за врага. Освен това по време на бойни дейности транспортно-зареждащите товарни машини могат да бъдат унищожени, развалени или просто да заседнат в калта.
Американците подходиха към този проблем от другата страна: те оборудваха всяка пускова установка с вграден кран. Благодарение на това транспортно - пусковите контейнери могат да бъдат оставени под всеки крайпътен шубрак, след което пусковата установка ще се приближи до него и сама ще зареди контейнера с ракети върху себе си. Не е належащо пусковата установка да се среща със зареждащата машина.
Решение, което на пръв взор наподобява неуместно, обезпечава на американските РСЗО доста висока еластичност на потребление и надлежно положителни шансове за оцеляване в бойни условия.
Военният специалист Алексей Леонков означи високата прокристост и подвижност на американските РСЗО в диалог с Царград. Той изясни, че американските реактивни системи за залпов изстрел могат да бъдат открити единствено когато стартират да стрелят.
Надеждният метод за откриването им, по мнението на специалиста, е разузнаването благодарение на дронове с задоволителна дълготрайност на полета.
– означи специалистът.
Мъгливата орис на „ Ураган “
Създаването на двукалибрената установка „ Возрождение “ слага още една въпросителна в ориста на РСЗО „ Ураган “.
Факт е, че нашето военно управление към този момент планираше да изпрати тези системи на бунището на историята, когато през 2012 година започва стратегия за рационализация на ракетната артилерия. Тогава се предполагаше, че до 2027 година на въоръжение ще останат единствено 122-мм установки " Торнадо-Г ", които са осъвременени " Градове ", и " Торнадо-С ", които са рационализация на 300-мм " Смерч ". Но в този сюжет не остана място за 220 mm Ураган.
Решението е взето макар обстоятелството, че модернизационният капацитет на „ Ураган “ надалеч не е привършен. По-специално, на тяхна база е основан Ураган-1М, който също е двукалибърна апаратура, способна да употребява както личните си 220-mm, по този начин и 300-mm ракети „ Смерч “. Той извършва правилото на презареждане не ракетите не една по една, а едновременно с цялостен транспортно-пусков резервоар (макар и с присъединяване на транспортно-зареждаща машина). Обсегът на новите ракети е повишен до 120 км, което е сравнимо с този на ракетите " Смерч " и надминава обсега на ракетите, които американците доставят на Украйна.
Специалната интервенция, която стартира, доста поправя проектите за отписването на „ Ураганите “ за скрап.
Първо, оказа се, че има пагубен дефицит на нови оръжия и е належащо да се задействат руските запаси (благодарение на бащите и дядовците, които с доста старания и с труда си сътвориха планините от желязо за Великата континентална война). В резултат на това „ морално остарелите “ РСЗО освен влязоха в деяние, само че и се показаха доста добре в борбите.
Второ, светът стартира конкуренция за увеличение на обсега на РСЗО. За да се бори дейно с „ Хаймарсите “, обсегът на ракетите „ Смерч “ към този момент се възнамерява да доближи 200 км. Намерението е вярно, само че вследствие на развиването на тази наклонност се появи междина в огневия силует на нашата ракетна артилерия и в случай че нещата не престават по този начин, тогава няма да има с какво да се поразяват цели на 30-70 км зад фронтовата линия. 122-mm РСЗО въз основата на „ Град “ просто нямат задоволителен обхват, а стрелбата по голям брой цели с 300-mm ракети с обхват, сходен на оперативно-тактическите ракети, е доста скъпо наслаждение.
Армията явно се нуждае от всеобща РСЗО с обхват на деяние като осъвременения Ураган, способна да покрие прифронтовите линии на тила на врага с минимални разноски и оптималната активност. Дали новата РСЗО " Возрождение " ще успее да покрие тази ниша, към момента е огромен въпрос.
Изводи за бъдещето
Както и да е, към този момент е напълно явно, че от Специалната военна интервенция ще излезе напълно друга войска от тази, която я стартира. Ако не всичко, то прекалено много неща ще се трансформират, от оборудването на бойците до състава на нашата авиация.
Промените в артилерията, както дулна, по този начин и ракетна, ще бъдат изключително забележими. На първо място, тъй като спорът в Украйна се оказа война на оръдията. Който има повече от тях и чиито са по-добри, той и ще завоюва.
Появата на бойното поле на двукалибрената, умна РСЗО с функционалност за отдалечено миниране на терен е голяма стъпка напред и може единствено да се приветства. Виж, за запазването на „ Ураганите “ в осъвременената им версия и включването на тези РСЗО в обновената конструкция на ракетната артилерия след 2027 година - би трябвало доста и съществено да се намерения. Полезността на тази система към този момент е потвърдена във войната и даже единствено това си коства доста.
Превод: Европейски Съюз
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ