По-мътна, по-силна и по-слабо газирана – такава бира са пили

По-мътна, по-силна и по-слабо газирана – такава бира са пили преди век феновете на пивото у нас, изясни пред „ Труд “ Цвета Гюрова, един от водещите инженер-технолози в родната пивоварна промишленост. Тя взе присъединяване в старта на първата Национална бирена академия. Инициативата на Съюза на пивоварите в България ще даде опция на публицисти и биролюбители да посетят някои от водещите пивоварни у нас и да се допрян от близко до комплицираните и прецизни процеси, през които минават натуралните съставки на пивото преди да стигнат до халбата.
Прадедите ни са консумирали питие, сходно на усет със актуалните крафт бири, споделя технологът Цвета Гюрова
„ Няма огромна разлика сред бирата, която пием през днешния ден, и тази, която са пили прадедите ни преди един век. Традициите са се запазили, само че индустриалният цикъл е доста осъвременен в наши дни. Контролът на водата и другите съставки през днешния ден е доста по-голям. Те идват със документ за качество и физико-химични разбори “, изясни Гюрова. Бирата преди 100 години въпреки всичко е била с по-различен усет, тъй като и желанията на консуматорите са били по-различни – била е с по-високо алкохолно наличие и по-изразен мирис на хмел, означи експертът. По думите й, прадедите ни са консумирали питие, сходно на усет със актуалните крафт бири, създавани от фенове в микропивоварни. „ Те оферират доста по-охмелена бира, по-горчива и по-тъмна. Със сигурност преди век бирата е била по-мътна и не по този начин добре филтрирана, с тази прозрачност, която има през днешния ден “, сподели Цвета Гюрова. Със сигурност тя не е била и толкоз газирана, тъй като се е приготвяла в отворени съдове за ферментация, до момента в който през днешния ден това става в херметизирани под налягане съоръжения. Така въглеродният двуокис, който се отделя при ферментацията от маята остава в течността и се свързва с нея. Получава се естествена газировка. Навремето също я е имало, само че е била доста по-слаба, защото CO2 е летлив газ и се отделя елементарно, сподели технологът.

Днес потребителите в международен мащаб от ден на ден се насочват към леките бири, с по слаб хмелов мирис, по-малко горчивите, към по-ниско алкохолните и дори към безалкохолните. Тази наклонност отчетливо се вижда и у нас през последните няколко години. Тя е обвързвана и с желанието за съблюдаване на избрани правила за сигурност – както към себе си, по този начин и по отношение на близките, означават от сектора.

Модерна напоследък е и нефилтрираната бира. Както подсказва названието й, тя не минава развой на дестилация и съдържа микрочастици от хмела, с който е приготвена. Ако не е пастьоризирана, в нея има и квас (живи дрожди), по тази причина я назовават още „ жива “. Жива бира нормално се продава в наливно положение, в пивоварните и някои заведения, които имат лични микроинсталации, тъй като при бутилиране има заплаха микроорганизмите да стартират спонтанна ферментация и бутилката да експлодира от налягането.
В момента с изключение на главните съставки – ечемичен малц и хмел, известност набират и някои спомагателни. Сред тях са пшеницата, която способства за по-приятен и ободрителен усет на напитката. Добавянето на ориз пък дава умерено изсъхнал усет, а царевицата, която съдържа към 70% скорбяла, доста протеини и огромно количество етерично масло, придава мек усет и ослепителен цвят.

Водата също дефинира усета на пивото

Бирата съдържа съвсем 90% вода, тъй че другите източници на вода способстват за локалните усети на пивото. Тя би трябвало да бъде с най-високо качество. Съвременните пивовари правят всекидневен надзор, както на физико-химичния, по този начин и на микро-биологичния й състав, след което тя минава през няколко стадия на дестилация. Особено прецизно се следи наличието на хлор, с цел да е несъмнено, че той няма да окаже въздействие върху ферментацията и усета.