Лейбъристите и премиерът Киър Стармър потъват безвъзвратно заради корупция и лицемерие
По-малко от три месеца след изборния успех на английските лейбъристи и нанасянето на техния водач Киър Страмър в държавната резиденция на „ Даунинг Стрийт 10 “ в Лондон, кабинетът е замесен в рецесия, която може да го смъкна от власт. Това твърди в новия си брой авторитетното сп. „ Икономист “, което сложи министър-председателя на корицата си, заседнал до чатала в нещо като кална вода и жигосан с въвеждащото многозначително заглавие: „ Усещане за поглъщане “,
В пространна публикация изданието прави на пух и прахуляк както премиера, по този начин и неговите министри, обвинявайки ги в корупция и липса на каквато и да било визия за развиването на страната. И без да се церемонят, анализаторите на „ Икономист “ оприличават държавния екип на терминално, неизличимо болен, на който за жалост не му остават доста дни.
Повод за унищожителната рецензия на списанието е сензационното овакантяване на Лейбъристката партия в края на предходната седмица на депутатката от нейните редици - 53-годишната борбена активистка Роузи Дъфийлд. Тя изясни за какво се е стигнало до това най-бързо след изборна победа партийно дизертьорство в политическата история на страната с язвително отворено писмо до Стармър, разгласено от лондонски медии.
„ Злоупотребите, непотизмът и очевидната лакомия са непропорционални, Срамувам се от това, което вие и вашето обграждане направихте, с цел да навредите и унижите нашата партия “, написа Роузи на досегашния си лидер.
След това депутатката напомня развихрилия се скандал с подаръците и услугите, получени през последните месеци, без да бъдат публично оповестени от министър-председателя и неговите най-важни министри - история, която господства от много време политическите полемики в Лондон. Но Роузи Дъфийлд отива по-далеч, защото по-нататък в писмото показва остро неодобрение и от „ жестоките политики “ на държавното управление най-много в обществената сфера.
По-специално става дума за решенията на кабинета да понижи дотациите за отопление на пенсионерите, да резервира въведеното от консерваторите ограничаване обществените помощи за фамилиите да се дават единствено за две деца и други „ Избори - написа „ политическата дезертьорка “ - които свидетелстват за възмутително двуличие и които водят до заключението, че вие, Стармър, не заслужавате купата лейбъристки министър-председател “.
А медиите в Лондон упрекват цялото лейбъристко управление във воденето на „ сладостен живот “ с помощта на прибраните под най-различна форма дарове за над 750 000 евро против разнообразни услуги. И „ Икономист “ акцентира, че казусът провокира обяснимо мощно отвращение в обществото, просто тъй като Лейбъристката партия пристигна на власт, заклеймявайки ширещата се корупция измежду предшествалата я във властта Консервативна партия и с обещания „ да морализират политическия живот “.
Изглежда обаче се е случило противоположното, защото през последните седмици Стармър и неговите министри са били принудени да играят в отбрана пред пороя от разобличаващи ги обвинявания и разкрития. И естествено безмилостните социологически изследвания към този момент демонстрират, че от деня на изборите известността на премиера е спаднала с 50 пункта и в този момент той е още по-нехаресван от неговия предшественикя Риши Сунак.
А рейтингът на Лейбъристите като партия се е снишил под 30%, като сега те са единствено с 5 пункта пред консерваторите, а малко преди изборите през юли бяха съвсем два пъти по-напред.
За „ Икономист “ обаче главната причина за сгромолясването на доверието в Лейбъристката партия на Стармър е неналичието на неин действителен политически план за развиване на Англия. Премиерът и компания били неспособни да посочат удобна за страната посока, за разлика от това, което Маргарет Тачър или Тони Блеър били създали преди време.
И заради тази причина, съгласно „ Икономист “, нараства въздействието на популистката десница на Найджъл Фараж, която на отминалия избор завоюва 14% от гласовете, а към този момент се радва на близо 20% известност.
В пространна публикация изданието прави на пух и прахуляк както премиера, по този начин и неговите министри, обвинявайки ги в корупция и липса на каквато и да било визия за развиването на страната. И без да се церемонят, анализаторите на „ Икономист “ оприличават държавния екип на терминално, неизличимо болен, на който за жалост не му остават доста дни.
Повод за унищожителната рецензия на списанието е сензационното овакантяване на Лейбъристката партия в края на предходната седмица на депутатката от нейните редици - 53-годишната борбена активистка Роузи Дъфийлд. Тя изясни за какво се е стигнало до това най-бързо след изборна победа партийно дизертьорство в политическата история на страната с язвително отворено писмо до Стармър, разгласено от лондонски медии.
„ Злоупотребите, непотизмът и очевидната лакомия са непропорционални, Срамувам се от това, което вие и вашето обграждане направихте, с цел да навредите и унижите нашата партия “, написа Роузи на досегашния си лидер.
След това депутатката напомня развихрилия се скандал с подаръците и услугите, получени през последните месеци, без да бъдат публично оповестени от министър-председателя и неговите най-важни министри - история, която господства от много време политическите полемики в Лондон. Но Роузи Дъфийлд отива по-далеч, защото по-нататък в писмото показва остро неодобрение и от „ жестоките политики “ на държавното управление най-много в обществената сфера.
По-специално става дума за решенията на кабинета да понижи дотациите за отопление на пенсионерите, да резервира въведеното от консерваторите ограничаване обществените помощи за фамилиите да се дават единствено за две деца и други „ Избори - написа „ политическата дезертьорка “ - които свидетелстват за възмутително двуличие и които водят до заключението, че вие, Стармър, не заслужавате купата лейбъристки министър-председател “.
А медиите в Лондон упрекват цялото лейбъристко управление във воденето на „ сладостен живот “ с помощта на прибраните под най-различна форма дарове за над 750 000 евро против разнообразни услуги. И „ Икономист “ акцентира, че казусът провокира обяснимо мощно отвращение в обществото, просто тъй като Лейбъристката партия пристигна на власт, заклеймявайки ширещата се корупция измежду предшествалата я във властта Консервативна партия и с обещания „ да морализират политическия живот “.
Изглежда обаче се е случило противоположното, защото през последните седмици Стармър и неговите министри са били принудени да играят в отбрана пред пороя от разобличаващи ги обвинявания и разкрития. И естествено безмилостните социологически изследвания към този момент демонстрират, че от деня на изборите известността на премиера е спаднала с 50 пункта и в този момент той е още по-нехаресван от неговия предшественикя Риши Сунак.
А рейтингът на Лейбъристите като партия се е снишил под 30%, като сега те са единствено с 5 пункта пред консерваторите, а малко преди изборите през юли бяха съвсем два пъти по-напред.
За „ Икономист “ обаче главната причина за сгромолясването на доверието в Лейбъристката партия на Стармър е неналичието на неин действителен политически план за развиване на Англия. Премиерът и компания били неспособни да посочат удобна за страната посока, за разлика от това, което Маргарет Тачър или Тони Блеър били създали преди време.
И заради тази причина, съгласно „ Икономист “, нараства въздействието на популистката десница на Найджъл Фараж, която на отминалия избор завоюва 14% от гласовете, а към този момент се радва на близо 20% известност.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ