Лекция за културната дипломация изнесе д-р Надежда Джакова, комисарят на българския павилион на Венецианското биенале пред студентите по дипломация и стратегически анализ в УНСС
По-малко от седмица след приключването на юбилейното 60-о издание на Венецианското биенале за изкуства (20 април - 24 ноември 2024 г.) гост-лектор пред компетентност " Дипломация и стратегически разбор " беше доктор Надежда Джакова, комисар на българското присъединяване. Д-р Джакова се срещна с бъдещите магистри по покана на доцент доктор Светла Бонева, декан на факултет " Международна стопанска система и политика ".
Пред студентите тя показа най-важните аспекти на културната дипломация през призмата на статистически данни, съгласно които това издание на Биеналето се подрежда на второ място по посещаемост в над 100-годишната история на Биеналето (първото издание е през 1895 г.).
60-ото издание, отдадено на тематиката „ Stranieri Ovunque - Чужденци Навсякъде ", с куратор Адриано Педроза (Adriano Pedrosa) отбелязва 700 000 продадени билета и 27 966 гости на предпремиерата. Средно дневно към 3 300 гости са разглеждали експозицията и павилионите. Най-големият арт конгрес за модерно изкуство регистрира, че 59% от публиката е била от чужбина и 41% от Италия. Над 190 000 младежи и студенти под 26 години са посетили ревюто, което съставлява 30% от всички гости. Отбелязва се 20% нарастване на визитите от начални учебни заведения, като 35% от посетилите учебни заведения са били от чужбина. Беше маркирано и рекордно присъединяване на уязвими категории, с растеж от 67%.
Данните бяха мотив доктор Джакова да изтъкне: Културата е мощен дипломатически инструмент за определяне на доверие и съдействие сред разнообразни народи и култури. Сред главните преимущества на културната дипломация са подобряването на интернационалните връзки, построяването на прелъстителен облик, насърчаването на туризма и не на последно място - икономическите изгоди, в това число поддръжка в рецесия.
Още по-впечатляващи съгласно доктор Джакова са резултатите на българския павилион. Наша страна има скромна история на участията си, само че павилионът ни събра над 60 000 гости, като в избрани дни посетителите са надвишавали 1300. Регистрирани са 35 интернационалните изявления в едни от най-известните международни медии, както и над 500 в български медии.
Според доктор Джакова българската страна в лицето на Министерство на културата осъзнава, че културната дипломация е инвестиция в дълготрайни връзки сред народите и за това страната ни взе участие към този момент трета година без спиране на Биеналетата за изкуства и архитектура. Като павилионът към този момент е заплатен и за идващото присъединяване през 2026 година. Първото присъединяване на България е било през 1910 година. Страната ни е взела участие епизодично, като тази година е 11-ото ни показване и най-успешно до в този момент, съгласно интернационалната рецензия.
Специално внимание беше отделено на просветителните действия и турове и на плана Biennale Sessions, отдаден на университети, академии за изящни изкуства и образователни заведения по образни изкуства. Рекордно тази година е изключителното присъединяване на задгранични университети - 3000 студенти от 76 университета, в това число 31 италиански и 45 задгранични от всеки континент. Най-голям интерес са записали Германия и Франция с по 6 университета, следвани от Италия и Съединени американски щати с 5 участника.
Лекцията продължи над избраното време с оживена полемика.
Пред студентите тя показа най-важните аспекти на културната дипломация през призмата на статистически данни, съгласно които това издание на Биеналето се подрежда на второ място по посещаемост в над 100-годишната история на Биеналето (първото издание е през 1895 г.).
60-ото издание, отдадено на тематиката „ Stranieri Ovunque - Чужденци Навсякъде ", с куратор Адриано Педроза (Adriano Pedrosa) отбелязва 700 000 продадени билета и 27 966 гости на предпремиерата. Средно дневно към 3 300 гости са разглеждали експозицията и павилионите. Най-големият арт конгрес за модерно изкуство регистрира, че 59% от публиката е била от чужбина и 41% от Италия. Над 190 000 младежи и студенти под 26 години са посетили ревюто, което съставлява 30% от всички гости. Отбелязва се 20% нарастване на визитите от начални учебни заведения, като 35% от посетилите учебни заведения са били от чужбина. Беше маркирано и рекордно присъединяване на уязвими категории, с растеж от 67%.
Данните бяха мотив доктор Джакова да изтъкне: Културата е мощен дипломатически инструмент за определяне на доверие и съдействие сред разнообразни народи и култури. Сред главните преимущества на културната дипломация са подобряването на интернационалните връзки, построяването на прелъстителен облик, насърчаването на туризма и не на последно място - икономическите изгоди, в това число поддръжка в рецесия.
Още по-впечатляващи съгласно доктор Джакова са резултатите на българския павилион. Наша страна има скромна история на участията си, само че павилионът ни събра над 60 000 гости, като в избрани дни посетителите са надвишавали 1300. Регистрирани са 35 интернационалните изявления в едни от най-известните международни медии, както и над 500 в български медии.
Според доктор Джакова българската страна в лицето на Министерство на културата осъзнава, че културната дипломация е инвестиция в дълготрайни връзки сред народите и за това страната ни взе участие към този момент трета година без спиране на Биеналетата за изкуства и архитектура. Като павилионът към този момент е заплатен и за идващото присъединяване през 2026 година. Първото присъединяване на България е било през 1910 година. Страната ни е взела участие епизодично, като тази година е 11-ото ни показване и най-успешно до в този момент, съгласно интернационалната рецензия.
Специално внимание беше отделено на просветителните действия и турове и на плана Biennale Sessions, отдаден на университети, академии за изящни изкуства и образователни заведения по образни изкуства. Рекордно тази година е изключителното присъединяване на задгранични университети - 3000 студенти от 76 университета, в това число 31 италиански и 45 задгранични от всеки континент. Най-голям интерес са записали Германия и Франция с по 6 университета, следвани от Италия и Съединени американски щати с 5 участника.
Лекцията продължи над избраното време с оживена полемика.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ