Борис Бекер на косъм от убийство в затвора
По-малко от седмица откакто беше освободен от английски затвор и депортиран в родината си Германия, шесткратният първенец в Големия шлем по тенис Борис Бекер проговори за самотата, страховете и уроците, които е научил зад решетките. През април 55-годишният някогашен №1 в света беше наказан дейно от лондонски съд на две години и половина отнемане от независимост поради укриване на £2,5 млн. (€2,9 млн.) доходи за отбягване на заплащания към кредитори.
Бекер разгласи фалит през 2017 година с насъбрани задължения от съвсем £50 млн., в това число неплатен заем от над £3 млн. за испанското му имение в Майорка. В първите седмици от присъдата му той беше настанен в пандиза " Уандсуърт " в югозападната част на Лондон, само че през множеството време от съвсем осемте месеца килията му беше в " Хънтъркомб " край Хенли в Оксфордшир. Като изправително заведение от категория С този затвор е доста по-строго охраняван и е един от двата на територията на Англия, където се изпращат чужденци.
" В пандиза си никой. Ти си просто един номер. Моят беше А2923EV.
Не ме назоваха Борис, нито Бекер. Бях един номер. И въобще не ги интересува кой си ", показа трикратният първенец от " Уимбълдън " (1985, 1986, 1989).
Бекер беше освободен предходната седмица и се прибра вкъщи с частен аероплан, заплатен от негов другар. Първото си изявление той даде за немския канал SAT 1, който излъчи диалога на две елементи тази седмица. В дълъг и на моменти мощно прочувствен разговор с водещия Щефен Гетйен тенис легендата разкри доста мрачни мигове от времето си в пандиза, само че акцентира, че то му е осигурило вътрешен катарзис.
" Мисля, че открих още веднъж в себе си индивида, който в миналото бях. Научих един тежък урок. Много безценен урок. Много мъчителен. Но всичко това ми сподели нещо значимо и положително. Има причина да се случват някои неща ", уточни Бекер.
Той разкри голям брой шокиращи епизоди от конфликта му очи в очи с жестоката действителност на престъпния свят.
" Един от пандизчиите, който бе наказан палач, ме искаше мъртъв. За него беше неприемливо това, че бях другар с някои от чернокожите пандизчии в " Уандсуърт ". Това, което обаче той не очакваше, беше всеобщата поддръжка, която получих от хората там ", показа Бекер.
Човекът на име Айк го приклещил в един от коридорите и го заплашил с ликвидиране. Единственото, което избавило някогашния тенисист, било това, че други пандизчии чули виковете му за помощ и незабавно дотичали.
" На идващия ден с въпросния човек се засякохме в пералното помещение. За моя голяма изненада той падна на колене и ме помоли за амнистия. Можех да откажа, само че желаех да оставя тази история зад себе си и да не пожертвам да си основа проблеми. Помогнах му да се изправи, прегърнах го и му споделих, че изпитвам огромно почитание към него. "
Двукратният първенец от Australian Open (1911, 1996) се разплака при загатна за деня, в който е бил задържан. По стичане на събитията това се е случило на рождения ден на неговата другарка - родената в Сао Томе и Принсипи Лилиан де Карвальо Монтейро.
" Купих ѝ букет бели рози, само че денят се оказа доста печален за нас. Нещата надали биха могли да протекат по по-невероятен и злополучен метод. Адвокатът ми пристигна у дома към 14:00 ч. Каза ми, че заседателите са взели решение и би трябвало да се приготвя. С Лилиан и сина ми Ноа се прегръщахме дълго, тъй като знаехме, че след съвещанието нямаше да имаме тази опция. Моментът на ареста беше жесток. Скамейката на подсъдимия, която е оградена със особено стъкло, се спуска в мазето и от там те водят. Ужасно е ", увери Бекер.
Той описа и първите си усещания от пандиза:
" На влизане ме претърсиха обширно, тъй като ревизираха за опиати и елементи за мобилни телефони. След това ме водиха да ме снимат. Трагикомичното в тази ситуация бе това, че част от служителите на реда и надзирателите желаеха да се снимат с мен.
Беше ме боязън от две неща: от килията, която щях да разделям с различен човек, и от душ кабинките, защото и на двете места може да бъдеш атакуван когато и да е. Трябва непрекъснато да си нащрек. Всички сме виждали по филмите моментите с изпускането на сапуна, само че шефът на пандиза ме убеди, че всичко ще е наред. Беше доста почтен и свестен човек и съм му признателен за отношението. "
На въпроса какви персонални движимости е взел в пандиза, Бекер отговори:
" Исках да наподобявам готин, по тази причина си взех суичър и бейзболна шапка. Всичките ми облекла бяха черни, тъй като желаех да наподобявам като разбойник. Надзирателите ги погледнаха и ми споделиха: " Добър опит ". След което ми връчиха сиво долнище и сива фланелка, които обаче ми бяха дребни. Казаха ми, че едно от най-важните неща в пандиза е да бъдеш неосезаем и да не изпъкваш по никакъв метод. "
Германецът разкри и коя е била най-трудната част от всекидневието му:
" Когато заключат вратата на килията в 20:00, не знаеш по кое време ще я отключат още веднъж. В този миг целият ти свят се срутва и оставаш самичък с мислите си. Бях обезверен и уплашен. Купих си няколко книги, с цел да имам какво да върша. През съвсем цялата седмица храната беше една и съща - ориз и картофи. Само в неделя ни даваха месо, най-често пилешко. Един от най-хубавите способи да си направиш живота в пандиза по-лесен е да имаш работа. Аз преподавах британски и немски. Важно е управляващите да виждат, че поемаш самодейност и правиш нещо положително, тъй като това може да понижи присъдата ти. "
Бекер описа, че предпочитание да го посети е изявил най-известният му съотечественик на Острова - треньорът на футболния " Ливърпул " Юрген Клоп. Това обаче се оказало невероятно:
" Няколко месеца след идването ми надзирателите ме попитаха дали бих желал някой избран човек с изключение на фамилията ми да ме посети. Посочих Юрген Клоп, защото двамата сме положителни другари. Казаха ми, че той също е поискал да пристигна, само че нямало по какъв начин да се случи, защото бил прекомерно прочут и се страхували за сигурността му. Имах право на две визити месечно и трябваше авансово на отпущам имената на управляващите, с цел да могат да ревизират въпросните хора. Процесът обаче е доста муден. При първото си посещаване Лилиан е била шокирана от типа ми, въпреки че ми го сподели доста по-късно. "
Носителят на купата от US Open през 1989 г.си спомни и по какъв начин предишния месец е отпразнувал 55-ия си рожден ден в пандиза (б. р. - на 22 ноември):
" Получих три торти. Не знам по какъв начин се случи. Не съм получавал три торти даже когато бях свободен, а какво остава за пандиза. Бяха шоколадови и ги споделих със съкилийника си и още няколко души. В пандиза е значимо да имаш другари и да споделяте всичко - облекла, обувки, сол, шоколад. С някои от тези момчета ще сме другари за цялостен живот.
Когато се борите да оцелеете дружно, това постоянно сближава хората. "
В едно от най-ценните притежания на някогашния тенисист се трансформирала книга, отдадена на стоицизма, която получил по време на един от курсовете по философия в пандиза:
" Това беше моята персонална Библия. Затворът ме направи по-добър човек. Престоят там беше най-кошмарният интервал в живота ми, само че колкото и необичайно да звучи, имах потребност от това. Разполагах с задоволително време да помисля върху грешките, които съм позволил. Доверих се на неверните хора и станах ленив, само че пандизът ми даде втори късмет и ми оказа помощ да прогледна. Сега би трябвало да продължа по този път. Точно по тази причина считам, че пандизът в последна сметка ми се отрази добре. "
На въпроса по какъв начин въобще се е стигнало до правосъдните му проблеми Бекер отговори, че се е отнасял прекомерно повърхностно към финансите си:
" Мислех, че мога да се доверя на хората, които бяха в живота ми по това време. Парите в никакъв случай не са имало особена стойност за мен. Спечелих първия си милион на 17 години и даже тогава забравих да отида да си ги взема. Можех да си заплащам сметките до 2017-а, след което започнаха проблемите с една частна банка. Ставаше дума за 3,5 млн. евро. Съдът се произнесе в тяхна изгода и внезапно се оказах опустошен.
Все още имах постоянен приход, само че изгубих къщата си в Майорка, жилището в Челси и къщата на родителите ми в Лаймен. Успях да изплатя част от задълженията, само че казусът ми беше, че желаех да пребивавам по този начин, като че ли към момента съм тенисист. Доходите ми не подхождаха на метода на живот, който желаех да повеждам. "
Бекер беше безапелационен, че най-щастливият му ден през последните осем месеца е бил този, в който шефът на пандиза му е съобщил, че може да се прибере вкъщи:
" Извикаха ме при шефа и той ми сподели, че ще мога да си потегли с частен аероплан. Още предния ден към този момент си бях приготвил багажа, като подарих някои неща. Сигурно съм оставил 50 книги на библиотеката на пандиза. Казах единствено на най-близките ми, че ме освобождават. Не можех да си разреша да платя за самолета, тъй че един другар пое разноските и отлетяхме към Щутгарт. Казах на въпросния другар, че няма потребност да го прави, само че той настоя и уреди всичко. Преди да потеглим обаче, управляващите трябваше да ревизират летателния проект, с цел да са сигурни, че няма да избягам в Ирландия или Шотландия. Разбира се, на потегляне още веднъж ме ревизираха главно. Напъхаха ми фенерче в едно особено място. "
Благодарение на добре прикривания проект медиите в Германия са останали в незнание за местоположението, на която ще се озове Бекер при завръщането си в страната:
" Когато кацнахме в Щутгарт, чаках публицистите да щурмуват летището, само че нямаше никого. След това другари ме закараха до Хайделберг, където отседнах за няколко дни. Изпих първата си бира като свободен човек и ми повярвайте, като ви споделям, че това беше най-хубавата бира в живота ми.
Ядох суши и чорба, само че нямах огромен вкус, защото към момента не се бях отърсил душевен от пандиза. Физически също не бях доста добре. Посетих двама лекари в Мюнхен, които ме прегледаха главно, сложиха ми няколко инжекции и в този момент съм добре. "
Миналата седмица вицепрезидентът на немската тенис федерация (DTB) Дирк Хордорф обяяви, че Борис Бекер може да получи служба в управлението, стига да желае. Според казаното от някогашния №1 обаче това надали ще се случи:
" Научих доста през последните осем месеца. Категорично съм по-добър човек, в сравнение с бях преди пандиза. Не мисля, че ще остана в Германия. Може би даже ще напусна Европа. Маями доста ми харесва, както и Дубай. В бъдеще ще бъда доста деликатен какво разгадавам пред медиите. "
Бекер разгласи фалит през 2017 година с насъбрани задължения от съвсем £50 млн., в това число неплатен заем от над £3 млн. за испанското му имение в Майорка. В първите седмици от присъдата му той беше настанен в пандиза " Уандсуърт " в югозападната част на Лондон, само че през множеството време от съвсем осемте месеца килията му беше в " Хънтъркомб " край Хенли в Оксфордшир. Като изправително заведение от категория С този затвор е доста по-строго охраняван и е един от двата на територията на Англия, където се изпращат чужденци.
" В пандиза си никой. Ти си просто един номер. Моят беше А2923EV.
Не ме назоваха Борис, нито Бекер. Бях един номер. И въобще не ги интересува кой си ", показа трикратният първенец от " Уимбълдън " (1985, 1986, 1989).
Бекер беше освободен предходната седмица и се прибра вкъщи с частен аероплан, заплатен от негов другар. Първото си изявление той даде за немския канал SAT 1, който излъчи диалога на две елементи тази седмица. В дълъг и на моменти мощно прочувствен разговор с водещия Щефен Гетйен тенис легендата разкри доста мрачни мигове от времето си в пандиза, само че акцентира, че то му е осигурило вътрешен катарзис.
" Мисля, че открих още веднъж в себе си индивида, който в миналото бях. Научих един тежък урок. Много безценен урок. Много мъчителен. Но всичко това ми сподели нещо значимо и положително. Има причина да се случват някои неща ", уточни Бекер.
Той разкри голям брой шокиращи епизоди от конфликта му очи в очи с жестоката действителност на престъпния свят.
" Един от пандизчиите, който бе наказан палач, ме искаше мъртъв. За него беше неприемливо това, че бях другар с някои от чернокожите пандизчии в " Уандсуърт ". Това, което обаче той не очакваше, беше всеобщата поддръжка, която получих от хората там ", показа Бекер.
Човекът на име Айк го приклещил в един от коридорите и го заплашил с ликвидиране. Единственото, което избавило някогашния тенисист, било това, че други пандизчии чули виковете му за помощ и незабавно дотичали.
" На идващия ден с въпросния човек се засякохме в пералното помещение. За моя голяма изненада той падна на колене и ме помоли за амнистия. Можех да откажа, само че желаех да оставя тази история зад себе си и да не пожертвам да си основа проблеми. Помогнах му да се изправи, прегърнах го и му споделих, че изпитвам огромно почитание към него. "
Двукратният първенец от Australian Open (1911, 1996) се разплака при загатна за деня, в който е бил задържан. По стичане на събитията това се е случило на рождения ден на неговата другарка - родената в Сао Томе и Принсипи Лилиан де Карвальо Монтейро.
" Купих ѝ букет бели рози, само че денят се оказа доста печален за нас. Нещата надали биха могли да протекат по по-невероятен и злополучен метод. Адвокатът ми пристигна у дома към 14:00 ч. Каза ми, че заседателите са взели решение и би трябвало да се приготвя. С Лилиан и сина ми Ноа се прегръщахме дълго, тъй като знаехме, че след съвещанието нямаше да имаме тази опция. Моментът на ареста беше жесток. Скамейката на подсъдимия, която е оградена със особено стъкло, се спуска в мазето и от там те водят. Ужасно е ", увери Бекер.
Той описа и първите си усещания от пандиза:
" На влизане ме претърсиха обширно, тъй като ревизираха за опиати и елементи за мобилни телефони. След това ме водиха да ме снимат. Трагикомичното в тази ситуация бе това, че част от служителите на реда и надзирателите желаеха да се снимат с мен.
Беше ме боязън от две неща: от килията, която щях да разделям с различен човек, и от душ кабинките, защото и на двете места може да бъдеш атакуван когато и да е. Трябва непрекъснато да си нащрек. Всички сме виждали по филмите моментите с изпускането на сапуна, само че шефът на пандиза ме убеди, че всичко ще е наред. Беше доста почтен и свестен човек и съм му признателен за отношението. "
На въпроса какви персонални движимости е взел в пандиза, Бекер отговори:
" Исках да наподобявам готин, по тази причина си взех суичър и бейзболна шапка. Всичките ми облекла бяха черни, тъй като желаех да наподобявам като разбойник. Надзирателите ги погледнаха и ми споделиха: " Добър опит ". След което ми връчиха сиво долнище и сива фланелка, които обаче ми бяха дребни. Казаха ми, че едно от най-важните неща в пандиза е да бъдеш неосезаем и да не изпъкваш по никакъв метод. "
Германецът разкри и коя е била най-трудната част от всекидневието му:
" Когато заключат вратата на килията в 20:00, не знаеш по кое време ще я отключат още веднъж. В този миг целият ти свят се срутва и оставаш самичък с мислите си. Бях обезверен и уплашен. Купих си няколко книги, с цел да имам какво да върша. През съвсем цялата седмица храната беше една и съща - ориз и картофи. Само в неделя ни даваха месо, най-често пилешко. Един от най-хубавите способи да си направиш живота в пандиза по-лесен е да имаш работа. Аз преподавах британски и немски. Важно е управляващите да виждат, че поемаш самодейност и правиш нещо положително, тъй като това може да понижи присъдата ти. "
Бекер описа, че предпочитание да го посети е изявил най-известният му съотечественик на Острова - треньорът на футболния " Ливърпул " Юрген Клоп. Това обаче се оказало невероятно:
" Няколко месеца след идването ми надзирателите ме попитаха дали бих желал някой избран човек с изключение на фамилията ми да ме посети. Посочих Юрген Клоп, защото двамата сме положителни другари. Казаха ми, че той също е поискал да пристигна, само че нямало по какъв начин да се случи, защото бил прекомерно прочут и се страхували за сигурността му. Имах право на две визити месечно и трябваше авансово на отпущам имената на управляващите, с цел да могат да ревизират въпросните хора. Процесът обаче е доста муден. При първото си посещаване Лилиан е била шокирана от типа ми, въпреки че ми го сподели доста по-късно. "
Носителят на купата от US Open през 1989 г.си спомни и по какъв начин предишния месец е отпразнувал 55-ия си рожден ден в пандиза (б. р. - на 22 ноември):
" Получих три торти. Не знам по какъв начин се случи. Не съм получавал три торти даже когато бях свободен, а какво остава за пандиза. Бяха шоколадови и ги споделих със съкилийника си и още няколко души. В пандиза е значимо да имаш другари и да споделяте всичко - облекла, обувки, сол, шоколад. С някои от тези момчета ще сме другари за цялостен живот.
Когато се борите да оцелеете дружно, това постоянно сближава хората. "
В едно от най-ценните притежания на някогашния тенисист се трансформирала книга, отдадена на стоицизма, която получил по време на един от курсовете по философия в пандиза:
" Това беше моята персонална Библия. Затворът ме направи по-добър човек. Престоят там беше най-кошмарният интервал в живота ми, само че колкото и необичайно да звучи, имах потребност от това. Разполагах с задоволително време да помисля върху грешките, които съм позволил. Доверих се на неверните хора и станах ленив, само че пандизът ми даде втори късмет и ми оказа помощ да прогледна. Сега би трябвало да продължа по този път. Точно по тази причина считам, че пандизът в последна сметка ми се отрази добре. "
На въпроса по какъв начин въобще се е стигнало до правосъдните му проблеми Бекер отговори, че се е отнасял прекомерно повърхностно към финансите си:
" Мислех, че мога да се доверя на хората, които бяха в живота ми по това време. Парите в никакъв случай не са имало особена стойност за мен. Спечелих първия си милион на 17 години и даже тогава забравих да отида да си ги взема. Можех да си заплащам сметките до 2017-а, след което започнаха проблемите с една частна банка. Ставаше дума за 3,5 млн. евро. Съдът се произнесе в тяхна изгода и внезапно се оказах опустошен.
Все още имах постоянен приход, само че изгубих къщата си в Майорка, жилището в Челси и къщата на родителите ми в Лаймен. Успях да изплатя част от задълженията, само че казусът ми беше, че желаех да пребивавам по този начин, като че ли към момента съм тенисист. Доходите ми не подхождаха на метода на живот, който желаех да повеждам. "
Бекер беше безапелационен, че най-щастливият му ден през последните осем месеца е бил този, в който шефът на пандиза му е съобщил, че може да се прибере вкъщи:
" Извикаха ме при шефа и той ми сподели, че ще мога да си потегли с частен аероплан. Още предния ден към този момент си бях приготвил багажа, като подарих някои неща. Сигурно съм оставил 50 книги на библиотеката на пандиза. Казах единствено на най-близките ми, че ме освобождават. Не можех да си разреша да платя за самолета, тъй че един другар пое разноските и отлетяхме към Щутгарт. Казах на въпросния другар, че няма потребност да го прави, само че той настоя и уреди всичко. Преди да потеглим обаче, управляващите трябваше да ревизират летателния проект, с цел да са сигурни, че няма да избягам в Ирландия или Шотландия. Разбира се, на потегляне още веднъж ме ревизираха главно. Напъхаха ми фенерче в едно особено място. "
Благодарение на добре прикривания проект медиите в Германия са останали в незнание за местоположението, на която ще се озове Бекер при завръщането си в страната:
" Когато кацнахме в Щутгарт, чаках публицистите да щурмуват летището, само че нямаше никого. След това другари ме закараха до Хайделберг, където отседнах за няколко дни. Изпих първата си бира като свободен човек и ми повярвайте, като ви споделям, че това беше най-хубавата бира в живота ми.
Ядох суши и чорба, само че нямах огромен вкус, защото към момента не се бях отърсил душевен от пандиза. Физически също не бях доста добре. Посетих двама лекари в Мюнхен, които ме прегледаха главно, сложиха ми няколко инжекции и в този момент съм добре. "
Миналата седмица вицепрезидентът на немската тенис федерация (DTB) Дирк Хордорф обяяви, че Борис Бекер може да получи служба в управлението, стига да желае. Според казаното от някогашния №1 обаче това надали ще се случи:
" Научих доста през последните осем месеца. Категорично съм по-добър човек, в сравнение с бях преди пандиза. Не мисля, че ще остана в Германия. Може би даже ще напусна Европа. Маями доста ми харесва, както и Дубай. В бъдеще ще бъда доста деликатен какво разгадавам пред медиите. "
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ