Надценката на хляба: Предизборна законова промяна влиза в сила - и никой не знае как ще действа
По-малко от седмица ни дели от провеждането на един от най-смелите опити с стопанската система и законодателния развой на България. На 1 юли влиза в действие признатия предизборно таван на надценките на три съществени типа самун в магазините - текст, вкаран за минути в преходните и заключителните разпореждания на Закона за Данък добавена стойност без конкретика, оценка на въздействието и публично разискване. Въпреки обещанията, че всичко това ще стане факт до края на юни, все още бизнесът (а явно - и държавата) нямат никаква визия какво ще вършат от идната седмица нататък.
Става дума за точка 9 от Параграф 15 на Преходните и заключителните разпореждания в ЗДДС. Там към този момент е записано следното: " До 31 декември 2024 година в това число, данъчната основа, посочена в данъчния документ, публикуван от производителя или вносителя за доставка на бял самун, самун " Добруджа " и стандартизиран самун, може да бъде увеличена с оптималната надценка в размер до 15 на 100 без налога по този закон по веригата доставки до краен консуматор ".
Супермаркети или квартални магазинчета - кой понижи цените на хляба най-драстично?
В кои български градове хлябът е по-евтин?
Цялата обосновка за законовите промени се събира в следния откъс от Йордан Цонев от Движение за права и свободи (съвносител дружно с Теменужка Петкова от ГЕРБ): " Говорихме с Асоциацията на хлебопроизводителите и мелничарите. При хляба цените на производител са задоволително ниски, само че надценката, която се поставя във веригите и огромните магазини, е сред 40 и 55 на 100, по тази причина внасяме предлагането надценката за хляба да бъде не повече от 15 на 100, всички останали артикули дано си бъдат както решат по договаряне ".
Предложението беше признато в границите на едно от последните решения на 49 Народно събрание. Въпреки апелите на търговците, до президентско несъгласие не се стигна.
Защо е въведено това нещо?
" Една от най-бързо признатите в историята промени, касаещи стопанската среда в България " - по този начин Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система дефинира случилото се. Пред Money.bg той беше безапелационен, че " нямаше никакъв смисъл от сходен текст ", в случай, че инфлационните процеси по групи артикули не демонстрират проблем с цената на хляба.
" Няма икономическа логичност - такава не беше показана и при приемането. Интересното е, че тогава бяха направени доста съобщи, че ще се направи оценка на новата мярка след нейното приемане - което единствено по себе си е безумно. Такава оценка трябваше да се направи от Министерството на финансите, от Министерството на стопанската система, вероятно депутатите ще преразглеждат мярката преди да влезе в действие. Виждаме, че с новия парламент няма по какъв начин да стане - към момента се образуват комисии. Нямаме и публична оценка нито от Министерството на финансите, нито от Министерството на стопанската система - в случай че не излязат с нещо през тези дни, продължава да не е ясно за какво е въведено това нещо ", разяснява специалистът.
Изпълнителният шеф на Сдружението за съвременна търговия Николай Вълканов разяснява пред БНР, че " явно с този казус няма да сложим знак Х на тази отвратителна процедура - още повече, че с бездействието си с нея се съгласиха всички партии от 49 Народно събрание ". В публична позиция на организацията се показва, че непазарната интервенция може да се разшири и с " нови сходни ограничения по отношение на други артикули и цени ".
В нарушаване
не е заслужено да се дефинира таван единствено на тяхната надценка, само че не и на останалите по веригата - а по този начин не може да се подсигурява, че крайната цена за потребителя ще е ниска. Причината - всички надолу по веригата дефинират свободно ценообразуването си и имат тласък да усилят облагата си посредством нараснала доставна цена.
Именно тук е и идващият проблем - постоянно търговците купуват не от производител, а от снабдител. " На търговеца му се постанова да изисква счетоводни документи от самия снабдител, които да подсигуряват, че той няма да наруши избраната надценка от 15%. Това единствено по себе си слага търговеца в догадка на нарушаване - тъй като изисква сензитивна информация по веригата на доставка ", предизвести Вълканов.
И, в случай че за подобен вид държание е ясно какви биха били последствията, в действителност от по този начин признатите текстове за тавана на надценката не се схваща нито кой ще управлява, нито какви наказания ще постанова. Този вакуум е проблем както за огромните, по този начин и за дребните магазини, в които в действителност се случва огромна част от търговията със засегнатите типове самун.
" Много евентуално е изключително дребните обекти да продължат да работят както са работели досега - подлагайки се на риск някой в някакъв миг да извърши инспекция и да се окаже, че нещо не съблюдават. Дали и всички дребни обекти знаят, че това нещо влиза в действие, също е ненапълно противоречиво ", разяснява Петър Ганев.
И той, и Николай Вълканов са безапелационни, че няма да се стигне до обстановка хлябът да изчезне от магазините, само че е допустимо асортиментът да се промени по отношение на новите правила, като това ще е за сметка на посочените в регулацията типове самун. А това ще се отрази пък на техните производители.
Как и дали изобщо ще се състои политическият опит " Хляб ", ще разберем в дните до 1 юли.
Става дума за точка 9 от Параграф 15 на Преходните и заключителните разпореждания в ЗДДС. Там към този момент е записано следното: " До 31 декември 2024 година в това число, данъчната основа, посочена в данъчния документ, публикуван от производителя или вносителя за доставка на бял самун, самун " Добруджа " и стандартизиран самун, може да бъде увеличена с оптималната надценка в размер до 15 на 100 без налога по този закон по веригата доставки до краен консуматор ".
Супермаркети или квартални магазинчета - кой понижи цените на хляба най-драстично?
В кои български градове хлябът е по-евтин?
Цялата обосновка за законовите промени се събира в следния откъс от Йордан Цонев от Движение за права и свободи (съвносител дружно с Теменужка Петкова от ГЕРБ): " Говорихме с Асоциацията на хлебопроизводителите и мелничарите. При хляба цените на производител са задоволително ниски, само че надценката, която се поставя във веригите и огромните магазини, е сред 40 и 55 на 100, по тази причина внасяме предлагането надценката за хляба да бъде не повече от 15 на 100, всички останали артикули дано си бъдат както решат по договаряне ".
Предложението беше признато в границите на едно от последните решения на 49 Народно събрание. Въпреки апелите на търговците, до президентско несъгласие не се стигна.
Защо е въведено това нещо?
" Една от най-бързо признатите в историята промени, касаещи стопанската среда в България " - по този начин Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система дефинира случилото се. Пред Money.bg той беше безапелационен, че " нямаше никакъв смисъл от сходен текст ", в случай, че инфлационните процеси по групи артикули не демонстрират проблем с цената на хляба.
" Няма икономическа логичност - такава не беше показана и при приемането. Интересното е, че тогава бяха направени доста съобщи, че ще се направи оценка на новата мярка след нейното приемане - което единствено по себе си е безумно. Такава оценка трябваше да се направи от Министерството на финансите, от Министерството на стопанската система, вероятно депутатите ще преразглеждат мярката преди да влезе в действие. Виждаме, че с новия парламент няма по какъв начин да стане - към момента се образуват комисии. Нямаме и публична оценка нито от Министерството на финансите, нито от Министерството на стопанската система - в случай че не излязат с нещо през тези дни, продължава да не е ясно за какво е въведено това нещо ", разяснява специалистът.
Изпълнителният шеф на Сдружението за съвременна търговия Николай Вълканов разяснява пред БНР, че " явно с този казус няма да сложим знак Х на тази отвратителна процедура - още повече, че с бездействието си с нея се съгласиха всички партии от 49 Народно събрание ". В публична позиция на организацията се показва, че непазарната интервенция може да се разшири и с " нови сходни ограничения по отношение на други артикули и цени ".
В нарушаване
не е заслужено да се дефинира таван единствено на тяхната надценка, само че не и на останалите по веригата - а по този начин не може да се подсигурява, че крайната цена за потребителя ще е ниска. Причината - всички надолу по веригата дефинират свободно ценообразуването си и имат тласък да усилят облагата си посредством нараснала доставна цена.
Именно тук е и идващият проблем - постоянно търговците купуват не от производител, а от снабдител. " На търговеца му се постанова да изисква счетоводни документи от самия снабдител, които да подсигуряват, че той няма да наруши избраната надценка от 15%. Това единствено по себе си слага търговеца в догадка на нарушаване - тъй като изисква сензитивна информация по веригата на доставка ", предизвести Вълканов.
И, в случай че за подобен вид държание е ясно какви биха били последствията, в действителност от по този начин признатите текстове за тавана на надценката не се схваща нито кой ще управлява, нито какви наказания ще постанова. Този вакуум е проблем както за огромните, по този начин и за дребните магазини, в които в действителност се случва огромна част от търговията със засегнатите типове самун.
" Много евентуално е изключително дребните обекти да продължат да работят както са работели досега - подлагайки се на риск някой в някакъв миг да извърши инспекция и да се окаже, че нещо не съблюдават. Дали и всички дребни обекти знаят, че това нещо влиза в действие, също е ненапълно противоречиво ", разяснява Петър Ганев.
И той, и Николай Вълканов са безапелационни, че няма да се стигне до обстановка хлябът да изчезне от магазините, само че е допустимо асортиментът да се промени по отношение на новите правила, като това ще е за сметка на посочените в регулацията типове самун. А това ще се отрази пък на техните производители.
Как и дали изобщо ще се състои политическият опит " Хляб ", ще разберем в дните до 1 юли.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ