Мнозинството от гражданите в Хърватия се опасяват от растеж на цените след приемането на еврото
По-малко от една трета от жителите считат, че Хърватия е подготвена да вкара еврото от 1 януари 2023 година, а болшинството от хората се притесняват, че това ще докара до нарастване на цените, сочат резултатите на показано през днешния ден социологическо изследване, съобщи Хина.
Проучването е осъществено по самодейност на хърватския евродепутат от Социалдемократическата партия Биляна Борзан през март и април и е включвало 805 интервюирани лица.
Резултатите демонстрират, че 29,9 % са съгласни с изказванието, че Хърватия не е подготвена за въвеждане на еврото от 1 януари 2023 година, до момента в който 45,5 % не са съгласни, а 24,7 % не са нито съгласни, нито несъгласни.
Също по този начин 86,2 % от интервюираните считат, че въвеждането на еврото ще бъде употребявано за увеличение на цените тихомълком.
Борзан съобщи, че задачата на изследването не е да се основава спомагателна суматоха, а да бъде възобновено доверието на жителите и те да получат ясни данни за какво въвеждането на еврото е положително, както и да накара държавното управление да разсее опасенията на хората.
Тя сподели, че след въвеждането на еврото брутната заплата в Словения се е повишила с 46 %, а цените - с 26 %, а в Латвия - надлежно с 67 % и 10 %.
Борзан означи, че фактически се следи минимално нарастване на цените в кратковременен проект, само че дълготрайните изгоди са " доста забележими " за жителите и тя е сигурна, че и в Хърватия ще бъде по този начин, тъй като " влизането в еврозоната в действителност значи стопански изгоди ".
Тя добави, че хърватският закон за въвеждане на еврото не разрешава на бизнесите да усилват цените безпричинно, само че не планува наказания.
Проучването демонстрира още, че 83,2 % от интервюираните считат, че търговците, които обръщат цените незаслужено, би трябвало да бъдат включени в обществен " черен лист ".
Борзан сподели, че държавното управление отхвърля това предложение и това е част от казуса.
Освен това 83,8 % от участниците в допитването са на мнение, че държавните ограничения против повишаване на цените ще са безполезни без съответни инспекции, а над 50 % считат, че пазарните инспектори не правят добра работата.
Също по този начин 81,4 % са на мнение, че потребителите в Хърватия не са задоволително предпазени.
Проучването е осъществено по самодейност на хърватския евродепутат от Социалдемократическата партия Биляна Борзан през март и април и е включвало 805 интервюирани лица.
Резултатите демонстрират, че 29,9 % са съгласни с изказванието, че Хърватия не е подготвена за въвеждане на еврото от 1 януари 2023 година, до момента в който 45,5 % не са съгласни, а 24,7 % не са нито съгласни, нито несъгласни.
Също по този начин 86,2 % от интервюираните считат, че въвеждането на еврото ще бъде употребявано за увеличение на цените тихомълком.
Борзан съобщи, че задачата на изследването не е да се основава спомагателна суматоха, а да бъде възобновено доверието на жителите и те да получат ясни данни за какво въвеждането на еврото е положително, както и да накара държавното управление да разсее опасенията на хората.
Тя сподели, че след въвеждането на еврото брутната заплата в Словения се е повишила с 46 %, а цените - с 26 %, а в Латвия - надлежно с 67 % и 10 %.
Борзан означи, че фактически се следи минимално нарастване на цените в кратковременен проект, само че дълготрайните изгоди са " доста забележими " за жителите и тя е сигурна, че и в Хърватия ще бъде по този начин, тъй като " влизането в еврозоната в действителност значи стопански изгоди ".
Тя добави, че хърватският закон за въвеждане на еврото не разрешава на бизнесите да усилват цените безпричинно, само че не планува наказания.
Проучването демонстрира още, че 83,2 % от интервюираните считат, че търговците, които обръщат цените незаслужено, би трябвало да бъдат включени в обществен " черен лист ".
Борзан сподели, че държавното управление отхвърля това предложение и това е част от казуса.
Освен това 83,8 % от участниците в допитването са на мнение, че държавните ограничения против повишаване на цените ще са безполезни без съответни инспекции, а над 50 % считат, че пазарните инспектори не правят добра работата.
Също по този начин 81,4 % са на мнение, че потребителите в Хърватия не са задоволително предпазени.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ