По-малко от една четвърт от цялото океанско дъно на Земята

По-малко от една четвърт от цялото океанско дъно на Земята е картографирано, което оставя празнини в разбирането ни за подводното царство, оповестява „ Сайънс Алерт “.

В дълбините биха могли да се случат произшествия - неоткрити подводни планини, формирани от вулканична активност, се издигат на хиляди метри в тъмнината, излагайки на риск нищо неподозиращите подводници.

Екип от учени, управителен от Джули Геворкян от Института по океанография " Скрипс " в Калифорния, откри над 19 000 нови подводни планини, употребявайки нови сателитни данни.

Фактът, че са открити толкоз доста подводни върхове, които се намират под повърхността на океана, е " необикновен “, споделя Геворкян.

" Особено когато осъзнаете какъв брой огромни са тези подводни планини и по какъв начин те са били незнайни до момента. ", добавя той.

Създадени вследствие на вулканична активност надълбоко под повърхността на океана, подводните планини могат да се повдигнат на височина от към 3 до 10 км. Обикновено те са елементарно откриваеми със сонар, само че единствено в случай че корабът инцидентно премине над тях.

Още по-трудно е да се открият по-малките подводни планини с височина под 2 км, само че те нормално се образуват наоколо до средноокеански хребети, където магмата се промъква през тънката и напукана земна кора.

През последното десетилетие учените употребяват сателитни данни, с цел да откриват дребни неравности по повърхността на океана и да картографират местата.

Докато сонарът употребява звукови талази, които рикошират от морското дъно, с цел да картографира неговите характерности, сателитната алтиметрия прави това непряко, измервайки леки промени във височината на морската повърхнина, които отразяват гравитацията, идваща от хълмовете в подводната земна кора. Колкото по-голям е насипът, толкоз повече гравитационното му притегляне притегля морската вода от горната страна.

Използвайки този способ, Геворкян и сътрудниците му идентифицираха 19 325 нови подводни вулкани, които се причисляват към 24 643-те към този момент картографирани подводни планини.

По този метод общият брой на подводните планини доближава 43 454, което е съвсем двойно повече от броя на известните ни до момента.

За доста от новооткритите подводни планини се счита, че са прекомерно дребни, с цел да бъдат открити от сателитните данни. Неотдавнашният прогрес в разширението на обсега и подобряването на точността на сателитните данни от спътника CryoSat-2 на Европейската галактическа организация и SARAL, версията на индийската и френската галактическа организация, обаче промени картината.

От 700-те планински върхове, открити от Геворкян и сътрудниците му в регионите с изключително положително покритие, най-малкият вулкан е с височина единствено 421 метра - много малко, доколкото става дума за вулкани на неравното морско дъно.

Повечето от тях са по-високи от 700 метра, като някои от тях се простират до 2500 метра над морското дъно. Използвайки тези добре проучени вулкани като ориентир, откривателите правят оценка формата и размера на останалите, които откриват в този момент.

Изследователи настояват, че откритията могат да задълбочат разбирането ни за тектониката на плочите, вулканизма, придвижването на океанските течения и морския живот в обширни области на океана, които дълго време не са били картографирани. /БГНЕС