200 000 видяха мястото, където времето е спряло, тази година също ще е незабравимо
По-малко от две седмици Жеравна още веднъж ще поеме в китните си пазви разноцветност, на каквато очите не съумяват да се наситят. Фестивалът на фолклорната носия стартира преди 17 години. И към този момент няма човек, обичащ фолклора, който да не е бил там или да не знае за него.
Резерватът Жеравна, в който преди време пътуваха възпитаници от всички краища на България за ден, с цел да видят по какъв начин са изглеждали дребните български селца през вековете, в последните 15 години бе забелязан от повече от 200 000 души, някои от тях за първи път стъпиха на територията на България. Мястото, където времето е спряло още веднъж ще ни сервира изненади и развлечения, за които доста от гостите и участниците се приготвят цяла година.
Всички, които са се снабдили с фолклорна носия от първия ден ще могат видят формалното разкриване на фестивала на 23 август, петък, от 20 часа. На него ще бъде връчено годишното отличие " Апостол на българщината ". Преди формалния концерт още един път ще бъдат припомнени разпоредбите на фестивала, които са оповестени на формалните му страници, състезанията и техните регламенти. Част от замисъла на фестивала е всяка година гостите да се покланят пред паметта на героите на България. Тази година на откриването ще има специфичен миг за възпоменанието им.
Още първата вечер публиката ще има опция да се забавлява и да танцува с оркестрите, които през годините потвърдиха, че са незаменими: " 100 каба гайди " с началник Тодор Джуфарев, зурните от Петрич с началник Михото, тракийския оркестър " Гергьовден " с началник Васил Денев и Етрополската духова музика. На дребната сцена националното забавление ще продължи публично до среднощ. През това време на поляната до входа ще се проведат нестинарските игри. В тази първа нощ във фестивала ще се включат артистът Николай Славеев и оркестър " Орфей " с ръководител Георги Янев. Нощното етно фолк джамбуре " Тъпани и гайди " ще продължи до дребните часове в събота.
На сутринта, с многообразие от оферти за вкусни закуски (мекички, гюзлеми, тиганици, катми, кафе на жар) стартира (или по-скоро продължава) националното забавление със " 100 каба гайди ", петричките зурни и " Гергьовден ". Всеки, който се е изтощил от танци и усещания от пъстротата на шевиците, може, до момента в който почива преди натоварената съботна стратегия, да предизвика романтиката в рими и да се включи в конкуренцията за поетичната премия " Стефан Шарлопов ".
Всяка година любителски клубове, школи и танцови сформира за български национални танци пътуват от цялата страна до Жеравна, с цел да показват танци и песни от родния си край. Всъщност това е най-голямото многообразие на български ритми, което в миналото сте виждали. Във всяко показване се планува и проучване на български национални хора с присъединяване на публиката. В съботния ден се организират и всички останали състезания: Конкурс за старинни женски пафти с награден фонд от проф. доктор Иван Гаврилов; Конкурс за бебешко национално облекло с обезпечен награден фонд от компания " БЕБО " ; Конкурс за достоверни празнични женски и мъжки носии с обезпечен награден фонд от СПА комплекс " БЕЛЧИ́НСКИ ИЗВОР " ; Конкурс за достоверна женска декорация за глава с обезпечен награден фонд от доктор Ваня Митова.
На територията на фестивала има няколко подиуми и обособени пространства за разнообразни занимания и почивка. Докато участниците в състезанията печелят аплодисментите на публиката, останалите могат да продължат с танците или да провокират спортния си дух с Игрите на MAXIMAL с Димитър Господинов – Гуспата, силови игри и с националните битки.
Разбира се, че има планувано време за обяд, с атрактивното внасяне на чеверметата. Вечерта публиката ще бъде раздвоена къде да участва – на концерта на Арменския танцов отбор AGBU Пловдив Барахумп или на надиграването на феновете танцьори от смесени двойки с обезпечен награден фонд.
Съботният фестивален ден ще приключи с Народни хора и песни към огромния огън " Олелията " с фолклорната певица Светла Дукатева, Здравко Мандаджиев, оркестър " Тракийско въодушевление " и нощно етно фолк джамбуре с Деси Добрева.
В неделния ден веселието продължава единствено до обяд. В България има няколко учебни заведения, в които децата се образоват да свирят на принадлежности за фолклорни оркестри. Малко преди закриването на фестивала ще се организира състезанието за учащи за музикалната премия " Иванчо Музиканта " с награден фонд от Елена Андерсон – един от основателите на фестивала на фолклорната носия.
В последния, неделен ден, след 12.30 на територията на фестивала може да се влиза без възнаграждение на входна такса и без наложителната носия. И единствено в този ден е разрешено снимането с телефони и фотоапарати. Всяка година има посетители, които съблюдават разпоредбите и такива, които се пробват да ги прескочат. За благополучие първите са доста повече. А разочарованието от втората група не може да помрачи всеобщото въодушевление, само че още един път демонстрира, че рекомендациите, разпоредбите и даже защитата са безсилни пред неналичието на образование.
Организаторите на фестивала на фолклорната носия молят към всички да се срещнат с изискванията и да ги съблюдават прецизно, с цел да можем да се насладим на същинския искра на фестивалните дни. Такива, каквито ги виждаха в първичната си концепция през 2008 година основателите му – Христо Димитров и танцьорите от отбор БЪЛГАРЕ.
Резерватът Жеравна, в който преди време пътуваха възпитаници от всички краища на България за ден, с цел да видят по какъв начин са изглеждали дребните български селца през вековете, в последните 15 години бе забелязан от повече от 200 000 души, някои от тях за първи път стъпиха на територията на България. Мястото, където времето е спряло още веднъж ще ни сервира изненади и развлечения, за които доста от гостите и участниците се приготвят цяла година.
Всички, които са се снабдили с фолклорна носия от първия ден ще могат видят формалното разкриване на фестивала на 23 август, петък, от 20 часа. На него ще бъде връчено годишното отличие " Апостол на българщината ". Преди формалния концерт още един път ще бъдат припомнени разпоредбите на фестивала, които са оповестени на формалните му страници, състезанията и техните регламенти. Част от замисъла на фестивала е всяка година гостите да се покланят пред паметта на героите на България. Тази година на откриването ще има специфичен миг за възпоменанието им.
Още първата вечер публиката ще има опция да се забавлява и да танцува с оркестрите, които през годините потвърдиха, че са незаменими: " 100 каба гайди " с началник Тодор Джуфарев, зурните от Петрич с началник Михото, тракийския оркестър " Гергьовден " с началник Васил Денев и Етрополската духова музика. На дребната сцена националното забавление ще продължи публично до среднощ. През това време на поляната до входа ще се проведат нестинарските игри. В тази първа нощ във фестивала ще се включат артистът Николай Славеев и оркестър " Орфей " с ръководител Георги Янев. Нощното етно фолк джамбуре " Тъпани и гайди " ще продължи до дребните часове в събота.
На сутринта, с многообразие от оферти за вкусни закуски (мекички, гюзлеми, тиганици, катми, кафе на жар) стартира (или по-скоро продължава) националното забавление със " 100 каба гайди ", петричките зурни и " Гергьовден ". Всеки, който се е изтощил от танци и усещания от пъстротата на шевиците, може, до момента в който почива преди натоварената съботна стратегия, да предизвика романтиката в рими и да се включи в конкуренцията за поетичната премия " Стефан Шарлопов ".
Всяка година любителски клубове, школи и танцови сформира за български национални танци пътуват от цялата страна до Жеравна, с цел да показват танци и песни от родния си край. Всъщност това е най-голямото многообразие на български ритми, което в миналото сте виждали. Във всяко показване се планува и проучване на български национални хора с присъединяване на публиката. В съботния ден се организират и всички останали състезания: Конкурс за старинни женски пафти с награден фонд от проф. доктор Иван Гаврилов; Конкурс за бебешко национално облекло с обезпечен награден фонд от компания " БЕБО " ; Конкурс за достоверни празнични женски и мъжки носии с обезпечен награден фонд от СПА комплекс " БЕЛЧИ́НСКИ ИЗВОР " ; Конкурс за достоверна женска декорация за глава с обезпечен награден фонд от доктор Ваня Митова.
На територията на фестивала има няколко подиуми и обособени пространства за разнообразни занимания и почивка. Докато участниците в състезанията печелят аплодисментите на публиката, останалите могат да продължат с танците или да провокират спортния си дух с Игрите на MAXIMAL с Димитър Господинов – Гуспата, силови игри и с националните битки.
Разбира се, че има планувано време за обяд, с атрактивното внасяне на чеверметата. Вечерта публиката ще бъде раздвоена къде да участва – на концерта на Арменския танцов отбор AGBU Пловдив Барахумп или на надиграването на феновете танцьори от смесени двойки с обезпечен награден фонд.
Съботният фестивален ден ще приключи с Народни хора и песни към огромния огън " Олелията " с фолклорната певица Светла Дукатева, Здравко Мандаджиев, оркестър " Тракийско въодушевление " и нощно етно фолк джамбуре с Деси Добрева.
В неделния ден веселието продължава единствено до обяд. В България има няколко учебни заведения, в които децата се образоват да свирят на принадлежности за фолклорни оркестри. Малко преди закриването на фестивала ще се организира състезанието за учащи за музикалната премия " Иванчо Музиканта " с награден фонд от Елена Андерсон – един от основателите на фестивала на фолклорната носия.
В последния, неделен ден, след 12.30 на територията на фестивала може да се влиза без възнаграждение на входна такса и без наложителната носия. И единствено в този ден е разрешено снимането с телефони и фотоапарати. Всяка година има посетители, които съблюдават разпоредбите и такива, които се пробват да ги прескочат. За благополучие първите са доста повече. А разочарованието от втората група не може да помрачи всеобщото въодушевление, само че още един път демонстрира, че рекомендациите, разпоредбите и даже защитата са безсилни пред неналичието на образование.
Организаторите на фестивала на фолклорната носия молят към всички да се срещнат с изискванията и да ги съблюдават прецизно, с цел да можем да се насладим на същинския искра на фестивалните дни. Такива, каквито ги виждаха в първичната си концепция през 2008 година основателите му – Христо Димитров и танцьорите от отбор БЪЛГАРЕ.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ