По-малко от 3 на всеки 100 евро рисков капитал в

По-малко от 3 на всеки 100 евро рисков капитал в Европейски Съюз доближават до компании, ръководени от дами, сочи нов отчет за страните в Съюза; цената на този капиталов дисбаланс за Европа се прави оценка на към 250 милиарда евро годишно под формата на пропуснат стопански напредък

Жените бизнесмени в България и Европа не престават да имат стеснен достъп до рисков капитал, изключително в стратегически високотехнологични браншове, демонстрира ново европейско проучване, подкрепено от Европейската комисия и Европейския парламент. Данните сочат, че превъзмогването на този капиталов дисбаланс може да се трансформира в действителен мотор за стопански напредък и конкурентоспособност. Изводите са показани в отчета The Gender Investment Gap, който проучва по какъв начин се разпределят вложенията в софтуерни компании в Европа и кой взе участие във вземането на капиталови решения.

Изследването слага специфичен фокус върху така наречен deep tech - компании, основани на научни открития и напреднало инженерство, постоянно произлизащи от университети и проучвателен центрове. Това включва области като изкуствен интелект, енергийни и климатични технологии, биотехнологии, медицински технологии, индустриално произвеждане и други За разлика от потребителските цифрови услуги, тези компании изискват по-големи първични вложения и по-дълъг интервал на развиване, само че точно те са в основата на дълготрайната индустриална резистентност, софтуерната самостоятелност и икономическата сигурност на Европа.

Според разбора: Стартъпи с най-малко една жена измежду създателите си притеглят едвам 14,4% от капиталовите рундове и към 12% от общия размер рисков капитал в Европа; В deep tech бранша към 80% от фирмите са учредени напълно от мъже; тези компании получават близо 90% от общия размер финансиране посредством рисков капитал; Жените са едва показани освен измежду бизнесмените, само че и измежду фонд мениджърите и капиталовите комитети, които вземат решенията за систематизиране на капитала;

За страни като България - с добре готови механически фрагменти и разрастваща се стартъп екосистема - тези трендове значат пропусната опция нововъведенията да се развиват и мащабират на локално равнище.

Докладът стъпва на 11-месечно изследване, което комбинира количествени данни с 81 задълбочени изявленията с бизнесмени, вложители, фонд мениджъри, обществени финансови институции и европейски политици, както и 12 събития в разнообразни страни с присъединяване на над 1000 представители. Целта на самодейността е освен да се мери мащабът на казуса, само че и да се схванат аргументите зад него.

По думите на еврокомисаря за стартъпи, научни проучвания и нововъведения Екатерина Захариева въпросът е стопански - когато компании, ръководени от дами, получават едвам 2–3% от рисковия капитал, казусът е в метода, по който се разпределят вложенията, а не в неналичието на хрумвания или потенциал. „ От всеки 100 евро рисков капитал, по-малко от 3 евро се влагат в екипи, ръководени от дами, и единствено към 15 евро за смесени екипи. Въпреки рекордно високите размери на вложения, този дисбаланс съвсем не се е трансформирал “, показва Захариева. Според нея измерването на тези разлики е основна причина за по-ефективни капиталови решения и за повишение на конкурентоспособността на Европа. „ Европа не може да си разреши да пренебрегне креативния и предприемачески капацитет на половината от популацията си “, счита еврокомисарят.

Според Денис Христов, началник бранш „ Бизнес разбори и развиване “ във Фонда на фондовете, обществените финансови принадлежности имат основна роля за по-малки пазари като българския. „ България е измежду водещите страни по брой дами с IT обучение. Силното наличие на българките в бранша на осведомителните технологии е и една от аргументите у нас да виждаме повече дами бизнесмени “. По думите му точно европейските финансови принадлежности – дялово финансиране, гаранции и заеми – са от огромна изгода за българските стартъпи, а забележителна част от фирмите с рисков капитал у нас не биха съществували без тази поддръжка.

Ключов резултат от плана е основаването на интерактивен европейски дашборд - платформата сплотява данни за над 70 000 софтуерни компании в Европа (2020–2025) и разрешава съпоставения по страни, браншове и стадии на финансиране. Целта е да се построи устойчива европейска база данни, която да подкрепя политики и капиталови решения, учредени на действителни измерими индикатори.

Европа не страда от липса на дами иноватори, а от липса на поредни системи за премерване, финансиране и надграждане на техните хрумвания, сочи главният извод от отчета. За България това значи опция - посредством по-добро потребление на европейските принадлежности и данните зад тях – да задържи и развие високотехнологичен предприемачески капацитет с действителен принос към икономическия напредък. Чрез комбинирането на обща база данни с директно присъединяване в цялата екосистема планът поставя основите за по-информирано създаване на политики, по-добри капиталови решения и по-силна и приобщаваща европейска екосистема за дълбоки технологии.

Обобщените заключения от отчета са налични тук.