По-малко от 3 години, след като връчи акредитивните си писма

По-малко от 3 години, откакто връчи акредитивните си писма на 24 ноемвир 2016 година, френският дипломат Ерик Льобедел завършва мандата си в София. Изминалото време бе белязано от най-сериозните от десетилетия разбърквания в политиката в Европа, Съединени американски щати, Европейски Съюз, транатлантическите връзки и засилена динамичност във френско-българските връзки. Каква е неговата равносметка беседваме малко преди отпътуването му от България.

В словото си на прощалния банкет преди дни казахте, че двустранните връзки са в един от най-хубавите си стадии от IX век насам. Но също по този начин казахте, че тези връзки не са предпазени от отливи. Да поговорим малко по-подробно какво имахте поради и за първото, и за второто.

- Върнах се обратно в историята и открих, че първият път, когато сме имали толкоз близки връзки, е подписването през 831 година на контракт сред хан Маламир и император Лудвиг Благочестиви. По това време даже е имало обща граница сред нашите страни.

По време на моя мандат президентът Еманюел Макрон посети България два пъти. Почти всички членове на френското държавно управление идваха тук, пристигнаха и мнозина високопоставени депутати и публични лица. Бяхме домакини на двама лауреати на Нобелова премия, на притежател на извънредно авторитетната литературна премия " Гонкур ", както и на госпожа Елен Карер Д`Анкос - пожизненият секретар на Френската академия.

Всичко това потвърждава, че Франция реализира резултати и основава нещо ново в двустранните връзки, реализира доста в последните години. Нашата страна реализира резултати на европейско равнище и в интернационалните организации, каквато да вземем за пример е поддръжката, която президентът Макрон съобщи за кандидатурата на госпожа Кристалина Георгиева за ръководещ шеф на Международния валутен фонд.

От българска страна също имаме резултати и няма никакво подозрение, че ще имаме още достижения в икономическата област, където следва подписването на огромни контракт в региона на инфраструктурата, въоръженията, енергетиката България ще продължи да работи и в културната област и имаме положителни учредения да мислим благодарение на българските ни другари, че въпросът с преместването на френския колеж " Виктор Юго " в нова постройка ще бъде решен най-сетне.

При тези условия динамичността на двустранните връзки ще продължи и те ще останат постоянни и трайни. Като споделям обаче, че те са нежни, имам поради, че за тях е нужна политическа воля и от двете страни. Мога да ви подсигурявам, че от френска страна тази политическа воля е налице, ние продължаваме да държим на нея.

Да разбирам ли, че думите ви за " нежни връзки " и " отливи " е изкусен метод да кажете, че очаквате повече от българското държавно управление?

- Очакваме от държавното управление продължение на тази динамичност, както и българските ни другари да го сторят изключително в икономическата област, където виждаме най-голямо пространство за деяние. Имаме доста положителни предложения, които можем да създадем в региона на инфраструктурата, френски предложения във въоръженията, за бронирани машини за българската войска Така че е належащо всички тези планове да се конкретизират.

Както казвате, двустранните връзки не са единствено на държавно и политическо равнище, както и сред елементарните хора, само че и са връзки в областта на бизнеса. Какво е усещането ви за бизнес средата в България? Какво ви споделят френските предприемачи в България за работата си - какво ги притегля и какво ги отблъсква?

- Създадена е доста добра основа - близо 300 френски предприятия дават работа на 20 хиляди души в България. Това не е задоволително. Няма да изтъквам данни, само че несъмнено има браншове, в които тези връзки да се развиват и в които проличава капацитетът за сходно развиване. Такава е хранително-вкусовата индустрия, в която и сега вършим много неща - да вземем за пример с компанията " Суфле Агро България ". Благодарение на " Еърбъс " върнахме самолетостроенето като бранш в България. Много забавни са осведомителните технологии, защото френските и българските предприемачи сега основават нещо и се усещат напъните им да се премине от модела на аутсорсинг към този на по-развити стартъп компании. Създадохме La French Tech - стартъп екосистема, която е доста деен модел и опора за двустранното развиване и потребление на тази бизнес ниша.

Разбира е, има и трудности и те са известни. Свързани са с неналичието на квалифицирана работна ръка отвън София, Пловдив и Варна. Но френските предприятия работят с българските си сътрудници, с цел да разрешат този проблем.

Искам да подчертая и това, че огромна част от гъшия дроб, който идва във Франция, идва от България. Част от черния хайвер, който във Франция се продава от огромния вносител Petrossian, също идва от вашата страна.

Ревнувате ли за това - foie gras въпреки всичко е международно прочут като френски артикул?

- Не, несъмнено, че не. Това е обикновено партньорство. Petrossian, да вземем за пример, работят с българска компания от Кърджали - факт, който не е доста прочут.

Едва ли се работи елементарно с България - една страна с проблеми с върховенството на закона, свободата на медиите и нежно и постоянно охулвано гражданско общество. Вижте какво се случва с избора на нов Главен прокурор, да вземем за пример - приказвам за процедури, не толкоз за личностите. Представяте ли си по ТОЗИ метод да се избира основен прокурор на Френската република?

- Различни са моделите на прокуратурите в двете страни, изключително когато става дума за мощни персони. Във Франция не е този форматът за избор на претендентите, а и задачата на прокурорите ни е да обезпечат самостоятелност на правораздаването. Когато приказваме за юридическия аспект, би трябвало да имаме поради, че става дума за модел и за процедура. Познавам модела, по който в последна сметка се избира Главен прокурор с несъмнено място в общата българска система на правосъдие. Срещал съм се с господин Сотир Цацаров, тъй като имаме съдействие в региона на сигурността, на което държим доста и то се развива доста добре. Естествено, ще се срещаме и със идващия основен прокурор, който и да е той.

Споменахте за публичното мнение и с съображение. Защото когато приказваме за промяна на правораздаването - а Франция изключително доста държи на нея, както и на Механизма за съдействие и наблюдаване - мисля, че би трябвало повече да се работи по едно и също време " изпод " и " от горната страна ".

" Отдолу " е публичното мнение, неправителственият бранш, определените водачи на локално равнище. Държа да загатна и специалистите на европейско равнище - миг, който постоянно се не помни тук, а те обогатяват тематиката. За миналите 3 години от мандата ми пътувах доста из България и се срещнах с ръководители на всички равнища, които от време на време работят в доста сложни условия, само че все пак носят мощно възприятие на отговорностите си като публични ръководители, отдадени хора с усеща за обществения интерес. Всичко това назовавам работа " изпод ".

Работата " от горната страна " идва по линия на Европейския съюз. Мисля, че тук би трябвало да проявим повече въображение, с цел да реализираме един режим на поощряване промяната на правораздаването и отбрана на човешките права с ограничения, които са постепенни, насърчителни и недискриминационни, т.е. да се отнасят по идентичен метод към всички страни в Европейския съюз. Иначе казано, да има обзор на експертно равнище, да има експертизи, да има обязаност на фондовете с тематиката и даже, в случай че се наложи, да се употребява като последна мярка Член 7 от Договора за Европейски Съюз. В това отношение работата на новата Европейска комисия ще бъде доста забавна.

Да създадем едно значимо конкретизиране - говорите за използване на Член 7 съответно към България или по принцип на европейско равнище?

- Не, нямах поради България. Нека го изясним - Член 7 е последното допустимо средство, когато всички останали механизми са се провалили. Първите стъпки, които вероятно биха довели до използване на Член 7, към този момент бяха направени по отношение на Полша и Унгария. Но за България в никакъв случай не е ставало въпрос. Обяснявах, че има потребност от режим на постепенни стъпки, който да се ползва към всички страни членки на Европейски Съюз, като се стартира от един peer обзор преди да се премине към други ограничения

Споменахте за ролята на публичното мнение, само че то в забележителна степен се образува и от средствата за всеобща информация. Доволен ли сте от положението на медиите в България?

- Много държим на свободата на медиите и деликатно следим обстановката, както в България, по този начин и в други страни. Да, в България има какво да се направи и може да се желае повече. Оставаме бдителни.

Друг гръмък случай от тази година е кражбата на голям масив персонални данни на милиони българи от Националната организация за приходите. Засега не видяхме нито един осъден държавен чиновник за това. Продължава ли след случилото се Франция да споделя деликатна информация с България?

- Човек би трябвало да си направи изводите, само че без те да въздействат негативно на измененията. И тук би трябвало да вървим деликатно напред, само че без да изоставяме промените.

Макар да се знае малко какво съставлява така наречен Шпионски скандал с Русия. Как оценявате протичащото се от френска страна и като сътрудник в НАТО? Не ви ли се коства, че на този стадий има повече страсти, в сравнение с рационалност?

- България е сътрудник в Европейски Съюз и НАТО. И когато такива обстоятелства бъдат потвърдени, ние естествено показваме нашата взаимност. Ние самите сме имали сходни случаи в не толкоз далечно минало и бяха взети сходни ограничения по отношение на нашите избори. Затова би трябвало да се демонстрира неотстъпчивост във връзка с Русия. Но си мисля също, че би трябвало да се отиде още по-напред. Трябва да се фокусираме върху целокупните ни връзки с Русия.

Това лято една от международните организации имаше заглавие " Дипломацията още веднъж заприказва на френски ". Предполагам за Франция и за персонално за Вас това е комплимент, само че и отговорност. Обяснете повече за тази нова динамичност на френската външна политика: в Европа, по отношение на Централна Европа и по отношение на Русия.

- Много добре резюмирахте трите съществени интереса, които акцентира в речта си президентът Макрон. Мога доста дълго да приказвам по тази тематика, само че ще се опитам да ги показва в резюме. Светът се трансформира и би трябвало да намерим нашите котви и нашия компас. В този изменящ се свят Франция желае да бъде балансиращ фактор с ясно декларирана европейска цел - суверенна Европа, която пази и която ползва тактика по връзки на околната среда. Това са точки, включени и в новата тактика на Европейската комисия. Надяваме се, че те бързо ще бъдат осъществени. Това значи и една Европа, която не е разграничена

Много сме загрижени и за салдото в Централна и Източна Европа и го декларирахме, до момента в който се определяха основните постове в управлението на Европейски Съюз. Имахме своите желания и в действителност те се сбъднаха най-малко във връзка с бъдещия началник на МВФ. По отношение на това Централна Европа да бъде включвана, мисля, че не е инцидентно, че с цялостната поддръжка на Франция бе определена българка като претендентът на Европейски Съюз.

По отношение на Русия не трябва да губим от вниманието си обстоятелството, че тази страна е в Европа. Естествено, не трябва и да бъдем наивни, а би трябвало да сме бдителни. Но сме длъжни да намерим нови средства за разговор с една страна, която несъзнателно тласнахме към Китай. Затова главните понятия, които не трябва да забравяме, са доверие и бистрота.

Президентът Макрон ни инструктира да демонстрирам въображение, с цел да може Русия да бъде върната към европейската общественост. Министрите на външните работи и на защитата бяха в Москва тези дни и започнаха разговор по въпроси за архитектурата на доверие в Европа. И това наподобява обещаващо. Особено във връзка с ограниченията за доверие в Европа, предвидимостта и прозрачността. Този разговор ще продължи. Ще забележим по какъв начин действително се развиват събитията в Украйна - имаше няколко забавни жеста в последно време, които би трябвало да доведат до нова среща на върха до края на септември.

Означава ли това чертаене на нови " червени линии ", пренасяне досегашните " червени линии " в връзките с Русия?

- Не, изразът " червени линии " използваме и съблюдаваме - за разлика от други страни - във връзка с Сирия. Но другояче по отношение на Русия не приказваме за " червени линии ", а за решения, които се взимат общо в границите на Европейски Съюз или на НАТО.

От няколко месеца се промъква концепция за нова Хелзинкска среща за договаряне архитектурата за сигурност в Европа, където, прочее, след разпадането на някогашния Съюз на съветските социалистически републики се появиха голям брой непризнати от всички държавни граници. Подготвя ли се нещо сходно?

- Нашият министър на външните работи ни инструктира да поразсъждаваме във връзка идната 30-та годишнина от Паржката харта и нова Европа (1990) и в границите на Организацията за сигурност и съдействие в Европа (създадена в Хелзинки през 1973). Идеята е по какъв начин да вдъхнем нов живот в ограниченията за доверие.

Без да се повдига въпрос за границите в Европа?

- Да, въобще не става дума за това.

За какво не ви стигна мандатът в София? Какво би могла да усъвършенства госпожа Флоранс Робин, идващият дипломат на Франция?

- Няма нещо, за което да не ми стигна мандатът. Нашата цел не е да свършиш всичко за 3 години, ние работим в дълготраен проект. Надявам се, че моята наследничка ще продължи да работи със същата динамичност, насърчена от президента Макрон и ще донесе резултати в икономическата област, да вземем за пример. Използвам опцията още в този момент да ѝ пожелая триумф в задачата, която се вписва в насоките, дадени от президента и министъра на външните работи.

Кой въпрос не ви зададоха българските публицисти през всичките минали 3 години?

- Няма подобен. Българските публицисти са доста откровени.