Стефан Антонов: Милиардите на Асен Василев към бюджета – лъжа или фрапираща некомпетентност
По-малко от 24 часа бяха нужни на Асен Василев да обори проектобюджета на приемничката си Росица Велкова. Събота късен следобяд, градината, на сянка, с лайф през Facebook, като основен готвач, който утвърждава ястията за овакантяване на кухнята към масите в влиятелен ресторант, Василев добави лъжичка пари по проект за възобновяване и щипка дивиденти от държавните компании, с което ограничи бюджета до 3.7% от Брутният вътрешен продукт. Обеща като се захване съществено с него, през днешния ден понеделник, да го докара до под заветните 3% и по този начин да ни вкара в еврозоната. Да си кажа почтено, останах леко отчаян, мислех, че до през днешния ден ще е намерил решение, с което да обърне бюджета на остатък, а той...
Стига нелепости! Ако има поле, в което „ Продължаваме промяната “ лъщи с непросветеност най-вече, това е фискалната политика и, с цел да я скрият, прибягват до всевъзможни шмекерии, с които да омотат другояче наивната си публика. Следващите редове ще изобличат и потвърдят това, като се надявам, въпреки тонът да е леко хейтърски, да се стигне от оптимален брой гласоподаватели на Политическа партия, тъй като те повече от всички се нуждаят да проумеят истината в този миг.
Асен Василев откри, че Българи ще получи 2.8 милиарда по Плана за възобновяване и резистентност, с което ще понижи бюджетния недостига с 2 процентни пункта. Това не е правилно, тъй като когато Европа мери бюджетния недостиг, тя го прави на така наречен начислена основа, за разлика от осчетоводяването на бюджета, което у нас се прави на касова основа. Измежду всички разлики, ще посоча единствено тази, която ни касае сега. За Брюксел парите, които получаваме от еврофондове или Плана за възобновяване, не се броят нито като доход, когато ни се изпратят, нито като разход. Това не са пари, които страната със свои политики изземва или инжектира във стопанската система, затова еврофондовете не са част от Сектор „ държавно ръководство “ и не се броят. Същото е с парите по ПВУ.
От януари до през днешния ден Кирил Петков и Асен Василев приказват точно за недостига на начислена основа, когато се хвалят, че са го свили до 2.9% по отношение на брутния вътрешен артикул, тъй като си дават сметка, че това е критерият за еврозоната на Европейска комисия и ЕЦБ. Сега обаче започнаха да броят парите от еврофондовете, което си е премерване на бюджета на касова основа. Или казано с други думи – смениха аршина, с цел да пасне на посланията им.
Нека в този момент се вгледаме в дивидентите на държавните компании. Очевидно Василев има достъп до информация какъв брой са спечелили държавните компании и елементарно се оглежда в тези 1.7 милиарда лева, които вършат един процентен пункт по отношение на Брутният вътрешен продукт. Това, което пропуща е, дали тези облаги към този момент не са планувани за вложения, вътрешно групово преливане на средства от здрава компания в един държавен холдинг към друга, която е закъсала. Не на последно място отхвърля да научи урока, който преди 10-11 години научи първото държавно управление на ГЕРБ – с дивидентите не става. Тогава дори имаше законопроект за обирането им в интерес на бюджета, и от него не излезе нищо, тъкмо тъй като сходно всеобщо деяние опонира на логиката на бизнеса, с който се занимават държавните предприятия. Да не приказваме, че от време на време при едни и същи парични потоци облагата може да бъде по-голяма, по-малка или даже загуба. Особено във високоинфлационна среда. Тоест счетоводно да имате един резултат, само че действителните пари да са разочароващи като размер.
Непознаването на разликите сред начислена и касова основа и наивното втренчване в дивидентите от облаги на държавните компании ми подсети на критерия за оценка на финансовите министри дали са въздухари или съществени хора, който си построих през май 2021 година. Тогава на първата си конференция като длъжностен министър Василев показа новия началник на Национална организация за приходите Румен Спецов, за който след това щеше да каже няколко пъти, че имал „ огромни топки “. Та тогава Василев извади един лист с несъбрани вземания от Национална агенция за приходите в продължение на близо 20 години за 20 милиарда лв.. Същият лист, който се размахваше като залъгалка в интервали на рецесия от Национална агенция за приходите и от ГЕРБ десетилетие по-рано.
Въпросният лист не е измерител за успеваемостта на Национална агенция за приходите, която Василев искаше да разкритикува, тъй като включваше какво ли не – отговорностите на „ Кремиковци “, за които да вземем за пример е ясно, че е било държавна политика да се толерират, или всички задължения на компаниите „ повдигачи “ в схемите за източване на Данък добавена стойност, които обаче са виртуални вземания и не водят до загуба на страната, в случай че след раздуването на тези задължения в няколко компании, Национална агенция за приходите откаже да възвърне данъчния заем на последната по веригата, която предявява рекламация.
Василев припомня за напъните на предходния меганекадърник, обитавал кабинета на финансовия министър – Симеон Дянков. Когато момчето разбра, че опитите му да ограничи недостига са били ефикасни единствено на касова основа, през януари 2010 година, откакто осъзна, че е депресирал стопанската система, той даде конференция, представяйки отчет на самостоятелен експертен екип какъв брой е изгубила страната от превалутирането на външния дълг, което Милен Велчев извърши при започване на мандата си осем години преди Дянков.
Тогава единствено във Facebook споделих разочарованието си, че Асен Василев приказва небивалици и разчита на същата ирационалност, която обезпечи комфорт на ГЕРБ в първите години на ръководството им – „ ние сме по-различни, почтени, но наследството ни видиш ли, е тежко “? В персонално известие с мен се съгласи водачът на една партия, която през днешния ден е съдружен сътрудник на „ Продължаваме промяната “, само че очевидно политиката постанова да се съюзяваш и с въздухари.
А сериозните хора влизат и показват решения. През пролетта на 2013 година нито министър председателят Орешарски, нито финансовият му министър Петър Чобанов си играха да се оправдават, че ГЕРБ са им оставили единствено три милиарда фискален запас при законов най-малко от четири и половина. Не се оплакаха и че отново Дянков ги е лишил от опцията да финансират политиките си с прочут дълг, когато изтегли целия му предел през февруари, само че със период на обслужване до август и по този начин се получи неуместната обстановка хем заемът да се изплати в границите на годината и от статистическа позиция да наподобява, че подобен не е теглен, хем да няма опция повече да се теглят каквито и да било следващи заеми.
Внесоха си актуализация на бюджета, желаеха предел за още един милиард лв. нов заем. За премия Радан Кънев сподели, че се приготвя кражбата на века, Орешарски и Чобанов получиха несъгласие от президента Плевнелиев, а тълпата се опита да ги убие на излизане от Народното събрание в нощта на белия рейс, която последва точно разглеждането на бюджета.
Ако човек огледа отчетите към всеки от бюджетите, които Министерство на финансите приготвя, ще види, че то единствено си признава по какъв начин от експертна позиция бюджетите на Симеон Дянков бяха „ проциклични “, т.е. задълбочават резултатите на рецесията. Впоследствие координатната система с тези оценки щеше да се махне, само че първият антикризисен бюджет се оказа този на Чобанов и когато ГЕРБ се върнаха на власт през 2014 година, към този момент стопанската система беше отлепила и вървеше по нов път на ускоряване.
Също без да се вайка, стигматизираният през днешния ден Владислав Горанов просто си изиска предел от 16 милиарда лв. за нови заеми, с които да финансира неотложни ограничения, при положение, че парите от постоянното осъществяване на бюджета не стигнат. Радан Кънев, който към този момент беше с властта, се фръцна и нямаше проблем с 16-те милиарда заеми, въпреки година по-рано единствено за 1 милиард да твърдеше, че е кражбата на века.
И тъкмо, откакто взехме решение, че в Министерство на финансите повече няма да попадат въздухари, които ни претоплят остарели фокуси, се оказа, че към този момент две години сърбаме попарата на “гениалността ” на мастър Асен.
Едно обаче би трябвало да се означи за публиката. Когато предишния август Росица Велкова предизвести, че тазгодишният недостиг отива на 12 милиарда лв., в обществените си изявления и в бюджетната комисия към Народното събрание Асен Василев твърдеше, че макроикономическата прогноза е прекомерно консервативна. Че стопанската система тази година щяла да нарасне с повече и затова, страната щяла да събере повече. Да, по този начин излиза. Очаква се тя да нарасне с цели 19 милиарда лв.. Но се оказа, че нарастването на разноските е двойно по-голямо от нарастването на приходите. Това Асен Василев го видя и през днешния ден към този момент не приказва за повече доходи, а за изключителни приходи които не могат да имат дълготраен темперамент, каквито са парите от Плана за възобновяване или дивидентите от държавни компании.
Също както Георги Семерджиев се възползва от правото, обещано му от Наказателно-процесуалния кодекс да си съчинява всевъзможни версии на отбрана – от това, че полицията го отвлякла, през това, че колата управлявали инфлуенсърки. По създание нелепости, които наскърбяват мозъка, само че по закон би трябвало да се оборят.
Така през 2013 година, когато в „ Капитал “ сериозната публицистика към момента надделяваше очевидно над пропагандата, излезе най-сериозното следствие за злоупотребите в Корпоративна комерсиална банка. И троловете на Цветан Василев към този момент не оспорваха, че неприятни неща не се случват, а минаха на позицията, че противоречивите кредитни интервенции в действителност били най-гениалния проект за реиндустриализиране на стопанската система и банката можела единствено да завоюва.
Така и „ Продължаваме промяната ” към този момент търсят окопаване на по-задни позиции, с което се трансформират в подигравка на ранния ГЕРБ, само че в случай че тогава представлението беше нещо ново, невиждано и публиката мъчно можеше да допусне, че е Дянков ѝ се пробутва толкоз евтини трикове, през днешния ден можем единствено да съжаляваме за упоритата доверчивост у тези, които имат вяра на Асен Василев.
Коментар на Стефан Антонов за
Стига нелепости! Ако има поле, в което „ Продължаваме промяната “ лъщи с непросветеност най-вече, това е фискалната политика и, с цел да я скрият, прибягват до всевъзможни шмекерии, с които да омотат другояче наивната си публика. Следващите редове ще изобличат и потвърдят това, като се надявам, въпреки тонът да е леко хейтърски, да се стигне от оптимален брой гласоподаватели на Политическа партия, тъй като те повече от всички се нуждаят да проумеят истината в този миг.
Асен Василев откри, че Българи ще получи 2.8 милиарда по Плана за възобновяване и резистентност, с което ще понижи бюджетния недостига с 2 процентни пункта. Това не е правилно, тъй като когато Европа мери бюджетния недостиг, тя го прави на така наречен начислена основа, за разлика от осчетоводяването на бюджета, което у нас се прави на касова основа. Измежду всички разлики, ще посоча единствено тази, която ни касае сега. За Брюксел парите, които получаваме от еврофондове или Плана за възобновяване, не се броят нито като доход, когато ни се изпратят, нито като разход. Това не са пари, които страната със свои политики изземва или инжектира във стопанската система, затова еврофондовете не са част от Сектор „ държавно ръководство “ и не се броят. Същото е с парите по ПВУ.
От януари до през днешния ден Кирил Петков и Асен Василев приказват точно за недостига на начислена основа, когато се хвалят, че са го свили до 2.9% по отношение на брутния вътрешен артикул, тъй като си дават сметка, че това е критерият за еврозоната на Европейска комисия и ЕЦБ. Сега обаче започнаха да броят парите от еврофондовете, което си е премерване на бюджета на касова основа. Или казано с други думи – смениха аршина, с цел да пасне на посланията им.
Нека в този момент се вгледаме в дивидентите на държавните компании. Очевидно Василев има достъп до информация какъв брой са спечелили държавните компании и елементарно се оглежда в тези 1.7 милиарда лева, които вършат един процентен пункт по отношение на Брутният вътрешен продукт. Това, което пропуща е, дали тези облаги към този момент не са планувани за вложения, вътрешно групово преливане на средства от здрава компания в един държавен холдинг към друга, която е закъсала. Не на последно място отхвърля да научи урока, който преди 10-11 години научи първото държавно управление на ГЕРБ – с дивидентите не става. Тогава дори имаше законопроект за обирането им в интерес на бюджета, и от него не излезе нищо, тъкмо тъй като сходно всеобщо деяние опонира на логиката на бизнеса, с който се занимават държавните предприятия. Да не приказваме, че от време на време при едни и същи парични потоци облагата може да бъде по-голяма, по-малка или даже загуба. Особено във високоинфлационна среда. Тоест счетоводно да имате един резултат, само че действителните пари да са разочароващи като размер.
Непознаването на разликите сред начислена и касова основа и наивното втренчване в дивидентите от облаги на държавните компании ми подсети на критерия за оценка на финансовите министри дали са въздухари или съществени хора, който си построих през май 2021 година. Тогава на първата си конференция като длъжностен министър Василев показа новия началник на Национална организация за приходите Румен Спецов, за който след това щеше да каже няколко пъти, че имал „ огромни топки “. Та тогава Василев извади един лист с несъбрани вземания от Национална агенция за приходите в продължение на близо 20 години за 20 милиарда лв.. Същият лист, който се размахваше като залъгалка в интервали на рецесия от Национална агенция за приходите и от ГЕРБ десетилетие по-рано.
Въпросният лист не е измерител за успеваемостта на Национална агенция за приходите, която Василев искаше да разкритикува, тъй като включваше какво ли не – отговорностите на „ Кремиковци “, за които да вземем за пример е ясно, че е било държавна политика да се толерират, или всички задължения на компаниите „ повдигачи “ в схемите за източване на Данък добавена стойност, които обаче са виртуални вземания и не водят до загуба на страната, в случай че след раздуването на тези задължения в няколко компании, Национална агенция за приходите откаже да възвърне данъчния заем на последната по веригата, която предявява рекламация.
Василев припомня за напъните на предходния меганекадърник, обитавал кабинета на финансовия министър – Симеон Дянков. Когато момчето разбра, че опитите му да ограничи недостига са били ефикасни единствено на касова основа, през януари 2010 година, откакто осъзна, че е депресирал стопанската система, той даде конференция, представяйки отчет на самостоятелен експертен екип какъв брой е изгубила страната от превалутирането на външния дълг, което Милен Велчев извърши при започване на мандата си осем години преди Дянков.
Тогава единствено във Facebook споделих разочарованието си, че Асен Василев приказва небивалици и разчита на същата ирационалност, която обезпечи комфорт на ГЕРБ в първите години на ръководството им – „ ние сме по-различни, почтени, но наследството ни видиш ли, е тежко “? В персонално известие с мен се съгласи водачът на една партия, която през днешния ден е съдружен сътрудник на „ Продължаваме промяната “, само че очевидно политиката постанова да се съюзяваш и с въздухари.
А сериозните хора влизат и показват решения. През пролетта на 2013 година нито министър председателят Орешарски, нито финансовият му министър Петър Чобанов си играха да се оправдават, че ГЕРБ са им оставили единствено три милиарда фискален запас при законов най-малко от четири и половина. Не се оплакаха и че отново Дянков ги е лишил от опцията да финансират политиките си с прочут дълг, когато изтегли целия му предел през февруари, само че със период на обслужване до август и по този начин се получи неуместната обстановка хем заемът да се изплати в границите на годината и от статистическа позиция да наподобява, че подобен не е теглен, хем да няма опция повече да се теглят каквито и да било следващи заеми.
Внесоха си актуализация на бюджета, желаеха предел за още един милиард лв. нов заем. За премия Радан Кънев сподели, че се приготвя кражбата на века, Орешарски и Чобанов получиха несъгласие от президента Плевнелиев, а тълпата се опита да ги убие на излизане от Народното събрание в нощта на белия рейс, която последва точно разглеждането на бюджета.
Ако човек огледа отчетите към всеки от бюджетите, които Министерство на финансите приготвя, ще види, че то единствено си признава по какъв начин от експертна позиция бюджетите на Симеон Дянков бяха „ проциклични “, т.е. задълбочават резултатите на рецесията. Впоследствие координатната система с тези оценки щеше да се махне, само че първият антикризисен бюджет се оказа този на Чобанов и когато ГЕРБ се върнаха на власт през 2014 година, към този момент стопанската система беше отлепила и вървеше по нов път на ускоряване.
Също без да се вайка, стигматизираният през днешния ден Владислав Горанов просто си изиска предел от 16 милиарда лв. за нови заеми, с които да финансира неотложни ограничения, при положение, че парите от постоянното осъществяване на бюджета не стигнат. Радан Кънев, който към този момент беше с властта, се фръцна и нямаше проблем с 16-те милиарда заеми, въпреки година по-рано единствено за 1 милиард да твърдеше, че е кражбата на века.
И тъкмо, откакто взехме решение, че в Министерство на финансите повече няма да попадат въздухари, които ни претоплят остарели фокуси, се оказа, че към този момент две години сърбаме попарата на “гениалността ” на мастър Асен.
Едно обаче би трябвало да се означи за публиката. Когато предишния август Росица Велкова предизвести, че тазгодишният недостиг отива на 12 милиарда лв., в обществените си изявления и в бюджетната комисия към Народното събрание Асен Василев твърдеше, че макроикономическата прогноза е прекомерно консервативна. Че стопанската система тази година щяла да нарасне с повече и затова, страната щяла да събере повече. Да, по този начин излиза. Очаква се тя да нарасне с цели 19 милиарда лв.. Но се оказа, че нарастването на разноските е двойно по-голямо от нарастването на приходите. Това Асен Василев го видя и през днешния ден към този момент не приказва за повече доходи, а за изключителни приходи които не могат да имат дълготраен темперамент, каквито са парите от Плана за възобновяване или дивидентите от държавни компании.
Също както Георги Семерджиев се възползва от правото, обещано му от Наказателно-процесуалния кодекс да си съчинява всевъзможни версии на отбрана – от това, че полицията го отвлякла, през това, че колата управлявали инфлуенсърки. По създание нелепости, които наскърбяват мозъка, само че по закон би трябвало да се оборят.
Така през 2013 година, когато в „ Капитал “ сериозната публицистика към момента надделяваше очевидно над пропагандата, излезе най-сериозното следствие за злоупотребите в Корпоративна комерсиална банка. И троловете на Цветан Василев към този момент не оспорваха, че неприятни неща не се случват, а минаха на позицията, че противоречивите кредитни интервенции в действителност били най-гениалния проект за реиндустриализиране на стопанската система и банката можела единствено да завоюва.
Така и „ Продължаваме промяната ” към този момент търсят окопаване на по-задни позиции, с което се трансформират в подигравка на ранния ГЕРБ, само че в случай че тогава представлението беше нещо ново, невиждано и публиката мъчно можеше да допусне, че е Дянков ѝ се пробутва толкоз евтини трикове, през днешния ден можем единствено да съжаляваме за упоритата доверчивост у тези, които имат вяра на Асен Василев.
Коментар на Стефан Антонов за
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ