Сова Харис: Около 2,2 млн. души със сигурност ще отидат до урните
По-малко от 2 месеца преди парламентарните избори 40% от гласоподавателите са изцяло сигурни, че ще гласоподават. Това значи, че сега твърдо решилите да отидат до урните са към 2,2 млн. души. Други 25% (ок. 1,375 млн. души) настояват, че са в известна степен сигурни, само че имат съмнения. Ако всички от последната група гласоподават, ще се получи интензивност, близка до тази на последните парламентарни избори през 2017 година Това демонстрират резултатите от изследване на " Сова Харис " по поръчка на в. " Труд ", осъществено в интервала 26 – 31 януари измежду 1000 български жители по метода на стандартизираното " лице в лице " изявление.
Данните от изследването демонстрират, че към 1/4 от гласоподавателите имат опасения, че гласуването съставлява евентуална заплаха за тях и могат да се заразят с COVID-19. При настоящето равнище на разпространяване на болестта можем да предположим, че епидемията няма да окаже директно въздействие върху изборната интензивност, показват от " Сова Харис ".
Според 44% от избирателите изборите няма да излъчат устойчиво ръководство, което да ни преведе през рецесията - както в епидемиологичен, по този начин и стопански проект. Все повече жители изпитват компликация при установяване на техния политически представител във властта, което е проблем при легитимността на държавното ръководство у нас. Резултатите демонстрира още, че 25% от гласоподавателите, дали своят вот на предходните парламентарни избори, имат проблем не толкоз с това, за кого да гласоподават на 4 април, а с това, дали да гласоподават изобщо. Този дял съставлява към 40% от дейните гласоподаватели. Това прави обстановката към идните избори неопределена и сложна за прогнозиране. Колебливостта измежду толкоз огромна група хора и неопределеността за крайния резултат ще създадат предизборната битка извънредно оспорвана. От друга страна, това е фактор за повишение на интензивността, показват от организацията.
Данните от проучването демонстрират, че към сегашния миг съотношението сред главните политически сили се резервира. От очертаващата се по-ниска изборна интензивност преимущество получават трите систематични партии: ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. И при трите малко над 60% от деклариралите, че ще гласоподават за тях, са твърдо решили да гласоподават. Различното е съществуването на два нови политически субекта с опция за наличие в идващия парламент. Според получените резултати " ИТН " е четвъртият политически индивид, който не би трябвало да има проблеми с прескачането на бариерата за влизане в идващия парламент. Нещо повече, групировката на Слави Трифонов би могла да получи поддръжка, която да я трансформира в решителен фактор при образуването на бъдещето парламентарно болшинство, показват от организацията.
Към момента още три обединения преодоляват изборния предел от 4% за влизане в Народното събрание: " Изправи се. БГ " с 4,7 от действителните гласове, Вътрешна македонска революционна организация (4,4%) и Коалиция Демократична България (4,1%).
Резултатите открояват най-малко още шест обединения, които могат да записват резултат, представляващ интерес от позиция на политическо наличие и на възможни обединения. Най-масово подкрепена от тях е парламентарно показаната " Воля " (2,8% от действителните гласове). Следват НФСБ и АБВ с по 1,7%. Формациите в този набор губят от появяването на новите субекти, най-много от плана на Слави Трифонов. От друга страна, те могат да разчитат на това, че разполагат с построени структури, разясняват от " Сова Харис ". " Републиканци за България " имат възходящо развиване, като сега доближават поддръжка от 1,5% от действителните гласове. Регистрираният резултат за " Атака " е 1,3%, за " Възраждане " - 1,1% от действителните гласове.
Данните от изследването демонстрират, че към 1/4 от гласоподавателите имат опасения, че гласуването съставлява евентуална заплаха за тях и могат да се заразят с COVID-19. При настоящето равнище на разпространяване на болестта можем да предположим, че епидемията няма да окаже директно въздействие върху изборната интензивност, показват от " Сова Харис ".
Според 44% от избирателите изборите няма да излъчат устойчиво ръководство, което да ни преведе през рецесията - както в епидемиологичен, по този начин и стопански проект. Все повече жители изпитват компликация при установяване на техния политически представител във властта, което е проблем при легитимността на държавното ръководство у нас. Резултатите демонстрира още, че 25% от гласоподавателите, дали своят вот на предходните парламентарни избори, имат проблем не толкоз с това, за кого да гласоподават на 4 април, а с това, дали да гласоподават изобщо. Този дял съставлява към 40% от дейните гласоподаватели. Това прави обстановката към идните избори неопределена и сложна за прогнозиране. Колебливостта измежду толкоз огромна група хора и неопределеността за крайния резултат ще създадат предизборната битка извънредно оспорвана. От друга страна, това е фактор за повишение на интензивността, показват от организацията.
Данните от проучването демонстрират, че към сегашния миг съотношението сред главните политически сили се резервира. От очертаващата се по-ниска изборна интензивност преимущество получават трите систематични партии: ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. И при трите малко над 60% от деклариралите, че ще гласоподават за тях, са твърдо решили да гласоподават. Различното е съществуването на два нови политически субекта с опция за наличие в идващия парламент. Според получените резултати " ИТН " е четвъртият политически индивид, който не би трябвало да има проблеми с прескачането на бариерата за влизане в идващия парламент. Нещо повече, групировката на Слави Трифонов би могла да получи поддръжка, която да я трансформира в решителен фактор при образуването на бъдещето парламентарно болшинство, показват от организацията.
Към момента още три обединения преодоляват изборния предел от 4% за влизане в Народното събрание: " Изправи се. БГ " с 4,7 от действителните гласове, Вътрешна македонска революционна организация (4,4%) и Коалиция Демократична България (4,1%).
Резултатите открояват най-малко още шест обединения, които могат да записват резултат, представляващ интерес от позиция на политическо наличие и на възможни обединения. Най-масово подкрепена от тях е парламентарно показаната " Воля " (2,8% от действителните гласове). Следват НФСБ и АБВ с по 1,7%. Формациите в този набор губят от появяването на новите субекти, най-много от плана на Слави Трифонов. От друга страна, те могат да разчитат на това, че разполагат с построени структури, разясняват от " Сова Харис ". " Републиканци за България " имат възходящо развиване, като сега доближават поддръжка от 1,5% от действителните гласове. Регистрираният резултат за " Атака " е 1,3%, за " Възраждане " - 1,1% от действителните гласове.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ