Малки акционери с големи дивиденти
По-малко, само че въпреки всичко ги има. Това е забележимият извод от решенията на непубличните компании, в които има и дребни акционери с право на приемане на части от облагата. И той не е неочакван - спешната 2020 година удари финансовите резултати на доста компании. Дори и да има облаги, някои просто са решили да ги запазят в запасите.
Малките акционери в непубличните компании най-често са там по линия на всеобщата приватизация от преди повече от 20 години или в правото им да ги придобият като чиновници. Някои от тези компании бяха на фондовата борса, само че по-късно се отписаха и техни акции към този момент не се търгуват там. Списъкът им е дълъг, само че когато става въпрос за постоянно разпределение на облагите, той внезапно се свива.
Правата на акционерите обаче си остават даже и да имат една акция. А в доста случаи тя не е единствено една - в някои компании като " Аурубис България " има да вземем за пример акционери с по към 300 акции, което единствено от дял прави близо 20 хиляди лева приход за последните 5 години. Тук би трябвало да се внимава, тъй като отминалостта на дивидента е 5 години (посочва се точната дата, от която тече, в решението на общото събрание) и в случай че не бъде изтънчен и получен, по-късно парите постъпват в касата на сдружението. Хубаво е също по този начин да се има поради, че от разпределените суми се удържа 5% налог върху дивидентите, тъй че действително получените суми биха били по дребни от оповестените. Това става при източника, от самата компания, разпределяща дял, тъй че няма потребност дребните вложители да го заявяват и внасят.
Резултатите в този момент са надалеч от рекордната 2018 година, когато бяха разпределени дивиденти за над 670 млн. лева (на база облагите от 2017 г.), като тогава повода беше рекордното систематизиране на " Аурубис България ". За дребните акционери обаче най-плодородна беше идната година - у тях отидоха над 170 млн. лева, като това се дължеше на по-големия дял от " Асарел Медет ".
Тази година, а и обичайно индустриалните и добивните компании са измежду най-печелившите и най-щедрите във връзка с дивидентите. Храните и напитките също влизат в скромната таблица, само че при хотелите рецесията очевидно ги извади от играта. При някои от банките също има останали дребни акционери, само че за предходната, а и за актуалната година секторът има възбрана от Българска народна банка да разпределя дивиденти. Болшинството компании, които разпределят, са благосъстоятелност на огромни непознати компании.
Дивидент, сладостен като мед
" Аурубис България " е компанията, която раздава най-големия дял измежду непубличните компании. През тази година " Аурубис България " стана и най-голямата компания в страната в класацията на " Капитал " К100, като изпревари " Лукойл Нефтохим ". Последната обаче е на хронична загуба с години и обяснимо не разпределя облагата си измежду акционерите.
Капитал - брой 37
Приходите на " Аурубис България " са 5.4 милиарда лева, а облагата е 264.8 млн. лева Сега от нея ще бъдат разпределени 264.7 млн. лева за дял. За последните 5 години компанията е разпределила над 1.3 милиарда лева, което прави по 63.62 лева на акция. Малките акционери имат в нея обаче дребен дял - едвам 0.14%, или 29 268 акции. Те са у над 2600 акционери, което прави приблизително по 10 в притежател, или по 636 лева за последните 5 години, само че както посочихме по горе - има и такива с над 200 или 300 бумаги. Мажоритарния дял от 99.86% е в " Кумерио Австрия ".
Както нееднократно сме споменавали, сдружението в Пирдоп има доста поредна политика във връзка с систематизиране на облагата и е отворено към ползите на дребните акционери - в града има информативен център, където всеки може да получи отговори на въпросите, които го интересуват. Традиционно на общите събрания обаче не участват дребни акционери - през последните години това прави нормално един дребен акционер с към 200 акции. Дори и да приказва за някаква форма на индиферентност, наличието на общо заседание е един от най-лесните способи да се доближи до управлението и да се получи по-детайлна информация за бъдещето на една компания. В случая с " Аурубис България " това е още по-валидно и заради обстоятелството, че голяма част от акционерите са и негови чиновници.
Другата огромна медодобивна компания в България - " Асарел Медет ", също има поредна дивидентна политика, а на общото заседание през юли е взето решение подобен също да бъде разпределен. От протокола на извършеното ОСА не става явен тъкмо размерът му, както и какъв % е той от облагата. За предходната година съгласно самостоятелния доклад тя е съвсем 120 млн. лева след налози. Това е и компанията с най-големия брутен дял - преди две години разпредели съвсем по 52 лева на акция. Извън главния притежател над 27% от акциите са у самостоятелни акционери, само че огромна част от тях са в благосъстоятелност на наследниците на починалия шеф на компанията Лъчезар Цоцорков.
Малките акционери в непубличните компании най-често са там по линия на всеобщата приватизация от преди повече от 20 години или в правото им да ги придобият като чиновници. Някои от тези компании бяха на фондовата борса, само че по-късно се отписаха и техни акции към този момент не се търгуват там. Списъкът им е дълъг, само че когато става въпрос за постоянно разпределение на облагите, той внезапно се свива.
Правата на акционерите обаче си остават даже и да имат една акция. А в доста случаи тя не е единствено една - в някои компании като " Аурубис България " има да вземем за пример акционери с по към 300 акции, което единствено от дял прави близо 20 хиляди лева приход за последните 5 години. Тук би трябвало да се внимава, тъй като отминалостта на дивидента е 5 години (посочва се точната дата, от която тече, в решението на общото събрание) и в случай че не бъде изтънчен и получен, по-късно парите постъпват в касата на сдружението. Хубаво е също по този начин да се има поради, че от разпределените суми се удържа 5% налог върху дивидентите, тъй че действително получените суми биха били по дребни от оповестените. Това става при източника, от самата компания, разпределяща дял, тъй че няма потребност дребните вложители да го заявяват и внасят.
Резултатите в този момент са надалеч от рекордната 2018 година, когато бяха разпределени дивиденти за над 670 млн. лева (на база облагите от 2017 г.), като тогава повода беше рекордното систематизиране на " Аурубис България ". За дребните акционери обаче най-плодородна беше идната година - у тях отидоха над 170 млн. лева, като това се дължеше на по-големия дял от " Асарел Медет ".
Тази година, а и обичайно индустриалните и добивните компании са измежду най-печелившите и най-щедрите във връзка с дивидентите. Храните и напитките също влизат в скромната таблица, само че при хотелите рецесията очевидно ги извади от играта. При някои от банките също има останали дребни акционери, само че за предходната, а и за актуалната година секторът има възбрана от Българска народна банка да разпределя дивиденти. Болшинството компании, които разпределят, са благосъстоятелност на огромни непознати компании.
Дивидент, сладостен като мед
" Аурубис България " е компанията, която раздава най-големия дял измежду непубличните компании. През тази година " Аурубис България " стана и най-голямата компания в страната в класацията на " Капитал " К100, като изпревари " Лукойл Нефтохим ". Последната обаче е на хронична загуба с години и обяснимо не разпределя облагата си измежду акционерите.
Капитал - брой 37
Приходите на " Аурубис България " са 5.4 милиарда лева, а облагата е 264.8 млн. лева Сега от нея ще бъдат разпределени 264.7 млн. лева за дял. За последните 5 години компанията е разпределила над 1.3 милиарда лева, което прави по 63.62 лева на акция. Малките акционери имат в нея обаче дребен дял - едвам 0.14%, или 29 268 акции. Те са у над 2600 акционери, което прави приблизително по 10 в притежател, или по 636 лева за последните 5 години, само че както посочихме по горе - има и такива с над 200 или 300 бумаги. Мажоритарния дял от 99.86% е в " Кумерио Австрия ".
Както нееднократно сме споменавали, сдружението в Пирдоп има доста поредна политика във връзка с систематизиране на облагата и е отворено към ползите на дребните акционери - в града има информативен център, където всеки може да получи отговори на въпросите, които го интересуват. Традиционно на общите събрания обаче не участват дребни акционери - през последните години това прави нормално един дребен акционер с към 200 акции. Дори и да приказва за някаква форма на индиферентност, наличието на общо заседание е един от най-лесните способи да се доближи до управлението и да се получи по-детайлна информация за бъдещето на една компания. В случая с " Аурубис България " това е още по-валидно и заради обстоятелството, че голяма част от акционерите са и негови чиновници.
Другата огромна медодобивна компания в България - " Асарел Медет ", също има поредна дивидентна политика, а на общото заседание през юли е взето решение подобен също да бъде разпределен. От протокола на извършеното ОСА не става явен тъкмо размерът му, както и какъв % е той от облагата. За предходната година съгласно самостоятелния доклад тя е съвсем 120 млн. лева след налози. Това е и компанията с най-големия брутен дял - преди две години разпредели съвсем по 52 лева на акция. Извън главния притежател над 27% от акциите са у самостоятелни акционери, само че огромна част от тях са в благосъстоятелност на наследниците на починалия шеф на компанията Лъчезар Цоцорков.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ