По Коледа наистина стават чудеса. Истинско чудо е, че Европейската

По Коледа в действителност стават чудеса. Истинско знамение е, че Европейската комисия постанова санкция на „ Български енергиен холдинг “ (БЕХ) и неговите дъщерни сдружения за доставка на газ „ Булгаргаз “ и за газова инфраструктура „ Булгартрансгаз “ („ групата БЕХ “) в размер на едвам към 77 млн. евро. Санкцията е за блокиране на достъпа на съперници до основна газова инфраструктура в България в нарушаване на антитръстовите правила на Европейски Съюз. Самата санкция не е изненада – такава беше неизбежна. Изненадващото е какъв брой е ниска, като се има поради, че от оповестеното прессъобщение от Европейска комисия и изявленията на представители на българското държавно управление човек остава с усещането, че „ нашият отбор” и представителите на комисията са взели участие в разнообразни договаряния.

Пълното решение на Европейска комисия още не е оповестено, само че от прессъобщението излиза наяве следното:

„ В интервала сред 2010 и 2015 година групата БЕХ е блокирала достъпа до следната газова инфраструктура:
вътрешната газопреносна мрежа на България, единственото газохранилище в България и единствения газопровод за импорт на газ в България, който е бил напълно запазен от БЕХ.

Без да имат достъп до тази съществена инфраструктура, за евентуалните съперници е било невероятно да навлязат на българския пазар за доставки на газ на едро в България. Това е попречило на развиването на конкуренция и е осигурило съвсем монополно състояние на Булгаргаз.

Комисията заключи, че това държание от страна на групата БЕХ е в нарушаване на член 102 от Договора за действието на Европейския съюз (ДФЕС), който не разрешава злоупотребата с господстващо състояние на пазара. Ето за какво Комисията реши да наложи санкция на сдружението.”

Независимо от това министърът на енергетиката твърди, че „ наказването не е тъй като се нарушават разпоредбите, а тъй като има риск за достъпа на трети страни до инфраструктурата и други подозрения, които са си подозрения на Комисията”. Това е необичайно, тъй като по този метод министърът опровергава освен решението на Европейска комисия, само че и личния си отчет до Министерския съвет, на чиято база държавното управление взема решение на закрито съвещание да признае виновност и да сътрудничи с Комисията. Единствената причина това да не се случи е решение на Народното събрание за привършване на следствието на Комисията без признание на виновност. Но това не се случва тъй като няма нарушаване, както твърди министърът, а тъй като депутатите смятат, че " минусите на " съдействието " надвишават възможните изгоди от него; признание на нарушаване, приемане на отговорност и финансова глоба за него би довело до съществени финансови и репутационни последствия за българската енергетика ".

И в случай че това не е задоволително, с цел да покаже неуместното изказване, че санкцията е поради „ риск”, задоволително е да се хвърли бърз взор към антитръстовата политика на Европейския съюз, която се основава на член 101 и член 102 от Договора за действието на Европейския съюз. Те не разрешават ограничението на конкуренцията посредством подписване на съглашение сред два или повече пазарни субекта или посредством корист с господстващо състояние. Няма ограничения против риск от нарушение на конкуренцията.

Това не е първият случай, в който министърът на енергетиката се пробва да опровергае Европейска комисия, както и самата себе си. Предният подобен случай е в следствие от питане на народния представител в Европейския парламент Светослав Малинов до Комисията по отношение на отношението ѝ към бъдещо строителство на АЕЦ „ Белене”. В отговора си комисаря по енергетиката и климат дава отговор, че „ възобновяването на плана АЕЦ „ Белене “ през 2018 година съставлява нов план по смисъла на член 41 от Договора за Евратом” и напомня, че „ предходният план за АЕЦ „ Белене “ бе прекратен през 2012 г.”. Няколко дни по-късно обаче министърът на енергетиката продължава да твърди, че това е същият план.

Последното (засега) опровергаване пристигна от Европейска комисия по отношение на изказванията на българското държавно управление, че Европейска комисия е упорствала за приватизиране на мрежовия оператор „ Булгартрансгаз”. Според министъра на енергетиката и министър-председателя санкцията е била неизбежна, само че не тъй като има нарушаване, както към този момент стана ясно, а тъй като държавното управление не се е съгласило с настояването на Комисията за приватизиране на газопреносната мрежа. Добре, само че в отговор на въпрос от online медията economics.bg пресофисът на Европейска комисия изяснява, че Комисията изрично не е желала приватизация на газопреносната мрежа на България. В свои изявления пред задгранични медии комисарят по конкуренцията изяснява, че желанието на Европейска комисия е било следствието да завърши без наказания, само че това не е било допустимо, макар че напъните им през последните три години са били ориентирани точно в тази посока.

От цялата тази неразбория могат да се създадат най-малко две изводи:

Първото е, че макар присъединението на България към Европейския съюз и действието на Третия либерализационен пакет в секторите природен газ и електрическа енергия, енергетиката в България продължава да работи в условия на държавни монополи, а конкуренцията на пазарите към момента е по-скоро блян;

Второто е, че разминаването в изявленията по един и същи проблем от страна на ръководещите и на Европейската комисия навежда на мисълта, че държавното управление в България или е некадърно – не схваща за какво се постановат санкции и по какъв начин да бъдат избегнати, или „ масажира фактите” дотам, че единствено се оплита в тях.

Резултатът и от двете е еднакъв – неналичието на конкуренция и съответно ръководство (в лицето на правителството) води до по-ниско качество на услугите и по-високи цени, което вреди на стопанската система и забавя настигането на приходите в Западна Европа. Допълнително утежняващо събитие е, че държавното управление продължава да употребява държавните компании не в публичен интерес, а в полза на стеснен брой лица, което, естествено, води до наказания. Това е вторият случай на антитръстово следствие против БЕХ от страна на Европейска комисия откакто в края на 2015 година холдингът пое задължения за отваряне на пазара на едро на електрическа сила. Тези наказания действително се заплащат от данъкоплатците под формата на санкции за държавните компании или под формата на неконкурентно високи цени. Най-лошо обаче е, че ръководещите не дават никакви индикации, че имат желание да преустановят тези порочни практики.

Институт за пазарна стопанска система