Къде да дяна старата си пералня
По Коледа ми се наложи да си „ подаря ” нова пералня. Старата излезе от строя в най-неподходящото време, несъмнено. Проблем се оказа не по какъв начин да се сдобия в нов апарат, а по какъв начин да се оттърва от остарелия. Още седи в общата сушилня на етажа и съседите взеха да мърморят. С микровълновата фурна, на която също й пристигна времето за нова, се оказа по-лесно – мъжът ми я изнесе до контейнера. Така и не разбрах по какъв начин изчезна от там, безусловно за минути.
Моето семейство е единствено една средностатистическа единица от трите милиона семейства в България, които се чудят къде да дянат старите си уреди, негодни за приложимост. Иначе за преработване и екологично оползотворяване на отпадъците се приказва и написа доста и все по-научно. Статистиката демонстрира, че от година на година количеството отпадък, падащ се на глава от населението понижава в международен мащаб. Докато на междинния европеец се падат малко под 500 кг отпадъци, датчаните държат шампионата, а северните ни съседи са в дъното, то на нас българите сме някъде в средата на таблицата с малко над 400 кг на глава от популацията. В началото на века ние българите сме изхвърляли много повече отпадък – по 527 кг (2002 г.).
Тенденцията за понижаване е годна за целия Европейски съюз. Въпросът е какъв брой от тези боклуци се рециклират. Преди две десетилетия междинният им дял е бил едвам 17%. Картината обаче от ден на ден се трансформира в полза на най-развитите страни в Европа: Германия рециклира към този момент повече от две трети от отпадъците си /66%/, Австрия я следва с 59 на 100, Холандия – 53%, Италия – 51. За България статистиците още мълчат.
Източник: Българска асоциация по преработване
