Защо времето на хранене е толкова важно за здравето
По кое време се храним може да разкрие повече за здравето ни, в сравнение с допускаме, изключително с напредването на възрастта.
Ново изследване, извършено от откриватели от Mass General Brigham и техни интернационалните сътрудници, сочи, че измененията във времето на хранене , изключително по-късната закуска, може да са свързани с влошено здраве и по-висок риск от гибел при възрастни хора. Резултатите са оповестени в списание Communications Medicine.
Съветите за здравословно хранене нормално се концентрират върху това какво ядат хората. Лекарите постоянно предлагат да се употребяват повече плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, чисти протеини и потребни мазнини, като се лимитират храните с високо наличие на захар, сол и нездравословни мазнини.
Учените обаче от ден на ден откриват, че значение може да има и по кое време се храним . Тази област на проучванията преглежда връзката сред времето на хранене и естествения дневен темп на организма, който контролира съня, храносмилането, отделянето на хормони и редица други значими функционалности.
С напредването на възрастта доста аспекти от всекидневието стартират да се трансформират. Някои възрастни хора спят по друг метод, стават по-малко дейни или губят апетита си. При други могат да зародят здравословни проблеми, които затрудняват извършването на покупки, готвенето или храненето. Тези промени могат последователно да повлияят както на типа на храната, която употребяват, по този начин и на времето, в което избират да се хранят.
За да схванат по-добре тези процеси, откривателите наблюдавали близо 3000 възрастни хора в Обединеното кралство на възраст сред 42 и 94 години. Участниците били следени в продължение на повече от 20 години. По време на изследването откривателите събрали подробна информация за питателните привички, общото здравословно положение, кръвни проби и доста други фактори, свързани с метода на живот.
Изследователите открили, че времето за хранене се трансформира с възрастта. По-възрастните участници нормално закусвали и вечеряли по-късно, в сравнение с когато били по-млади. Освен това приемали всички дневни хранения в по-кратък времеви период. Макар тези промени да наподобяват дребни, те били свързани със значими разлики в здравословното положение.
Най-силната връзка била открита при закуската. Хората, които постоянно започвали да се хранят по-късно заран , по-често имали физически или душевен здравословни проблеми. Сред тях били меланхолия, отмалялост, нарушавания на съня и проблеми със зъбите. Хората, които изпитвали усложнения при приготвянето на храна или със съня, също били склонни да отсрочват закуската.
Може би най-важното изобретение било, че хората, които закусвали по-късно, имали по-висок риск от гибел по време на интервала на проучването . Проучването обаче не потвърждава, че късната закуска директно предизвиква по-лошо здраве или по-ранна гибел.
Вместо това резултатите демонстрират, че по-късната закуска може да бъде ранен сигнален знак, че здравето на човек към този момент се трансформира. Например човек, който стартира да става по-уязвим физически, развива меланхолия или друго заболяване, може естествено да стартира да се храни по-късно, без да го осъзнава.
Учените открили също, че хората, които избират да стоят будни до късно и да стават по-късно – така наречен „ нощни птици “ – нормално се хранят и по-късно. Това демонстрира, че времето за хранене зависи освен от здравословното положение, само че и от самостоятелния биологичен часовник.
Водещият създател на проучването доктор Хасан Дашти изяснява, че наблюдението на промени в часовете за хранене може да даде на лекарите и фамилиите още един елементарен метод да разпознават възрастни хора, които може да се нуждаят от спомагателна здравна помощ или поддръжка. По-късната закуска може да бъде причина за спомагателни инспекции за проблеми със съня, меланхолия, недохранване или усложнения в всекидневието.
Изследователите считат, че постоянният режим на хранене може да се трансформира във значима част от здравословното остаряване. Те означават също, че известни хранителни режими като периодическото недояждане и лимитираното във времето хранене може да въздействат по друг метод на възрастните хора спрямо по-младите. Необходими са още проучвания, преди тези подходи да бъдат препоръчвани за възрастни хора.
Макар че изследването е наблюдателно и са нужни спомагателни проучвания, то акцентира смисъла на ежедневните привички, които елементарно могат да бъдат подценени. Промените във времето на хранене могат да дадат скъпи сигнали за общото здравословно положение доста преди появяването на по-сериозни признаци.
За възрастните хора и техните фамилии поддържането на постоянен режим на хранене, уравновесеното хранене, физическата интензивност, достатъчният сън и консултацията с медицински експерт при неочаквани промени в питателните привички могат да оказват помощ за по-здравословно остаряване.
Българска телеграфна агенция
